|
|
|
|
|
Бойко Златев, Дияна Златева 75 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ
Преди 75 години – на 15 април 1935 година във Вашингтон, в кабинета на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт от представителите на 21 американски държави е подписан Пактът “За защита на учрежденията, служещи на целите на науката и изкуството, а също така и историческите паметници”, станал известен на света като Пакта Рьорих – наречен в чест на неговия инициатор, великия руския художник, мислител, пътешественик и обществен деец Николай Константинович Рьорих. Опити да бъде регламентирано чрез международни договори опазването от разрушаване на научните учреждения и паметниците на културата са правени и по-рано. Подобни цели си поставят и Берлинската конвенция от 1889 г., даваща право на особено покровителство на научните експедиции, и двете Хагски конвенции от 1899 и 1907 г., където е било предложено да се проявява грижа за безопасността на постройките, посветени на “Религиите, Изкуствата, Науката и Благотворителността и историческите паметници в случай на обсади и бомбардировки”, и Конвенцията, подписана в Сен-Жермен-ан-Лей през 1919 г., даваща специална защита на научните мисии за тяхното оборудване и колекции. За разлика от предшестващите и последващите международни договори в защита на културата, Пактът Рьорих единствен регламентира защитата на културното наследство както по време на война, така и в мирно време. Идеята за необходимостта от международен договор за закрила на паметниците на културата и просветните учреждения се оформя у Рьорих през 1904 г., по време на руско-японската война. През 1914 г., по време на Първата световна война художникът се обръща къв върховното командване на руската армия и към правителствата на Франция и САЩ с идеята да бъде сключено международно съглашение за опазване на културните ценности. Като израз на своя протест срещу войната Рьорих рисува картината "Зарево".
Николай Рьорих. Зарево. 1914. Не би следвало обаче повърхностно да търсим причините за инициативите на Рьорих единствено в самата война и нейните ужаси. Големият мислител и хуманист разбира, че изпитваните от човечеството бедствия имат своята дълбока причина. Това е отделянето на цивилизацията от полето на Културата, с което дотогава тя винаги е била хармонично свързана. “Пълното оттегляне на цивилизацията от Културата представлява особеност единствено на ХХ век”, - отбелязва съвременният философ и историк, академик на Руската академия за естествени науки (РАЕН) Л. В. Шапошникова. Все повече отделена от подхранващите я пластовете Културата, цивилизацията започво да формира едномерно, утилитарно мислене. За губителното влияние на цивилизацията Николай Бердяев пише: “В цивилизацията се изчерпа духовната енергия, угасява се духа – източникът на културата... В нея самото мислене става техническо, всякакво творчество и всякакво изкуство придобива все повече и повече технически характер”. Именно за представителите на технизираната цивилизация, която изнамира все нови и нови технически достижения, но остава безсилна да предотврати своето културно умиране, се отнасят думите на Рьорих "Те всичко намериха, но изгубиха човека". Предвиждайки едно толкова опасно положение, което може да доведе до разчовечаването на човека, Рьорих започва да предприема мерки по спасяване съкровищата на Културата. След завършването на своята Централно-Азиатска експедция през 1929 година Рьорих в сътрудничество с редица европейски юристи подготвя и публикува проект на пакта за защита на културните ценности, съпровождайки го с обръщение до правителствата и народите на всички страни. Идеята му е приветствана редица световноизвестни учени и хора на изкуството. Сред тях са Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Рабиндранат Тагор, Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс, Морис Метерлинк и др.. Дейността на художника намира широка обществена подкрепа. В Ню Йорк е учреден постоянен комитет за Пакта Рьорих и Знамето на Мира. Самият художник е номиниран за Нобелова награда за мир за 1929 година. Първият и вторият параграфи на Пакта гласят: “Образователните, художествените и научни учреждения, научните мисии, персоналът, имуществото и колекциите на такива учреждения и мисии ще се считат за неутрални и като такива ще подлежат на покровителство и уважение от воюващите. Покровителството и уважението по отношение на назованите учреждения и мисии ще се считат за неутрални и като такива ще подлежат на покровителство и ще бъдат уважавани от воюващите. Покровителството и уважението по отношение на назованите учреждения и мисии във всички места ще бъде подчинено на върховната власт на договарящите се страни без разлика от държавната принадлежност на което и да е отделно учреждение или мисия. Учрежденията, колекциите и мисиите, регистрирани на основание Пакта Рьорих, изваждат отличително знаме, което ще им даде право на особено покровителство и уважение от страна на воюващите държави и народи на всички договарящи страни”. Заедно с акта Н. К. Рьорих предлага отличителен знак за идентификация на обектите на охрана, а именно Знамето на Мира: бяло платнище с червена окръжност и вписани в нея три амарантови сфери. Знамето на Мира бива утвърдено в рамките на самия пакт. Елементи на този знак са изобразени на много паметници на културата от различни епохи и региони на Земята и се срещат на протежение на хилядолетната история на човечеството. Н.