НОВИ КНИГИ
|
|
НОВИ КНИГИ |
|
|
Сергей Зорин ПРИНЦИПИТЕ НА КОСМИЗМА В ИЗКУСТВОТО
Целият свят, целият живот на Вселената е резултат от Великата Игра на изумителното творчество на Божествения план. Това е истинската космокреация. В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, у Бога – Творец. Светът е сътворен, светът е акт на творчество. Естествено, човек се опитва да разбере – как е сътворен нашият свят и от кого именно е сътворен той? Според Хегел абсолютната Идея се превръща в материя (природа), разтваря се в нея, пребивава в нея. Това е един подход към сътворението на света. Първооснова на света при това е Платоновата ейдосфера. Тя е във всичко, пронизва всичко, насища всичко. Когато в природата, в която се е преляла благодатта на Абсолютната Идея, пламва самосъзнанието, тогава именно започва вселенската мистерия на творческото възкачване на човека, докато той чрез Мистерията на Преображението не стане Богочовек. Тогава той отново ще се слее с Абсолютната Идея. По-точно, тя сама ще се върне към себе си, но с огромен опит от творческото пребиваване в пространствено-времевия континуум. На Абсолютната Идея най-вероятно не следва да приписваме свойството на самодостатъчно и поради това абсолютно, всевиждащо, всезнаещо, всепроникващо Начало, към което, по принцип, няма какво да се прибави. Тогава То от нищо не се нуждае, почти механично възпроизвеждайки света след неговото развъплъщаване, или пралая. Но това все пак не е калъп, който произвежда едни и същи отливки. Принципът на неопределеността трябва да работи и във вселенски мащаб. Спонтанността, озарението, случаят – всичко това е необходимо на всяко едно творческо начало, в това число и на Божественото. Без това няма развитие, без това животът не е интересен. Вторият подход говори за сътворение на света от Бога. Този мит е добре известен. Креативен (тоест акт на творчеството) е всеки един мит. Как идват мъдрите митове на Земята? Или трябва да предположим, че полудивият човек, който едва започнал да се осъзнава, е можел да сътвори толкова дълбоки и прекрасни митове? Този въпрос също остава открит, макар хипотези да има достатъчно. Митологичното първознание и първотворчество има огромно основополагащо значение за направлението на развитие на цивилизацията, а също така и за сформирането на светското изкуство, което за сега не се е превърнало в Божествено (за разлика от иконописта), но космическо се опитва да стане. Някои философи твърдяха, че не се нуждаят от такава хипотеза (от такъв мит), като сътворението на света и човека от Бога – Творец. При все това тази митологема у много народи е просъществувала хилядолетия и оказва влияние върху умовете и през ХХI век. На малкият и слаб човек му трябва защита, иска му се да мисли, че някой някъде неотстъпно следи всяка негова стъпка и че в труден момент ще помогне. “Всекиму според вярата му” – това е справедливо. От гледна точка на психоанализата, психотерапията тук всичко е ясно. Но каква реалност стои зад всичките многобройни богове и богчета? На Изток и хиляда години преди Хегел мъдреците са твърдели, че Бог пребивава, че Той се разтваря в света, а не се намира някъде отвъд неговите предели, отдъхвайки си след праведния труд. Но и в този случай, и в другия, когато възприемаме християнския възглед за сътворението на света, за човека, който е влязъл в конфликт с природата, нещата не се променят много. Ако ние следвахме Божествения Замисъл, то и нашият живот, като живот на деца на Бога Творец и Неговите сътрудници, сътворци, би трябвало да бъде живот на творчески същества, познаващи света, сътворен от Отца, и дерзаещи да сътворят свой свят, но съгласуван със света на Отца, хармонично съвпадащ с него. И в първия, и във втория случай, за да се твори съзнателно, е нужно отначало да се разберат основните Закони, по които е създаден светът. Почитайки Законите, които са иманентни на Абсолюта, или по които Бог Отец е сътворил нашия свят, и разбирайки, че тези Закони са единни за всички светове, за цялата проявена Вселена, ние трябва да сверяваме всички свои действия с тези неотменяеми Закони. Ако не разберем, че нарушаването на тези изначални Божествени Закони неизбежно ще свърши за всички нас трагично, то една след друга земните цивилизации ще се самоунищожават, докато, накрая, не се появи такава цивилизация, духовните и политическите лидери на която ще престанат да се самоутвърждават и да грабят своите народи, и ще започнат предано да служат на висшите идеали, свято да съблюдават Законите на Божествения план и ще поведат човечеството към светлото преображение. Истинското разбиране и спазване на единните за всички светове Закони ще способства за бързото еволюционно израстване на човека-творец, за изграждане на Земята на царство на Свободата. Тогава хората ще могат, най-накрая, да създадат справедливо земно общество. Истинският Златен век ще продължава стотици, а може би и хиляди години. Но безкрайно дълъг живот в Златния век няма да има, тъй като ще бъдат създадени всички условия за бърз духовен ръст, което неизбежно ще доведе до Велика Трансформация на цялото земно човечество и прехода му към нова фаза на съществуване. Чрез мистерията на преображението човечеството ще премине в друга реалност, реалност от по-висок порядък. Гъсениците също биха могли да блаженстват безкрайно, изяждайки всичко, което се изправи на пътя им, но Космическият Закон за неизбежното преобразяване трансформира дори гъсеницата в друго състояние, в друга сфера на битието. Вместо