180 години от рождението на Елена Блаватска

Бр. II - 2011 (43)

Субая Чети 

СПОМЕНИ ЗА МАДАМ БЛАВАТСКА

През една априлска вечер на 1882 г., връщайки се от кантората, забелязах голяма тълпа около [колежа]  Пачяпа.  Там имаше файтони, а сред тях беше и този на моя баща.  Като поразпитах, научих, че някакъв американски джентълмен чете лекция на тема “Общата основа на всички религии”. Присъствието там на моя баща ме убеди, че лекцията си струва да бъде чута, и аз реших за извлека от нея полза. Макар блъсканицата да беше ужасна, успях да заема място, където достатъчно добре се чуваше всяка дума. След известно време Блаватска казала на моя баща, че лекцията частично е била продиктувана от един от Учителите.

Връщайки се вкъщи, открих, че именно моят баща е бил един от тези, които е поканил Олкът и Блаватска в Мадрас, за да създадат в този град клон на Теософското общество.  Получавайки разрешение от баща си, на следващото утро (27 април 1882 г.) ние с брат ми подадохме молба за членство в него. Там вече бяха получени повече от 20 молби. На следващата вечер, обръщайки се към кандидатите, Олкът спомена за Великата Бяла Ложа и каза, че в пределите на сто мили от Мадрас живее един от представителите на това възвишено Братство.

След три дена баща ни изпрати нас с брат ми в Тирувелум, за да направим приготовления за приемането на Основателите и неколцината приятели, избрани да ги съпровождат. Цел на визитата, както ни беше казано, била да се почете с внимание Учителя, който живеел някъде недалеч от това село. На сутринта на следваща събота те дойдоха всичките. Процесия с музика съпровождаше Блаватска и Олкът до мястото, предназначено за тяхното настаняване.  Ние чакахме известно време, кога ще ни съобщят, да се готвим да отидем в ашрама, но за наше разочарование след дълго очакване ни казаха, че няма да можем да отидем, тъй като Великите не се появяват пред тълпи от миряни като нас. След това тръгнаха слухове, че само Блаватска и Суба Роу са били удостоени с честта да тръгнат за натам. Дори полковник Олкът не можеше да отиде.

Блаватска се появи около пет часа вечерта. Ние се разхождахме из селото и се появи предложение да посетим стария храм. Той беше на брега на реката. Блаватска каза, че храмът е исторически и че в бъдеще може да стане център за обучение. Беше прекрасна лунна вечер. Ние седяхме в руслото на реката, което беше напълно сухо, до осем часа вечерта. Блаватска говореше на различни теми, нейните беседи бяха много интересни. Решихме да се срещнем отново в десет часа вечерта. Срещнахме се на откритата веранда пред къщата, в която те живееха. Когато започна разговор за това кой да бъде избран за президент на Мадраския Клон, Блаватска внезапно стана, държейки двете ръце на Суба Роу в своите ръце. За няколко минути настъпи мълчание; след това се дочу шум, приличащ на шумолене на хартия, и след това ние видяхме лист хартия, падащ от тавана.

Това беше послание от Учителя М.; аз го прочетох. Не го помня дословно, но там беше споменат Деван Бахадур Нагханандан Рау, който след това и беше избран за президент на Мадраския Клон.

На следващата сутрин, в понеделник, ние се върнахме в Мадрас.

Следващата сряда Блаватска отиде в града; тя ме видя, преминавайки по Маунт роуд, и спря своя файтон, а аз – своя. Аз слязох и веднага тръгнах към нея. Тя ми каза, че в събота заминава за Нелор и Гунтур, и пожела да я съпровождам.  Аз казах, че ще ми бъде трудно да се измъкна и че моето пътуване ще зависи от това обстоятелство. Тя настояваше да пътувам и каза, че такова е желанието на Учителя. На следващата сутрин аз поисках отпуска, но ми беше отказано; аз й съобщих за това и не чух нищо от нея от събота сутринта; аз си мислех че няма да трябвам. Но нещата стояха по друг начин.  По пътя за пристана на лодките, където я очакваше лодка, за да замине за Нелор, тя се обърна към баща ми и го помоли да не застава на пътя ми  и да ми позволи да замина с нея. След известно колебание той се поддаде и даде своето разрешение. Аз не можех да тръгна веднага, доколкото в този момент обядвах, и Блаватска замина, обещавайки да ме изчака на пристана за лодки. Наскоро след това аз излязох и се присъединих към нея около полунощ. Примерно след 15 минути ние отплавахме.

