IN MEMORIAM

Бр. I - 2010 (38)


 

 

 

 

ЦВЕТАН ЦЕКОВ - КАРАНДАШ

(24.11.1924 - 02.02.2010)

 

Напусна ни художникът Карандаш.

Отиде си от нас един велик ученик на трима велики учители на професор Дечко Узунов, в чийто клас завършва Художествената академия през 1947, на Илия Бешков, от когото взема уроци по рисуване още преди да постъпи в академията и който го приема в дома си като свой роден син, и на професор Николай Райнов, в чиито лекции намира първите ключове за онова, което озари целия му жизнен път тайната на Леонардовата геометрия.

Всъщност, напусна ни един скромен Леонардов ученик.

Покрай външната канава на неговия живот основател на в. Стършел, талантлив карикатурист, лауреат на многобройни награди, изложби в Берлин, Братислава, Будапеща, Монреал, Пекин, Токио и др., авторите на справки и енциклопедични статии или пропускаха да отбележат, или отделяха по едно-две изречения на същината на неговите трудове продължилото повече от шест десетилетия изучаване на Леонардовата перспектива и златното сечение, една наистина титанична подготовка към пресъздаването на истинската (а не на обезобразената от съвременни реставратори) "Тайна Вечеря" на Леонардо да Винчи върху, както казваше самият Карандаш, нова стена.

В неговите уста тази нова стена звучеше подобно на новото небе от Откровението на св. Йоан Богослов, придобиваше измеренията на едно истинско теургично тайнство, на което обаче, така и не бе съдено да се осъществи в нашето време.

"Катедралите", бе казал някога Карандаш на изпит при Николай Райнов, "затварят в себе си едно пространство, което ни издига на възбог". Едно такова пространство изграждаше и самият Карандаш, една духовна катедрала, побираща се в неговото ателие, останала величествена в своята незавършеност и уви, незавършена в своята величественост. Сякаш отново се повтори съдбата на прегазения от каруца и останалия неразпознат велик испански архитект Антонио Гауди, оставил незавършена своята катедрала.

За нас, членовете на сдружение "Нова палитра", Карандаш беше и нашият най-завладяващ и магнетичен лектор, и най-четеният автор на списание "Палитра", и нашият най-мъдър Приятел.

Днес, когато чистата душа на нашия Приятел се въздига към висините, в които са Николай Райнов и Илия Бешков, Леонардо да Винчи и Платон, ни остава да се взираме в незавършената катедрала на Карандаш в неговите картини, рисунки, чертежи, скици... така, както и той се взираше в Леонардовите, и да се опитваме да плуваме без кормчия в морето на Леонардовите тайни, припомняйки си всяка изречена дума, всеки, дори наглед най-незначителен детайл от живота на Карандаш до трагичната катастрофа, която го отне от нас.

Липсата му тепърва предстои да осъзнаваме.

Напусна ни Карандаш - един от малцината мъдреци на света.

Бойко Златев

 

 
 

 

 

  

 


Публикувано в  на: 20.04.2010.

Бр. I - 2010 (38)