|
|
|
|
|
Първото издание на книгата на руския писател Александър Клизовски "Истината за масонството" е публикувано в Рига през 1934 г. Тя представлява отговор на книгата на В. Ф. Иванов1 "Православният свят и масонството". Тъй като книгата на В. Ф. Иванов е издадена на български език в значителен тираж още през 1992 г., смятаме за необходима, макар и малко позакъсняла, публикацията в "Палитра" на отговора на това съчинение. от редакцията
Александър Клизовски ИСТИНАТА ЗА МАСОНСТВОТО
Отговор на книгата на В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството"
Преживяваното от нас време, когато старият свят се руши и се извършва преоценка на всички ценности, е особено богато на различни видове психози. Психиката на хората е потресена от изпитанията и преживяваните бедствия. Хората търсят отговори на множество неразбираеми и небивали явления, но тъй като отговорите на съвременните въпроси на живота са много по-сложни от всекидневното човешко мислене, а самите явления често превишават мащаба на разбиране на хората с ограничен среден мироглед, то тук се открива широк достъп за така наречените налудни идеи. Всеки преценява явленията и събитията от съвременния живот според своето съзнание, от гледна точка на своето интелектуално и морално развитие. Налудните идеи, като особен вид обсебване от някаква единствена, определена мисъл, представлявайки психическо заболяване, са много заразни; по-заразни, отколкото физическите заболявания. Науката знае, че понякога цели области внезапно са се разболявали от такива масови психози, при това разпространяването на заболяването протича необичайно бързо. На такива заболявания са подложени хора неуравновесени, с отслабена психика и с повишена емоционалност на физическата природа. Към тези налудни идеи, които, благодарение на своята заразителност, са получили доста широко разпространение, най-вече, сред тази част от населението на нашата планета, която повече от всички е пострадала от крушението и разрушаването на стария свят, е необходимо да причислим идеята, че причината за всички произтичащи на земята бедствия са масоните. Авторът на упоменатата книга е именно един от обсебените от тази идея, и цялата написана от него книга, от гледната точка на човек, който е свободен от подобно обсебване, следва да се разглежда като налудност на обсебен. Разбира се, на налудността на болен човек не бива да се възразява, не е възможно да се докаже нещо на обсебен човек. Да се стараеш да убедиш в нещо обсебен човек, това е все едно да лекуваш мъртвец. Той е мъртъв както за логическото мислене, така и за безпристрастното съждение. В неговия болен мозък всичко се свежда към един знаменател, всичко се свежда към една идея, която е заседнала в главата му. Неговото съзнание е като криво огледало, което всичко пречупва и всичко изкривява в нужната му посока. Затова всичко, което ще бъде казано в опровержение на тази налудна идея, се отнася не до автора на тази позорна за културния човек книга, но до читателите. С настоящия труд се цели да се освободи читателя от хипнозата на хвърлената в света безсмислена идея, да не се позволи да бъде увлечен в тъмнината на низките и недостойни съждения и да се покаже истинския облик на този апологет на мракобесието. Появата на ордена на масоните, или свободните зидари, се отнася към средните векове, когато в Западна Европа процъфтява готиката. Строителството на огромни храмове, дворци и други държавни здания, които и до днес ни поразяват със своята ненадмината красота на техниката и издържаност на стила, при цялата своя масивност – с лекотата и ажурността си и със своя общ стремеж нагоре, към Небето, е изисквало специални знания, които са се предавали само на посветените в това строително изкуство. Зидарите образували здрава организация, в която са били приемани само преминалите през известен строителен стаж и постигналите тайните на това строително изкуство. От първите дни на своето съществуване тази организация се считала за тайна, където непосветени не били приемани. Те установили ритуал за приемането в своята организация и известни обреди. Чук, мистрия, пергел и други инструменти на зидарите станали за тях символи, всеки един от които служел или за напомняне на масона за неговите задължения, или символизирал някакво положително качество, което било необходимо да се достигне. В голямата си част това са били дълбоко вярващи хора, които гледали на своята строителна дейност като на подражание на Великия Архитект, Строителя на Световете, откъдето и Бог получава при тях наименованието Велик Архитект и Велик Строител. Първоначално тази организация имала предвид оказването на помощ на своите събратя в строителството, без разлика на вярата и националността. Но по-късно към тях започнали да се присъединяват хора от различни съсловия и с различни