Пътешествието до Нелор не беше особено богато на събития. Пристигнахме вечерта на третия ден.  На следващата сутрин аз не се чувствах много добре поради недостига на нормална храна по време на пътешествието. Тя ме посъветва да не обръщам внимание на дреболиите и ми предложи да отида до отсрещния кладенец, да почерпя вода и да си полея главата. Аз постъпих така, както тя ме посъветва, макар че Олкът възразяваше. Скоро се почувствах добре.

На полковник Олкът му се налагаше да пише много, и той седеше зает на своята маса. Блаватска разговаряше с приятели, които идваха да я видят. Тя искаше да разбере коя дата сме днес. Аз й казах, че тук би ни помогнал календар. Тя гледаше към мен в продължение на минута две; след това се чу шум, сякаш нещо падна от тавана, и се оказа, че на нейната маса, която беше на пет-шест метра от мястото, на което ние разговаряхме, падна ежедневник за 1882 година. Аз го донесох. Тя се опита  по пътя на утаяването да нанесе върху него името на човека, за който той беше предназначен, но не й се удаде. 

 Същата вечер полковникът говореше пред неголяма аудитория за месмеризма. На следващия ден бяха приети около 40 нови членове.

Що се касае до мен, за мен този ден беше по-скоро неблагоприятен. Получих телеграма от кантората, предписваща ми да се върна спешно. Аз телеграфирах, молейки за уволнение. Беше ми отказано, и следващата телеграма беше от баща ми, в която той ме молеше да се връщам и да не правя глупости. Блаватска ми разреши да се върна, отбелязвайки, че тя не би започнала да поощрява неподчинение към родителите.

Аз заминах, но само с цел да се върна толкова бързо, колкото бе възможно. Веднага щом се появих в кантората, аз помолих за отпуск; дадоха ми неплатен отпуск и още същата вечер напуснах Мадрас, стигайки с влак до Ренигунта, а оттам продължих с бърза крачка. Успях навреме, за да се присъединя към компанията от приятели, които се канеха да отидат в Мутхукур, за да посрещнат Блаватска и Олкът, чието завръщане от Гунтур те очакваха. Тя беше радостна за моето завръщане.

Аз седях заедно с нея, докато пътувахме към мястото в Нелор, където тя се установи, и тя ми разказа за това, което се беше случило през времето на моето отсъствие и особено спомена за съобщението, получено от нея от Учителя. Без да очаквам нейното разрешение, аз помолих м-р В. В. Найду да ми го покаже. То беше у него в  неговия портфейл, но на мен не ми разрешиха нито да го видя, нито да разбера нещо за неговото съдържание. Това беше урок за мен.

Във файтона Блаватска ме попита, как съм успял толкова бързо да отида до Мадрас и да се върна в Нелор. Аз й разказах, че съм се движел по сухопътен маршрут. Стигнахме в Нелор около полунощ.

На следващия ден йогът-брахман, Брахмананда свами, дойде да види Блаватска. Състоя се дълъг разговор. Той беше добър познавач на санскритския език, но не и окултист. Ние останахме в Нелор два дена, а след това заминахме за Мадрас, но не по канала за лодки, а през Ренигунта и по-нататък по железния път. Когато напуснахме Нелор, беше вече тъмно. На следващото утро ни се наложи да прекосим широкия ручей, той беше сух и неговото русло беше много песъчливо. Беше трудно да се изтеглят колите. Ние с Олкът слязохме от своите коли и помогнахме на кулите да издърпат колата на Блаватска на другия бряг. Полковникът отбеляза, че аз отговарям за тази промяна на маршрута, и каза, че  повече не бива да седя в нейния файтон, но тя чу това и каза, че аз мога да седя при нея. Ние разговаряхме за много неща. Нейните беседи бяха поучителни и аз получих от тях значителна полза.