К. Рьорих пише за знака Знамето на Мира: ”Сега го обясняват различно. Едни казват, че това е миналото, настоящето и бъдещето, обединени от кръга на вечността. На други им е по близко пояснението, че това е религия, знание и изкуство в кръга на културата. Вероятно, и сред многобройните подобни изображения в древността също така е имало всевъзможни обяснения, но при цялото това разнообразие тълкуваният знак като такъв се е утвърдил по целия свят”. Акад. Шапошникова пише:” “Символ на Пакта Рьорих става Знамето на Мира, носещо в себе си не само идеята за защита на Културата, но и еволюционния характер на тази Култура. Знамената на Мира, международният знак на еволюцията, се развяват по целия свят там, където се защитава Културата". А в едно от писмата си Елена Рьорих пише: “Ще дойде време, когато Знамето на Мира, Знамето на Културата ще покрие целия свят”. През 1930 година проектът на Пакта Рьорих е представен в Комисията по музеите при Обществото на народите, одобрен и предаден от нея за разглеждане от Международната комисия по интелектуално сътрудничество. През същата година са създадени комитети за пакта и Знамето на Мира в Париж и в Брюж (Белгия). Именно белгийският град Брюж, прочут със своите паметници от миналото и с богатата си история, е предложен от Г. К. Тюлпинк като център за разпространение на идеите на Пакта на Мира. През 1931 в този град е основан Международният съюз за Пакта Рьорих, а през септември същата година и през автурс 1932 в Брюж се състоят две международни конференции за Пакта Рьорих, в работата на които взимат участие официални представители на някои държави и дейци на обществени и културни организации. В рамките на втората конференция е организирана фотоизложба от над 6000 фотографии на известни архитектурни паметници, подлежащи на защита от 22 страни и е прието обръщение към всички държави с призив да съдействат за провеждането в живота на Пакта Рьорих. Великият поет на Индия Рабиндранат Тагор, самият пламенен борец за мир, пише на Николай Рьорих през 1931 година: “Аз зорко следих Вашата велика хуманитарна работа за благото на всички народи, за които Вашият Пакт на Мира с неговото знаме за защита на всички културни съкровища ще бъде изключително действен символ. Аз искрено се радвам, че този Пакт е приет от Комитета по музеите при Обществото на народите, и аз чувствам дълбоко, че той ще има огромни последствия за взаимното културно разбиране между народите”. Третата международна конференция, която се състои през 1933 година във Вашингтон, препоръчва подписването на Пакта Рьорих от правителствата на всички държави. В тази конференция взимат участие представители от 36 държави. В много страни също така са образувани комитети за придвижване на Пакта. Не прави изключение и България. През 1935 година миротворческата инициатива на Рьорих се увенчава с успех. В речта на церемонията при подписването на Пакта Рьорих в Белия дом президентът на САШ Франклин Рузвелт казва: “В строгото спазване от народите на света на този пакт ние виждаме възможност за широко осъществяване на един от жизнените принципи за съхраняване на съвременната цивилизация. Този договор съдържа в себе си духовно значение много по-дълбоко, отколкото е отразено в текста на самия документ”. Пактът получава подкрепата от най-големите политически и духовни лидери на своето време - папа , президентът на САЩ Рузвелт, президентът на Чехословакия Масарик, сръбския крал Александър, държавните глави на прибалтийските държави и още много политици, монарси, учени, писатели. Втората световна война обаче наближава и европейските държави се въздържат от подписването на пакта. По време на подписването на Пакта Рьорих е на експедиция в Китай. Оттам Николай Рьорих пише пламенни приветствия, и ето как той още веднъж напомня на всички за значението и еволюционната същност на Знамето на Мира, символа на този международен договор: ”Нека Знамето се развява над огнищата на Светлината, над светилищата и твърдините на прекрасното. Нека то се развява над всички пустини, над самотните скривалища на Красотата, нека от това зърно свещено да процъфтят пустините. Знамето е издигнато. В духа и сърцето то няма да бъде спуснато. Със светлият огън на сърцето процъфтява Знамето на Културата. Да бъде!” След завършването на Втората световна война Комитетът за Пакта Рьорих активизира своята работа. И след кончината на Н. К. Рьорих на 13 декември 1947 година международният договор, носещ неговото име, намира нови поддръжници. През 1948 година към Пакта се присъединява Индия. През 1950 година постоянният комитет за Пакта Рьорих в Ню Йорк предава цялата документация по пакта в ЮНЕСКО. Специална комисия на ЮНЕСКО подготвя с оглед на тези документи проект за нова международна конвенция. На 14 май 1954 година конференцията на ООН и ЮНЕСКО в Хага приема международната “Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт”. В днешно време към конвенцията са се присъединили повечето държави. Идеите, заложени в Пакта, намират отражение и в изкуството на Николай Рьорих. Емблемата на Знамето на Мира може да бъде видяна на много от неговите картини от тридесетте години. Специално на Пакта Рьорих е посветена картината “Мадона Орифлама”.