звания, преимуществено търсещи, които бягали от ужасите, които се извършвали в официалната църква, от нейната свирепа нетърпимост и тесен догматизъм там, където имало свобода на мисълта и вярата, където имало търпимост към всички и където всички били братя един на друг. Макар и новопостъпилите и да не са принадлежели към съсловието на зидарите, строителите на сгради, но те били продължители на Божието дело на земята, били строители на истинските форми на живот. Затова нито първоначалната програма, нито ритуалите, обредите и символите не били изпразнени от съдържание, а само разширени и допълнени. Вярата в съществуването на Висша, ръководеща развитието на живота в мирозданието, Сила, братството на всички хора и народи, общността и единството на религиите и служенето на общото благо станали основни принципи в учението на масоните. Със сигурност е известно, че орденът на масоните, също както и родственият му по дух и учение орден на Розенкройцерите са се намирали във връзка с Източника на Светлина, с Ръководителите на нашата планета. По-големите Братя на човечеството.2 Казано е: “някои Махатми са участвали в тези организации”. Затова висшата езотерична мъдрост, от която човечеството било лишено, поради изгубването й от официалната религия, се преподавала сред масоните и розенкройцерите. По този начин виждаме, че ордените на масоните и розенкройцерите са били основани със знанието и благословията на По-Големите Братя на човечеството. Които подкрепяли тези светли организации за благото на цялото човечество. Само благодарение на това, че съществували тези организации, които с мрежата на своите клонове, или своите ложи, бързо покрили цяла Европа, западният свят сравнително благополучно излязъл от мрачната епоха на средновековието, не загинал и не се разложил окончателно. Много държавни глави и влиятелни хора във всички държави били масони. Те не позволили на тъмнината да угаси светлината, те поддържали сред търсещите вярата в по-доброто бъдеще на човечеството, с помощта на своите тайни организации разпространявали великите идеи за братството на всички народи, единството на всички религии и служенето на общото благо, и по този начин се борели с предразсъдъците, невежеството и закостенялостта, които господствали в света. Следователно, появата на ордена на масоните и розенкройцерите била продиктувана от необходимостта да се спаси човечеството от ужасите на средновековието, да даде на търсещите души онази светлина и знание, които те не са могли да получат в официалната религия, и както на всекиго би следвало да бъде ясно, при свирепата нетърпимост, която е царяла в онези мрачни времена, тези светли организации са могли да бъдат само тайни, тъй като явно безразделно господствала тъмнината. Оттук още веднъж се убеждаваме, че всяко мероприятие, насочено към благото на човечеството от неговите По-Големи Братя, е винаги целесъобразно, винаги е уместно, винаги отговаря на нуждите на епохата и на положението на човечеството, в което то се намира в съответния момент. Тези тайни организации са спасили човечеството от гибел, и в това е тяхната най-голяма заслуга. Но с учението на масоните и розенкройцерите станало онова, което неизменно се случва с всяко учение на Светлината. Със своето разпространение всяко учение губи своята първоначална чистота, постепенно се изкривява и затъмнява. такава е човешката природа. Във всяко учение хората внасят своите поправки, в угода на своите желания и егоистични стремежи, и при помощта на тези учения започват да осъществяват собствените си намерения и цели. Но ако веднъж такова отстъпление от великите идеали, дадени в първоначалното учение, се е случило, то Великите Сили на Светлината също отстъпват от такова едно начинание . Те предоставят такива организации на тяхната собствена участ и продължават да подкрепят отделни лица и такива ложи, които са останали верни на първоначалната чистота на учението. Затова ние с пълно основание твърдим, че в днешно време няма център, който да обединява и ръководи всички масонски ложи, които съществуват към настоящия момент. Много държави имат ложи, които служат само но интересите на своята държава, на своята нация или на своята религия. В съвременното масонство е внесена политика, комерсиализъм, протекционизъм и служене не на общото, а на личното благо. И, разбира се, щом връзката с Източника на Светлина е изгубена, то висшата Езотерична мъдрост там повече не се преподава. Без да има общ ръководен център и общи ръководни идеи, съвременното масонство се е разделило на множество самостоятелни ложи, които провеждат самостоятелна политика, и сред тях има както ложи, които са повече или по-малко светли, така и определено вредни или дори тъмни. При това положение да се предполага, че съвременното масонство представлява страшна сплотена сила, която държи в своите