Започна разговор за бомбайската резиденция “Гарваново гнездо”. Тя каза, че това е къща, която се дава под наем; тогава аз я попитах не би ли искала тя да направи  главна квартира на Мадраското Сдружение, ако се удаде да се осигури подходящо място.  Тя отвърна, че ще разгледа моето предложение и ще ми съобщи своето решение след като стигнем до Майлапур.

Ние стигнахме до Ренигунта и вече бяхме закъснели за влака за Мадрас. До следващата сутрин ние чакахме в чакалните на гарата. На гарата стана следното: Блаватска се приближи до мястото, където стоеше кантара, и поиска да се претегли. Аз слагах тежест след тежест, но тя беше  все по-тежка, отколкото всичките те взети заедно. А след това, когато започнахме да махаме гирите, тя тежеше все по-малко и по-малко. Ние пристигнахме в Мадрас на следващата сутрин с бомбайския пощенски влак; там, посрещайки нашата компания, ни очакваха приятели.

За тази вечер беше насрочено събрание на Мадраския Клон. Блаватска помоли полковника да изкаже предложение относно преноса на главната квартира в Мадрас. При това той каза, че такова предложение може да бъде разгледано, ако бъде предложена достатъчна подкрепа. Трима приятели излязоха, с обещанието да вложат по 250 рупии всеки, ако се намери подходящо място. Това беше доста добро начало. Аз получих поощрение да действам. Не беше загубено много време при търсенето, та нали аз имах информация за Хадлнстон Гарднз –  тогава под това име беше известно бунгалото, превърнало се в наша главна квартира в Адиар. 

Бяха изяснени подробностите за цената, собственика и т.н. Оказа се , че собствеността се продава на кредит за 8 500 рупии. Собственикът и искаше да получи веднага 1000. След като, се договорихме за цената, ние с брат ми помолихме Блаватска и Олкът да огледат собствеността. На 31 май Основателите, брат ми и аз заминахме за Адиар. Веднага щом стигнахме до главното здание, Блаватска слезе от файтона и се изкачи нагоре по стълбата. Останалите отидоха да оглеждат бунгалото при реката, служебните постройки и т.н. След няколко минути Блаватска изпрати да ме повикат. Аз изтичах при нея, и тя каза: “Субая, Учителят казва – купете това”. Преди да замине за Бомбай, тя се убеди напълно, че от наша страна е осигурено всичко, за да купим тази собственост за Обществото, и че желанието на Учителя е изпълнено.

Юни и юли минаха без особени достижения, макар че бяха направени  няколко опита да се намерят пари. През август получих писмо от Блаватска и написах на м-р Иялу Найду, за да разбера точно, как би постъпил. Той каза, че ще ни даде на заем само 3 500 рупии, а останалите 5 000 следва да вземем от друго място. След няколко дена м-р Иялу Найду дойде да види моя баща и се пробва късмета си със свой приятел, когото познаваше почти половин век, но всичко безрезултатно. Раздялата между приятелите беше доста неприятна.

След две седмици аз уговорих баща си да не пропуска прекрасната възможност да служи. Освен влагането на 250 рупии той направи всичко възможно за тази покупка. Около три часа на сутринта на следващия ден той ме повика и каза, че би могъл да ми даде 1 500 рупии, щом съмне.  Аз  вече повече не можех да спя, и с нетърпение очаквах изгрева. След това той ми връчи тази сума с инструкции за това как е необходимо да се оформи разписката. Капарото беше внесено и собствеността запазена за нас.