да пълзи и непрекъснато да работи с челюстите си, гъсеницата, преминавайки през своята “мистерия на преображението”, се превръща в пеперуда и полита към небето с крилата си, които притежават необикновена красота. Прекратява се страшното плюскане на гъсениците. Много видове пеперуди изобщо не се хранят през времето на своя кратък живот. Други видове си набавят капка нектар, потапяйки в дълбините на цветето своето хоботче, за да получат енергия за полет. Неизбежността на преобразяването на материалното ниво – това също е един от Великите Закони. Потокът на живота има вектор, който е противоположен на вектора на ентропията. Светът просто е длъжен непрекъснато да се усъвършенства, да се придвижва от грубите и плътни състояния на материята към все по-голяма дематериализация, докато окончателно не се преобрази цялото материално ниво и материята стане нетленна. Именно това и представляват Истината, Пътят и Животът, заповядани от Христос. Именно това представлява движението в посока към Източника на Светлина, към Първоизточника. Именно това представлява Висшето творчество. Що се касае до религията, то според мен трябва не да се занимаваме с имитация на нашата религиозност, не да разделяме човечеството с ученията, а да открием Бога вътре в себе си. Тогава той и ще заговори с всекиго чрез неговия вътрешен глас. Божественото поле на Единното Съзнание включва в себе си и всекиго от нас. Затова нашето лично съзнание – това е и самият Бог в нас. За зрящите е очевидно, че нашият свят е акт на творчеството на Висшето Начало и че човекът го отличава от животните именно способността да мисли и да твори. Но какво означава да се занимаваме с творчество? Разбира се, и работата на учения и която и да е друга работа, с която радостно и вглъбено се занимава човек, също е творческа. Но ние сега ще говорим за изкуството. Ако ние самите сме произведение (при това изумително) на Бога-Творец, или на Божествения безначален Абсолют, то това означава, че сътвореното от Бог е способно на самостоятелно творчество. Наистина мнозина изследователи на изкуството казват, че ние творим копие на копията, че засега обработваме материята и творим само от нея. Възможно е да дораснем някой ден до сътворяването на самата материя и създаването на цели светове, но засега художниците работят с груба материя, придавайки и форма. Скулпторът отсича от мраморния блок всичко излишно и... освобождава пленения вътре в камъка образ. Живописецът взема цветовете и рисува върху платното онова, което вижда или си представя. Архитектът от подръчните унифицирани тухли създава къщи и храмове, въплъщавайки замисъл, който по-рано е виждал със своя вътрешен взор само той. Като преодолява съпротивлението на материала и страда от несъвършенството, от несъвпадането на замисъла и резултата, художникът през първите етапи се занимава с чисто мислотворчество. На неговото въображение е подвластно всичко. Той проумява същността на нещата, стигайки до техния корен – до Абсолюта и до ейдосите, които Абсолютът еманира. Той се обръща към архетиповете, извличайки ги от дълбините на подсъзнанието. Ако ейдосът и обектът, ако замисълът и изпълнението съвпадат максимално, тогава ние усещаме висша Хармония и Красота... Човекът не може да бъде сравнен с който и да било от обектите в природата, освен със самата природа, с цялата Вселена, която той изучава, а може би, и... твори. Може да се предположи, че човекът, по-точно, Богочовекът, преминавайки през всички етапи на сформиране и развитие, неизбежно ще премине във фазата битие във вечността, където той попада след преображението. Във вечността няма нито пространство, нито време. Няма минало, настояще и бъдеще. Там всичко и цялото съсъществуват в един континуум. Значи, човекът ще може да обхване всички фази на битието на проявената Вселена, тоест той ще бъде свидетел, а може би и участник в сътворението на Вселената. И кой кого тогава е създал по свой образ и подобие? Може би именно затова Вселената и човекът имат аналогичен строеж, а макро- и микрокосмосът взаимно се допълват един друг. Понякога ни се струва, че човекът е микроскопически малка песъчинка. По думите на Пол Валери, човекът не е нищо друго, освен една чувствителна точка, като наблюдателен пост, изгубен в простора на необяснимото. Но понякога човек се преизпълва с чувство на всепричастност, всемогъщество, и тогава на него му се струва, че вмества цялата Вселена. Леонардо със своя гений се е опитвал да обхване всички явления на света. А художникът от нашето време В. Т. Черноволенко, колкото и това да изглежда неправдоподобно, със своето творчество през ХХ век водеше “репортажи” от вечността. Художникът-творец има много теми за задълбочени размисли, за постигането на приказната тайна на нашия многомерен свят. И той твори не само отделни произведения на изкуството. Със своето творчество всеки майстор може или да приближи настъпването на новата епоха на Светлината, водеща света към преобразяване, или да служи на силите на Тъмнината, която, както сега, царства на планетата и води света към гибел. На кого да се служи – това е върпос принципен и наистина жизнено важен. Дали са разбирали това или не, но пътя на служенето на силите на Тъмнината през 30-те и следващите години на ХХ век избират художниците от Страната на Съветите и фашистка Германия, възпяващи щастливия живот при тираните... Пътя на своето служене всеки художник определя сам. Но той не може да не реагира на заобикалящия живот и на онези грандиозни