НАУКА

Бр. IV - 2009 (37)

В настоящия незавършен текст, излязъл изпод перото на великия руски учен  Владимир Вернадски, за първи път в научен текст е употребено понятието ноосфера. На 15 ноември 1936, след завръщането си от Лондон, В.И.Вернадски съобщава на Б.Л.Личков: “Въвеждам новото понятие “ноосфера”, което е предложено от Льороа през 1929 година и което позволява да се въведе историческия процес на човечеството като продължение на биогеохимичната история на живото вещество”. (Переписка В.И.Вернадского с Б.Л.Личковым. М., 1979, с. 185).

Владимир Вернадски

ЗА ЛОГИКАТА НА ЕСТЕСТВОЗНАНИЕТО

1. Логиката или, по-скоро, логическите дисциплини далеч не заемат в системата на науките мястото, което по същество им принадлежи. В някои свои части те не са достигнали онова задълбочено развитие, което е толкова характерно за математическите науки от XVI-XX столетия. В частност – логиката и методологията на естествознанието, които тук специално ни интересуват, ми се струва, че още не са изградени.

Логиката, която трябва специално да привлича естествоизпитателя, това не е логика на думите или понятията. Без съмнение, мисълта – в това число и научната – не може да мине без думи и понятия. Законите на тази логика са разработени от Аристотел и са ни предадени от историческата традиция. Те са залегнали в основата на философската логика, и пълното им и дълбоко развитие е довело до математиката, сливаща се в обхвата на своите основни понятия с логиката.

Но тази логика на понятията не може да даде нищо на естествоизпитателя на нашето време – той не се нуждае от логически анализ на разсъждения – комбинации от думи и понятия.

Естествоизпитателят има работа с естествено тяло, логическото обосноваване на което, разбира се, е важно, но, осъществено правилно, винаги ще се яви като първо приближение към природното явление.

Логиката на разсъжденията – логиката на Аристотел – изхождаше от вековната работа върху правилното използване на понятията – това е логиката на здравия смисъл, изработена от поколения гръцки мислители.

В Западна Европа тя е царувала сама дълги столетия. От нея са произлезли философските и метафизичните представи за нея, които по характера на научното естествознание не са от основен интерес за него. Логиката на естествознанието трябва да ни научи преди всичко правилно да градим – да опишем с понятие – естествено тяло или естествено явление, при това съвсем не е безразлично къде се проявява то – в биосферата или в небесното пространство.

Бавно – покрай философската (или метафизичната) и свързаната с нея психологическа логика – през XIX век, имайки своите корени в XVI-XVIII век, т.е. в новата философия и новата наука, възникнали други разбирания за логиката.

Те трудно си пробивали път и предизвиквали спорове.

Но както и да е, създадена била “точна”, математическа логика, сливаща се с математиката. Не можем да прокараме граница, къде е тук математиката и къде логиката.

През XIX век била създадена емпиричната, индуктивна логика, голяма роля в създаването на която имат англичани – философът и математик Уилям Юел и икономистът Д.-С. Мил.

Но все пак в емпиричната логика, отчитайки нейните нови достижения от XIX-XX столетия, изчезва онази критика на понятията, която е свързана с особеностите на понятията за естествените тела и за явленията на естествознанието, най вече, на проявленията на нашата планета и нейната биосфера (в частност, в цялото и проявление в структурата на науките). Тя останала извън кръгозора на логиката – тя не е изследвана и не е обработена.

През 1911 г. в американския речник на Болдуин видният логик Пирс и ученият Х. Лед-Франклин (Пирс е един от оригиналните и интересни логици-мислители) сведоха онези 8 източника на знание за това кое е добро и кое е лошо (good and bad) в логическите заключения. Сред източниците на техните логически разсъждения няма място за данните на естествознанието. Те реалистично представят ситуацията: логиката от началото на ХХ век се е обръщала: 1) към прякото указание на съзнанието, 2) към психологията, 3) към езика (изодия), 4) към метафизическата психология, 5) към историята, 6) към всекидневното наблюдение (т.е. здравия смисъл), 7) към в математиката, 8) към различни процеси на диалектиката. Те правилно посочват, че много логици възразяват срещу математиката като критерий за правилност на разсъжденията.

Ние не виждаме в това изброяване, правилно отразяващо състоянието на знанията, онова, което е нужно в естествознанието, и онова, което, както ще видим сега, изисква новата област от знанието – биогеохимията, изучаваща явленията на живота в биосферата и ноосферата. [1]

2. Логиката трябва да ни даде възможността правилно да правим изводи – не само във всекидневния живот, но и в научната и техническа работа, когато се сблъскваме не с умовете на хората, а с естествените тела на природата – в огромната маса случаи – във водовъртежа на живота – с естествените тела та биосферата.

