БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

Бр. I - 2011 (42)
 

 

Бойко Златев

Amicus Plato, sed magis amica veritas

 

“Добре – ала какво е истинско познание?

Нещата кой нарича с вярното название?

Малцината, които от света

познаха нещо и безумно смели

сърцата си разкриха пред сганта,

на кладата и кръста са умрели”.

 

Гьоте, “Фауст”1

 

“Да, има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашата

нещастна философия не е

дори сънувала!”

 

Шекспир, “Хамлет”2

Неотдавна популярният интернет сайт pravoslavie.bg публикува две статии, посветени на един изключително актуален за днешното общество проблем – този за псевдонауката. Става дума за статията на Лидия Фесенкова “Сциентизация на езотериката и псевдонауката” и статията на Лилия Гурова “Вуду наука: отвъд предела, отвъд Ванга или отвъд здравия разум?” Държа да отбележа, че се отнасям с изключително уважение към пишещите по тази нелека и неблагодарна тема. В случая обаче има и още нещо общо между двете статии – в тях се прави опит да се причислят към псевдонауката форми и пътища на познание, както и философски учения, които, въпреки че изтъкват значимостта на научното познание и дори в много отношения предвиждат развитието на науката, осмислят действителността по различен начин от този, по който това прави науката, не претендират за научност и по тази причина не могат да бъдат и псевдонаучни. Освен това, и в двете статии е налице непознаване от страна на авторите им на критикуваните от тях учения и представи, което закономерно довежда и до необосновани обвинения. Тези две общи черти между двете статии статии станаха причина за обединяването на критиката към тях в настоящия текст.

Статията на Лидия Фесенкова “Сциентизация на езотериката и псевдонауката” е публикувана в руското научно списание “Социологические исследования” през 2004 г.3 Нейният български превод беше публикуван със съкращения шест години по-късно първоначално в списание “Прозорец”4, откъдето впоследствие беше препечатан от сайта pravoslavie.bg.

Известно затруднение за читателя предизвиква фактът, че на много места в текста се употребява думата “езотерика”, без да се уточнява за коя езотерична традиция, за кое езотерично учение става или поне за кой автор става въпрос. Доколкото обаче в статията най-често се споменава теософията, както и учението Жива Етика, можем да си направим извода, че авторката насочва своята критика предимно към тези две учения. Живата Етика обаче е философско-нравствено учение, създадено от Елена Рьорих в сътрудничество с група анонимни източни мъдреци и не принадлежи към езотериката, въпреки че с известни уговорки може да бъде определена като постезотерично учение. В Русия, където за Живата Етика съществува достатъчно богата научна литература и са защитени редица дисертации, разглеждащи това учение от гледна точка на философията, педагогиката, лингвистиката и други дисциплини5, грешките, неточностите и необоснованите обвинения в статията на Лидия Фесенкова едва ли биха могли да спечелят доверието на сериозните изследователи. За да не се допусне да бъде подведена българската читателска аудитория обаче е важно твърденията, съдържащи се в нейната статия, да бъдат разгледани по същество. 

В началото на статията авторката обръща внимание върху засиления интерес към духовното в постсъветска Русия и изтъква, че “колкото по-силна е духовната жажда, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията за обществото и по-страшни съблазните и заплахите за духа, особено за неизкушения в духовните битки интелектуалец”. Т.е. интересът към духовността се разглежда в един единствен аспект – като нещо съблазнително, изкусително, заплашително, с една дума – страшно. От следващия абзац става ясно и кои са въпросните “съблазни” – това са “разнообразни окултни и езотерични учения”. Вместо самите учения са изброени понятията, които според авторката са характерни за магията и окултизма – “Висш разум, Абсолют, Велики учители, преселване на душите (неточен български превод на руското “переселение душ”, т.е. прераждане – Б.З.) и т.н.”

Тези понятия обаче в никакъв случай не са монопол на окултизма. Понятието “космически магнит” например не може да бъде определено като окултно или ненаучно, доколкото представата за означеното с това понятие средоточие на Вселената присъства в космологията още от XVIII век. Идеята за съществуването на привилегирована точка, център на йерархичното устройство на Вселената, може да бъде открита в трудовете на английския учен Томас Райт и в тези на неговия предшественик Уилям Уистън (1667-1752), наследил от Исак Нютон Лукасовата катедра в Кеймбридж. При Уистън присъстват и религиозни (но не и окултни) интерпретации на понятието за такава точка. В космологията на Сведенборг вместо за точка се говори за ос на Вселената, при това свързана с магнитното поле.6 Както всички добри идеи в науката, и тази е неумираща, и в светлината на откритата през 1992 г. анизотропия на реликтовото излъчване продължава да бъде актуална.7

Що се отнася до Абсолюта, той е философско, а не окултно понятие. А представата за прераждането е споделяна от множество древни философи и присъства в две от най-разпространените в света религии – индуизма и будизма. Философската дълбочина на учението за прераждането и неговата непротиворечивост на научните представи са високо оценени от големия руски учен Владимир Вернадски: «Намерени са безбройно много и в различни форми религиозно-философски решения, които по същество са свързани с представата за безсмъртието на личността, в една или друга форма в прекия смисъл на тази дума, или с нейното бъдещо възкресяване в нови условия (...). Най-дълбока е представата за метемпсихозата, която решава въпроса не от гледна точка на човека, а от гледна точка на цялото живо вещество. Възникнала преди хилядолетия, тя и до днес е жива и арка за много стотици милиони хора. И в нищо, може би, не противоречи на съвременните научни представи. Ходът на научната мисъл никъде не се сблъсква с изводи от тази представа»8 

Недоволството на Лидия Фесенкова предизвиква и твърдението на вицепрезидента на Международния център “Рьорих” в Москва акад. Людмила Шапошникова, че между човечеството и космическите тела се осъществява енергийна обмяна. Предполагам, авторката едва ли би оспорвала поне твърдението, че земната биосфера получава енергия от Слънцето. Въздействието на космичните лъчи върху живите организми е също научно установено. По-малко очевидна е другата страна на енергийната обмяна, тъй като енергията, която човечеството излъчва към космоса, изглежда пренебрежимо малка в космически мащаби. В някои диапазони на дължина на вълната обаче електромагнитното излъчване от земята вече е сравнимо или дори надвишава това на Слънцето. Което за хипотетичен извънземен наблюдател би означавало, че близо до слънцето внезапно (в рамките на няколко десетилетия) се е появил нов мощен източник на радиовълни.

Това са само някои примери за наличие на енергийна обмяна между земята и космоса. Разбира се, би било твърде наивно да смятаме, че на съвременната наука е известно всичко в тази област или че ролята на човечеството в космическите процеси в бъдеще няма значително да нарасне.  

В подкрепа на тезата си за кардинално разминаване между наука и езотериката (Живата Етика и теософията) Лидия Фесенкова цитира Теософския речник на Елена Блаватска, в който се говори за съществуване в миналото на видове хора, непритежаващи физическо тяло, и откъси от писмата на Елена Рьорих, в които се споменава съществуването на Венера и Юпитер на разумни цивилизации, по-развити от земната. Авторката на статията справедливо посочва, че подобни текстове не биха били публикувани в съвременната научна литература. В интерес на истината обаче, никой не ги е и предлагал за публикация в научната периодика нито днес, нито в миналото. Известно е, че Елена Рьорих е замествала с планетата Венера в писмата си имената на други небесни тела, запазени в нейни непубликувани ръкописи9, така че в случая нейните текстове не следва да бъдат приемани буквално. А за съществуването на други видове човешки същества на земята в миналото повествува и Библията10, и древните предания на различни народи, така че тук теософската представа, ако и да не е научно обоснована, в никакъв случай не е изолирана от общия контекст на човешката култура.

