АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
|
|
АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ |
|
|
Мария Чулова СИМВОЛНО-АНАЛИТИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ ЗА МАГИЧЕСКИЯ КВАДРАТ ОТ ЛОНДОНСКОТО ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ, ПОРЪЧАНО ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР (1331-1371) И СЪЗДАДЕНО ОТ ТЪРНОВСКИЯ ПАТРИАРХ СИМЕОН
|
||
|
Магическият квадрат е възхвала на божествения характер на царската власт на Иван Александър и изобразява кръст с изписано в четирите посоки на света и на кръста името на Йоан Александра цар/-я, -ят/. Около кръста има опасност, която е изобразена със змия, това са враговете на България и християнството. Кръстът е отбелязан с различен цвят на буквите и започва симетрично отдолу и отгоре след три знака от края и е плътен равномерно, обединявайки три букви, в които няма симетрия, единствените думи, които могат да се разчетат в кръста са цар и Йоан. Османските нашественици вече се опитват да разделят царството и да спечелят за свои васали българските деспоти. Най-видно е единството в образа на името Йоан, което е изписано в центъра на равностранен квадрат, чиито страни са съставени от по 25 букви, така също лигатурата се намира в центъра на мислена окръжност, в която се вписват голям ромб от 48 пъти изписана характерната българска буква ят. Липсват четири букви ят, които биха завършили ромба и математическата прогресия, но биха излезли извън ограничителния стилизиран квадрат. Приложно-лингвистичният метод на разгадаване на фигурната поема, огледалната загадка и начина на сътворяването и изисква затворен прочит само на Магическия квадрат и вложената в него символика. Този метод се оказа недостатъчен и за мен бе полезно също да създавам подобни Магически квадрати, за да проверя хипотезите на Рахул Савани и коментарите от Фолио 273. Оказа се, че практическото изпълнение на подобен квадрат е изключително лесно. Възстанових в няколко екземпляра Магическия квадрат без да ползвам разпечатките от сканирания оригинал. За създаване на нов квадрат с името „Д.Е.Н”, „Минута е много” и Мария Чулова важни бяха наблюденията, че думата, която е закодирана във всички посоки в края на квадрата е тетраваггел и е единадесетбуквена. Изписана е напълно точно осем пъти. Считам несъвършените думи в комбинации в квадрата за напълно случайни при методиката на книжовника, за когото предполагаме, че е Патриарх Симеон. Количественият математически анализ помогна, доколкото можем да усвоим принципа на симетрията и лесния начин на бързопис на такива квадрати. Този метод напълно отхвърля хипотезата за милиони комбинации на името Йоан Александра царя, защото изследвам само пълните изрази, а не частите от думи, които неизбежно се получават при симетричното вписване на едни и същи букви във вътрешните ромбове. Тук се изписват именно букви в ромба с ясното съзнание, че при тази комбинация в резултат на подредбата в ромба ще се появи името на царя. Ето защо дори едни и същи букви от азбуката в квадрата обозначавам с различна цифра, за да докажа математическата закономерност. За изпълнението на такъв квадрат изобщо не е нужно логотетът да е бил математик. Това е езотерично познание, което не означава, че Симеон е владял древно познание за прогресията и регресията. Практиката на исихията наистина е свързана със словесни мантри, но те се срещат при много източни култури. 1. I-ῶ Йоан се среща само веднъж и се намира в центъра на квадрата 2. А1 е главната буква на името Александра и се среща четири пъти от центъра на името Йоан към четирите краища на кръста в кафяво. 3. Л се среща само в името на царя Александра и само в ромба – появява се осем пъти. Осем се представя като към броя на предишната буква се прибави четири, като четирите страни на квадрата и на ромба, четирите посоки на света и кръста. Същото правило важи за целия ромб, а за обграждащите го равностранни триъгълници важи регресивното правило, че всяка следваща буква се среща с четири по-малко. Съвпадат броя на буквите на второто р и ят, които са 48. Това е, защото ромбът с ят е най-голям и е незавършен. Броят на ят би трябвало да е 52, ако се продължи прогресията. 4. Е се среща в ромба само в името на царя и се появява 12 пъти. 5. Кс с гръцката буква се среща само в ромба и се появява 16 пъти. 6. А2 се среща като второ а в името на царя и може би в думата „днес”, която се чете само ако кс се замести със с – появява се 20 пъти. 7. Н в името на царя и условната дума „днес” само в двустранен прочит, двупосочно – 24 пъти. 8. Д в името на Александра и в „днес” – 28 пъти. 9. Р в Александра и цар при двупосочен прочит. Във вътрешния ромб е симетрично по правилото 28 плюс четири с общи появи 32 пъти, а в най-крайния ромб като р1 в думите цар, царя, царят се появява 48 пъти. 10. А3 е падежното краесловно а в Александра и винаги участва в обратен прочит на думата цар, само двустранно – появява се 36 пъти. Предходната буква е р и към нейните появи 32 отново прибавяме 4 и това е равно на 36. 11. Ц се употребява в думите цар, царя, царят и се чете включително двупосочно – появява се 40 пъти. 12. А4 се среща в цар, царя, царят в краен ромб – появява се 44 пъти. 13. Р1 вече анализирах по-горе – появява се 44 пъти плюс 4 пъти, напълно в съгласие със симетричността на ромба – общо 48 пъти. 14. Ят се чете като я и участва в незавършения ромб, употребен е като определителен член, само осем пъти участва като неопределителната форма „я”, а по осемнадесет пъти по вертикала /отгоре надолу/ и още осемнадесет пъти по вертикала /отдолу нагоре/ в думата царят, 38 пъти хоризонтално /отляво надясно/ се появява в царя с кратък член – появява се 48 пъти. Свършва прогресивното увеличение с четири и започва намаляването с четири. 