открития, които донесе ХХ век и които продължават през ХХI век. През този век хората в името на съхранението на самия живот просто са длъжни да създадат справедлива социална система. И това е не само политическа задача. Това е свръхзадачата на истинното творчество. Художникът-мислител, художникът-философ, влияещ със своето изкуство на умовете, не може да остане настрана в нашата уникална епоха и да се занимава с празен формализъм. По пътя към Светлината огромна роля ще изиграе съответствието на земното творчество на Божествения план, утвърждаването в изкуството на земните хора на принципите на космотворчеството. По този път художниците за отразяването на Висшите Закони на битието все по-често ще използват нови, небивали материали. Всеки творец се ползва от това, което е естествено за неговото време. За Микеланджело това е бил мраморът. Аз живея петстотин години по-късно и за мен е естествен друг един материал, който подобно на океан ме заобикаля от всички страни. Това е електричеството и по-точно възможността с негова помощ да се управляват светлината и цветовете, да се “моделират” от тях, придавайки им форма и външност, цели динамични светове. Ето с това се занимаваме ние в Оптическия театър. И светлината, и звукът – като че ли не са материали. Но творчеството с тяхна помощ доставя огромна радост и дори... гордост. Нима не от светлина и звук Божественият план е творил и твори нашия свят? Творчеството при земните условия с помощта на космическите стихии е толкова необикновено и завладяващо! Нужно е да се отбележи, че през ХХ век в изкуството настъпва в буквалния смисъл пробив отвъд видимото. Появяват се в началото на века и биват теоретически обосновани нови направления в изкуството, сред които могат да бъдат отделени абстракционизмът и супрематизмът. Но тези нови извори едва не загиват под двата “мътни” потока. Единият – това е споменатият по-горе соцреализъм у нас и подобният на него “соцреализъм” в нацистка Германия. Вторият – това е формализмът. Неговите привърженици се увлякоха от оригиналничене, ексцентричност и изкуството да се правят трикове. Днес на Запад (че и у нас в Русия) на изложбите за съвременно изкуство особено остро усещаш тази липса на боговдъхновение, чудовищната бездуховност и безсмисленост на псевдотворчеството. Дори Михаил Шемякин след посещението на такава изложба в Париж, изказвайки се по телевизията през декември 2003 година, се оплакваше, че във всичко, което е видял на тази огромна изложба, “няма нито естетическо, нито морално” начало. Такова едно признание на един от апологетите на съвременното изкуство е много показателно. Чудовищни, изкълчени форми, породени от не много здравото въображение на псевдохудожинците, не могат нищо да дадат нито на душата, нито на ума на зрителя. Такова “творчество” на никого и не би било необходимо, ако не бяха натрапчивата реклама и груповите интереси, с помощта на които в системата на Тъмнината се “развихрят” бездария във всички видове изкуство. Навсякъде днес виждаме ерзац-заместители. В музиката се култивират разрушаващи психиката ритми, да не говорим за оглушителната сила на звука на концертите на рок-групите и в дискотеките. По всички канали “пеят” бездарни певици и певци в съпровода на безкраен сериал от реклами. Безумният монтаж на клиповете, в които картините се сменят с огромна честота, оказва върху мозъка толкова мощно негативно въздействие, така че това води не само до едно изкривено възприемане на света, но и до изменения в морфологията на самия мозък. Вече се появи терминът “клипово съзнание”. Характерно, е че много американци могат да удържат вниманието си върху нещо само броени секунди, след което им трябва нов допинг, нов обект на на възприятието. Да се говори за това, с какво са натъпкани днес телевизионните канали или какво се твори в “световната мрежа”, не е необходимо. За това с тревога много се говори и пише. “Паяците”, които тъкат тази “мрежа”, упорито продължават да насаждат тъмнина в душата на хората. Хората обаче не бият тревога. Мнозина упорито не желаят да видят заплахата, смятайки, че “всичко ще се размине”. Но не, няма да се размине. Фактът, че човечеството е достигнало до такова нравствено падение и до ситуацията на изключително тежка екологична криза, е обусловен от реалния ход на историческите събития. Немалка роля за това изиграха духовният елит и религиозните дейци... В древността са живели мъдреци – философи; огромни са били техните достижения на духовен план. Но през Средновековието поради чудовищната нетърпимост на духовенството възниква религиозен фанатизъм... Той не изчезва дори в епохата на Ренесанса. Точно обратното, опитите да се осъществи завръщане към хармонията и достиженията на изкуството на античния свят, към високите идеали, с които са живели хората в древността, само са активизирали въплътената Тъмнина. Гениите на Великото Възраждане са създавали безсмъртни шедьоври, но именно тогава е бил особено страшен разгулът на инквизицията. Именно тя поставя точката на този удивителен стремеж на духа. Тази точка е била изгарянето на Джордано Бруно. След това, като реакция на всичките безчинства на инквизицията и на чудовищния догматизъм, насаждан от нея, се появява и постепенно завоюва своите позиции науката. Но и самата тя излиза от теологическата схоластика, затова няколко столетия царства научната парадигма, утвърждаваща, че светът – това е един добре уреден механизъм. Именно това разбиране за света и довежда до трагедията. Майката Земя, която