По-нататък Лидия Фесенкова пише: “В подобно противоречие с научните данни са представите на езотериката и по други основополагащи проблеми на космологията, биологията, палеонтологията и т.н. Езотериците отхвърлят безусловно всички авторитети. За тях не съществуват нито Менделеев, нито Айнщайн, нито други гиганти на науката, чиито възгледи са в основата на съвременните представи за света. Създава се впечатлението, че те не са чували нищо нито за естествения отбор, нито за генетиката, нито за теорията на относителността, нито за Големия взрив”.

Като начало ще отбележим любопитната подробност, че българските преводачи от “Прозорец” тихомълком са пропуснали в изброяването на гигантите на науката името на Дарвин – вероятно защото този авторитет се намира в противоречие с подкрепяни от редакцията креационистки концепции. А след това ще разгледаме подробно твърденията на Лидия Фесенкова в цитирания абзац. Ще започнем с космологията и Големия взрив.

През 1984 г. в Сан Диего, Калифорния се провежда тематичен симпозиум по основния труд на Елена Блаватска “Тайната доктрина”. На този форум представят доклади седемнадесет учени от четири държави. В своя доклад професорът по физика от Тексаския университет в Сан Антонио д-р Уилям МакДейвид сравнява сравнение на възгледите за възникването и еволюцията на Вселената, изложени от Блаватска, с представите на съвременната наука. Ученият стига до извода, че изложените в “Тайната доктрина” идеи в голяма степен съответстват на съвременните космологични теории.11 Друг учен – физикът от университета на Аризона д-р Джак Ди, докладващ на същия симпозиум, сравнява възгледите за пространство, време и материя, съдържащи се в “Тайната доктрина”, със съвременните научни представи, и намира множество допирни точки.12 Според научно-аналитичен обзор, издаден от Руската академия на науките13, представите на Блаватска по въпроса за космогенезиса, изложени в първия том на “Тайната доктрина”, са много по-близки до теорията за Големия Взрив, теорията за разширяващата се Вселена и теорията на относителността, отколкото до научните теории от XIX век. А в своята обща концепция за еволюцията на Вселената Блаватска е по-близо до Айнщайн и Фридман, отколкото до Нютон.

Теорията на Дарвин за естествения отбор също не е непозната на привържениците на теософията и Живата Етика. Както посочва съвременният историк на теософията Уил Такара,14 самата Елена Блаватска приема еволюционната парадигма и, критикувайки Дарвин, всъщност обобщава критиките, отправяни към Дарвиновата теория от страна на видни учени от деветнадесети век, между които един от съавторите на еволюционната теория Р. Уолъс (член на Теософското общество) и френския антрополог А. дьо Катрфаж. Техните аргументи не са изгубили своята актуалност и днес, както това може да е види от критичната към ултрадарвинизма книга на покойния президент на Френската академия на науките Пиер-Пол Грасе “Еволюция на живите организми”, който пише следното: “Чрез използването на скрити постулати и злоупотреба с тях, чрез твърде смели, често необосновани екстраполации, беше създадена псевдонаука”.15 “Днешният ултрадарвинизъм, който е толкова уверен в себе си, впечатлява недостатъчно информираните биолози, заблуждава ги и вдъхновява неправилни интерпретации.”16 “Дарвинистките доктрини, обясняващи биологичната еволюция, не издържат на обективна и задълбочена критика. Те се оказват в противоречие с действителността, или са неспособни да обяснят основни проблеми”.17

Що се отнася до генетиката, Блаватска критикува възгледите на Дарвин в областта на ембриологията и приема новата по нейно време хипотеза на Вайсман, според която наследяването на родителските качества от потомството се осъществява чрез особено вещество, съдържащо се в хромозомите и хроматина.18 Която хипотеза, както е добре известно, е потвърдена от науката и е в основата на съвременната генетика.

 За съжаление в статията не са споменати основополагащите проблеми на палеонтологията, по които според Лидия Фесенкова теософията е в противоречие с науката. Следва да се отбележи обаче, че твърдението за съществуване в миналото на видове разумни същества, непритежаващи физическо тяло, принципно не би могло да противоречи на данните на палеонтологията, тъй като е очевидно, че от подобни същества не биха могли да се запазят каквито и да било физически следи.

 В стремежа се да ни убеди в невежеството на теософите по отношение на науката Лидия Фесенкова привежда цитати от Ернст Мулдашев, който “обяснява” позитивните и негативните човешки емоции с въздействие на разнопосочни "торзионни полета" и В. Юриев, според когото, за да извърши чудото с възкресението на Лазар, Христос бил черпил енергия от някакъв космически резервоар. Пасажът завършва с красноречивото “Коментарите са излишни.”

 Коментарите тук наистина са излишни. В случая определено става въпрос за профанация както на науката, така и на религията. Не става ясно обаче каква е връзката на посочените примери със споменатите в предходните абзаци теософия и Жива Етика. Не е достатъчно подобни възгледи да бъдат декларирани от изповядващите ги като съответстващи на Живата Етика или теософията, за да бъдат приети за такива. Също както не е достатъчна претенцията на теоретика на “торзионните полета” Генадий Шипов за продължаване на теорията на относителността на Айнщайн, за да бъде наистина признат за продължител на делото на великия учен. Същото важи и за споменатия от Л. В. Фесенкова създател на “ноокосмологията” А. Савин, който претендира да съчетава учението на Рьорих с руския космизъм. Претенция сама по себе си доста странна, като се има предвид, че видни специалисти като Б. М. Владимирски и Л. Д. Кисловски еднозначно определят творчеството на Рьорих като принадлежащо към руския космизъм19 и при това положение е неуместно да се говори за някакво “съчетаване”.

 Профанация и на науката, и на Живата Етика е и “физическият модел на семейство като две кълба, които ту се привличат, ту се отблъскват”, споменат в началото на статията, като за съжаление не е посочен кой е авторът на модела.

 По-нататък Лидия Фесенкова констатира: “Теософското учение се оказва наистина непобедимо въпреки многобройните обвинения в неграмотност и шарлатанство”. Констатация може би донякъде суперлативна, но като цяло вярна. Причините обаче едва ли се крият в някакви тайнствени мистични свойства на въпросното учение, нито пък в някакви тайни склонности в колективното безсъзнателно, както твърди авторката. По-скоро следва да си зададем баналния въпрос дали упоменатите  многобройни обвинения в неграмотност и шарлатанство имат някаква реална основа. Както можахме да се убедим от гореизложеното, поне обвиненията на Лидия Фесенкова са без реална почва и се дължат предимно на нейното собствено непознаване на теософията и Живата Етика. Със сигурност може да се твърди, че неуспехът на подобни обвинения от страна на други автори в миналото се дължи на подобни причини.