Николай Рьорих. Мадона Орифлама. 1932. В “Листи от дневниците” Н. К. Рьорих пише: “За укрепването на нашия Пакт за съхраняване на културните съкровища преди всичко се наложи да се запознаем и с историята за възникване на Червения Кръст. Основоположникът на тази благородна идея знаменития швейцарски филантроп Дюнан и неговите самоотвержени приятели в продължение на 17 години неуморно са чукали в човешкото сърце, за да разкажат за неотложността от такова хуманитарно учреждение. Мнозина би следвало да запомнят многострадалната история на Червения Кръст. По същия начин и по въпросите за опазване на съкровищата на Културата ще помним винаги, че се разрушават тези велики ценности не само по време на война, но и по време на всевъзможни прояви на човешкото невежество. Едното опазване на ценностите на Културата ще събуди много заспали пътища на творчеството, и цели държави отново ще си спомнят, в какво се състои тяхната непоколебимост и непобедимо достойнство и ценност”. В началото на ХХI век Пактът Рьорих не е изгубил своята актуалност. За това ни напомнят редица трагични събития от близкото минало - разрушаването на многобройни християнски храмове в Югославия, унищожаването на уникални будистки статуи в Афганистан, разграбването на изключително богатата археологическа колекция от Националния музей на Ирак и т.н. Днес движението по защита на Културата под Знамето на Мира, започнало в началото на миналия век, съединява всички континенти. Знамето на Мира е издигнато над много обекти на Културата в различни точки на земното кълбо, разположено е в сградата на ООН и в парламента на Индия, било е в космоса на орбиталната станция “Мир”, реело се е на най-високите върхове на планетата и над полюсите, напомняйки на хората за най-важното – за Мира, за Културата. Денят на подписване на Пакта Рьорих на 15 април по инициатива на международната общественост се празнува като световен Ден на Културата. Все повече хора се вслушват в мъдрите думи на Николай Рьорих: ”Културата и мирът представляват свещена опора за човечеството. В дни на големи сътресения, и материални и духовни, именно към тези светли убежища се устремява смутения дух. Но не само ние трябва идейно да се обединим в името на тези възраждащи понятия. Ние трябва всеки според сили те си, всеки в своето поле, да ги внасяме в обкръжаващия живот, като нещо най-нужно, неотложно”. На протежение на цялата 2010 година в различни краища на света бяха проведени множество тържествени чествания, конференции, изложби, кръгли маси и др., посветени на големия юбилей. По-долу даваме кратък обзор на най-важните от тях, направен по материали от българския и чуждестранния печат. На 21 януари в гр. Толука (Мексико) беше открита фотоизложба, посветена на 75-годишнината от подписването на Пакта Рьорих, организирана съвместно от Международния комитет "Знаме на мира" (със седалище в Мексико) и Международния център-музей "Рьорих" (МЦР) в Москва. През следващите месеци изложбата посети и градовете Морелия, Куеритаро Бернал, Езекиел Монтес и Салтийо. На 25 март фотоизложба от фондовете на МЦР, посветена на 75-годишнината на Пакта Рьорих, беше открита и в Художествения музей на гр. Симферопол (Крим, Украйна). В рамките на мероприятията по отбелязване на юбилея Симферополският художествен музей проведе конкурс-пленер, посветен на състоянието на паметниците на културата в Симферопол, за студентите и учениците от художествените учебни заведения в града. На 6 април във Виена беше тържествено открита международната конференция "Археологията в условия на въоръжен конфликт", организирана от Австрийския национален комитет "Син щит" (синият щит е знак за закрила на паметниците на културата, приет от Хагската конвенция през 1954 г.). Вторият ден от конференцията беше посветен на 75-годишнината на Пакта Рьорих. От 5 до 14 април в културния център "Николас Салмерон" в Мадрид беше проведена фотоизложба, посветена на историята на Пакта Рьорих и Знамето на Мирганизирана от испанския музей "Рьорих" и Рьориховата асоциация "Дарджилинг". На самия 15 април - датата, на която Пактът Рьорих