11 пъти т по четири е равно на 44 пъти буква „т”. 10 пъти е по четири е равно на 40 пъти буква „е” 9 пъти т1 по четири е равно на 36 пъти буква „т[1]” 8 пъти р2 по четири е равно на 32 пъти буква „р[2]” 7 пъти а5 по четири е равно на 28 пъти буква „а5” 6 пъти в по четири е равно на 24 пъти буква „в” 5 пъти а6 по четири е равно на 20 пъти буква „а6” 4 пъти г по четири е равно на 16 пъти буква „г” 3 пъти г1 по четири е равно на 12 пъти буква „ г1”, което се чете като Н. 2 пъти е1 по четири е равно на 8 пъти буква „е1”. 1 път л1 по четири е равно на 4 пъти буква „ л1”. Само четири пъти симетрично в четирите краища на квадрата е изписана думата тетраваггел, която от гръцки означава четвероевангелие. Другите произволни комбинации от тетра, което означава четири, са получени при запълването на правоъгълните равнобедрени триъгълници с очакваните симетрично разположени букви от думата тетраваггел. Случайните комбинации от ваг, трава, лале, ела, вар, аксел и др. се осмислят произволно семантично, което не е целено от автора Симеон и неговите помощници, а е неизбежно да има други части от думи, случайно появили се. Важно е по диагонал да се продължи изписването на същата буква от основата на страната на квадрата. По диагоналите на квадрата има 25 букви, можем да ги наречем знаци, тъй като името Йоан е обозначено с един знак, а именно лигатурата. Разбира се, че симетрично на Йоан са разположени по 12 знака. Цар днес е Йоан Александра/ царя се чете от всички страни. Този текст не може да е закодиран повече пъти от броя на еднократните букви в името като н и д. Само при прочит, който не е по права линия, могат да се получат също ограничен брой комбинации, но те също са напълно преброими. Ще проверим дали варира от 24 до 28 пъти, като имаме предвид двойната употреба на буквите при двустранния прочит. Не достигат много букви за пълни комбинации. Огледалният прочит на думата цар е изобретателно хрумване на автора, но думата не може да се появи милион пъти, защото тя участва в до четири комбинации на буквата ц в четирите посоки на квадрата, а това означава, че буквата ц, която е изписана 40 пъти, участва в 160 комбинации и се ограничава само в ромба. Извън ромба в триъгълниците се запазват посоките на четене, отсредата към края, после от ограждащото ят към края на квадрата. Тетра и цар са думите с най-много комбинации. Паралелът с Йоан Богослов и Йоан Александър е внушен с изображение в евангелието и с централния образ на Йоан в квадрата, което го обожествява. Величествеността на загадката се постига чрез предназначението на евангелието, което е служило за обреди на царското семейство и дори за коронясване на английските крале. Прилагам препис на квадрата без придържане към стила на буквописа. Прилагам нов квадрат с имената на „Единение Д.Е.Н.”, „Минута е много” и Мария Чулова, за да докажа забавния елемент в такъв тип загадки, които изискват фигуративно образно мислене, но не е задължително авторите на загадките да са математици. В съвременния квадрат са възможни много повече думи, произволно вписани: има, ами, нима, амин, ария, мари, рами, тату, ини,мини, нено, ира, чул, всичките не са послания, а са въпрос на изпълнение на огледалния метод на изписване на симетрични квадрати, които от съвременна гледна точка са забавни и служат за борба със склерозата и други заболявания на нервната система. Всеки гоблен може да се изпълни успешно по метода на средновековния български автор и да помага на ръкоделката да бродира бързо с различни цветове в ромба и квадрата, а еднаквите букви могат да се избродират в един и същи цвят. В текстилната промишленост ще е успешно да се ползват патриотични щампи от квадрати или ромбове със страни от 25 или 35 квадратчета. Например, „Свобода или смърт”, „Съединението прави силата”, Патриарх днес е Максим, Митрополит днес е Николай. Посланията могат да бъдат и рекламни и да съдържат „Минута е много”, БНТ, Единение Д.Е.Н.
Четвероевангелието на цар Иван Александър Четвероевангелието на цар Иван Александър е известно още като Лондонското четвероевангелие. По поръчка на българския владетел то е написано и зографисано от монаха Симеон в продължение на около една година (1355-1356). Съдържа четирите евангелия (Матей, Марк, Лука, Иоан), богато украсени с 367 перфектни илюстрации, изпълнени в цвят и злато. Изданието не съдържа останалите книги и послания от Новия завет. Книгата завършва с т.н. магически квадрат. В него се чете надпис „ИОАЛЕКСАНДРАЦАРЯТЕТРАВАГГЕЛ“, т.е. Иоана Александра царя Четвероевангелие“, което е ясно потвърждение на факта, че книгата е изготвена по негова поръчка. Подвързията е била инкрустирана със скъпоценни камъни, но по думите на преписвача - монах Симеон „... не заради външната красота, а най-вече да изрази силата и откровението на Божието слово“. Евангелието е било използвано при богослуженията на царското семейство в столицата Търновград.
След падането
на България под османска власт Тетраевангелието на цар Иван Александър
попада при молдовския владетел Александър Добрия, след което, вече през 19
век, попада в списъка на библиотеката на атонския манастир „Св. Павел“. През
1837 г. Четвероевангелието на Иван Александър, заедно с Видинското евангелие
на Иван Срацимир, е подарено на английския пътешественик и събирач на антики
Роберт Кързън. Негова наследничка го дарява на Британския музей, а оттам
книгата попада в Британската библиотека.
|
|
|
|
© Мария Чулова.
Публикувано в
|
|
