ПЕДАГОГИКА
|
|
ПЕДАГОГИКА |
|
|
Татяна Надточий ЛЯСТОВИЧКИТЕ НА БУШЕТИ Всичко живо познава истината на възпитанието, но защо тогава ни е толкова трудно да я познаем? Шалва Амонашвили Над синята вода на басейна лястовичките летят толкова ниско, сякаш се къпят в прозрачната вода. Тук има много лястовички. Те сякаш разбират, че стопаните на дома ги обичат. Затова се заселват на най-неочаквани места, без да ги е страх от хората. Те са свили гнездо дори на верандата, където постоянно има хора. Лястовичките съпровождаха цялото наше пребиваване в Бушети, те се разполагаха наблизо, наблюдаваха нашата работа. Те ни пяха и тогава, когато редколегията по нанасянето на поправките в документа работеше на верандата. Понякога ни се струваше, че те разбират, че всичките тези хора, които са изпълнили с присъствието си уютното имение на техните гостоприемни стопани, са заети с много важна работа и се опитваха по своему, по птичи да ни помогнат.
А работата наистина беше важна. Повече от четиридесет души от различни страни, хора с различен мироглед и вероизповедание: учители, университетски преподаватели, родители, обществени дейци – всички те са се събрали заедно, обединени от един проблем – възпитанието на децата. В Бушети – неголямо село в слънчевата Грузия, в родината на изтъкнатия педагог на нашето съвремие Шалва Александрович Амонашвили и в неговото имение се събраха представителите на Международното движение по хуманна педагогика за приемането на един необикновен документ – “Манифест по хуманна педагогика”. Тази среща, макар и да протичаше в неформална обстановка, носеше подчертано делови характер. А документът, който беше приет на нея, представлява най-чайният документ за последните десетилетия, тьй като носи съдбоносен характер не само за децата по цялата планета, но и техните родители, възпитатели и учители. Манифестът по хуманна педагогика представлява Манифест на Любовта към децата. Той е насочен “към световната общност от хора, загрижени за съвременното състояние на възпитанието и образованието на подрастващото поколение, <...> към всеки учител, възпитател, педагог, ръководител и участник в образованието, към всеки родител , към всеки студент от педагогически и непедагогически университет и колеж, към всеки ученик, към всички хора, на които не е безразлично бъдещето на нашата планета”. В трудното време, когато Планетата, в буквалния смисъл на думата е разтърсвана от човешкия егоизъм, невежество, жестокост и безнравственост, съавторите на Манифеста призовават “към единение около “Манифеста” и сътрудничество в областта на оздравяването и обновяването на образователния свят, така че всяко Дете – да се възпитава като Човек Благороден и Великодушен, – да се развива духовно и нравствено, – да придобие знания, които разширяват неговото съзнание и които го подтикват към творчество и изграждането на благо, – да се учи да изразява, пази, и утвърждава в живота своята свободна воля, – да обича Родината, да цени и да се отнася грижовно към многовековната култура на своя народ и човечеството”. Работата по създаването на Манифеста протичаше на няколко етапа. Още преди 25 години група учители новатори провъзгласяват манифеста “Педагогика на сътрудничеството” (Переделкино, 1986 г.). Както се казва в Преамбюла към Манифеста по Хуманна Педагогика: “Идеите на педагогиката на сътрудничеството въодушевено възприемат стотици хиляди учители, чийто творчески труд обновява образователната практика и придвижва научното съзнание – принципът на сътрудничеството става достояние на педагогическото теория”. На оттогава са изминали немалко години, в света са настъпили много промени и се появява необходимостта от създаването на нов документ, който да отговаря на повелите на времето. Академик Шалва Александрович Амонашвили, автор на научното направление “Хуманно-личностен подход към децата в образователния процес”, е работил върху създаването на документа няколко години. След това той го изпраща на ръководителите на редица регионални клонове на Международната асоциация по хуманна педагогика за изучаване и внасяне на допълнения и изменения. Постъпват многобройни предложения в течение на няколко месеца от различни краища на бившия Съветски Съюз. Всички те бяха отчетени от Шалва Александрович. Доработеният документ беше отново раздаден за повторно редактиране, и последната редакция беше осъществена вече в Бушети. Потрябваха няколко дена интензивна работа на участниците в срещата, за да доработят