е бил подписан през 1935 г., на много места по света бяха проведени тържествени програми, кръгли маси, пресконференции и др., посветени на юбилея - в това число в музея "Рьорих" в Москва, Санкт-Петербургския университет, в музея "Рьорих" в Новосибирск (Русия), в Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) в София и др. Научна конференция "Осъзнатата красота ще спаси света" с участието на преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски" и учени от БАН се проведе в Националния музей "Земята и хората" в София. От 15 април до 16 май в Манежа на Санкт-Петербург се състоя международната изложба "Рьорихов век", събрала творби на Николай Рьорих от няколко десетки музеи в различни държави, сред които и НГЧИ. Освен картини на Рьорих, на изложбата за първи път бяха представени пред широка публика колекцията от свещени будистки изображения (танки) и колекцията от археологически находки на художника. И двете колекции понастоящем са притежание на Държавния Ермитаж в Санкт-Петербург. На 2 май в Нагар, долината Кулу (Индия), в имението на семейство Рьорих (понастоящем музей) бяха тържествено отбелязани 65-годишнината от Победата във Втората световна война и 75-годишнината от подписването на Пакта Рьорих. На честването присъстваха посланиците в Индия на Русия, Азербайджан, Киргизия и Таджикистан, както и дипломати от Украйна и Казахстан. От 18 до 22 май в Минск (Беларус) се проведе международната юридическа олимпиада "Младежта на света" и международната научна конференция "Информационните технологии и съвременните въоръжени конфликти". И двете мероприятия бяха посветени на годишнината на Пакта Рьорих. На 20 май в голямата зала на Дома на учените в Пловдив 75-годишнината на Пакта Рьорих беше отбелязана с юбилейна лекция на ст. н. с. д-р Ерика Лазарова от Центъра по наукознание и история на науката към БАН на тема "Пактът Рьорих и екологията на културата". Лекцията беше осъществена в рамките на VI пролетна лектория "Единство на времената", организирана от Община Пловдив, сдружение "Нова палитра", Дружеството за приятелство с Русия и народите на ОНД, литературно студио Младост (гр. Пловдив), читалище "Възраждане" и галерия "Ромфея". На 16 юни в Руския културен център в Берлин се откри изложбата "Пакт Рьорих. 75 години защита на културата и миротворство". Изложбата беше организирана от МЦР под патронажа на Министерството на културата на Руската федерация и Комитета за култура на Държавната Дума на Руската федерация. На 21 септември в Рига (Латвия) се състоя международната прибалтийска конференция, посветена на 75-годишнината на Пакта Рьорих и Знамето на Мира. На конференцията присъстваха посланикът на Русия в Латвия, ръководителят на мисията на посолството на САЩ в Латвия, представители на министерствата на културата и образованието на Латвия и др. Доклади представиха участници от Латвия, Русия, Литва, Естония и Финландия. На 6 октомври във Виена се откри мемориална изложба "Пактът Рьорих и военните. 75 години защита на културата и миротворство", организирана съвместно от руски и австрийски културни организации. От 9 до 11 октомври в МЦР в Москва се състоя международната научно-обществена конференция "75 години Пакт Рьорих". Ден преди нейното начало, на 8 октомври, генералният директор на музея "Рьорих" в Москва акад. Л. В. Шапошникова тържествено откри три изложби - "75 години Пакт Рьорих", "Имението на Лопухини. Минало. Настояще. Бъдеще" (в имението е разположен музеят "Рьорих") и "Загиващата колекция". Последната изложба е посветена на проблема около опазването на частта от наследството на семейство Рьорих, донесена през 1957 г. от големия руски ориенталист Юрий Рьорих (1902-1906), син на Николай Рьорих. Фотоизложба, посветена на годишнината от подписването на Пакта Рьорих се проведе на 22 октомври в сградата на Руската национална библиотека в Санкт-Петербург, а на 23 октомври в гр. Казан (Русия) се проведе кръгла маса, посветена на Пакта. Тържествата, посветени на 75-годишнината на Пакта Рьорих, продължават.
|
||
|
|
|
|
|
© Бойко Златев,
Дияна Златева.
Публикувано в
|
|
