ПЕДАГОГИКА
|
|
ПЕДАГОГИКА |
|
|
Мария Чулова ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ Независимо каква хипотеза се приеме за причините на възникването на агресивното поведение при някои от учениците в училищна или извънучилищна среда трябва да търсим начини за преодоляване на агресията. Имало е кръстоносен поход само от деца, които са били принудени да изпълняват поръчки на възрастните. В някои фанатични организации ползват деца като убийци-камикадзета. Едва ли причината за детската престъпност е в това, че знаят, че ще имат по-ниска присъда или ще бъдат оправдани. Мисълта на Стивънсън, че „несъвършеното общество създава несъвършени индивиди, а несъвършените индивиди съставят несъвършеното общество” /в „Седем теории за човешката същност”, 1994, с. 39/ е постановка, която ни вкарва в затворен кръг. За да разрешим част от проблемите на агресивното поведение, трябва да пренасочим вниманието на учениците от занимания, удовлетворяващи чисто развлекателни и хедонистични цели, към извънкласни и извънучилищни форми, развиващи умението деловитост. Като изключим чисто вродената агресивност при някои хора, която е наследствена и се основава на антропологически изследвания и проучвания на даденостите на стотици престъпници и повтарящите се черти при следващите поколения, информационната среда и условията на живот са важен фактор за развитието на децата. Информацията често е с необучителен характер и се предоставя от медиите, семейството, уличната среда и училището. Пренасищането с излишни данни може да се окаже вследствие на свръхстарателност у детето, което иска да бъде за пример и да зазубри всички маловажни данни от учебниците, помагалата и записките. Това е краткотрайно усвоена информация, която не се превръща в знания. Децата, които искат да бъдат възнаградени от родителите си за отличен успех, често стават посредствени и нямат професионална ориентация, имат прагматична ориентираност към възнаграждението и не изпитват удовлетворение от учебния процес. Това са ученици, които не подреждат приоритетите си, често са бездарни и ходят на училище, защото така иска обществото, а не от лични потребности. Често пъти такива деца са отличници до началото на седми клас. Претоварването с информация може да породи вид агресия, която не е от най-опасните. Един от източниците на агресивно поведение е прекомерното облъчване от монитора на компютъра и претоварването от дълга употреба на развлекателни апликации, стратегически военни игри, чатене, стремеж към запознанство с непознати и видео връзки, които после се превръщат в зависимости чрез прикриване на непозволени неща. Увреждането на зрението, на опорно двигателния апарат водят до разсеяност и невроза в училище. Приложно-практическите задачи могат да се базират на електронните технологии, но да не забравяме, че не всички деца имат достъп до компютър, интернет, мобилен телефон, видео игри и технологично базирани развлечения. Много от децата ползваха камерите на телефоните си и си правеха записи с приключения, злепоставящи други деца или възрастни. Често в центъра на записите са предизвикани инциденти със завидно зли сценаристи и режисьори, които целят бърза полулярност, ако ще да са провокирали малка война. Законът за „Компютърните престъпления” в Наказателния кодекс /ДВ, 12 септември 2006 г./ ясно определя наказанията за пълнолетни и подрастващи, когато уронват престижа на други лица, крадат лична информация, публикуват непозволено съдържание, представят неверни електронни данни и коментари. За пиратство трудно могат да осъдят някого. Компютърно пиратство за някои хора е да им се отмъкне компютъра, а когато им се вземе само монитора – за незапознатите би било „мониторингово пиратство”. Държавата не упражнява регулаторната си роля по съдържанието на достъпната информация и прокуратурата не повдига обвинения. Само щом заловят у някого много порнографско съдържание с непълнолетни лица и намерят схема за педофилия, тогава си позволяват да харчат държавни пари за разследване и обвинение. Презадоволеността с информация не е престъпление за децата. Държавата трябва да положи усилия за упражняване на регулаторната си роля за ограничаване на достъпа до информация, застращаваща формирането на здрава психически и физически личност, нравствено здрава с високи естетически и етически ценности. Торентите се ползват от компетентни, а не от пълнолетни в общия смисъл на