дарява с живот цялата биосфера (в това число и на човека)), се е разглеждала и безпощадно се е експлоатирала като склад за необходимите на човека материали. Сега постепенно учените се връщат към мъдростта на древните, които и преди хиляди години са разбирали, че Земята е жива. Но въпреки това нейното умъртвяване продължава с още по-големи темпове. Тръбите на сондажните инсталации, като хоботи на кръвопийци, са пронизали тялото на Земята и жадно изсмукват нейната кръв (нефта). Повърхността на планетата с огромна скорост деградира. Само за един ХХ век са изчерпани повече от 150 хиляди (!) находища. При всеки сондажен кладенец след заминаването на добиващите нефт остава изтерзана, замърсена земя, видът на която напомня на рак на кожата. Ако се опитаме накратко да анализираме етапите на развитие на представите за света през последните векове и реалните стъпки на човечеството, обусловени от тези представи, ще получим следната картина. Модерната епоха с нейния главен герой – работникът, който произвежда машини, довежда до пренасищане на Земята с технически чудовища. Духът е вече пуснат от бутилката, но никой не знае как да го вкара обратно. Той вече е неуправляем. Постмодернизмът дойде на смяна на модернизма като реакция на всичко направено, като опит на учените да осмислят, онова което сме натрупали на своята планета... Днес сякаш утихнаха безплодните спорове по повод на това, кое е първично – духът или материята, тъй като стана ясно, че те не могат да бъдат разделени. Всичко е материя, само че с различна степен на плътност и различни равнища на състоянието, и всичко е дух, или енергия. Днес учените вече стигнаха до извода, че материята, това е “сгъстена” енергия. Материята след преображението също ще бъде материя, само че нетленна. Но плътната материя от само себе си няма да стигне до преображение. Нея може да я доведе до това състояние само човекът, коъто е съумял творчески да осмисли мистерията на вселенското битие, който е определил своята мисия в тази мистерия на живота. Трябва да каже своята дума изкуството, което представлява не само път за познание на света, но и път за неговото преобразяване. Ако започнем да възпитаваме децата като високонравствени хора, умеещи внимателно и творчески да се държат в биосферата, то шанс за спасението на човечеството все още има. Но да възпитаме така децата ние можем само с помощта на средствата на изкуството, които трябва органично да влязат в учебния процес в несравнено по-големи мащаби и в друго качество, отколкото до сега. Пътищата и методите за използване на средствата на изкуството трябва да бъдат неформални и нетривиални. Трябва крайно внимателно да се използва киното, видеото и компютрите. Именно в тях се е притаила погибелта, както в черепа на коня, върху който стъпва мъдрият Олег... Аз имам напълно конкретни предложения, как да се направи процесът на обучение (на всички етапи – от детската градина до висшите учебни заведения) такъв, така че да се спазва главното правило: “Да се учи, а не да се осакатява”. В редица публикации, като се започне от 1968 година, аз вече съм излагал своите възгледи за прилагането на нови средства за обучение, екологично абсолютно безопасни, нямащи странично негативно въздействие върху мозъка на човека, което оказват киното, телевизията и компютрите. Ние можем и трябва да създаваме свой свят, свят на втората природа, по законите на световната хармония, тоест в съответствие с единните за всички светове Велики Закони. Какво трябва да прави творческият човек в такава ситуация? Аз не зова обратно към соцреализма, не съм против абстракционизма и каквито и да било други “изми”, ако с тяхна помощ художникът е способен да предаде естетически убедително своето виждане на многоплановия свят. Нови възможности, нови материали и нови методи за работа с материалите неизбежно идват в света. Разбира се, художникът трябва през цялото време да намира в търсене и да се стреми към новото. Но не на всяка цена. Всички тези нови възможности и материали могат да бъдат включвани в орбитата на творчеството, да бъдат въвеждани в произведенията само тогава, когато идеята, замисълът изискват това; когато такова едно включване ще бъде органично и хармонично, такъв синтез ще даде ново качество. Да си припомним творчеството на майсторите от групата “Амаравела”. Ето това са били истински художници-космисти, смело прилагащи в своето творчество нови материали. Техните картини, например при В. Т. Черноволенко са абстрактни. Но как те са изпълнени с чувство към прекрасното, колко са хармонични, как композиционно и колористично са безупречни! Този талант е от Бога. Това, че художникът не е получил специално художествено образование, не му е попречило да стане истински творец на Прекрасното. Кухото оригиналничене и лекомисленото формотворчество – това e път за никъде, а в края на краищата – път към “външната тъмнина”. В последните десетилетия увлечението по компютърна графика отвежда художниците настрани от истинското изкуство. Техническите средства, дори най-рафинираните, не могат да решат глъбинните задачи, стоящи пред художника-творец, художника-философ. Всичко зависи от възприятието на света, от интуицията. Невероятната по мащабите си увлеченост от новите електронни средства за предаване на различна информация, в това число и естетическа, довежда до това, че много такива взаимодействия с компютъра се възприемат като нов вид творчество. На тази дейност ще трябва да и се намери определение, но по отношение на истинския художник компютърът, въпреки откриващите се фантастични възможности, деморализира, убива в него творческия дух, буквално насаждайки свои правила на играта. Художникът просто е длъжен да премине към особен формален формален език на общуване с машината, иначе тя не му се подчинява. От друга страна, той тъне в милионите варианти, които му “предлага” компютърът. Нищо не струва творчеството, което се удава без усилия. Много е уместно тук да си спомним думите на Пол Валери: “Нужно е по някакъв начин де си почитат, ценят изправящите се (пред художника – С.