 Лидия Фесенкова обаче не спира дотук. От обвиненията в невежество тя преминава към обвинения в тоталитаризъм. В опита си да резюмира визията за бъдещето, която ни предлага Живата Етика, тя приписва на това учение намерения за “отмяна на съсловията и дори народностите, преустрояване на градовете, тъй като са като огнища на разврата, въвеждане на община само с растително хранене, разрушаване на домашното огнище и дори на самото понятие за дома в името на колективизма” и цитира една от книгите на Живата Етика, в която се казва: «Народите са неграмотни и са покрити с воня и мерзки насекоми. Кои от старите предразсъдъци да се оборват? Целият сандък с насекомите трябва да се изгори». Изказването е погрешно приписано на Елена Рьорих, но доколкото тя е съавтор на учението, това може да се приеме за незначителна неточност.

 За всеки, който си направи труда да вникне в горния цитат, е повече от ясно, че в случая става дума за борба с предразсъдъците, а не със самите народи, сред които тези предразсъдъци са разпространени. Препоръките за растително хранене, съдържащи се в Живата Етика, също не носят задължителен характер. А понятието за дом бива не разрушено “в името на колективизма”, както пише Лидия Фесенкова, а разширено да мащабите на планетата, която е наш общ дом и за която всички ние сме отговорни.20 Самото понятие “колективизъм” отсъства в Живата Етика. А общинножителството, за което пише в книгите на учението и в писмата на Елена Рьорих, има своето най-близко съответствие не в колективизма, а в съборността, проповядвана от редица мислители от руския сребърен век. Рьориховата Община не е отвлечено понятие, а успешно се реализира на практика.21

 Що се отнася до необходимостта от преустрояване на градовете, причините, които Живата Етика посочва за това, са много по-обширни и многоаспектни от посочената от Лидия Фесенкова. И далеч не само Живата Етика изтъква тази необходимост като условие за създаване на устойчиво развиващо се общество. Ето какво пише по въпроса големият индийски мислител и държавник Джавахарлал Неру:

 “Изглежда, че този вид модерна цивилизация, който се е развил първо на Запад и се е разпространил повсеместно, и особено градският начин на живот, който е негова основна черта, създава нестабилно общество, което постепенно изгубва своята жизненост. Животът напредва в много области и все пак губи силата си ; той става все по-изкуствен и бавно угасва. Все повече стимуланти са необходими – лекарства, които да ни помагат да спим или да изпълняваме други естествени функции, храни и напитки, които гъделичкат небцето и предизвикват моментно оживление с цената на отслабването на организма, и специалните средства, които ни дават временното усещане на удоволствие и възбуда – и след стимулацията идва реакцията и усещането за празнота. При всичкото великолепие и реални достижения, ние сме създали цивилизация, в която има нещо фалшиво. Ние се храним с изкуствени храни, произведени с помощта на изкуствени торове; отдаваме се на изкуствени чувства и нашите човешки взаимоотношения рядко се издигат над външното ниво”.22

 В този възглед, който е в пълно съгласие с Живата Етика, няма нищо мистично или окултно – той е плод на внимателно наблюдение и задълбочен критичен анализ. Няма как и да шокира съвременния човек, тъй като описаната от Неру ситуация днес е позната на всеки.

 Лидия Фесенкова не подминава и изтърканата в руската преса тема за “симпатиите на Рьорих към болшевизма”. Тук трябва да сме наясно, че докато идеите за освобождаване на обществото от предразсъдъци и стремежът към социална справедливост са близки на семейство Рьорих, те не споделят болшевишката идеология и в никакъв случай не одобряват нито революционния терор,23 нито сталинските репресии,24 в които загиват мнозина техни приятели и сътрудници.25 Създадените от Рьорих комитети за опазване на паметниците на културата издигат своя протест и срещу разрушаването на паметниците на християнската архитектура в СССР.26 Симпатиите на семейство Рьорих са не към болшевизма, а към Ленин, и то не поради изповядваната от него идеология, а поради неговите лични качества, позволили му да преведе успешно Русия през изпитанията на революцията и гражданската война.27 Разбира се, имаме всички основания да смятаме, че самият Николай Рьорих би се справил по-успешно с тази задача и би спестил на руския народ множество страдания. Както пише през 1934 г. Морис Метерлинк: “Русия щеше да бъде спасена, ако неин Вожд беше професор Рьорих”.28 Рьорих обаче има да изпълни планетарни по своя обхват културни задачи. Неговата дейност е над политиката и идеологията и всеки опит да му бъдат приписвани партийни пристрастия, както това прави Лидия Фесенкова, е некоректен.

 Няма да коментирам “тоталитарния характер на Рьориховата община, където хората трябва да бъдат управлявани чрез психическо зомбиране”, за който пише Лидия Фесенкова, тъй като е нелепо да се спори и да се възразява на нехудожествени измислици като тази. Авторката не привежда доказателства за твърдението си по простата причина, че няма какво да приведе, тъй като в Живата Етика не се съдържат подобни текстове. В замяна на това в книгите на учението се съдържат пасажи с диаметрално противоположно съдържание, като например следния: “Всяко насилие е осъдено. Насилственото робство, насилственият брак, насилственият труд предизвикват възмущение и осъждане. Но измежду всички насилия най-престъпното и най-уродливото е насилствената община”.29 Може да се предположи, че с голяма вероятност “психическото зомбиране” и “космическият ГУЛАГ”, за които пише Лидия Фесенкова, не са нейни оригинални хрумвания, а са заимствани наготово от антирьориховските опуси на фамозния руски протодякон Андрей Кураев, чиито фалшификации, недобросъвестни цитирания и крайно тенденциозни интерпретации са достатъчно добре известни.30 Както справедливо отбелязва руският автор С. Скородумов31, подобни фрази биха били по-уместни в посредствен фантастичен роман, отколкото в статия, която претендира за научност.

Опитите на Лидия Фесенкова да съзре тоталитарни тенденции в утвърждаваната от Живата Етика концепция за йерархията също почиват на нейното непознаване в дълбочина на тази концепция. Йерархията, утвърждавана от Живата Етика, е йерархия не на принудата и насилието, а на разумното сътрудничество. Според сполучливия пример, посочен от Ерих Фром32, когато ученикът следва указанията на своя учител, няма експлоатиращ и експлоатиран, тъй като и двамата имат обща цел – предаването на знания и умения от учителя към ученика. Подобен род отношения са противоположни на тоталитарното йерархично устройство. Те обаче могат успешно да се проявят не само в рамките на образователната система, но и на практика във всяка сфера на градивна човешка дейност, в това число и в такава стриктно основана на отношенията на власт и подчинение система, каквато е армията – достатъчно е да си спомним за великия руски пълководец Суворов, наричан учител на своите войници. Йерархията учител-ученик присъства и на противоположния полюс – в анархизма. Отричайки държавата, анархистите не отричат разумното сътрудничество между хората и отдават признание на своите видни учители, развили анархистката теория и практика – княз Кропоткин, Нестор Махно и др. Разбира се, Живата Етика не подкрепя анархизма. Тя обаче утвърждава неизбежността на йерархичния принцип, който не съдържа в себе си тоталитарен елемент.