Естествознанието в собствения смисъл на тази дума е претърпяло мощно развитие от XVIII век насам и през миналия век е обхванало в най-голяма дълбочина човешката мисъл. Сега се осъществява такъв дълбок поврат и нарастване на знанието в биологическите и геологическите науки, което изобщо не е отчетено от логическата мисъл.

Може да се каже, че логика на естествознанието няма. А в същото време може би тук, както никъде другаде, трябва да си даваме сметка за това, тъй като тук на преден план излизат явления, невзети под внимание от логиката.

Описателното естествознание има работа не с думи и понятия, а с изразени чрез думи и понятия реални обекти от биосферата, изцяло достъпни за проверка от страна на всички сетива [2].

Това са естествени тела (били те организми, минерали, почви, … и т.н.), които могат и трябва да бъдат изследвани и уточнявани не само чрез логически извод от неизменна дума или понятие, а то реалното естествено тяло, главното съдържание на което не е обхванато от понятието или думата – но единствено то интересува естествоизпитателя и във всички спорни случаи той се завръща към самия научен факт, а не се задълбочава в думата или понятието, което го обозначава.

Изглежда, че към това са се стремили – в първо приближение – логиците епикурейци, които не са дали нищо, тъй като са били не естествоизпитатели, а философи, отгоре на това философи, у които е преобладавал моралният интерес. Те са твърдели, че задача на логиката е точното разсъждение и изучаване на нещата, а не на думите.

Логика, така свързана с обектите на естествознанието, с научните факти и с естествените тела, не съществува.

А в същото време едва ли някоя друга област се … необходимостта от логическо задълбочаване в необичайна за логиката обстановка, както в биогеохимията. Тъй като в нея са създадени напълно нови понятия – понятия зя такива сложни тела като съвкупности от организми от живо вещество, свързани заедно в изучавания ефект, макар да съществуват отделно, функциониращи независимо един от друг, или понятието за биосферата – влизащо във всяко понятие на биогеохимията – тъй като организмите са неотделими от нея.

3. биогеохимията сочи най-тясната връзка на биосферата, като среда на живота, с живота, в частност с човешкия разум (ноосферата). Тя доказва най-тясната връзка на всички основни биологични явления със структурата на биосферата.

От нея, очевидно, зависи и научната работа на човека, а следователно това не може да не се отрази и върху онази наука, която се занимава с условията за точност и методологията на научното знание и логиката.

В своята научна работа аз не можех веднага да не се сблъскам с това, и ми се наложи в един от първите ми трудове да се сблъскам с необходимостта да внеса нови понятия, оставени настрана, или неформулирани ясно – понятията за емпиричните обобщения [3].

Аз не можах да намеря равни на тях в логиката, доколкото тя ми беше известна. Я същевременно типичен пример за емпирично обобщение – наред с други – е периодичната система на Д. И. Менделеев, теоретичната обработка на която започна 50 години след нейното създаване. Към емпиричните обобщение в края на краищата се отнася цялата естествена класификация на естествените тела за разлика от случайната или формална класификация.

Но освен общия въпрос за недостатъчната разработеност на логиката на естествознанието в биогеохимията трябва да си даваме сметка за огромното значение – в логически аспект – на понятието биосфера. Не само в биогеохимията, но и в цялото […][4] естествознание.

В действителност трябва да си даваме сметка за това, че в логическата обработка на научните факти на естествознанието, в това число в биогеохимията, първо, не можем да се отдалечим от биосферата. Нейният строеж трябва да бъде отчетен при едно такова логическо обхващане в науките за Земята и нейния живот. Второ, научните факти на естествознанието и свързаните с тях научни понятия коренно се различават от словесните понятия на философията и част от хуманитарните науки. Логическата работа над него (строежа на биосферата) в основните си черти много се различава от обикновената логическа работа над научни или философски понятия.

Нека да се спрем първо на това последното, стрева ми се, основно по своето значение явление.

4. когато имаме работа със словесно понятие, нямащо зад себе си конкретно реално тяло или конкретен реален процес в биосферата, например абстрактно математическо, научно, философско понятие (енергия, сила, личност, ум, човек, животно, птица и т.н.), можем да смятаме, че с думи можем да го обхванем докрай и можем напълно спокойно и безопасно от тези думи, отговарящи на такива понятия (идеи) да правим логически изводи също докрай.

Изводите, направени логически правилно сега или преди сто години, няма да се различават в нищо съществено един от друг [5]. Говорейки в обща форма, разликата между понятията – “вещи”, отговарящи на реални предмети и явления в природата, и понятията – “идеи”, построенията на ума, е несъмнена.

В първия случай думата, отговаряща на понятието, те го обхваща докрай, остава необхванат от нея остатък, и в различно време този остатък е различен. Логически може да стигнем до неверни или непълни изводи.