З.) трудности. Всяка трудност представлява светлина. Непреодолимата трудност е Слънце”. [1, с. 38]. За това се говори и в Учението Жива Етика: “Благословени са препятствията – с тях растем” [2, 284]. Животът на биосферата, създаден от творческия гений на Божествения план, за нас е и източник на естетическа наслада, и велик Учител. Животът на човека е непрекъснат урок, който следва да се изучава и творчески да се прилага. Ако ние твърдим, че цялата флора и фауна, цялата биосфера не мисли, а просто задължително изпълнява някаква програма, тогава се получава, че само на нас, своите деца, Бог-Отец е дал такова право и възможност да проявяваме своята воля, да осъществяваме своя избор и да участваме съзнателно в световната мистерия на битието. Той ни е поканил към сътворчество във вселенски мащаби. Няма да забравяме и за това, че и самият човек е сътворен. Всеки от нас представлява обект на творчеството на Висшето Начало, което е сътворило и всички светове, и човека. Тялото на човека се състои от приблизително сто билиона клетки – “звездички”, създаващи “метагалактиката” на нашия организъм. Отделните органи в нея са “галактики”. И те живеят не отделно, а в хармонично съгласие, като едно цяло. Нашето тяло с метагалактиката го сродява още и това, че в него непрекъснато текат обменни процеси. Милиарди клетки ежедневно се заменят с други, а след няколко години се заменят практически всичките сто билиона клетки. Поразителен динамичен процес, който ние не забелязваме. И този грандиозен микросвят също е създаден според Божествените закони. Изначално е съществувал само ейдосът – замисълът Божий, или, както обичат да говорят днес, енергоинформационен комплекс – холограма на бъдещото човечество. По нея постепенно (милиони години) се е формирал човекът от съвременен тип. И днес (ако ние бихме могли да видим това) над всяко дете изначално съществува един вид негова холограма, като възрастен. То постепенно враства в тази холограма. Нима такова нещо не е достойно за удивление и възхищение? Чия незрима ръка вае прекрасната жива скулптура? Жената само с радост очаква, кога ще се появи детето, но не е тя тази, която съзнателно го твори. Целият тайнствен и удивителен процес на превръщането на две изначални клетки в изключително сложно същество от сто билиона клетки – нима това не е едно огромно чудо и творческа мистерия? Размишлявайки за това, стигаме до един от най-важните въпроси – за творчеството на Твореца. Безличният Бог, за когото говори индуизмът и теософията на Е. П. Блаватска, се проявява в мирозданието като Велик Закон, или Принцип, по който нашето мироздание се и създава (възсъздава) след поредната пралая (фаза на небитие). Но какво означава това? Съществува някаква метафизична матрица, с помощта на която светът се щампова отново и отново? Защо? Защо трябва той (и трябва ли) отново и отново да се унищожава (да отива в пралая)? Защо той се сътворява отново, ако в бъдеще е неизбежно неговото унищожение? Защо вечните идеи да не съществуват вечно, без да се спускат в материята, в която така или иначе никога няма да настъпи съвършенство, защото материята е тленна? Защо ние с такъв труд познаваме света, в който за неговия Творец изначално всичко е известно? Може би за да постигнем Самия Творец (или творящото Начало)? Знаменитият френски ентомолог и мислител Жан Луи Фабр отдавна е забелязал, че на любимата планета, която асимилира светлината на своята звезда, с неизбежност се образува пирамида на всеизяждането. Този, който е по-силен и по-голям, изяжда онзи, който е по-слаб и малък. Нима в това е съвършенството на света? Нима това представлява замисълът на Твореца? Може би такова положение е характерно само за дивия, млад свят? Появата в един такъв свят на мислещо същество би трябвало кардинално да промени ситуацията. Възможно е една от най-великите мисии на човека да се състои именно в това да хармонизира взаимоотношенията между различните видове в биосферата. Задачата е наистина титанична и изключително сложна, но затова пък и мащабът е вселенски, и целта е висока и светла. Подобно на източния принцип на недеянието, човекът (в резултат на грандиозни усилия) би могъл да доведе света в епохата на неяденето. Цялата хармонизирана биосфера би преминала на автотрофен (или близък до него) способ на хранене. И днес има хора, например З. Г. Баранова, които с години не само с абсолютно нищо не се хранят, но и не употребяват никаква влага. Може би те са възвестителите на това удивително бъдеще. Всички същества в такъв един свят биха започнали да се хранят със светлината и енергията на Единното поле (енергията на Благодатта), да се хранят с диханието на Бога. Функциите на кожата и на вътрешните органи постепенно биха се преустроили на крилете на мечтата, в потока на радостта и светлината човек би полетял в небето на свободата... Но вместо да работи върху такава прекрасна задача, човекът се е превърнал в