 На 17 ноември бяха платени останалите 7 500 рупии и покупката беше завършена. Блаватска и Олкът влязоха в главната квартира, която стана тяхна постоянна резиденция на 31 декември 1882 година.

("The Theosophist", март 1926, с. 741-747.)

Блаватска и Олкът пристигнаха в Мадрас на 19 декември 1882 г. Няколко дена след пристигането си Блаватска разопаковаше вещите си, като в това и помагаха “момчетата” – Дамодар К. Маваланкар, Нарасимхулу, Субая Чети и Кришнасвами, известен като “Баваджи”.  Сред вещите се намериха портрети, и Нарасимхулу и Субая внимателно ги разглеждаха, доколкото познаха на единия от тях садху, когото те бяха видели преди няколко години. Виждайки в ръцете им изображенията, Блаватска се нахвърли върху тях и им забрани да ги пипат, казвайки че това са портрети на Учителите. Двамата братя казаха, че те са виждали човека, изобразен на единия от тях. Блаватска заяви, че това не може да бъде истина, но след две седмици на нея й казаха, че те действително са виждали Учителя М. през 1874 година. Тогава той посетил г. Мадрас във физическо тяло, и те са били двама от четиримата човека, които са го видели тогава. Тя ги помоли да й опишат посещението.

Те разказаха, че една ранна сутрин при тях в къщата без предизвестие дошъл един садху. На вратата стоял поразително висок човек с дълги бели одежди и бяло пагри (тюрбан) с черни коси, спускащи се до раменете, и черна брада.  От тримата души, присъствали в стаята, единият излязъл, а другите двама Нрасимхулу и Субая – се приближили към него.  Той направил някакви знаци, които братята не разбрали, но добре запомнили. Той поискал един пайс [дребна монета]  и когато братята отишли до касичката, там имало точно един пайс, който те и му дали. Той се обърнал и излязъл от къщата;  братята тръгнали след него, но за тяхно огромно изумление, той внезапно изчезнал. Те не могли да намерят нито следа от него на улицата. Именно това внезапно и тайнствено изчезване им направило такова впечатление, така че те завинаги запомнили това посещение с всички подробности. Блаватска допълнила, че той бил на път за Рамешварам, едно от великите места за поклонение в Индия. 

("Adyar Notes and News", 25 октомври 1928, с. 2.)

 Е. П. Блаватска беше необикновен човек, с променливо настроение и разнообразен темперамент. Здравето й не беше добро. Тя не обичаше условностите и изразяваше неодобрението си със силни изрази. Обикновено тя беше доста добродушна “майка”, която разказваше странни, очарователни и забавни истории, и провеждаща поучителни беседи.

Веднъж сутринта, на закуска, тя разказваше много интересна смешна история, когато се появи полковникът и отбеляза: “Старицата тази сутрин е в един от своите светли периоди”. Блаватска, приемайки неговата шега, се засмя и продължи своя разказ, бидейки напълно неуязвена от неговата сатирична забележка. Но ако нещо подобно се случеше, докато тя не беше в добро разположение на духа, тя ставаше непоносима, и колкото по-близки бяха личните отношения, толкова по-силни бяха нейните изрази, ако нещо вървеше не така, както трябва.

През лятото на 1883 г. аз бях с нея в Утакамунд. Тя ми даде определена сума пари с инструкции как да ги изразходвам за нейните нужди. След няколко дни тя поиска да узнае не трябва ли да се дадат още пари. Аз отговорих, че част от нейните пари са останали още неизразходвани и се канех да й дам лист, съдържащ отчет за разходите.  Тя изпадна в ярост, вероятно предполагайки, че съм добавил свои пари и съм ги изхарчил за нея, и ми каза: “Суба, ти се отнасяш към мен като към чужда, представяйки своите отчети, а аз гледам на тебе като на свой син. Нима съм те молила да водиш за мене сметка?” Казвайки това, тя издърпа листа от мен, разкъса го и го хвърли.