и приемат новия Манифест. Манифестът отразява тревогата на неговите автори за съдбата на децата, за съдбата на света, той предлага път за изход от кризата в образователното пространство чрез приемането на новата иновационна педагогика – хуманната. Окончателният документ побира не само текстовите поправки, но, и нещо което вероятно е в основата – топлотата на сърцата на неговите съавтори и светлата вяра в това, че пътят за преобразяването на живота на човечеството лежи само в духовната плоскост. В образователното пространство – това четвърто, духовно-нравствено измерение, което се реализира чрез Любовта към Детето, Вярата в неговите възможности и Надеждата, че при хуманно-личностния подход към Детето ще се разкрие всичко онова най-добро, което Природата грижливо е заложила в него. В Манифеста е разкрита философската основа на Хуманната Педагогика, посочени са нейните различия от авторитарната. Той показва източниците, които подхранват Хуманната Педагогика и изпълват нейните последователи с нови знания и творческо вдъхновение. Манифестът призовава да се защитават децата “от развращаващото влияние на средствата за масова информация, от натиска на безнравствените компютърни игри и развлечения, от лошите зрелища и лошата музика, от посегателствата на възрастните, от политическите амбиции на властите”. Да се защитават от всичко онова, което довежда децата до падение на нравите, некултурност, цинизъм и жестокост, води съвременното детство към множество беди. В документа се говори и за това, че истинската защита на детството е нелека задача, че това е път на велико служение. За това са нужни особени – нравствени сили, нужно е желание и стремеж и, разбира се, твърда вяра в това, че защитата на децата представлява защита на самият живот на планетата Земя. Манифестът утвърждава: “Възпитанието в това несветло време представлява спасение на душите на подрастващите хора. Необходимо е твърдо да се знае, че в това служение няма почивка и не бива да се отслабва бдителността”.
* * * Три незабравими дни прекараха участниците на срещата в гостоприемната земя на Грузия. Първият работен ден премина във великолепния природен парк в Цинандали. Този парк е бил замислен от изтъкнатия деец на Грузия Александър Чавчавадзе. Тук, в парка и в дома на княза са били водещи хора на XIX век. Александър Грибоедов, женен за дъщерята на А. Чавчавадзе, е идвал тук многократно. В парка дори се е съхранила част от един неголям параклис, в който младите дошли веднага след своето венчаване. Непосредствено до параклиса са разположени дървета, обкичени с цветни парцалчета. Традиция, която се практикува и в Украйна, и в Белорусия, и в други страни като зов към щастието, като надежда за постоянство на взаимната любов.
Природата притежава удивително свойство. Тя пази в себе си памет за важни събития, за хора, чието пребиваване е оставило тук своя духовна следа. И когато попадаш в такива места, усещаш нещо, което те кара с благоговение да се вглеждаш в заобикалящото те очарование. В такива места са нетърпими суетата, раздразнението. Силните или резки звуци предизвикват вътрешен протест, тъй като разрушават прелестта на заобикалящото тайнство на природата. И ето че в този прекрасен парк, създаден от човешкия гений и творчеството на майката природа, в конферентната зала на бившата правителствена вила, се обсъждаха точките на Манифеста, внасяха се предложения и допълнения. Духовната изпълненост на тези места способстваше за създаването на доброжелателна атмосфера, в която съгласувано и конструктивно протичаше работата. Първият работен ден, проведен в Цинандали, беше доста успешно завършен.
Втория ден участниците прекараха в имението Бушети. Тук присъстващите се разделиха на две групи. Редакционна група от осем души внасяше поправки в електронния вариант на Манифеста. Останалите заедно с Ш. А. Амонашвили и неговата съпруга и съратник – академик Валерия Гивиевна Ниорадзе, обсъждаха въпросите, свързани с предстоящата по-нататъшна работа. След това групите се обединиха, за да прочетат окончателния вариант на редактирания текст. След прочита бяха внесени още интересни предложения, които също така бяха взети под внимание. Така колективното творчество на участниците на срещата в Бушети даде живот на един много важен документ – Манифеста на хуманната педагогика. За първи път в образователното пространство се появява документ, който устремява към духовно усъвършенстване системата на образованието и възпитанието.
