100 години от смъртта на Л. Н. Толстой (1828-1910)
|
|
100 години от смъртта на Л. Н. Толстой (1828-1910) |
|
|
Кръстьо Йорданов ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ
Н. Ге. Портрет на писателя Л. Н. Толстой. 1884. Третяковска галерия, Москва.
На 20/7 ноември 1910 г. на гара Астапово след боледуване от пневмония си отиде от този свят един от най големите умове от края на ХІХ и началото на ХХ век. Колко важен е бил Толстой за руската и световната култура говорят следните думи на Чехов, които са написани 10 години преди той действително да ни напусне: „ ...страхувам се от смъртта на Толстой. Ако той умре, в моя живот ще се появи голяма празнота... Без него нашата литература ще се превърне в стадо без пастир...” Когато в света и дадена страна предстоят огромни промени, от които зависи бъдещето, се въплъщават голям брой напреднали души, за да подготвят почвата. Така беше и през ХVІІІ век и първата половина на ХІХ век в западна Европа, когато там предстояха кардинални промени. За славянството и Русия ХХ век предстоеше да бъде век на изпитание. Съдбата на Русия можеше да бъде по-различна, ако беше послушала словото на Толстой, който призоваваше за промяна на съзнанието и начина на живот. Той беше именно един от онези умове, които бяха призвани да подготвят почвата за едно по-добро бъдеще. Но вместо разбиране, той беше принуден да изпие до дъно горчивата чаша на отлъчването от Църквата. Само седем години след като ни напусна този светъл ум, Русия беше вкарана във вихъра на тези трагични събития, които превърнаха златния и културен век в един хубав спомен. Голяма част от елита и напусна тази страна. Настъпиха мрачни времена, особено през 30-те години на ХХ век. А всичко можеше да бъде друго... Лев Николаевич Толстой се е родил един век преди тези дни на изпитание – 9 септември / 28 август/ 1828 г. само три години след други едни декемврийски събития, които можеха да направят Русия различна. Макар и роден в дворянско семейство, съдбата му е приготвила изпитания. До 9 годишна възраст той губи и двамата си родители. Въпреки това благородният му произход и настойничеството на неговите лели помагат да получи добро образование и през 40-те години за определен период да учи в Казанския университет арабски и турски език, а по-късно се премества в Юридическия факултет. През 1847 г. напуска университета и започва живот като помешчик в наследственото си имение Ясна поляна, което е свързано с живота и творчеството на този забележителен човек и което той напуска по-малко от месец преди смъртта си, за да се отправи на път, който завършва по този трагичен начин след кратко боледуване. Но бурната младост на писателя не предвещава това, което предстои да се случи. Тогава той живее живота на типичен дворянин, обича лова и радостите от живота. Обаче дълбоко в него живее един огромен творчески Дух, който ще го доведе до Възкресението на доброто и ще предизвика такава дълбока промяна, която малцина около него ще могат да разберат. Първоначално той го подтиква към творчество. С умиление спомняйки си за родния дом и своето детство из под перото на писателя излиза „Детство”, което печели първоначалното му признание като творец. Едновременно с това бурният му живот го сблъсква с една жестока действителност, която той намразва от цялото си сърце до края на житейския си път – войната. Станал офицер от руската армия участва в жестоките конфликти в Кавказ и обсадата на Севастопол по време на Кримската война. Но светът на разрухата не може да засегне неговата душа и той се отдава на съзиданието. След напускането на армията се посвещава на мирния живот. Не само творчеството го занимава. В края на 50-те и началото на 60-те години на ХІХ век той пътува из Европа. При второто му пътуване през 1860 г. се опитва да почерпи от европейския опит в областта на образованието. Малко преди това Толстой е основал училище за децата на крепостните селяни в Ясна Поляна, като желае да възпита в тях чувства на взаимно уважение и да им даде практически умения в живота. Опитва се още преди реформата от 1861 г. да облекчи доколкото може живота на селяните от собственото си имение. Макар не винаги да бъде разбиран дори и от тях. След като през 1862 г. на 33 г. се жени за 18 годишната София, която е дъщеря на московски лекар , в първоначално щастливите дни на своя брак той се отдава на писане и създава своя шедьовър „Война и мир”, който е един епически разказ за вълнуващите събития от началото на века- Наполеоновите войни и новите идеи, които навлизат в живота на интелигенцията и офицерството. Това е една широкообхватна картина на бита, човешките взаимоотношения и духовния живот от първите две десетилетия на ХІХ век. Тук Толстой за пръв път разсъждава за несъизмерими неща като амбициите и душевността на отделните хора и незримата необятност на Небето и вечният Първоизточник. Епическото повествование се гради около съдбата на два важни персонажа – Андрей Болконски и Пиер Безухов. Техните душевни търсения и обратът в съдбите им са фона, върху който авторът изгражда своята философия за обществото и историята. Тук той показва в пълна сила своите способности на романист. Когато през 1873 г. започва работата върху „Анна Каренина”, е творчески повлиян от събитията в съседно имение, където жена завършва живота си със самоубийство. Темата за едно нещастно семейство може би донякъде е свързана и с неговите лични наблюдения и преживявания. Първоначално щастливите дни на брака му са се превърнали в мигове изпълнени с противоречие. Но въпреки всичко в очите на обществото е винаги подкрепян от съпругата си. А и самият той докрай остава верен на идеите си, като се опитва да изглажда противоречията. Затова дава на София пълна свобода в ръководството на домакинството, докато неговият ден протича предимно в личния му кабинет. Все пак темата за брака и взаимоотношенията остава важна за твореца и намира място в най-пълна сила в неговата „Кройцерова соната”, където философски обосновава вижданията си. Там той се противопоставя на това, след като е лишена от граждански права, жената да бъде