най-страшният и безпощаден хищник на Земята, изтребвайки и изпояждайки цялата тази пирамида, цялата биосфера. А Фабр се е гордеел с това, че за многото десетилетия наблюдения върху живота на насекомите той не е лишил от живот нито едно от тях. Ето пример за истинско отношение към Божествения свят, подарен на човека. Не можем да бъдем само кръвожадни потребители. Това е наказуемо. Нищо не е възможно да бъде скрито. Висшият (Божествен) Съдия ни вижда всеки миг. Човекът пък, продължавайки да живее недостойно и алчно, често изгражда непостижими взаимоотношения с Бога-Творец. Той или се опитва да Го предразположи, принасяйки му различни жертви, или се превръща в просяк, измолвайки за себе си всякакви милости и подаяния. Но почти никой не се обръща към Бог ( или към Великото Начало) с думи на възхищение за Неговия творчески гений или просто с думи на искрена благодарност за това, че този свят съществува, че в този дивен свят на нас ни е подарен живот. И при все това малцина са онези, които се съветват с Бога, как със своето творчество да подобрят мирозданието... Вследствие на чудовищната инертност, свойствена на човешките маси, никакви добри и светли начинания не могат да бъдат внедрени бързо. Революциите довеждат до разруха и граждански войни. Само по еволюционен път, само чрез творчеството и само чрез възпитанието на децата в духа на творческото, внимателно отношение към природата и един към друг, ние можем да насочим света към Светлината. Изграждайки това светло бъдеще, ние трябва да се опираме на достиженията на цялата световна култура. Няма да забравяме и за нашия Ренесанс от XIX век, и за руския космизъм, и за Сребърния век. Смело трябва “да се вземат на въоръжение” и всички най-добри достижения на науката и техниката, които към XXI век са се натрупали немалко. Научна основа на творчеството дава синергетиката, която в отечествената наука се базира на многовековната традиция на възприемането на света в неговото жизнено боговдъхновено единство, всеединство. Човекът трябва да бъде разглеждан занапред като космопланетарен феномен. Много е важно при възпитанието на децата от най-ранна възраст да се пробужда в тях жаждата за познание, жаждата за творчество, желанието да се живее възвишен, одухотворен живот. Духовността не е качество на ума, а качество на сакралната връзка със света. Цел на човешкото битие – не е господството над света, а единството с него. За достигането на това не е достатъчно натрупването на сбор от знания, малко е разсъдъчната дейност. Ние можем да имаме огромно количество знания, които въпреки това да са напълно неефективни в спасяването ни от страданията и от вътрешната несъгласуваност. Многознанието на ума не научава на мъдрост... Не всезнаещият мозък, а сърцето, което е прозряло ще ни изведе от планетарната тъмница под слънчевите лъчи на истинския Живот. Въздействието на произведенията на изкуството довежда до катарзис – просветление на душата и у самия художник-творец, и у хората, които възприемат плодовете на неговото творчество като духовна храна. “Не само с хляб ще живее човек”. Всеки художник от светлото направление полага основите на потенциално просветление в душите на хората със своите произведения. Ако художникът не прави това, значи е обрънал гръб на Светлината и е станал безсъзнателен или съзнателен служител от системата на Тъмнината... Войната на Светлината с Тъмнината не може да бъде умозрителна и пасивна. Днес ние сме свидетели на окупацията от страна на тъмните сили на всички средства за масова информация. Концентрацията на мърсотия отдавна прекрачи всички граници. Това, че ние с всички средства не даваме отпор на това гаврещо се братство, говори за атрофия на инстинктите за самозащита. Същевременно ние даваме децата си буквално в духовно гето. При такъв натиск на Тъмнината всеки творец трябва да направи избор. Той може да бъде най-смел експериментатор, да използва всякакви материали и всякакви средства за творчество, но при това за себе си трябва да реши напълно ясно: накъде води той със своето творчество – към Светлината или към Тъмнината. Твори, художнико, създавай своите светове по законите на красотата и хармонията, в съответствие с Великите Закони на творчеството на Висшия свят. Изкуството е не само способ за познанието на света, но и способ за преобразяването и на самия творец, и на целия свят. Разбира се, и на художествената нива “нека да цъфтят всички цветя”. Стремежът към Първоизточника, към Великото единство на света често е бил подменян с тоталитарното еднообразие, със задушаващата атмосфера на забраните на инакомислието. Под чудовищната преса, натрапвана на обществото с жестока норма във всичко, загива личността, изкуството се подменя отначало със занаят, а след това с антиизкуство. Настъпва десакрализация на всичко свято и възвишено. Ограничените същества, узурпирали властта, се опитват да нагласят целия свят според равнището на своето развитие и разбиране. Според тяхната логика онзи, който притежава властта, притежава и истината. Но властта, например президентската, след четири години могат да я отнемат. Какво тогава, нима и истината след четири години ще стане друга? Цялата световна култура, всичките видове творчество трябва да способстват за формирането на нравствеността в човека. А. А. Блок е говорил за това, че отделни видове изкуство не съществуват. Съществува Единно Изкуство, различните аспекти на което и възприемаме по различен начин. Холографски във всяко едно изкуство присъства това