 В противоположност на написаното от Лидия Фесенкова, стремежът към изграждането на съвършено общество в мащабите на цялата планета е характерен далеч не само за европейското съзнание. Същия стремеж можем да открием и на Изток още от дълбока древност както в съчиненията на Лао Дзъ и Конфуций, така и в традиционната будистка представа за световната монархия под управлението на съвършен справедлив владетел (чакравартин).33 В по-ново време той се съдържа в утопичния проект за световно правителство на предстоятеля на възникналата в Персия бахайска религия Шогхи Ефенди.34 Самата Жива Етика се основава в много по-голяма степен на достиженията на източната философия, отколкото на утопичните проекти на западните мислители. Важна отличителна черта на Живата Етика е, че тя не предлага готови завършени схеми за бъдещото устройство на човечеството, а дава само основните насоки, като оставя човечеството само да открие решенията на конкретните си проблеми.35 В това отношение възгледите на Рьорих за бъдещото обществено устройство са близки до тези на големия руски учен Владимир Вернадски. За разлика от утопистите и кабинетните мислители Вернадски, който има опита и на учен, и на администратор, и на държавник, също не предлага готови формули, но в своята концепция за ноосферата представя една като цяло оптимистична визия за бъдещето на човечеството.36 Близостта на възгледите на Рьорих и Вернадски се приема от съвременните учени, в това число от видни представители на научната школа на самия Вернадски.37

 Тук е моментът да преминем от частните към общите философски въпроси, които заедно с решенията им, предлагани от теософията и Живата Етика, са разгледани от Лидия Фесенкова. Това са въпросите за свободата на човека и за взаимоотношенията между духа и материята.

 По първия въпрос позицията на Л. Фесенкова е вътрешно противоречива. От една страна, тя заявява, че теософията и Живата Етика възвеличават човека, както и че “езотериците” (т.е. теософите и последователите на Живата Етика – Б.З.) не зачитат никакви авторитети, а от друга – твърди, че същите тези хора следват учения, проповядващи несвобода. В защита на последната теза са привлечени аргументи от трудовете на Николай Бердяев. Този избор на авторката в случая едва ли може да се приеме за уместен. Бердяев наистина е един от основните критици на теософията в руската философска традиция, но проблемът е в това, че както убедително показват съвременни автори, неговите собствени познания за теософията са повърхностни.38

 Лидия Фесенкова правилно посочва, че според привържениците на Блаватска и Рьорих е възможно човек да придобие необичайни способности, които някои биха определили като свръхестествени. И според теософията, и според Живата Етика обаче необходимо условие за безопасното придобиване на подобни способности е нравственото усъвършенстване, преодоляването на страстите. В това отношение двете учения са в съгласие с големите световни религии – християнството и будизма.

 Нито признаваната от теософите карма, нито детерминизмът на законите на еволюцията не отменят и не умаляват свободната воля. Разбира се, последствията от извършени в миналото действия могат да ограничат свободата на човека – именно за това в Живата Етика се говори за съществуването на борба между кармата и свободната воля.39 Изборът дали да бъде следвана посоката на еволюцията, т.е. дали да се занимава със самоусъвършенстване и подобряване на качеството на собствения труд, също е личен свободен свободен избор за всеки човек, също както е лична и отговорността за последствията от неговото решение. Но и дума не може да става за някакви “контрол, подчинение и покорство във вселенски мащаб”. Що се отнася до представата, че има висши същества, които са способни да съзрат всяко едно човешко действие, тя също е сродна на християнската, според която Бог вижда всичко, а и ангелите наблюдават човешките дела. Тази представа също не може да служи като индикация за несвобода.

 Що се отнася до критиката на Лидия Фесенкова към вицепрезидента на Международния център “Рьорих” в Москва Людмила Шапошникова, засягащи основния философски въпрос, е необходимо да се уточни, че според Живата Етика духът не е подчинен на материята, а дух и материя са едно. Концепцията за едно такова единство не е нова във философията и е свойствена на множество пантеистични учения. Критиката на пантеизма също има своята хилядолетна история. Не това обаче е същественото в случая, тъй като въпросът за духа и материята е философски и като такъв предполага философски, а не научен отговор, което прави неправомерно причисляването на един такъв отговор към псевдонауката.

Интересно е да се отбележи, че статията на Лидия Фесенкова завършва по същия начин, по който и започва - с нагнетяване на страх. Страх не от друго, а от измисления от самата нея тоталитарен режим, с който уж било заредено теософското учение, и към който хората уж се били стремели, за да "изгубят своята самостоятелност и дори личността си". Като тук отново са смесени представи, неприсъщи на теософията и Живата Етика (вероятно отново заимствани плодове на буйната фантазия на протодякон Кураев)  и определени изисквания, които следва да спазва доброволно поелият по пътя на духовното самоусъвършенстване. Такова изискване е например отказът от чревоугодие. Но подобни изисквания не са никаква загадка и няма никаква нужда да привличаме "мазохизма и некрофилията" за тяхното обяснение, както това ни предлага да направим Лидия Фесенкова. Интересно е да се знае дали авторката би потърсила в мазохизма и некрофилията обяснение на аскетизма, присъщ на  християнските или будистките монаси или на хората, които вглъбено се отдават на усвояването на дадена наука, изкуство или занаят? И ако не, то каква е причината да прилага двойни стандарти към последователите на Живата Етика, сред които има както учени, така и хора на изкуството?

Това, разбира се, са риторични въпроси, на които едва ли ще бъде получен отговор  както от Лидия Фесенкова, така и от останалата "плеяда" автори, стремящи се да очернят семейство Рьорих и тяхното философско наследство - скандалните писатели Олег Шишкин, Александър Сенкевич и Игор Минутко, споменатият вече протодякон Андрей Кураев. Това, което отличава статията на Лидия Фесенкова е, че за разлика от нехудожествените измислици на изброените господа, е публикувана в рецензирано научно списание. Последното едва ли щеше да се случи, ако статията беше рецензирана от квалифицирани рьориховеди, каквито в Русия има немалко – научното рьорихознание е сформирано преди повече от четири десетилетия.   

Статията на Лилия Гурова "Вуду наука: отвъд предела, отвъд Ванга или отвъд здравия разум?" е публикувана първоначално във в. Култура40 в отговор на статия на Светла Теодорова41 за Ванга, публикувана в същия вестник. По-късно е препечатана от pravoslavie.bg. Тя не е замислена като продължение на статията на Лидия Фесенкова, но по същество поддържа в голяма степен аналогични тези.

Докато обаче статията на Лидия Фесенкова се появява на фона на провежданата от някои клерикални среди в Русия кампания срещу Блаватска и Рьорих, в България статията на Лилия Гурова се вписва в контекста на аналогичната, но започнала много по-отскоро кампания срещу Ванга и Петър Дънов.

Въпреки че през последните две десетилетия се изписаха множество книги и статии за Ванга от най-различни позиции, през изминалия период не беше направен какъвто и да било цялостен анализ на явлението – нито научен, нито философски, нито богословски. През настоящата година се появиха две книги, които претендират да запълват тази празнота, като анализират феномена от гледна точка на православното богословие (йеромонах Висарион) и източната философия и теософия (Светла Теодорова). Засега от страна на български учени няма дори опит за цялостен анализ на явлението от гледна точка на съвременната наука, като изключим приносите на проф. Лозанов и проф. Шипковенски.