превръщана в предмет на чувствени желания. Жената съзнавайки тази си роля я играе докрай и попада под покваряващото и влияние. Писателят осъжда навиците в живота на богатите децата им да се отглеждат от друга жена, а съпругата освободена от най-важното и свещеното си житейско задължение, майчинството и грижата за семейството, да живее един порочен живот. Според него най-важни са любовта и разбирането между мъжа и жената, които липсват в живота на богатите и дворяните, като често той е изпълнен с лицемерие и пълна липса на теми за разговор между съпрузите след изчезване на физическото привличане. Всичко това той вече обвързва с християнското учение, което все по-задълбочено изследва и намира място в живота му. Последните години от живота на този голям мислител са изпълнени със стремеж към промяна не само на живота на хората, които да стъпят върху свещените принципи на Христовата проповед на планината. Основен момент от живота на писателя е неговото собствено Възкресение, което той предава чрез съдбата на Нехлюдов, главният герой от последния му голям роман – „Възкресение”. Толстой осъзнава важността на личния си пример. От живота на дворянин и помешчик не остава и помен. Той започва сам да участва в обработването на земята и да проповядва простота на нравите. Става вегетарианец и желае възцаряване на принципа на ненасилие и неотвръщането на злото със зло. Принцип, който се споделя от бъдещия водач на индийския народ за постигане на независимост чрез един мирен и неотвръщащ на злото протест – Махатма Ганди. Постепенно се заражда духовното движение толстоизъм, чиято цел е хората да живеят живот в съгласие с природата чрез земеделие и любов помежду си. Важна цел на личното самоусъвършенстване е отказа от индивидуалната гордост и стремеж към почести в обществото, а развиване на търпението и скромността. Колко трудно за един дворянин по произход е това показва неразбирането, с което се посреща това негово гледище от собствените му близки. Пример за този идеал да се приближиш към Бог, като служиш безкористно на хората, е репликата на главния му герой от повестта „Отец Сергий”: „Да, едно добро дело, чашка вода, подадена без мисъл за награда, е по-скъпа от моите благодеяния за хората.” Така този дворянин по произход разбира, че не външната вяра и монашеското служене на хората срещу тяхното признание са важни, а скромният и изпълнен с лишения живот на скиталец и обикновен градинар могат да изкупят душевните му терзания. Подобни са вижданията на Толстой и в романа му „Възкресение”, където отново един бивш дворянин се разкайва за онова, което е причинил на една прелъстена от него девойка и променя отново живота си. Тук авторът разсъждава за онези неща, които превръщат една жена в отдала се на порока и търгуваща с плътта си, а един мъж в крадец и престъпник. Порокът по различни начини обхваща дворяните и хората от народа. Докато едните се отдават на гуляи, другите в живот от лишения достигат до нарушаване на разумните принципи. И едните и другите намират оправдание за своите действия, защото виждат само себеподобните си и тези, които имат нужда от техния начин на живот. Те не виждат тези, които стоят над порочния им живот и ги осъждат с моралното си превъзходство. Но най- важното прозрение е, че обществото чрез органите за насилие коригира последиците от тържествуващото зло, но не предотвратява проникването на порока в сърцата на хората. Никой не се грижи невръстното дете и юношата да разберат, че пътят, по който искат да ги поведат, е лош. Не се грижат за възпитаването сърцата на хората, а само отделят от обществото чрез ненужните и жестоки за човечността затвори болните в душите си, вместо да направят така, че още от деца те да тръгнат по пътя на доброто и душите им да са чисти и непорочни. В този роман се осъжда лицемерието на Църквата, която подкрепя това насилие и войната. Докато проповядва само външно Христовото учение, се грижи единствено за ритуала, а не за приемането Христос и принципите Му в сърцата на хората. Тя не прави нищо за спасението на страдащите. Поради тези му възгледи Толстой е отлъчен от Църквата през февруари 1901 година. Но това не сломява неговото желание чрез личния си пример да направи хората по-добри. Той пише религиозно-философски съчинения, в които излага своите принципи. Също така създава множество приказки, чрез които да предаде постигнатите от него истини през годините на превратности и разсъждения за живота на един прост и ясен за разбиране от всички език, като спести на младите времето, което е било нужно, за да достигне самият той до тях. Лев Николаевич Толстой имаше своите последователи навсякъде по света. България бе една от страните, в които неговото учение намери огромна подкрепа. Това не беше случайно. Нашата страна беше родината на орфизма и богомилството, а от края на ХІХ век беше започнала дейността за духовно пробуждане на човешките души на Учителя Петър Дънов. Поради това тук намираха радушен прием всички онези идеи, които можеха да променят живота на човечеството и то да тръгне по пътя не само на технически прогрес и консумация на ограничените материални ресурси чрез една неизбежна експлоатация и на природата, и на човека, но хората да отворят душите си и да се усъвършенстват и вътрешно чрез развиване на всичко онова, което имат по природа, но е латентно и неизползвано. В България бяха създадени толстоистки колонии като тази в бургаското село Ясна Поляна и просъществувалата чак до 1958 г. колония в пловдивското село Мечкюр, сега „Прослав”, квартал на Пловдив. От учението на Толстой бяха повлияни много български интелектуалци и творци, един от които беше Владимир Димитров – Майстора. Днес, макар и толстоизмът да няма толкова много последователи както в началото на ХХ век, все пак неговите принципи се родеят с други духовни движения, които все повече набират сила в днешното превратно време, когато човечеството се изправя пред важните въпроси за развитието на скритите духовни сили и ресурси сред бушуващото море на ширещ се консуматорски материализъм.
|
||
|
|
|
|
|
© Кръстьо Йорданов.
Публикувано в
|
|
