|
|
|
|
|
Мери Николова НЮ ЙОРК, НЮ ЙОРК, С КАКВО СИ ТОЛКОВА ПРИТЕГАТЕЛЕН?
Музеят на Рьорих в Ню Йорк не е една от атракциите на прочутия град. Но той съществува, там в обятията на Манхатън, разположен на тиха улица близо до Бродуей. Колекцията от картини не е голяма, но пази едни от най-значимите творби на великия пътешественик и философ Николай Рьорих. На фона на шумните, пренаселени с туристи авенюта, на поразяващия със светлинните си реклами и оживеност търговски център на Манхатън - Times Squаre, на огромните небостъргачи, смазващи с грандиозната демонстрация на финансова мощ, с тихото си присъствие музеят на Рьорих дава усещане за усамотение, за духовно балансиране, за нещо стойностно, пазено вътрешно. Всичко в Манхатън - сърцето на Ню Йорк - е в невъобразимо огромни мащаби - сградите стигащи небесата, безкрайните авенюта, величествените музеи, просторните паркове… и това екзалтира посетителите на този изключителен с атмосферата си град. Потвърждавам, че преживяването на гледката при влизането в града - подредените като на картина силуети на небостъргачите на фона на небесния простор е уникално преживяване, вълнението от което е ярко, продължително, нестихващо и въодушевяващо! Това въодушевление насища атмосферата на града и обхваща всеки, който пристъпи в пределите му. Някакво чувство за преизобилие на всичко поражда у теб желание да видиш, да вкусиш, да преживееш … Човек наистина трябва да положи съзнателни усилия, за да не се увлече от масовия ентусиазъм. Признавам, че и аз възнамерявах да видя първо Metropolitan Museum of Art, намиращ се на видно място в Central Park - моята главна цел. Но на път към него, бях дълбоко впечатлена от думите на моя гид в Манхатан, приятелката ми от Сърбия Мария Дробняк, която ми разказа за размишленията си наблюдавайки два часа тълпите от туристи прииждащи към популярния музей. Тя ми разказваше, "...Тази сутрин станах и тръгнах решена да видя Metropolitan Museum. Гледах потоците от хора, чакащи на опашка, стискайки в ръце билетите си. Те бяха толкова щастливи да платят сумата от $20, за да изживеят тази атракция - да влязат в това огромно пространство, където има толкова много art, че нямаш сили да видиш почти нищо; гледах ги … и се отказах … да съм част от тълпата.” Така на път за Metropolitan, слушайки я, и отвърнах: “Толкова съм впечатлена от разсъжденията ти, че съм на път и аз да се откажа.” И се отказах. Посветих времето на моите два дни в Ню Йорк единствено на изследване на Central Park и разглеждане на малкия за мащабите на този град музей на Николай Рьорих.
Пред него няма тълпи от туристи. Няма и задължителни билети по $20 - само малка дървена кутия за доброволни дарения, която доста търсих с поглед докато открия. Тук човек не попада случайно. И аз не бих попаднала в него, ако не знаех от много години, че той съществува - там отвъд океана, в Ню Йорк - недостижимо за мен място! И много години мечтах да го видя, така както и Central Park. Затова си мисля, че вълнението ми от посещението на Ню Йорк се дължеше главно на осъзнаването, че мечтата ми се сбъдва, на окуражаващата мисъл, че всяка мечта е осъществима. Определено мисля, че това е, което дава Ню Йорк на посетителите си - доказателство, че и най-невероятните мечти са осъществими! Това е, което отнасяш от този град със себе си. И къщата на Николай Рьорих има своето достойно място тук. Тя е като малко бижу със скъпоценни камъни, което човек пази и цени, защото то му дава усещането за нещо изящно, красиво и смислено, нещо, което възвеличава и балансира душата със знанието и мъдростта пазени в малките красиви бели томчета на Агни Йога. Бях невероятно щастлива да усещам как държа телата им в ръцете си! Имах възможност да разгледам само картините на втория етаж, третият етаж на къщата бе в ремонт. Но тук видях едни от най-забележителните картини на Рьорих - класическият портрет на Елена Рьорих, прелестната с цветовете и символиката си “Майка на Света”, запалващата с огъня на разума “Свята Мъдрост” и двете изключително изящни големи картини, които виждах за пръв път - “Песен на утрото” и “Песен на водопада”. Разглеждайки този малък музей и поемайки от уютната му атмосфера, си тръгнах успокоена и притихнала от чувството, че има така тихи, чудесни места в мегаполиса, където можеш да намериш себе си, да се докоснеш до висше знание и да усетиш великото и уравновесяващо присъствие на Бог в себе си. Ако ме попитате, искам ли да посетя отново Ню Йорк - “Да”, бих отговорила, “много искам”. И причината не е просто защото съм любопитна да видя Бруклинския Мост или колосалната Статуя на Свободата, да преживея това силно вълнение, което изпълва атмосферата на Ню Йорк, а по-скоро защото искам отново да извървя дългия път по цялата дължина на Central Park и да стигна отново до този тих, малък музей създаден от Николай Рьорих, до това магнетично място, което се пристъпва с чувството, че влизаш в обител - обител на тишината, мъдростта и простора, разкриващ се от картините с гледки от Хималаите и от книгите със снежно бели корици. Да, бих искала отново да преживея това емоционално събитие - преминаването от външната безпределност, разнообразие и активност, които могат да стъписат, объркат и обезсилят човек, към намирането на центъра вътре в себе си, в тишината и равновесието на вътрешния ни свят, който единствен може да ни подхранва и дава сили да продължим по пътя си, по пътя на мечтите си и тяхното осъществяване. Може би се питате дали човек се чувства щастлив на това уникално място - Manhattan, New York! Едва ли. Но се чувстваш тържествуващ - над всички ограничения, които до този момент са те спирали в живота ти!
|
||
|
|
|
|
|
© Мери Николова.
Публикувано в
|
|