ръце съдбата на планетата, не е уместно. Всяка масонска ложа има своята сила и се ползва с известно влияние в своята страна и в своята сфера на дейност. Известна илюзия за могъществото на масоните представлява обстоятелството, че са се появили много различни организации, които без да имат нещо общо с масоните, въпреки това проповядват в изкривен вид някои от идеите, които са представлявали същността на масонското учението, защото тези идеи, имайки за свой източник божествената мъдрост или теософията, винаги са живели и ще живеят сред човечеството. Също така има незначителни и нищожни организации, които, за да си придадат значителност, са приели някои масонски ритуали и обреди, които извършват без всякакъв смисъл и разбиране на тяхното вътрешно значение, същевременно това навежда неопитния човек на мисълта, че си има работа с организация на масони. Една от отличителната черта на масонските организации е това, че те никога не проповядват открито, никога не опровергават, никога не отговарят нито на похвали, нито на нападки. И ако пишещият тези редове излиза в защита не на масонството, но на истината, то само затова, че той не е масон. Принадлежността към дадена масонска организация би го лишила от тази възможност, защото това би противоречило на масонската етика. Враговете на масонството винаги съединяват масонството с евреите. Масонството и евреите в разбирането на мнозина ненавиждащи и едните и другите са синоними. И масоните, и евреите се стремят един вид да завладеят в своите ръце властта над света със всички достъпни на тях средства, в чието число на първо място влизат капиталите, печатът, училището и други. Ако послушаме тези мъдреци, които уж са проникнали в тайните на извършващите се на земята събития, но всъщност, са обсебени от налудна идея, се оказва, че зад гърба на масонството стои еврейството, което определено се стреми към поробване на света, и че масоните се намират в услуга на евреите. Затова всичко, което се случва на земята, всички най-важни събития, като се започне с революциите, войните, възникването и изчезването на държави, е работа на интернационалното еврейство и неговите прислужници – масоните. Масонството и еврейството, тези два страшни жупела, показват само невежеството на вярващите и разпространяващите тези нелепи безсмислици. Удивителното е това, че мнозина, от обсебените от тези натрапчиви идеи са вярващи хора, които вярват в това, че без волята на Бога и косъм не пада от главата на човека. Същевременно те дълбоко вярват в това, че всичко в света се извършва по волята на шепа утописти, които се стремят да подчинят света на своята власт. Могъществото на налудните идеи е страшно с това, че то измества от съзнанието на човека всички други идеи, всички други съображения. Тук, както се вижда, могъществото на Бога е сведено до нищото от могъществото на масоните, и вярата в Бога е заменена от вярата в евреите. Бичът за съвременното човечество – обсебването е страшно именно с това, че то е много заразително, и че на обсебения не може да се въздейства с никакви доказателства, доводи или убеждения. Всички лъжат, всички грешат, не греши и говори истината само обсебеният. Целият авторитет на свещените писания и Висшите Същества на Вселената, цялата премъдрост на Космоса е измислица на “масоните” и нищо в сравнение с “мъдростта” на болната глава на В. Иванов и подобните нему. Разбира се, основание за подобен род обвинения против масоните и евреите в техния стремеж към господство има, защото опитът от живота ни показва, че такива тенденции от страна както на масоните, така и на евреите в действителност съществуват. Ние не отричаме съществуването на такива егоистични явления в нашия живот, проявата на подобно невежество осъждаме, и не само, че не съчувстваме на стремежа на тъмните сили да утвърдят своето господство над хората, но като въставаме против всяко нарушаване на законите на развитие на живота, ние същевременно не одобряваме онова, което пишат за масоните и евреите такива писатели, като Иванов, Бостунич3, Комаров, Вершинин и други. Те се приближават до тези въпроси твърде тясно и едностранчиво, без познаване законите на развитие на живота, без връзка с общото течение на целия живот на нашата планета. Те внасят твърде много субективни чувства и лична неприязън в това, което пишат по тези въпроси. Ние смятаме, че единствено верният способ за борба с тъмнината се състои във внасянето на светлина в тъмнината, но не и в разпространението на тъмнина, защото наистина онова, което прави Иванов и нему подобните писатели, които не знаят истината, представлява не само разпространение на тъмнина, но и разпалването на вражда и ненавист между хората, което може да бъде полезно само на силите на тъмнината. Но от друга страна, кой народ и коя организация не се стреми към властване? Ако се обърнем