Когато тя отседна у семейство Морган, в Утакамунд, веднъж й дадоха на закуска вкусни плодове в сироп. Вероятно те много й харесаха и тя помоли да й донесат още от тях. След това вместо да ги изяде сама, тя ги остави настрана, а по-късно ги предложи на мене. Множество такива неща свидетелстваха за майчиното сърце на тази велика жена. Аз винаги ще помня този случай – един от многото, който ме кара с любов и благодарност внимателно да пазя в паметта си спомена за  нейната добрина.

Имаше също така много случаи, показващи в колко близък контакт тя  беше с Учителите, и онези от нас, които живеехме заедно с нея, бяхме свидетели на този факт – особено полковник Олкът, Дамодар, моят баща и аз.

Една вечер, през същата година, Блаватска получи телеграма от полковника, който пътешестваше из северна Индия, в която се съобщаваше, че Дамодар внезапно е изчезнал и не е оставил никакви следи, които биха могли да покажат къде е отишъл. Получавайки това послание, Блаватска отиде до своята маса и седна спокойно. Внезапно “усещането” в стаята се измени, и аз веднага разбрах, че сега ще се случи нещо окултно. Аз седнах редом до нея и пазех абсолютно мълчание.

Тя започна да записва думите, които й се диктуваха. Аз също чувах тези думи: “Дайте на Олкът указания, да не дава неговия (на Дамодар) багаж, особено...” – последва пауза, и Блаватска попита: “особено какво?” – аз веднага произнесох думата “постеля" – и посланието продължи – “да се пипа от което и да било трето лице”. Блаватска игриво каза: “Субая, ти си прав, ти също ставаш медиум”. Разбира се, именно Учителят й даде това съобщение, както често се случваше.  И тя не знаеше, че Дамодар е оставил постелята си, без която индусите рядко пътешестват, ако въобще това се случваше. ( По-късно в писмо до Синет, тя ще  напише: “Щастливият Дамодар! Той замина за страната на Блаженството, Тибет, и сега би трябвало да е далеч, в областта на нашите Учители".)

През същата година в моя дом в Майлапур се появи и учителят К. Х. Рано сутринта на следващия ден след като срещнах Блаватска в Адиар, тя ми каза, че същият този Учител се е появявал пред нея приблизително по същото време и й поднесъл букет от жълти рози, които тя ми показа. Позволете ми да отбележа, че тогава жълтите рози бяха много рядко нещо; фактически, в Мадрас те не можеха да бъдат намерени.

Моят баща, който прекарваше през тази година отпуската си в Нараяна Варам, село на около 80 мили от Мадрас, където живееше мъдрец, известен като Саракайсвами, получи по пощата написано на тамилски писмо от Учителя К.Х., в което Учителят му предложи да се заеме със събирането на средства за издаването на вестника на Синет “Феникс”. Баща ми събра за него значителна подкрепа, за което му благодари самият Велик Учител. Но планът за този вестник по-късно беше изоставен.

Възобновените до неотдавна нападки срещу Блаватска относно истинността на писмата на Махатмите няма да успеят и ще бъдат безуспешни, както се провалиха и всички предишни опити.

Моля да се приеме моето лично свидетелство за това, че Великите съществуват. Моята вяра в това, че те продължават своето милостива снизхождение и наблюдение над Теософското Общество, остава непоколебима.

 ("The Theosophical World", август 1937 г., с. 173-174.)

През 1883 г. Блаватска прекара лятото си с генерал Морган и неговата съпрега в имението “Ритрит” (Уединение) в Утакамунд.  Тя ме покани, или по-скоро ме повика там, и аз с удоволствие  откликнах на нейния зов.  Аз бях радостен да се възползвам от възможността да се удостоя с рядката чест да поживея известно време под един покрив с Блаватска и под нейното влияние. Нейно силно желание беше да привлече към теософията вниманието на състоятелни хора. Тя упорито работеше върху това и в края на краищата достигна успех. Веднъж ние беседвахме за това, как може да се достигне тази цел, и изведнъж се почувства силно влияние. То се усещаше по силата на появата в стаята на Учителя М. Той се материализира частично, и аз можех да виждам мъглява форма. Въпреки нейната мъглявост, аз отчетливо виждах неговата ръка, която предаваше нещо на Блаватска. Моето предположение, че той е дошъл да даде указания за това, как да се достигне желаната цел, се оказа вярно. Е.П.Б. ми каза това.