 Не съм запознат с тезите на йеромонах Висарион, изложени в неговата книга “Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на Антихриста” и поради това не мога да ги коментирам. Не мога да не отбележа обаче, че Петър Дънов още през 1886 г. напуска православието и приема протестантското вероизповедание, а Ванга, както правилно посочва Светла Теодорова, не е създала свое учение. В светлината на тези факти тиражираните в медиите призиви за анатемосване на Ванга и Дънов приличат повече на дейност не на пророци и предтечи, а на прости служители, и не на грядущия Антихрист, а на една друга сила, за жалост възцарила се в настоящето, която още преди пет века беше възхвалена подобаващо от големия европейски хуманист Еразъм Ротердамски.42

В своята книга “Отвъд Ванга” Светла Теодорова изказва мнението си, че наред с научното знание място в съзнанието на съвременния човек следва да има и алтернативното знание – източната философия и теософията. Именно това нейно твърдение става прицел на критиката на Лилия Гурова в нейната статия.

 Сигурен съм, че отец Висарион би се съгласил, дори това да не не е експлицитно заявено в книгата му, че религиозното знание има своето място в живота на съвременния човек наред с научното знание. Показателно е, че Лилия Гурова избира да критикува именно тезата на Светла Теодорова, а не схващанията на отец Висарион, въпреки че пророчествата за грядущия Антихрист например определено не са признати от науката в по-голяма степен от ясновидството на Ванга.

 За да ни убеди, че няма доказателства за съществуването на ясновидство и подобни на него явления, непризнати официално от науката, Лилия Гурова ни съобщава, че фондацията на бившия илюзионист Джеймс Ранди предлагала вече 40 години награда от 1 милион долара на този, който издържи тест, доказващ паранормални способности. Ранди и служителите от неговата фондация обаче са пропуснали да забележат, че самото предлагане на парична награда в този случай неминуемо води до изкривяване на резултатите от техните изследвания.

 Както пише американският религиовед Томас Хопкинс: “Здравите [духовни] традиции никога не приемат научните диагнози твърде насериозно и остават живи, като стоят далеч от операционната маса”.43 Явленията, които днес биват изучавани от “алтернативното знание”, се подчиняват на свои закони, осъществяват се според своя логика44, и ако искаме да ги изследваме, е необходимо да ги изучим на място, както това прави например професор Лозанов с предсказанията на Ванга.

 Ако искате да докажете съществуването на голям водопад в Централна Африка, трябва да отидете в тази част от света и да потърсите водопада – безсмислено е да го очаквате във вашата научна лаборатория, за да го изследвате, та дори и да му предложите не милиони, а милиарди долари. Разбира се, ако продължим аналогията, съществува, макар и много малка, вероятност “водопадът” ненадейно да бликне и във вашата лаборатория, но тогава е твърде голям рискът да останете за дълго или завинаги изобщо без лаборатория – не защото “водопадът” на непризнатите официално от науката явления е толкова разрушителен, а защото ще бъдат засегнати интересите на твърде влиятелни среди. Добри илюстрации за горното (от различни епохи и различни научни области) са съдбите на големите учени Галилео Галилей (обвинен от свои колеги учени!), Вилхелм Райх45 и Жак Бенвенист.46

 Като пример за истинско задълбочено научно изследване на явление, което на Изток е смятано за приоритет на религиозната сфера, а на Запад често е било свързвано с окултното знание, можем да посочим дългогодишния труд на професор Йън Стивънсън от Университета на Вирджиния, САЩ, събрал в продължение на десетилетия убедителни доказателства за прераждането.47 За целта ученият посещава на място страните, в които живеят децата, разказващи, че си спомнят своите минали животи, разследва в детайли техните спомени и успешно идентифицира хората, които тези деца са били в реалните си предишни животи. За разлика от Ранди Стивънсън не предлага пари на респондентите си – в противен случай не би могъл да си пробие път от евтини измамници. Също за разлика от Ранди ученият не се стреми към медийна популярност и системно отказва предложения за интервюта в популярни телевизионни предавания и пр. Защото целта му не е евтината слава, а установяването на научната истина.

 Именно сравнението на Ранди от една страна и Стивънсън от друга ни помага да осъзнаем разликата между рекламната PR акция и сериозното научно изследване, между “активния борец” за “чистота” на науката и безпристрастния учен, между арогантната претенция за всичкознайство на бившия фокусник и спокойната увереност на компетентния в своята област специалист.

Предполагам, че за българските читатели няма да е безинтересно да научат, че феноменът Ванга е изследван от специалист от ранга на проф. Стивънсън. Става дума за акад. Наталия Бехтерева – директор на Института за мозъка на човека към Руската академия на науките. Нейното заключение е: "Феноменът на ясновидката Ванга е неоспорим факт... макар това да е неизучена реалност".48 Акад. Бехтерева споделя още следното: "Примерът на Ванга по абсолютен начин ме убеди, че съществува явлението контакт с умрелите".49

Учудваща е обаче позицията, която отхвърля обясненията на дадено явление от гледната точка на различни религиозни и философски традиции, при положение че не предлага научна алтернатива. Разбира се, алтернативата, която ни предлагаха едновремешните атеистични агитатори, че Ванга е поддържала собствена мрежа от информатори, не спада към научните. Не е научна и модерната теза на Юрий Горни,50 че Ванга е получавала сведенията си от ДС – тя спада по-скоро към конспиративните теории. Примерите, които я опровергават, са достатъчно много на брой. Ще добавя към тях още един – не за да убеждавам евентуалните привърженици на конспиративни теории в тяхната несъстоятелност (наясно съм, че това е обречено на неуспех занимание), а за да стане ясно защо не мога да приема "обяснения" от подобен род. От дипломата Христо Дорчев знам, че цяло десетилетие преди дворцовия преврат от 10 ноември 1989 г. Ванга му е предсказала, че на Петър Младенов му предстои да стане президент (sic!). Тази дума не е била част от обичайния речник на Ванга и преди да я произнесе, прорицателката е запазила няколко секунди мълчание. Дори да приемем крайно невероятното – че някакви среди в ДС още тогава са гласели Младенов за приемник на Тодор Живков, те в никакъв случай не биха го нарочили именно за президент. 

По-нататък Лилия Гурова предлага два примера на логични обяснения, които (според нея) са безполезни. Първият пример е от гръцката античност. Става дума за Талес Милетски, който обяснявал земетресенията с люлеенето на земята, която според него плувала в безкраен океан. Разбира се, земята не плува в никакъв океан. Но тектоничните плочи са в постоянно, макар и изключително бавно движение. Те “плуват” върху астеносферата и когато тяхното равновесие бъде нарушено, резултатът е земетресение. Тук няма да се спираме върху любопитния и поучителен факт, че теорията за движението на континентите, предложена от немския метеоролог Алфред Вегенер е била посрещната доста хладно от неговите съвременници геолози. Ще отбележим само, че същността на явлението е била доловена вярно от Талес и че примерът с най-великия от мъдреците на древна Гърция в случая не е нито подходящ, нито убедителен. 