Утрото на третия ден беше посветено на подписването на Манифеста от всички негови съавтори. Красиво облечени дойдоха участниците на срещата. В блюдо с вода плаваха осем лотоса, в които горяха светлинки. Тържествено се приближаваха един след друг всички участници в събитието. Когато бяха поставени последните подписи, неочаквано закапа ситен дъждец. Той престана почти веднага. И тогава прозвучаха думите: “Хората казват, че такъв дъждец от няколко капки представлява благословение на Висшите Сили!” Символично е, че тази мисъл практически едновременно озвучиха две жени – едната мюсюлманка, другата – православна християнка. След това прозвучаха (на запис) камбаните от храма на Свети Петър в Рига. Това е своеобразен подарък от Асоциацията по хуманна педагогика на Латвия, донесен за това знаменателно събитие; а след това Мариана Озолиня прочете свои стихове, посветени на Манифеста. Нека да осени Свещеният Кръст Хуманния мъдър Манифест, провъзгласявайки в новия век симфонията за човека и неговото Предназначение, за Сърцето И неговото светене – като искра Божия изначална И сакрална Безпределност... С камбанен звън от Космоса навред зови, Хуманен Манифест!
Церемонията приключи с Химна на учителите, прилагащи хуманната педагогика. След това всеки от ръководителите на републиканските асоциации получи оригинал на Манифеста по хуманна педагогика, който да занесе в своята страна за по-нататъшна работа. Изпълнени с духовно единство, участниците на срещата говориха за своята признателност към Шалва Александрович и към Валерия Гивиевна за това, че им е била предоставена възможността да участват в едно такова важно и нужно дело. “Ние самите още не осъзнаваме докрай участници на какво историческо събитие сме станали. – споделяха изказващите се. – Може би ще бъдат необходими десетки години, за да разберем всичко докрай. Ясно е едно – раждането на Манифеста представлява духовно явление в пространството на образованието и то ще има огромно значение за бъдещето”. По-нататъшната част от третия ден на пребиваването на многонационалната делегация в Грузия беше също така изпълнена с духовни впечатления от екскурзията в духовната твърдина на Грузия – храма в град Мцхета, в който през 4-ти век е била официално покръстена Грузия.
В резиденцията на патриарха за гостите пя патриаршеският хор, потрисайки с прекрасното изпълнение на песните с грузинско многогласие. Но най-удивителната изненада се оказа това, че католикосът на Грузии е самият той прекрасен композитор и поет. Създадените от него музикални произведения “Аве Мария” и “Реквием”, прозвучаха в записи на грузински солисти, които стажуват в Италия. Тези произведения, прекрасно аранжирани и озвучени от оркестъра на театъра “Ла скала”, звучаха във великолепната гостна зала на запис, устремявайки душите нагоре, изпълвайки ги със Светлина и чистота. Това бяха незабравими минути на духовна радост, които напълниха със сълзи очите не само на жените, но и на мъжете. Срещата завърши с обща фотография за спомен от общуването с великия човек, духовната сила на когото храни Грузия. Много след полунощ приключи третият ден. На следващия ден повечето от участниците заминаваха за своите страни, отнасяйки със себе си не само Манифеста, но любов, благодарност и най-добри пожелания от гостоприемната грузинска земя и нейните хора. Притихна имението, в което още до неотдавна ставаха удивителни събития, звънтяха гласовете на десетки хора. Обрасъл в зеленината на лозови листа, стои домът замислен, сякаш мъдрец, който размишлява за съдбините на света. А лястовичките все така пеят и се трудят, все така отглеждат потомство... – Лястовички на Бушети, за какво така се стараете, за какво неуморно се трудите? – За бъдещето! За бъдещето! За бъдещето!...
18-23 юли 2011г. Бушети - Харков
|
||
|
|
|
|
|
© Татяна Надточий. ©
Дияна Златева, превод. Публикувано в
|
|
И разбира се,
най-яркото и запомнящо се събитие беше приемът при католикоса-патриарх на Грузия
– Илия Втори. Повече от два часа продължи срещата на представителите на
хуманната педагогика с изтъкнатия духовник, когото обича и почита целият
грузински народ. Поразяваше простотата на Светейшия в общуването с гостите.
Неговият разказ за това, как той като малък ученик е страдал от
несправедливостите и жестокостите на учителите, веднага установи атмосфера на
взаимно разбиране и настрои членовете на делегацията към доверителен и откровен
разговор. Те споделяха с патриарха наболели проблеми, говориха за своите планове
за бъдещето.