думите. „Да губиш времето си, означава да се самоубиваш постепенно” – присъединяваме се към френския общественик Лонг. Не бива да се деструктира самооценката на детето, то трябва да се опитва само „да вдига цената си”, като помни, че всеки живот е безценен. Нарушаването на социалните норми – морални, правни, сексуални, трудови – е следствие на липса на знания и вяра. Когато възрастните дават пример на детето с нарушенията си, то трудно ще се задържи откъм праведната страна. Вярата или я има или я няма. В романа „Антихрист” от Емилиян Станев Еньо-Теофил извървява труден път от вяра към неверие, от стремеж към знания и апатия, от Бог към отрицанието му и обратно към асоциалността и липса на желание да се социализира отново. Причините са философски и времево обусловени. Родителите си определят пубертета на детето като временно състояние и не търсят помощ от специалист, защото и те са преминали през тази възраст. Изместването на ценностите откриваме в различни форми. Общественият статус на образования човек в България е занижен и ученическата субкултура допълнително допринася за трайното емоционално и морално понижаване на ценностите у подрастващите, които не намират пример за подражание. Подражанието е характерно при приматите и много животни, но за човека е важен модел на заучаване на реакции. Това не е личност, готова с няколко шаблона да се справи ситуативно. Това е индивид, който може да оцелее, като гледа преуспелите. Координирането на усилията на превенцията да бъде на всички нива – дете, родители, учители, директори, социални служби, законодатели и съдии. Възникването на специализиран детски съд може и да е причинено от завишената детска престъпност и да е с цел да се щади детската психика и да се вземат по-леки възпитателни мерки. Кукли и кукловоди в един хубав детски театър. Ще проверим ползата от новия ред. В някои телевизии възпроизвеждат съдебни процеси, което може да повиши културата на хората и да мислят предварително за грешките си и за начините, по които си защитават правата. Колко вредно е за децата да слушат, че някои възрастни постоянно се карат, посягат си, обиждат се, заканват се и на него, имат го за виновен преди доказване на тази презумпция. Децата на разведените родители са препатили и мислят, че ще получат повече внимание от учителя, но и искат повече, когато грешат. Забравят, че грешат и обвиняват възрастния, защото знаят, че вече са им длъжници. Но детето на разведените родители е също длъжник на обществото. То трябва да избяга от неправилния модел и да щади другите, които попадат в кръгозора му. Може ли презадоволените от пари деца да посегнат на другите? Излишеството, както казва Конфуций, е един от най-големите пороци. Не сме братя по рождение. Не сме расли при равни условия. Детето, което не е дееспособно, не може само да разпределя излишъка си от средства. Учителят няма право да се занимава с икономическите проблеми на семейството на ученика. Децата на учителя също са расли при не много голям излишък от средства. Децата на безработния не могат да се справят с натрупаното недоволство. Тук държавата трябва да подпомага талантливите и добри деца и да поеме отговорност за предотвратяването на агресивното поведение. Лишаването на учител от професията му за това, че е станал жертва на детско престъпление, не може да е справедливо, защото съдът е само санкция за минали действия, а бъдещето на пострадалия зависи от общественото мнение. На младини хората по-лесно познават гениалността, но после талантите трябва да се развият с много труд и с творческа среда. Педагогиката е една изкуствена градина и да се обвини учител, че не е оформен педагог, е все едно да не се познава всяка ситуация по отделно, а това е даденост. В една изкуствена градина само истинските цветя вехнат, защото там изкуствеността е правило, а естественото поведение е различие. Педагогическата наука е необходимост, но тя не оформя гении, тя помага за унификацията и за обществения ред. Агресивният често има и някаква дарба, която е ключът към загадката на намиране на път към превъзпитанието му. Дано днешният учител да няма поводи да превъзпитава! Превъзпитанието не е работа. И детето е скъперник, но това е друга тема, защото възрастните, които спестяват време за възпитание и са скъперници за себе си и за бъдещето си, ще се затруднят в невъзможност да превъзпитават. |
||
|
|
|
|
|
© Мария Чулова.
Публикувано в
|
|