 Вторият пример е направо озадачаващ. Лилия Гурова изтъква, че представата (според нея средновековна) за болестите като наказание за човешките грехове е безполезна, тъй като не ни помагала нито да предотвратим заболяванията, нито да ги лекуваме. Вероятно ни се предлага да заместим тази представа с научната, според която болестите се причиняват от микроби, вируси и пр. Проблемът обаче е в това, че двете представи по никакъв начин не противоречат една на друга, тъй като лежат в различни плоскости на осмисляне на явленията. За това красноречиво ни говори Евангелието, в което Божият Син се обръща към събраното множество със следните думи: “Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? Не, казвам ви, но ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лука 13:4-5). От научна гледна точка можем да сме напълно сигурни, че при падането си Силоамската кула не се е отклонила от законите на гравитацията. Думите на Спасителя, който се позовава на случилото се бедствие, обаче ни разкриват една истина, по-дълбока от този физически закон, която в никакъв случай не му противоречи – необходимостта от покаяние.51 Към същата необходимост ни насочва и представата за болестите като наказание на греховете, без в никакъв случай да отменя необходимостта да отидем на лекар в случай, че се разболеем. Просто тази представа ни носи друга полза, различна от медицинската. Това, че не е научна, не я прави безполезна. Не следва да забравяме, че върховната цел на Христос (и на Неговата църква) е не хората да бъдат дарени със здраве и материално благополучие тук, на земята, а в това да пребъдат заедно с Божия Син в царството Му. Но тук недоумението ми се отнася не толкова до авторката, която е дала този пример явно без да има представа за богословските му измерения, нито дори до в. “Култура”, колкото до администрацията на портала pravoslavie.bg, която е взела решението да препечата статията. Не ми се иска да мисля, че рвението да се “разобличават” Ванга и Дънов е подтикнало някого към гостоприемство спрямо текстове, в които се пренебрегват истини на православната вяра.

 Интересно е да се отбележи още и че според утилитарната логика на Лилия Гурова излиза, че и съвременното научно обяснение на причината за земетресенията е не по-малко безполезно от това на Талес – та нали то с нищо не ни помага да ги предотвратяваме!

 Още по-озадачаващо обаче е следното твърдение на Лилия Гурова, понеже е изказано от човек, който претендира като учен да защитава научното знание: “Окултизмът и езотериката, и в частност ведическото учение, на което се опира Светла Теодорова, са много по-стари от модерната наука, възникнала едва през XVII в. И за разлика от науката, тези учения не са се развили много от древността до днес. Кой тогава е закостенелият?”

 Не съм ориенталист, но съм сигурен, че ориенталистите ще се съгласят с мен по въпроса, че ведическото знание не принадлежи към езотериката и окултизма, а към религията и философията. А и ако Лилия Гурова, преди да изкаже това свое мнение, беше направила справка в кой да е философски речник, щеше да прочете, че от дълбока древност и на протежение на цялото средновековие ведическото знание се е развило в шестте класически системи на индийската философия – миманса, веданта, санкхя, йога, няя, вайшешика. Особено динамично се развива ведическото знание през деветнадесети и двадесети век. Практическата полза от него е несъмнена. Именно на нови интерпретации на Бхагават Гита и други древни литературни паметници на ведическото знание основават своя мироглед и своята дейност великите просветители, реформатори и борци за национално освобождение на Индия – Рам Мохан Рой, Шри Рамакришна Парамахамса, Свами Вивекананда, сестра Ниведита, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, Ауробиндо Гхош, Джавахарлал Неру и мнозина други. А ако трябва да споменем теософията, следва да прибавим към този списък имената на Елена Блаватска, възвърнала на индийците тяхното уважение към собствената им религия и култура, Хенри Олкът, отворил първите училища за париите, и разбира се, “майката на Майка Индия”, председателката на Теософското общество и на партията Индийски национален конгрес д-р Ани Безант.52

 На съвременните достижения на Ауробиндо Гхош и Мира Ришар в областта на ведическото знание се основава и осъществяваният съвместно от ЮНЕСКО и правителството на Индия проект за град Ауровил53 – прообраз на градовете на бъдещето, за необходимостта от които вече стана дума. Включването на Людмила Живкова през 70-те години на XX век в ръководството на този проект е едно високо международно признание за България.

 Едва ли ще е преувеличение да се каже, че рожбата на Ренесанса и Просвещението – съвременната наука – е все още твърде млада, за да дава категорични оценки на древната мъдрост на Изтока. Всъщност, сериозните учени като правило избягват да го правят. Видно е, че източната мъдрост като цяло и ведическото знание в частност заема своето място наред с научното знание в живота на човечеството.

След дадените от нея примери за “псевдообяснения” Лилия Гурова съзира в статията на Светла Теодорова  “псевдофакти” и посочва като пример за такъв “псевдофакт” широко известното изказване на Айнщайн за Петър Дънов: “Целият свят се покланя на мен, а аз се покланям на учителя Петър Дънов от България”. Повод въпросното изказване да бъде обявено за “псевдофакт” е мнението на известния историк на науката Джон Нортън, който признава, че нищо не е чувал за Дънов и оценява като малко вероятна възможността Айнщайн наистина да е изрекъл тези думи. 

 Наистина, няма никакви данни Айнщайн и Дънов да са се познавали лично или да са си кореспондирали. Няма обаче нищо невероятно в това Айнщайн да е бил запознат с учението и дейността на Дънов. Големият български художник Борис Георгиев е бил в приятелски отношения и с двамата, както и с ученика на Айнщайн Рашко Зайков. Между Айнщайн и Дънов е имало достатъчно много общи черти. Това са и споменатото от Джон Нортън неприемане на авторитети и догми, което е свойствено и на двамата (и заради което Дънов е недолюбван от някои религиозни авторитети в България), и пацифистките убеждения, които и Айнщайн, и Дънов непреклонно отстояват въпреки проблемите, които това им създава, и любовта и на двамата към цигулката. Като се имат предвид тези факти, както и потвърдените свидетелства, че Айнщайн е изразявал своето преклонение пред гения на личности, в това число проявили се в области, различни от науката, каквито са Чарли Чаплин и споменатият вече Борис Георгиев,54 една висока оценка от страна на Айнщайн за Петър Дънов става твърде вероятна. Разбира се, източникът на цитата трябва да бъде намерен и да се уточни дали става дума за поклонение или за преклонение. Последната версия според мен е по-правдоподобна в светлината на гореизложеното.

 От една висока оценка на Айнщайн за Дънов, разбира се, не следва автоматично, че всички трябва да приемат алтернативното знание, нито пък, че всички трябва да се преклонят (или поклонят) именно пред Петър Дънов. Нито пък от това, че “Тайната доктрина” на Блаватска е била настолна книга на великия учен55, следва, че всеки трябва да я прочете. Примерът на големите учени обаче може да ни научи на уважение към разнообразните форми на осмисляне на действителността, създадени от човечеството. Както казва вицепрезидентът на Международния център "Рьорих" в Москва Людмила Шапошникова: "За съжаление съвременната наука все още не може да обясни твърде много неща. Не мисля, че трябва да я упрекваме за това. Тя се развива по свой път и със своето темпо. Тя може да бъде упрекната в друго: славни и безславни нейни представители смятат науката за единствен метод за познание на заобикалящата ни действителност и отричат другите пътища за нейното постигане".56 Към тези думи няма какво да се добави.

Дори ако днес не сме в състояние да оценим ползата на някои от различните от науката пътища на познание, това не е пречка те да се окажат полезни в бъдеще. Както казва основоположникът на космонавтиката Константин Циолковски: “Всичко ще бъде в ръцете на онези бъдещи хора – всички науки, религии, вярвания, техника, с една дума всички възможности, и бъдещото знание нищо няма да пренебрегва, както пренебрегваме ние – все още злостни невежи – данните на религията, трудовете на философите, писателите и древните учени. Дори вярата в Перун, и тя ще ни потрябва”.57

 Вероятно все още сме твърде далеч от това бъдеще, а и не могат да бъдат предявявани изисквания към това кой вид знание какво място да заема в живота на човека – това е преди всичко лично решение, което всеки трябва да вземе за себе си. Но в днешно време, когато човечеството е изправено пред безпрецедентни предизвикателства, уважението към различните пътища на познание и различните видове знание представлява, освен всичко друго, и отговорност пред бъдещите поколения. Отговорност, която би трябвало да осъзнават всички, включително и учените. Ако, разбира се, искат обществото да им повярва, че са учени.