Няколко дена след това мисис Кармайкъл, жената на старшия член на изпълнителния съвет при губернатора, реши да посети Блаватска. Скоро тя стана наша честа посетителка. Веднъж на сутринта, когато мисис Кармайкъл вече се канеше да си тръгва, Блаватска я помоли да си даде сапфирения пръстен, който тя носеше. Пръстенът й беше даден, и след като го подържа няколко минути, Блаватска вече върна два вместо един. Мисис Кармайкъл беше толкова удивена, че едва можеше да говори, и веднага си тръгна. Заедно със своя мъж тя отишла при бижутера, който й продал оригинала, и дала и двата пръстена за да ги изследва. Той ги огледал и казал, че и двата са истински, при това втория той оценил като много по-скъп от първия. Това толкова ги удовлетворило, че те  предпочели да не пазят в тайна това чудно явление. Майор Кени Херберт, военен секретар на губернатора и прекрасен човек, беше толкова доволен от това, че покани Блаватска и Олкът на обяд. Скоро той стана техен добър приятел, и с негова помощ и тази на Карлмайкълови за полковника беше устроена публична лекция. Аудиторията се състоеше от уважавани хора и присъстваха всички влиятелни личности.  Лекцията беше приета добре.

В един от тези дни един от секретарите на правителството поиска да види Блаватска. Поначало тя  не беше склонна да се среща с него, но след нашите с мисис Морган уговорки се съгласи. Поканиха го в стаята за посетители. Скоро се появи Блаватска. След обичайните формалности този джентълмен я попита, на колко години е. Тя не започна да отговаря, а му зададе няколко въпроси. Тя го попита, изучавал ли е той някога математика, аритметика и може ли той да брои. Тези въпроси, задавани в бърза последователност, го накараха да се смути, и той отговори както можа. Тогава посочвайки в левия ъгъл на стаята, Блаватска каза: сега бройте! Зазвъняха астрални камбанки, при това толкова бързо, че горкият можа да преброи само до пет. На него му бяха дадени още два опита, и всеки път със същия резултат. Този секретар на правителството си тръгна доста разочарован.

Като цяло може да се каже, че посещението в Утакамунд протече удовлетворително, но не мина и без негативи. Този успех предизвика завистта на християнските мисионери; те се захванаха за работа и скоро влязоха в контакт с негодниците Куломб. Те направиха заговор, и със своето неблагодарно и подло предателство Куломб причиниха голяма вреда.  

("The Theosophist", май 1924, с. 244-245.)

Приятели, ще ви разкажа четири или пет случки, които са ми известни. На мене често ми се налагаше да търпя доста сурово отношение от страна на Блаватска; аз го понасях, знаейки, коя беше тя. В продължение на 1883 г. или 1884 г. аз всеки ден идвах тук, в Адиар, от моя дом в Майлапур, прекарвайки тук нощта и тръгвайки си рано на сутринта. Една вечер, когато дойдох, тя седеше направо тук. Тя взе моят нов чадар [наметало] и на сутринта не ми го върна обратно. На следващия ден тя го превърна в блузка и го облече. Аз бях много доволен и й благодарих за оказаната ми чест – носенето на моя дреха. Същата вечер тя разговаря  с Баваджи, Дамодар и мен за тибетските дугпа и гелугпа. Два дена по-късно аз я срещнах; тя се спря и ме повика. Аз носех червен тюрбан. Тя го смъкна и го хвърли, казвайки ми: “Субая, надявам се, че повече няма да носиш червен тюрбан”.

