ИСТОРИЯ
|
|
ИСТОРИЯ |
|
|
Борислав Гърдев 110 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА НАЙДЕН ГЕРОВ
На 9 октомври се навършват 110 години от смъртта на видния ни общественик, дипломат и книжовник Найден Геров. Той е едно от тринадесетте деца на копривщенския даскал хаджи Геро Мушек, обезсмъртен от Любен Каравелов като хаджи Генчо в брилянтната му повест „Българи от старо време”(1857). Геров се ражда на 23 февруари 1823 г. Строгият баща и даскал дава подобаващо начално образование на сина си в училището, което се намира в неговия дом. През 1834 г. Найден Геров продължава да учи в гръцкото училище в Пловдив, но след две години се завръща в Копривщица, където по това време учителствува Неофит Рилски. Именно отец Неофит, разбирайки с какво даровито дете общува, ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на младежа. Найден Геров завършва прочутия Ришельовски лицей през 1845 г., като през същата година издава и първата стойностна новобългарска поема в българската художествена литература „Стоян и Рада”. През 1845 г. Геров прави опит да замине за Виена, за да продължи образованието си, но не намира друг сериозен спонсор и се завръща в родния си град. През пролетта на 1846 г. започва своята просветителска дейност, става бързо прочут със своето класно училище, в което освен строгия ред въвежда и първата учебна програма, изготвена от него. През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, финансирана от българската интелигенция, с цел да се изтласка гръцкото влияние от града. С много усилия и такт Геров постига категоричен успех, чиято материализация е годишният му изпит на 20 юли 1851 г. На 11 май същата година по негова инициатива в Пловдив за пръв път се чества деня на братята просветители Св. св. Кирил и Методий, бъдещият празник на българската просвета и култура. През 1857 г. е назначен от руското императорско правителство за пръв вицеконсул на Пловдив. На поста си остава цели 19 години. Получава голяма свобода на действие като руски поданик и представител на Азиатския департамент и развива богата обществено – полезна и културна дейност , подпомагайки училища, читалища и кръжоци. Геров следи изкъсо проявите на революционната ни емиграция. Той е против методите на действие на Каравелов и Левски. Това не пречи на Апостола на свободата да се срещне двукратно с него – първо в резиденцията му в града на тепетата на 18 август 1871 г., когато при Найден Геров пристига на посещение пловдивския мютесариф Азис паша и на 25 август с. г. при срещата на Левски с руския посланик в Цариград граф Игнатиев. Геров е против вдигането на въстание , тъй като знае, че то ще донесе само разорение в Тракия , а евентуалното освобождение ще дойде на руските щикове. Въпреки това събира старателно информация за подготовката на Априлското въстание (помня доклада му под № 34 от 12 април 1876 г. до граф Игнатиев в Цариград), като е вън от всяко съмнение, че е поддържал конфиденциална връзка със съгражданина си Гаврил Хлътев – Георги Бенковски, главен апостол на Четвърти революционен окръг. По тази причина на 19 юли 1876 г. Геров тихомълком е отзован от Пловдив в Цариград. След обявяването на 12 април 1877 г. на руско – турската освободителна война Найден Геров е на служба при руското главно командване, участва в териториалното устройство на България, която тогава е в рамките на т. н. Дунавска област и е пръв губернатор на Свищов, след освобождаването му от турско иго на 16 юни 1877 г. от 4 юли 1877 г. За съжаление точно в тези решителни месеци, когато се подбират кадрите за новоосвободена България, Геров е замесен в крупни афери и при снабдяването на войската , и при разпределението на средствата за Дунавската област. Става така, че временното управление на княз Черкаски, при когото Геров е секретар и ковчежник, унищожава бъдещата му политическа кариера. Него го няма в Търново при откриване на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г., нито при подписване на конституцията на 16 април 1879 г., той не е нито депутат, нито министър или посланик през следващите години. Прибира се в Пловдив и се отдава на научното дело на своя живот „ Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски”, който в цялостен вид излиза след смъртта му през 1904 г. като уникален паметник на родния език и творчество. След 25 ноември 1894 г., когато назрява необходимостта от помирението на България с Русия, княз Фердинанд търси дискретното съдействие първо от Найден Геров. Благодарение на неговите контакти и авторитет през отговорните фактори в Петербург делегацията, водена от митрополит Климент е приета на 5 юли 1895 г. в Петерхоф от император Николай II, а на следващата година, след минаването на престолонаследника Борис Търновски в лоното на православната вяра на 2 февруари 1896 г. са възстановени и дипломатическите отношения между България и Русия. На 9 октомври 1900 г. след двегодишно боледуване Найден Геров умира. Пловдивските камбани бият тъжно, а обществото ни се прощава с най – големия си просветител и родоначалник на българската поезия.
|
||
|
|
|
|
|
© Борислав Гърдев.
Публикувано в
|
|