 

Бележки:

1. Превод на Димитър Стефанов.

2. Превод на Валери Петров.

 3. Л. В. Фесенкова  Сциентизация эзотерики и псевдонаука // Социологические исследования, № 2, 2004. С. 92-98.

4. Л. В. Фесенкова Сциентизация на езотериката и псевдонауката // Прозорец, № 4, 2010. С. 14-17.

5. Вж. например следните дисертации (списъкът далеч не е изчерпателен):

— Башкова Наталья Валентиновна. Проблема преображения человека в философии русского космизма (В. И. Вернадский, Н. К. Рерих, Е. И. Рерих, К. Э. Циолковский) : Дис. на соискание ученой степени канд. филос. наук : 09.00.13 : Тула, 2004 192 c. РГБ ОД, 61:04-9/658

— Аблеев Сергей Рифатович. Космическая эволюция человека в философии Живой Этики (социально - философский аспект). Диссертация на соискание ученой степени кандидата философских наук. Тула – 1997. Специальность 09.00.11. - социальная философия

— Соколов Владислав Георгиевич. Парадигма культуры в философском наследии Е.И.Рерих и Н.К.Рериха. Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата философских наук. Харьков, 2008 // Харьковская государственная академия культуры. Специальность 26.00.01 — Теория и история культуры.

— Самохина Наталья Евгеньевна. Философское учение Агни Йоги : космос, человек, сознание ( историко-философский анализ). Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора философских наук. Москва, 2008. Специальность 09.00.03 – История философии.

— Павлов Александр Юрьевич. Концептуальные основания онтологии и гносеологии в живой этике : Дис. на соискание ученой степени канд. филос. наук : 09.00.01 : Барнаул, 2004 149 c. РГБ ОД, 61:05-9/146

— Новиков Александр Анатольевич. Концепция нового человека в учении живой этики : Дис. на соискание ученой степени канд. филос. наук : 09.00.13 Москва, 2006 134 с. РГБ ОД, 61:06-9/284

— Трофимова Елена Александровна. Этическое учение Н.К.Рериха. Диссертация на соискание ученой степени кандидата философских наук. Специальность: 09.00.05 // Ленинградский гос. ун-т. 1990 г.

— Хачатрян Амалия Саркисовна. Проблема женщины и семьи в философии Живой Этики (Социально-философский аспект). Диссертация на соискание ученой степени кандидата философских наук. Специальность: 09.00.11. // 1998 г.

— Фатхитдинова Яна Юрьевна. Новейшая история рериховского движения в России. Автореферат диссертации на соискание учёной степени кандидата исторических наук. Уфа, 2009. Специальность 07.00.02.

— Сабадаш Юлия Сергеевна. Эстетичные основы «Живой Этики» Николая Реріха»: 09.00.08 Автореферат диссертации на соискание учёной степени кандидата философских наук. Киев, 2000 //Киевский национальный университет им. Т. Шевченко.

6. B. Zlatev. The Paths to and beyond the Milky Way – Eighteenth Century Theories of the Structure of the Universe. In press.

7. K. Land, J. Magueijo. Examination of Evidence for a Preferred Axis in the Cosmic Radiation Anisotropy. Phys. Rev. Lett. 95, 071301 (2005).

8. В. Вернадсий. Биосфера и ноосфера. М., 2004. С. 267.

9. Л. М. Гиндилис. Затменная комета – знак Новой эпохи // Новая эпоха – новый человек. Материалы Международной научно-практической конференции. 2000. М.: МЦР; Мастер-Банк, 2001.

10. Библия, Битие 6:4.

11. W. D. McDavid. Science and The Secret Doctrine // Proc. Symposium on H. P. Blavatsky’s Secret Doctrine held at San Diego, California, July 21-22 1984. San Diego: Wizards Bookshelf, 1984. P. 15-19.

12. J. Y. Dea. Space, Time and Matter: Modern View vs the Secret Doctrine // Proc. Symposium on H. P. Blavatsky’s Secret Doctrine held at San Diego, California, July 21-22 1984. San Diego: Wizards Bookshelf, 1984. P. 86-95.

13. Л. Э. Венцковский, М. В. Желнов, Н. Д. Горохова, Н. А. Шубина. Синтез науки, религии и философии (о творчестве Е.П.Блаватской): научно-аналитический обзор. М.: ИНИОН РАН, 1994. С. 20.

14. W. T. S. Thackara. Notes on “Madame Blavatsky's Baboon” // Theosophical History 6:8, October 1997. P. 309-15.

15. P. P. Grassé. Evolution of Living Organisms: Evidence for a New Theory of Transformation. NY: Academic Press, 1977. P. 6

16. Ibid. P. 6.

17. Ibid. P. 202.

18. Л. Э. Венцковский, М. В. Желнов, Н. Д. Горохова, Н. А. Шубина. Синтез науки, религии и философии. С. 49.

19. Б. М. Владимирский, Л. Д. Кисловский. Путями русского космизма. М.: Либроком, 2011.

20. "За качеството на пътешествията. Необходимо е да се усвои как трябва да се пътешества. Не само трябва да се откъснем от дома, но трябва да се преборим със самото понятие за дом. По-точно – трябва да разширим дома. Където сме ние – там е и домът." (Жива Етика, Община, 12).

21. За един пример на Община, изградена според принципите на Живата Етика, вж.: С. М. Зорин. Комуната за Жива Етика в Италия // Палитра, бр. 3, август - декември 2007.

22. J. Nehru. The Discovery of India. Garden City, NY: Anchor Books, 1959. P. 567.

23. H. K. Рерих.  Россия. М.: МЦР, 1992. С. 28.

24. H. K. Рерих.  Врата в Будущее. Рига, 1936. С. 26

25. Г. Р. Рудзите. Истинный свет: из воспоминаний о Ю. Н. Рерихе // Ю.Н.Рерих: материалы юбилейной конференции М.: МЦР, 1994.

26. Н. К. Рерих. Берегите старину: Правда нерушима. М.: МЦР, 1993. С. 

27. Л. В. Шапошникова. Град светлый. М.: МЦР,

28. Цит. по: Е. И. Рерих. Письма. Т. 2. М., 2000. С. 110.

29. Жива Етика, Община, 214.

30. Относно творчеството на протодякон Андрей Кураев виж следните статии:

— Л. В. Шапошникова. "Подвижничество" диакона Кураева // Защитим имя и наследие Рерихов. Т. 1. М.: МЦР, 2001.

— В. К. Загвоздкин. О книге А. Кураева "Сатанизм для интеллигенции" // Вопросы философии, № 2, 1999. С. 186-190.

— С. Лутай, К. Зайцев, М. Борисенко. Мракобесие для простаков.

— А. Нежный. С приветом от Клары: диакон Андрей Кураев как создатель антисемитских мифов.  

— М. Дейч. С приветом от Эйхмана // Еврейские новости, № 17 (137), 2005 г.