единство. Само истинският Култ към Светлината в човешкото творчество води към съзидание и хармония. С тази Светлина се насищат нашите души. Всеки човек, както и звездата, има свой спектър на излъчване, в който светлите ивици се редуват с тъмни. Ние можем и да не виждаме този спектър с обикновеното си зрение, но той съществува... Тъмните ивици могат постепенно да бъдат заменени със светли. Но за това човек трябва целенасочено да се занимава със самоизграждане, да чете мъдри книги, да се стреми към срещи с произведения на изкуството със светла насоченост, които да предизвикат в него чувство на възторг и радост. По същия начин в личния спектър на човека могат да се разширяват и тъмните ивици, поглъщайки светлите. В системата на Тъмнината чрез медиите се култивират най-низките емоции. Натрапваните ни насила от служителите на тази система зрелища предизвикват сред огромно количество хора страх, ужас, алчност, низки желания.... На екрана се мяркат кумирите на младежта, в сравнение с които диваците от племето бушмени са просто образец на благородство. С яркостта на чудовищните татуировки и количеството пръстени по всички части на тялото съвременният дивак превъзхожда древните. Това вече не е падение на нравите, а тяхно сгромолясване. Водовъртежът, който въвлича още неукрепналите души на децата и младежта. Възрастните, затъпявайки от всички тегоби на живота, които за тази цел са и създадени от служителите на Тъмнината, вече не са в състояние да спасят своите деца. Та нали това може да се направи само със собствен пример, със собствената увлеченост, със собствения стремеж към Светлината, а не с празни нравоучения или с пари. Какво щастие е, че в епохата на израждането има все пак не само закалени от живота възрастни, но и млади хора, в които сякаш съществува имунитет против мерзостта. Тях е напълно невъзможно да ги заразиш с потребителска треска. С удивително постоянство те изнамират необходимите за духовния ръст първоизточници, запълват залите на консерваториите и читалните на библиотеките, сами творят светлото и зовящо изкуство. Никакви хитрини на системата на Тъмнината не са способни да примамят такива хора в нейните мрежи. Те просто няма да вземат в ръце долнопробно четиво, няма да ги видиш на съмнителни изложби и зрелища... Те умеят да ценят времето. Колко жалко, че такива хора са по-малко. Преобладаващото болшинство здраво са хванати в инволюционните капани. Други дори не осъзнават това, считайки своя живот за напълно успешен и интересен. Деветата вълна на пошлостта, която се е стоварила върху тях, ги е зашеметила. Това е системата на Тъмнината в действие, всичко изграждано от нея е антиеволюционно, то не отговаря на Великите Закони на Битието... Долнопробната литература, абсурдните театрални постановки, какофонията от цвят и звук, чудовищните картини, порнопродукцията, безкрайните тегления на парични награди – всичко това по целия свят днес се представя за нещо ново и модно. Средствата за масова информация буквално вбиват в съзнанието тази ограниченост като образец на изкуството и като нещо достойно за подражание. Бедата (и тя може да стане непоправима) е в това, че младежта в своето мнозинство е изгубено поколение, контузено от светлиннозвукови бомби. На дискотеките и концертите на поп звездите от човека се избива човешкото. Често след рок концерти или футболни мачове младите диваци, в каквито се превръщат нашите деца, чупят всичко по своя път, давайки път на натрупалата се тъмна енергия. Младежта я откъсват от коренната система на Традицията и Културата, от хилядолетния ствол. А с откъснатия от корените вече не е трудно да се справят, да го превърнат в роб... Набира сила наркотизацията на масовата култура. Бързата компютъризация води до виртуална наркомания. Най-страшното, е че глобалното въздействие на всички съвременни електронни медии върху планетарния човек (или биомасата на човечеството) води не само до откъсване на младежта от духовната сфера, но, както вече беше казано, до изменения в морфологията на мозъка. За мнозина практически е незабележим фактът, че ние ставаме други, чужди по отношение към собствената Майка-Земя. Ако деградацията продължи с такива темпове, то много скоро ще настъпи епохата, в която ще живеят мутанти и кибернетични роботи. А те бързо ще очистят света от биоплесента, тоест от хората... Защо преобладаващото мнозинство не иска да забележи това? Защото това мнозинство са успели да го отвлекат от реалните проблеми и да го увлекат с псевдореалността. Исус Христос е заповядал на учениците си да не трупат тленни богатства, а да събират нетленни. Изумително точна заповед, но хората, сякаш безволни роби, не помнят родството си с Висшето, Божественото Начало и като в опиянение се занимават с битови въпроси и с неудържимо вещоманство, макар че там, отвъд, нищо не можеш да вземеш със себе си. И само сравнително малък брой творчески личности, въпреки всички трудности и гонения от страна на тъмните, продължават своя подвижнически път, натрупвайки постепенно необходимия потенциал за победата на Новия Свят. Светлите натрупвания на съзнанието – това са именно тези нетленни съкровища, за които е говорил Исус Христос. Ако материалните съкровища не можем да вземем на онзи свят, то Светлината – съкровището на нашата душа – остава завинаги с нас. Натрупването на нетленни съкровища се състои в запълването на спектъра на духа и на душата с все нови и нови ивици Светлина. Когато от спектъра на излъчванията на човека си отидат всички ивици, то