Естествоизпитателят винаги си дава сметка за това – той постоянно се завръща към непосредствения реален предмет или явление – прави научен опит или осъществява наблюдение над отговарящия на понятието обект. “Словото”, дадено от Линей през XVIII век, остава неизменно и сега – но отговарящата му диагноза (а следователно - изводите) понякога рязко се различават.

Естествоизпитателят постоянно се връща към източника на словесното понятие – към отговарящата му реалност.

Логиката трябва да отчита тази разлика в своите заключения, винаги осъществявани над словесни понятия.

Словесните понятия на естествознанието варират в своята точност до безкрайност, което го няма, да речем, в абсолютно точните понятия [6] на математическите науки и формално – в логически точните философски понятия.

5. Да се върнем сега към биосферата. Биосферата в разсъжденията на старите естествоизпитатели, доколкото те са говорили за земни явления или предмети, винаги, а за подземните в повечето случаи, отговаря на природата, за живота – следата на живота.

При това средата на живота е представена като нещо външно за нето, а за природата нещо неизмеримо и несравнимо по-голямо от живота.

Биосферата е неразривно свързана с живота и е неотделима от него. А същевременно животът създава, както ще видим, основните черти на биосферата [7].

Във всяко явление се отразява биосферата като цяло, тъй като изключително характерно за биосферата е, че нейните течни тела в огромната си маса представляват единно огромно водно равновесие [8]. Също са свързани и газообразните части на биосферата (изолирани газове няма) и всички нейни живи вещества.

Няма я онази инертна, безразлична, несвързана с нищо среда за живото вещество, което логически се вземаше под внимание във всички наши представи за организма и средата; организъм – среда; и го няма онова противопоставяне: организъм – природа, при което онова, което се случва в природата, може да не се отразява върху организма, а има неразривно цяло; живо вещество – биосфера, при това съвкупността от организми представлява живо вещество.

Цяла редица следствия, които е можело да бъдат направени, когато се е говорело за организъм – среда, не може да има място, когато имаме отношението: живо вещество – биосфера.

Какви следствия могат да присъстват и какви не биха могли да имат място при такъв род съотношения, трябва да бъде изяснено в логиката на естествознанието.

Теоретично това би могло да се наблюдава за всяко инертно, невъзприемчиво естествено тяло в биосферата. Но този случай ние можем да оставим спокойно за получаването на достатъчно точен отговор – докато за живия организъм ние не можем да направим това, тъй като за инертното тяло грешката ще се прояви в явления в течение на геологичното време в огромната част от случаите, а за живото връзката е непрекъсната и интензивна – та ще се прояви веднага.  

Логиката на биологическите науки следва да ни посочи кога това трябва да се взема под внимание.

Тук виждаме още едно проявление на живота в сравнение с инертните естествени тела.

По-долу в отделна глава аз ще разгледам по-подробно този въпрос.

Трябва да изоставим за нашите цели и логиката, свързана с методологията на хуманитарните науки (в значителна степен това е логиката на Мил), и емпиричната, и философската логика, съвсем чужда на точното знание Да се преработи.

БЕЛЕЖКИ:

[1] Dictionary of Philosophy and Psychology, written by Many Hands and edited by J.M.Baldwin. New York - London, 1905.

[2] A.Marquand. The Logic of the Epicureans. In: "Studies Logic", Boston, 1883, p.203. 

[3] Вж.: В.И.Вернадский. Биосфера. Л., 1926, с.19 (френско издание: La Biosphеre. Paris, 1929, p.232). [В.И.Вернадский. Живое вещество и биосфера. (М., 1994, с.315-401.

[4] В текста на оригинала има една нечетлива дума. Може би “съвременен”.

[5] Всъщност разлика има – но думата не се е променила. Все пак, някои изводи, логически правилно направени – според законите на логиката, например за понятията сила, енергия, а и за такива конкретни общи понятия като човек или птица, сега, през 1930-те и през 1890-те години ще се различават. Но всичко това е нищожно и несравнимо с онези понятия (научни факти), с които всекидневно в своята работа, в своето мислене работи естествоизпитателят. “Изречената мисъл е лъжа…” По-нататък в оригинала текстът не се чете.

[6] Абсолютно точни ще наричам явленията, пределът на точност на които може да бъде отчетен.

[7] Вж.: В.И.Вернадский. Проблемы биогеохимии, вып. 1. Л., 1935. (В.И.Вернадский. Значение биогеохимии для познания биосферы. - Труды по биогеохимии и геохимии почв. М., 1992, с.208-240

[8] Вж.: В.И.Вернадский. Водное равновесие земной коры и химические элементы. - Природа. 1933, № 8-9, с.22-27.

© Владимир Вернадски. © Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 25.12.2009.

Бр. IV - 2009 (37)