Една сутрин, когато се канех да си тръгна, тя каза: “Не си тръгвай,  имам за тебе малко работа.” Тя ми даде да преписвам множество книжа, дванайсет листа двоен формат. Аз ги преписах и и ги дадох. Тя ги погледна, смачка ги  и ги хвърли в кошчето за боклук. Тя беше яростна. Аз се прибрах в къщи и в кантората, но не можех изобщо да работя, мислейки си за този инцидент. В един часа аз се досетих, че съм преписал документите двустранно. Побързах да се върна и отново преписах всичко, написвайки го само на едната страна, и след това й го дадох. “След това аз се надявам, Субая, че ти няма да пишеш двустранно в случаите, когато материалът е предназначен за пресата. Това за теб е много добър урок, и той ще те накара да чувстваш своя дълг”.

Третата случка беше следната: аз бях най-младият от множеството нейни помощници в кантората, и приятели ме помолиха да й задам важен въпрос. През този ден тя беше много добра, така че това беше добро време за въпрос. “Мадам,  – казах аз, – ето вие проповядвате самоконтрол, а самата вие непрекъснато избухвате”. – “Субая, това е в моя вреда, а за вас е от полза. Ако моят характер не беше такъв, аз за това време вече щях да съм адепт”.

Едно лято тя прекара в Утакамунд и ме повика там. Аз отидох и прекарах с нея седем или осем седмици, живеейки с нея в една къща.  Веднъж при нея дойде един европейски джентълмен, и аз известих за него. Тя каза: “Не искам да го виждам”. Доколкото той заемаше високо обществено положение, аз я убедих да го приеме. Той задаваше неучтиви въпроси, и тя се държеше с него съответствено. Когато той си тръгна, тя каза: “По-добре е повече да не водиш такива хора при мене. Той дойде да ме изпитва и да ме осмива. Не ме запознавай повече с такива хора”.

Друг един ден тя ми даде едно писмо да го изпратя. “Останаха ли ти пари?” – попита ме тя. “Да, 14 или 15 рупии”, - отговорих аз. Тя каза: “При тебе не биха могли да останат пари. Ти би трябвало да си изхарчил от своите собствени. Ти изглеждаш слаб; твоят баща ще си помисли, че аз не се грижа по подобаващ начин за теб”. Веднъж, когато бях в нейната стая през вечерта, се появи Учителят. Аз видях как неговата ръка се материализира, когато той и подаде лист хартия.

 Още един случка имаше във връзка с моята къща в Майлапур. Една сутрин, когато се събуждах, ме повикаха при нея. Тя каза: “Ти си нужен на баща си, за тебе е по-добре да тръгнеш”. Аз открих, че неговата майка беше умряла само един час преди това. След два дена Блаватска ме попита за подробности около смъртта. Тя считаше, че смъртта на баба ми беше неблагоприятна, и предложи моят баща и семейството да напуснат къщата, където живеехме, но баща ми не искаше.  След 15 дена тя отново го помоли да остави къщата за седем месеца или за седем седмици. Той не го направи. В резултат в продължение на осем месеца в нашето семейство имаше още четири смъртни случая. Тогава баща ми се съгласи да се премести. Непосредствено преди да напуснем къщата, Блаватска каза: “Тя повече подхожда за католическа черква, отколкото за жилище.” Наложи се да оставим къщата заключена за няколко години. Аз бях готов да я продам за каквато и да било цена. Веднъж дойде един човек и предложи 10 000 рупии. Той ми даде 1000 рупии капаро; аз дори не знаех на кого съм продал тази къща. Оказа  се, че тя е била придобита за католически женски манастир. След година или две аз отидох да видя къщата. Игуменката ми я показа. Тя ме заведе в залата, където Блаватска каза това – тя беше превърнат в католически параклис! Но тя умря година по-рано, така че аз не можах да й напиша за това.

("The Theosophist", октомври 1931, с. 47-49.)

© Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 30.09.2011.

Бр. II - 2011 (43)