към древната история или към новата, навсякъде ще видим, че всеки народ в известен период от своята история се стреми да установи своята хегемония над други народи. Не представляват изключение и в това отношение и евреите. Но, тъй като са народ малоброен, който при това няма своя собствена територия и не може да осъществи политическа и военна хегемония, то той се стреми да установи хегемония от друг род, хегемония икономическа и финансова. Но дори и в това отрицателно явление няма нищо опасно за цялото човечество. То представлява опасност само за някои отделни личности. Само късогледството, което не вижда по-далече от носа си, може да крещи за опасност там, където тази опасност е необходима и дори полезна. Дори и народната мъдрост гласи: “Затова е и щуката в морето, за да не дреме каракудата”. Ако нямаше щуки, които да се стремят да погълнат каракудата, то каракудите биха заспали и биха престанали да действат. Във великия план на еволюцията всичко е необходимо, и дори отрицателните явления се обръщат в полза и в нещо положително от Великите Строители на Света, По-Големите Братя на човечеството. Ние знаем, че всяко царство на природата има своите хищници, които се стремят да живеят за сметка на слабите, които не са се приспособили към живота. От това произтича, че съществуващото в природата хищничество представлява онзи камшик, който подгонва мързеливите и слабите. В човешкото царство на природата хищните щуки за това и съществуват, за да принуждават мекотелите каракуди да развиват наблюдателност, самодейност и други положителни качества, и когато тези качества бъдат развити, ще изчезне и необходимостта от камшика, и всички хищници по законите на развитието на живота ще бъдат унищожени. Съществуването в природата на хищници, показвайки несъвършенството на дадения период от живота, представлява необходимото условие за развитие и достигане на съвършенство. Колкото по-скоро човечеството достигне до съвършенството, толкова по-скоро то ще се освободи от такова едно отрицателно явление, като хищничеството сред хората. На достигането на съвършенството, или което е едно и също – достигането на Царството Божие на земята, препятстват силите на тъмнината, защото на тях им е по-лесно да ловят риба в мътна вода. Всички Ивановци, обявяващи се против всички и всичко, което може да просвети тъмното човечество, наричащи проповедта на Царството Божие сатанинско учение, работят за поддържането на тези отрицателни явления, против които те уж въстават. Наистина ние живеем във време, предхождащо Великото Пришествие, когато на тъмнината е дадена възможност да се прояви в пълна степен, когато от всички дупки излизат представители на тъмнината, вербувайки си последователи, защото преживяваното от нас време е особено време, когато всеки трябва да разкрие своя истински лик. Затова е необходимо да се каже, че Великите Строители на Света допускат съществуването на отрицателни, от наша гледна точка, явления само дотогава, докато те са нужни и не нарушават плана на еволюцията. Но ако нещо върви в разрез с великия план за развитие на живота на нашата планета, то се унищожава. Нека си припомним, че от множество велики народи-завоеватели, съществували в историческо време, не е останала дори и следа. Какво е останало например от великия Вавилон, който е бил ужас за другите народи, който по думите на пророк Йеремия е бил като чук в ръцете на Господа? С този чук са били раздробени народите, които подлежели на унищожение, а когато онова, което е влизало в плана на еволюцията на човечеството, е било изпълнено, бил унищожен и самият чук. И така, от изложеното тук става ясно, че света управляват не масоните и не евреите, но Невидимото за нас Правителство от По-Големите Братя на човечеството. Които стоят и над масоните, и над евреите, и над цялото човечество. Цялото нещастие на човечеството се състои именно в това, че то не знае и не иска да знае. Но, в края на краищата, това е необходимо да се знае. И е необходимо да имаме доверие към нашите Истински Управници, Които по-добре от нас знаят какво е необходимо за нашето благо. От новото Велико Откровение4 знаем, че настъпващата Светла епоха е епоха на духа, в която златният телец – свещеният кумир на отиващата си раса – ще загуби всякакво значение. Господ казва: “Ще изпепеля златото на земята с Нов метал. Златният щит не е здрав”. Именно за новата епоха златният щит не е годен и е нужен духовен капитал . Ще спечели онзи, който ще натрупва този нов метал, а натрупалите от старото злато и смятащите, че с негова помощ ще диктуват своята воля на света, жестоко ще сгрешат. Не е далече, а е съвсем близо времето, когато преоценката на всички ценности ще завърши с окончателен крах на златния телец, но докато този кумир още не е повален в прахта, значи той е още необходим за плана на еволюцията. Освен