|
|
|
|
|
Кристина Горанчева СЛОВО ПО СЛУЧАЙ ДЕНЯ НА БЕЛИЯ ЛОТОС 120 години от края на земния път на Елена Блаватска
Скъпи приятели, Добре дошли на тържественото четене по случай Деня на Белия лотос. На днешната дата се навършват 120 години от края на земния път на Елена Петровна Блаватска.
В средата на XIX век в един манастир в Тибет се състои събрание на Братството на Великите Учители – Махатмите, посветените в древната мъдрост, които помагат на човечеството да напредва по пътя на своята духовна еволюция. Обсъжда се въпросът дали да бъде спъзено правилото, според което във всяко столетие Братството изпраща вестител, който да възвести на човечеството онази част от Мъдростта, която то е готово да възприеме. Повечето от присъстващите смятат, че изпращането на вестител не е целесъобразно, тъй като той едва ли ще бъде разбран от затъналите в материализъм представители на механистичната цивилизация. Двама от Махатмите обаче поемат отговорността да намерят подходящия човек, да ръководят неговата мисия и да я доведат до успешен завършек. Изборът им пада върху Елена Петровна Блаватска. Тя е родена на 12 август 1831 г. в град Екатеринослав в Русия (дн. Днепропетровск, Украйна). Майка ѝ, Елена Андреевна Фадеева, принадлежи към древен благороднически род и е автор на десетина романа, издадени под псевдонима Зенеида и високо оценени от Белински. Баща ѝ Петер фон Хан е полковник от руската армия. След смъртта на майката, починала на 28 години, когато Блаватска е само единадесетгодишна, за нея се грижат баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия̀. Дядото Андрей Фадеев е губернатор на Саратов. Бабата е княгиня Елена Долгорука. От ранна възраст Елена се проявява като изключително дете с разнообразни дарби и необикновен характер. Не понася светския живот и предпочита уединението сред природата и книгите от богатата домашна библиотека. Седемнадесетгодишна, тя сключва брак с много по-възрастния от нея генерал Блаватски, когото три месеца по-късно напуска и с подкрепата на баща си се отправя да пътешества в чужбина. От 1848 до 1872 тя пътува в Персия, Турция, Гърция, Египет, Франция, Квебек, Англия, Южна Америка, Германия, Мексико, Япония, Индия, с прекъсване през 1858–1863 — този период тя прекарва при свои роднини в Русия. През 1851, на двадесетия си рожден ден, в лондонския Хайд парк Блаватска се среща с един от Учителите, който ѝ съобщава за задачата, която тя е определена да осъществи. Целият ѝ по-нататъшен живот е посветен на изпълнението на волята на Братството – възвестяването на Истината. При своите пътешествия Блаватска се запознава обичаите и религиозните вярвания в страните, които посещава, получава посвещения в различни мистични традиции. След два неуспешни опита, през 1864, тя успява да проникне в Тибет, където получава обучение, необходимо за нейната бъдеща мисия. През 1867 Блаватска е вече в Италия и участва в битката при Ментана през 1867 на страната на гарибалдийците, където получава пет рани и е близо до смъртта, но оцелява. През 1869-1871 е отново в Тибет През 1873 Блаватска се установява в Ню Йорк, САЩ. При едно свое пътуване до Върмонт през 1874 се запознава с полковник Хенри Олкът. През 1875 по тяхна обща инициатива е основано Теософското общество, основните цели на което са: 1. Да сформира ядрото на всемирното Братство на човечеството без разлика на раса, народност, пол, каста или цвят на кожата. 2. Да поощрява изучаването на сравнителната религия, философията и науката. 3. Да изследва неизвестните природни закони и скритите сили в човека. Третата цел не е задължителна за членовете на организацията. Девизът на Теософското общество е “Няма религия по-високо от Истината”. Блаватска е избрана за секретар на организацията, а Олкът – за председател. През 1877 излиза от печат първата книга на Блаватска – “Разбулената Изида”. Оригиналното заглавие е “Булото на Изида”, но поради съществуването на книга под същото заглавие, излязла по-рано, от друг автор, заглавието е променено в последния момент. Книгата няма за цел да разбулва някакви съкровени тайни на мирозданието, а само да загатне за тяхното съществуване и по този начин да подготви съзнанието на читателите си за възприемане на знанията, изложени в последващите трудове на Блаватска. През февруари 1879 Блаватска и Олкът отпътуват за Индия. Установяват се в Адиар, близо до Мадрас, където се премества главната квартира на Теософското общество. Успешното развитие на теософското движение бързо му спечелват множество недоброжелатели. Сред тях са както подозрителните към чужденци колониални власти, така и йезуитските и протестантски мисионери в Индия, които не могат да простят на Блаватска това, че тя успява да възвърне на индийците уважението към тяхната собствена религия и култура. През 1884 мисионерите подемат мощна кампания срещу Блаватска и Теософското общество в печата, към която през 1885 г. се присъединява и Обществото за психични изследвания в Лондон, което след пристрастно и предубедено разследване в свой официален доклад обявява Блаватска за измамница. След повече от 100 години, през 1986 г. Обществото за психични изследвания в свое комюнике, изпратено до водещите медии във Великобритания, САЩ и Канада, признава, че Блаватска е била обвинена несправедливо и се