IN MEMORIAM
|
|
IN MEMORIAM |
|
|
ЦВЕТАН ЦЕКОВ - КАРАНДАШ (24.11.1924 - 02.02.2010)
Напусна ни художникът Карандаш. Отиде си от нас един велик ученик на трима велики учители – на професор Дечко Узунов, в чийто клас завършва Художествената академия през 1947, на Илия Бешков, от когото взема уроци по рисуване още преди да постъпи в академията и който го приема в дома си като свой роден син, и на професор Николай Райнов, в чиито лекции намира първите ключове за онова, което озари целия му жизнен път – тайната на Леонардовата геометрия. Всъщност, напусна ни един скромен Леонардов ученик. Покрай външната канава на неговия живот – основател на в. Стършел, талантлив карикатурист, лауреат на многобройни награди, изложби в Берлин, Братислава, Будапеща, Монреал, Пекин, Токио и др., авторите на справки и енциклопедични статии или пропускаха да отбележат, или отделяха по едно-две изречения на същината на неговите трудове – продължилото повече от шест десетилетия изучаване на Леонардовата перспектива и златното сечение, една наистина титанична подготовка към пресъздаването на истинската (а не на обезобразената от съвременни реставратори) "Тайна Вечеря" на Леонардо да Винчи върху, както казваше самият Карандаш, нова стена. В неговите уста тази нова стена звучеше подобно на новото небе от Откровението на св. Йоан Богослов, придобиваше измеренията на едно истинско теургично тайнство, на което обаче, така и не бе съдено да се осъществи в нашето време. "Катедралите", бе казал някога Карандаш на изпит при Николай Райнов, "затварят в себе си едно пространство, което ни издига на възбог". Едно такова пространство изграждаше и самият Карандаш, една духовна катедрала, побираща се в неговото ателие, останала величествена в своята незавършеност и уви, незавършена в своята величественост. Сякаш отново се повтори съдбата на прегазения от каруца и останалия неразпознат велик испански архитект Антонио Гауди, оставил незавършена своята катедрала. За нас, членовете на сдружение "Нова палитра", Карандаш беше и нашият най-завладяващ и магнетичен лектор, и най-четеният автор на списание "Палитра", и нашият най-мъдър Приятел. Днес, когато чистата душа на нашия Приятел се въздига към висините, в които са Николай Райнов и Илия Бешков, Леонардо да Винчи и Платон, ни остава да се взираме в незавършената катедрала на Карандаш – в неговите картини, рисунки, чертежи, скици... – така, както и той се взираше в Леонардовите, и да се опитваме да плуваме без кормчия в морето на Леонардовите тайни, припомняйки си всяка изречена дума, всеки, дори наглед най-незначителен детайл от живота на Карандаш – до трагичната катастрофа, която го отне от нас. Липсата му тепърва предстои да осъзнаваме. Напусна ни Карандаш - един от малцината мъдреци на света. Бойко Златев
|
||
|
|
|
|
|
Публикувано в
|
|