такъв човек сам може да излъчва удивителна светлина. Светите старци са натрупвали в душите си неземната Светлина на Божествения Свят и са я преизлъчвали в света на хората, през целия свой живот служейки на Бога, тоест на хората. За съществуването на такава Светлина са знаели отдавна и са я изобразявали на иконите – златен ореол около главата на светеца. Благодарение на Учителите на човечеството, Великите Закони на Битието са станали известни на хората отдавна. Законът за свободният избор позволява на всеки да направи съзнателен избор между Светлината и Тъмнината. Да остане в плен на теориите на лъжливи кумири или да стъпи на пътя на освобождението от тази страшна зависимост – всеки от нас решава този проблем сам. Събудилите се от съблазните могат да вземат участие в творческата мистерия на битието на Вселената. Тогава в човека ще се появи възможността и душевните сили да възприемат света като една удивителна светлиннозвукова симфония. Погледнете сами през мощния телескоп или снимките на мъглявините и далечните галактики, направени от орбиталният телескоп “Хабъл”, и нагледно ще се убедите, че няма никаква чернота в просторите на Космоса, както ни убеждаваха до неотдавна апологетите на системата на Тъмнината. Вие сами ще можете да видите, че всички космически обекти имат свой цвят. Галактиките напомнят на цветя с удивителна красота. От естетическа гледна точка всичко това е безупречно. Великият Художник е сътворил целия този грандиозен свят. Най-голяма радост и огромна отговорност е да се твори в Неговата светлина, помагайки със своето творчество на настъпването на нашата на нашата изстрадала планета на толкова дългоочакваната система на Светлината. Разкривайки своя потенциал, своя талант, нека всеки художник се замисли, как да използва този дар, за да направи зрителите поне мъничко по-щастливи. И той непременно ще намери отплата, защото според мисълта на Платон, когато се грижим за щастието на другите, намираме и своето щастие. Да направим някои изводи от нашите размишления... Който както и да нарича висшият свят по отношение на нашия проявен свят – Бог, Абсолют, Нищо, Абсолютна Светлина – главното за нас се заключава в това, че този висш свят (Божествен план) съществува, и това е нерушима реалност. Който както и да нарича частицата от този висш свят, присъстваща във всеки от нас – душа, монада, Божествена искра – важното, е че това е също една нерушима реалност. Който и да се заеме да анализира хода на развитието на цивилизацията на нашата планета, неизбежно ще стигне до извода, че от най-ранното себеосъзнаване като човек и до ден днешен хората се различават от всички други същества, населяващи Земята, със способността да мислят и творят, да се занимават с творчество. Светът е сътворен, светът е акт на творчество. Необходимо е да се помни, че и самият човек е сътворен... От кого и как са сътворени светът и човекът? В началото бе Словото. Но Словото – това е мисъл, мисъл-образ. Именно от потока на Божествените мисъл-образи е сътворен нашия свят. Художникът твори своите светове по същия начин. Първият етап на което и да било творчество е мислотворчеството. Човекът и Вселената имат аналогичен строеж. Макро- и микрокосмосът взаимно се допълват. Творчеството помага на човека да постигне тази истина. Цел на истинското творчество е излизането на художника-творец на равнището на космическото творчество, на равнището на съучастието в сътворението на световете. Но началният етап на обучение на такъв бъдещ демиург се осъществява в земната лаборатория. Земният художник трябва да твори според Великите Закони на Битието. Работейки в земната лаборатория, той може (и е длъжен) да се обръща за съвет към Висшия свят, към Първотвореца. С вглъбена медитация, с искрена молитва може да се получи и наставление, и откровение. Резултатите от творчеството на такъв художник ще донасят на хората най-висша радост. Истинският Художник със своето творчество помага на хората да се пречистват, да се просветляват, да се зареждат със вяра в това, че Светлината в тях самите и в целия свят ще победи Тъмнината. Свръхзадачата на истинското творчество е преходът от системата на Тъмнината, утвърдила се в последните хилядолетия на Земята, към системата на Светлината. Истинското творчество винаги води до катарзис. От катарзис към Преображение. Красотата и Хармонията са съвпадението на замисъла и въплъщението. Същността на творчеството е в търсенето на истината. Но едва ли ще настъпи моментът, когато някой ще провъзгласи: “Край. Търсенията могат да се прекратят. Истината е намерена!” Истината не е жар-птица, която приказният Иванушка иска да хване. Истината, както и хоризонтът, ще отстъпват колкото повече се приближаваме към тях. Но щастлив е онзи художник, който цял живот търси истината, върви след нея, преодолявайки безбройни трудности. В този път, в това преодоляване, във възторга от Красотата на опознавания свят се съдържа и щастието на очарования Пътник. С целия си живот, със своя пример художникът-мислител се стреми да спасява хората, отдавайки им себе си, своето творчество... Когато си разбрал много и си отразил това разбиране в своите произведения, то ти и сам си се спасил от духовното разложение, и другите спасяваш... Преобразяването на целия материален план е невъзможно без творческото участие на човека в тази мистерия. Литература 1. Валери П. Об искусстве. М.: Искусство, 1976. 2. Учение Живой Этики. Аум. М.: МЦР, 1996.
|
||
|
|
|
|
|
© Георги Н. Николов. Публикувано в
|
|