отказва от изводите в доклада от 1885. Последните години от живота си Блаватска прекарва в Европа, където завършва първите два тома от основния си труд „Тайната доктрина“, а също книгите „Ключ към теософията“ и „Гласът на безмълвието“. „Тайната доктрина“ е труд за възникването еволюцията на Вселената и човечеството. „Ключ към Теософията“ представлява сравнително кратко изложение на същността на теософията и представя основните теософски принципи. „Гласът на Безмълвието“, най-възвишената и поетична книга на Блаватска, е посветена на основните правила, които ученикът трябва да следва по пътя на своето духовно усъвършенстване. През 1888 създава в Лондон Езотеричната теософска школа с вътрешен кръг от 12 ученици, между които големият ирландски поет Уилям Бътлър Йейтс, социалният реформатор Ани Безант, астрологът Уолтър Олд, графиня Констанс Вахтмайстер и др. Блаватска умира от грип в Лондон на 8 май 1891. Всяка година на 8 май — датата, на която Блаватска завършва земния си път, нейните последователи и почитатели се събират на тържествени четения в нейна памет. По волята на самата Блаватска на тези събирания се четат откъси от Бхагават Гита и от поемата на Арнолд „Светлината на Азия“. По предложение на Хенри Олкът 8 май е наречен Ден на Белия Лотос. Според някои източници името произлиза от това, че през пролетта на следващата година след смъртта на Блаватска лотосите в Адиар разцъфват както никога преди това. В “Тайната доктрина” обаче Блаватска обяснява този символ по следния начин: “Един от символите на Дуалната Творческа Сила в природата е Падма – водната лилия на Индия. Лотосът е продукт на топлината (огъня) и водата (парата или етера); във всяка религиозно-философска система огънят представлява Божествения Дух, актовното мъгко, порагдащо начало; а етерът или душата на материята, светлината на огъня – пасивното женско начало, от което е произлязло всичко в тази Вселена. Затова Етерът или Водата е Майката, а Огънят е Бащата. Сър Уилям Джоунс (и преди него древната ботаника) показва, че семената на лотоса съдъргат дори преди своето прорастване напълно сформирани листа и в миниатюрна форма бъдещото, завършено растение; така природата ни дава образец на предварителното оформяне на своите произведения. Освен това Лотосът или Падма е много древен и често срещан символ на самия Космос, също както и на човека. Причината за неговата популярност е във вече споменатия факт, че семето на лотоса съдържа в себе си завършеното миниатюрно бъдещо растение, което символизира факта, че духовните прототипи на всички неща съществуват в нематериалния свят преди да се въплътят на земята; второ, във факта, че лотосовото растение расте във водата, с корен в калта или тинята, и с цвят над водата, във въздуха. По този начин лотосът символизира живота на човека, също както и този на Космоса. Защото Тайната доктрина учи, че елементите и на единия, и на другия са едни и същи и и двата се развиват в едно и също направление. Коренът на лотоса, потопен в тинята, представлява материалния живот; стеблото, което се стреми нагоре през водата, символизира съществуването в астралния свят, а самото цвете, издигащо се над водата и открито дза небето, е емблематично за духовното битие.” Интересно е да се отбележи, че името на Елена Блаватска е неразривно свързано и с България. След Априлското въстание тя превежда на английски език и публикува в няколко вестника стихотворението на Тургенев „Крикет в Уиндзор“, посветено на турските зверства при потушаването му. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 Блаватска публикува множество статии в американския печат, в които подкрепя справедливата кауза на Русия и изобличава лицемерната протурска политика на Запада и по-специално на Римокатолическата църква. Тя яростно критикува папа Пий IX, според когото „Божията ръка може да ръководи и меча на башибозука“. В статията си „Кръстът и огънят“, публикувана през ноември 1879 в „Theosophist“, Блаватска проникновено пише за българските народни обичаи, свързани с посрещането на новата година, в това число сурвакарството. Тя намира в тях проявления на дохристиянския култ към Слънцето — Суря (Сурва), съществуващ и до днес в Индия. През 1903 е създаден Българският клон към Френската секция на Теософското общество. Сп. „Български теософски преглед“ съдържа сведения за отбелязване на Деня на Белия Лотос в България през 1904 г. През 1920 г. клонът е трансформиран в Българска секция на Теософското общество. В периода 1903-1936 редица български теософски периодични издания публикуват произведения на Блаватска и нейни ученици. През 1930 Николай Райнов превежда, илюстрира и заедно с Благой Мавров и Никола Трифонов издава първия том на „Тайната доктрина“. Сдружение “Нова палитра” не е теософска организация. То обаче си поставя за цел изучаването и популяризацията на достиженията на личности, чието дело излиза извън тесните идеологични рамки и които са допринесли за мира, разбирателството и братството между хората и между народите. Поради това, както и поради отсъствието на български клон на Теософското общество понастоящем, сдружение “Нова палитра” отбелязва Деня на белия лотос от своето основаване през 2005 година. 8 май 2011 г.
|
||
|
|
|
|
|
© Кристина Горанчева.
Публикувано в
|
|