това, нека не забравяме, че съществуването на Вселената е основано на биполярността, вследствие на което всяко явление от живота и всяко човешко начинание също винаги има две полярности – положителна и отрицателна. Не може да съществува онова, което не притежава противоположност, и когато се стигне до това в някакво явление едната страна да поглъща другата, то тогава изчезва самото явление, защото изчезва биполярността, тоест, основата за съществуването. Затова, говорейки за отрицателни явления, е необходимо да се помни, че щом съществува нещо отрицателно, то съществува и неговата противоположност – нещо положително, но то незнайно защо или не се забелязва, или умишлено се премълчава. Мъдрото изречение, което гласи, че светът се крепи от праведниците, е основано именно на този велик закон на мирозданието, но когато равновесието се наруши и броят на праведниците намалее дотолкова, че злото възтържествува, то светът ще изчезне. Затова, когато говорим за масоните и капиталистите, е необходимо да кажем, че щом те съществуват и още не са изчезнали, тогава значи, че те имат право на съществувание, защото в тези явления има и нещо положително. Всеки знае, че има много милионери и милиардери, които не се стремят към поробването на света, но щедро жертват своите капитали за различни културни начинания, за благотворителност и широка помощ на ближния. Също така историята на всеки народ познава много светли имена на най-добрите представители на своята държава и народ, които са принадлежели и принадлежат към масонските организации. Затова такова едно безапелационно и общо обвинение на масоните и капиталистите-евреи в това, че се стремят към поробването на света е основано на грубо невежество. Просветленият със светлината на истинното знание не се страхува нито от масоните, нито от евреите, нито от някакви други страшни жупели, защото той знае, че управлението на света и съдбата на нашата планета се намира в надеждните и верните ръце на По-Големите Братя на човечеството, Които не са толкова слаби, че да е опасен за Тях стремежът на някакви тъмни организации да вземат в свои ръце управлението на света. Ако такива организации съществуват, били те масонски, еврейски или някакви други, които с помощта на пресата и натрупаните капитали се стремят да властват над света, то такива жалки опити, с негодни средства, при съперничество със Силите на Светлината, са опасни само за самите себе си. Всички такива тъмни персонажи и организации заедно с приготвените от тях средства за поробването на света, заедно с господаря на тъмнината ще отидат в преизподнята, когато настъпи определеният срок. Нека незнаещият да плаче, нека се ужасява, нека да негодува, защото такова е последствието от незнанието, но знаещият е спокоен и от нищо не се бои, защото знае. В заключение може да се отбележи, че отдавна съществуващите претенции на известна част от еврейския народ за световно господство над всички народи са основани на неправилното тълкуване на старозаветните пророчества. Всички пророчества за властването на евреите над другите народи отдавна са се изпълнили, когато евреите са властвали над народите, населяващи Палестина. По същия начин пророчествата за завръщането им от световното им разселване обратно в Палестина също така са се изпълнили, защото се отнасят към завръщането от вавилонския плен. Но от друга страна е необходимо да се каже, че старозаветните пророчества назовават Яков и Израил всекиго, който търси Бога, всеки, който се стреми към усъвършенстване. И такива Якововци и Израиловци са разпръснати сред всички народи. И именно за тях е казано, че те ще бъдат събрани от всички страни на едно място и че ще властват над целия свят и всички народи. От само себе си е ясно, че част от тези Израиловци ще бъдат събрани и от еврейския народ, но да се смята, че старозаветните пророчества се отнасят само до еврейския народ в неговата цялост, представлява дълбока заблуда и пълно непознаване на законите на развитие на живота в мирозданието. следва продължение 1. Василий Фьодорович Иванов - руски адвокат, министър на вътрешните работи в далекоизточното правителство на братя Меркулови, сформирано на територията, заета от белогвардейски войски през 1921 г. Активен пропагандист на фашистки идеи (бел. ред.). 2. Така се наричат членовете на Бялото Братство, за което свидетелства Елена Блаватска чрез Тайната Доктрина, Николай Рьорих в своите очерци и разкази, Елена Рьорих в своите писма и книги. Свидетелства за Бялото Братство се съдържат и в книгите на философско-нравственото учение Жива Етика (бел. ред.). 3. Григорий Шварц-Бостунич (1888-1945?) - писател, театрален критик и окултист, сътрудник на Аненербе, щандартенфюрер на СС (бел. ред.). 4. Жива Етика (бел. ред.).
|
||
|
|
|
|
|
© Александър
Клизовски. © Дияна Златева, превод. Публикувано в
|
|