— В. В. Фролов. Тоталитарное сознание против нового мышления // Содружество, № 12, 2004 г.

— А. В. Стеценко. Клевещите, клевещите, что-нибудь да останется // Защитим имя и наследие Рерихов. Т. 1. М.: МЦР, 2001.

— Б. Златев. В мрежите на безпросветното невежество // Палитра, бр. 3, януари 2004.

— П. В. Чесноков. Приглашение на проповедь  // Содружество, № 8, декабрь 2002 г. — февраль 2003 г.

— Г. Ю. Ясько. Недоделанный антисемит. 

31. С. Скородумов. В стране невыученных уроков // Защитим имя и наследие Рерихов. Т. 4. М.: МЦР, 2007.

32. E. Fromm. On disobedience and other essays. Seabury Press, 1981. P. 20.

33. R. Beér. The encyclopedia of Tibetan symbols and motifs. Ch. 6: The Chakravartin and his Seven Precious Possessions. P. 160-170.

34. Baha'i World Government. http://bahaism.blogspot.com/2010/01/bahai-world-commonwealth.html

35. "Ще попитат: защо в Учението няма завършени положения? Отговорете: защото в завършеността е смъртта" (Листа от градината на Мория: Озарение, 173). Според видния руски рьориховед Павел Беликов: «Творческият подход към даваното Учение беше задължително условие. За първи път се даваше свобода на инициативата, и отсъствието в Учението на готова завършена система предполагаше вечно изграждане на света» (П. Ф. Беликов.  Рерих: опыт духовной биографии. Новосибирск, 1994. С. 188).

36. За тази принципна разлика между Вернадски и утопичните мислители авторът научи от изказването на биографа на Вернадски Генадий Аксьонов на творческата работилница на младите учени в Международния център "Рьорих" в Москва през 2002 г.

37. А. Л. Яншин. Н. К. Рерих и В. И. Вернадский // Новая Эпоха, №1 (16), 1998.

38. К. Зайцев. Няколко айсберга по следите на "философския параход": за Бердяев и теософията // Палитра, бр. III (36), 2009.

39. "Човек може да си въобразява, че се намира в пълен покой, но всъщност той участва в три битки едновременно. Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участие в сблъсъка между тези две начала". (Жива Етика, Надземното 161).

40. Л. Гурова. Вуду наука: отвъд предела, отвъд Ванга или отвъд здравия разум? // Култура, брой 16 (2634), 29 април 2011.

41. С. Теодорова. Отвъд Ванга // Култура, брой 13 (2631), 8 април 2011.

42. Авторът има предвид известното съчинение на Еразъм Ротердамски "Възхвала на глупостта".

43. T. J. Hopkins. Foreword. In: Satsvarūpa Dāsa Gosvāmī. Readings in Vedic literature. Los Angeles: Bhaktivedanta Book Trust, 1977.

44. По този въпрос Файерабенд пише следното: "Парапсихичните ефекти се появяват само при необичайни и възбуждащи обстоятелства. Изключително трудно е те да бъдат възпроизведени в лабораторни условия. Освен това, едни социални фактори съдействат на разположението на духа, водещо до такива ефекти, а други му препятстват. Атмосферата на съвременното рационално-индустриално общество с неговия антагонизъм между човека и природата намалява възможностите за проявяване на психокинетични ефекти и може да доведе до пълното им изчезване, докато условията на живот в родовото общество, напротив, им благоприятстват. Затова е възможно ритуалните танци, предизвикващи дъжд и играещи толкова голяма роля в много култури, някога да са достигали своята цел, но днес са станали безуспешни..."  (П. Фейерабенд. Против метода. http://psylib.org.ua/books/feyer01/ )

45. Вилхелм Райх (1897-1957) – австрийски и американски психолог, един от основоположниците на европейската школа на психоанализата.  Изследвал биоетнергията – енергията на живота, наричана от него "оргонна енергия". Проектираните от Райх акумулатори на тази енергия са изследвани от него експериментално съвместно с Айнщайн.  През 1954 заради своите изследвания Райх влиза в конфликт с властите на САЩ. Възгледът му, че съдебната власт не е в правото си да решава научни спорове, води до осъждането му на затвор за "неуважение към съда". Лабораторията и книгите на Райх са унищожени със съдебна заповед.

46. Жак Бенвенист (1935-2004) – виден френски имунолог. През 1983 по предложение на хомеопата Бернар Протвин участва в експерименти, имащи за цел да изследват евентуално биологично действие на хомеопатичен разтвор, въпреки че се отнася крайно скептично към тази възможност и първоначално смята експеримента за загуба на време. За изненада на експериментаторите резултатът е положителен. Научното списание "Nature" се съгласява да публикува статията на Бенвенист и сътрудниците му, в която са описани резултатите от техния експеримент, като я снабдява със редакционен предговор, тъй като редакторите на "Nature" се опасяват, че статията би могла да даде основание на хомеопатите да твърдят, че техният метод се подкрепя от научни данни. повторният експеримент, осъществен в присъствието на група експерти под ръководството на главния редактор на "Nature" Джон Мадокс, дава също положителен резултат. Когато обаче експериментът е осъществен със строго спазване на методите на двойното сляпо изследване, ефектът не се наблюдава. резултатите от последващи експерименти, осъществени в независими лаборатории, са противоречиви. Бенвенист е уволнен за "уронване престижа на Франция". Редица учени обаче продължават да го подкрепят. Между тях е нобеловият лауреат по химия  Брайън Джоузефсън.

47. Вж. I. Stevenson. Half a Career with the Paranormal // Journal of Scientific Exploration, Vol. 20, No. 1, pp. 13–21, 2006.

48. Н. П. Бехтерева. Об экстрасенсорике // Наука и религия, №3, 1992. С. 7-8.

49. Н. П. Бехтерева. Меня благословили на изучение “Зазеркалья” // Интервью газете “Волжская правда”, 19.03.2005.

50. Ю. Горный. Предсказания Ванги готовили чекисты // Комсомольская Правда, 28.05.1999.

51. В тази връзка е уместно да се спомене, че проповедта на Пловдивския митрополит Николай през 2009 г., в която трагедията със загиналите при потъването на кораб в Охридското езеро българи беше свързана с концерта на Мадона у нас, също имаше за цел да призове към покаяние и в никакъв случай не би следвало да се тълкува в смисъл, че загиналите или техните близки са по-виновни или по-грешни от другите. Непознаването на Евангелието от страна на журналистите обаче стана причина митрополит Николай да бъде подложен на абсолютно безоснователна критика за своите изказвания.

52. Bhagavan Das. Essential Unity of All Religions. Kessinger Publishing, 1994. P. xxxvii.

53. Вж. сайта на Ауровил.

54. Пл. Димитрова-Рачева. Цвете от благословената земя // Култура, бр. 35, 3 септември 1999.

55. S. Cranston. HPB: The Extraordinary Life and Influence of Helena Blavatsky, Founder of the Modern Theosophical Movement. NY: Putnam's Sons, 1993. P. 434.

56. Л. В. Шапошникова. Эпоха энергетического мировоззрения / Н. К. Рерих. Обитель Света. М.: МЦР, 1992. С. 4.

57. А. Л. Чижевский. Теория космических эр // Химия и жизнь. № 1, 1977. С. 22-32.

 

  
 

 

  

  

 

© Бойко Златев. Публикувано в  на: 30.05.2011.

Бр. I - 2011 (42)