ФИЛОСОФИЯ

Бр. IV - 2009 (37)

Сергей Зорин

ТВОРЧЕСТВО И НООСФЕРА

Съществува една велика мистерия на творчеството на всички нива на битието и познанието на света. Най-прекрасното и тайнствено творчество е творчеството на най-висшето възможно ниво – божественото. Можем само да предполагаме, че то притежава своя сфера на разума (по-точно – свръхразума). Това е божествената ноосфера или Логосферата. Без нея просто не би го имало нашия свят. Ако съществуването на логосферата е самоочевидно, то вероятно съществува цяла йерархия от други сфери на разума (ноосфери), производни от тази най-висша. Образно можем да ги възприемем като вложени една в друга, подобно на играчката “матрьошка”. А в действителност тези духосфери изглежда представляват взаимопроницаеми, пронизващи се една друга полеви структури, които също могат да притежават различни степени на плътност. Логосферата и може би най-близката до нея Духосфера, обитателите на която са по-финоматериални в сравнение с нас и представляват Създатели на по-нисколежащите светове – именно те ги сътворяват. Така е бил сътворен и нашият свят, поради това наричан Творение. И планетата Земя притежава своя собствена сфера на разума – собствена ноосфера. В процеса на насочвана духовна еволюция Земята е родила всичко живо на нея, цялата биосфера. Обитателите на флората и фауната са толкова съвършени, че и дума не може да става за никаква сляпа случайност, която по метода на случайните комбинации (пермутации) е създала цялото това удивително многообразие.

За венец на биосферата е смятан човекът, с чиято поява е възникнала човешката ноосфера. “Ноосфера (от гр. νόος – разум и сфера) – ново еволюционно състояние на материята, при което разумната дейност на човека става решаващ фактор за нейното развитие. Понятието ноосфера е въведено от френските учени Льороа и Теяр дьо Шарден (1927), които му дават идеалистична трактовка. В. И. Вернадски развива материалистичната представа за ноосферата като качествено нова форма на организираност, възникваща при взаимодействие на природата и обществото.” Това определение от съветски енциклопедичен речник показва как още съвсем неотдавна учените са се страхували от идеалистичната трактовка на това ново понятие и са се стараели да обяснят всичко от позициите на материализма. На тях много им се е искало да минат без висшите разумни светове и без Бог, но реалността безстрастно гледа на всички наши напъни да приспособим света към нашето несъвършено разбиране.

Ноосферологията, като ново направление в науката, днес не може да не си дава сметка за всички сфери на разума и за тяхната йерархия. Логосферата създава единен информационен скелет, който структурира целия просранствено-времеви континуум и определя мястото и траекториите на движение на галактиките, звездите, планетите и всички космически обекти. На ноосферологията е необходима радикална смелост, тъй като и през ХХI век много учени продължават да твърдят, че нямаме неоспорими доказателства за съществуване на живот на поне още една планета. Няколко десетилетия земните радиотелескопи прослушват космоса и досега няма нито един разумен сигнал. Но няколко десетилетия за Вселената са миг, а нашата Слънчева система за нея е точка, затова да се правят отрицателни изводи е още рано. Освен това вселената не е триизмерна, а многомерна.

Още мислителите на древността са разбрали, че Земята е жива, защото мъртвото не може да роди живо. В астрогеологичната история на Земята е отчетливо видима тенденцията към все по-голямо усложняване (от просто към сложно) и нарастване на подредеността. Всички видове флора и фауна, родени от Земята, за стотици милиони години са се адаптирали един към друг и към околната среда и са образували единен суперорганизъм – биогеоценоза. Какво друго е това, освен висше творчество и очевидно насочено противопоставяне на ентропията? И то насочвано не от нас, а от някаква висша сила, за която можем само да гадаем. Има ли Земята цел, и в какво се състои тя? Ние предполагаме, че ако Земята има цел, то тя е в това да роди разумния човек. Вярно ли е това?

Ако разгледаме живота на земята в продължение на огромни интервали от време, ще видим циклично повтарящи се периоди на затопляне и захлаждане. При това захлаждането продължава дълго, представлявайки основното (естественото) състояние на живия организъм на планетата, а затоплянето настъпва бързо и продължава кратко време, напомняйки инфекциозно заболяване на майката-Земя. Тя като че вдига температура, след като е хванала инфекция. При това вирусите, както не е трудно да се досетим, сме ние – хората, водещи разрушителна работа по убиването на живата единна биосфера. И нашият натиск продължава да нараства, поради което днес балансираме на критичната черта, зад която е небитието. Хората продължават смъртоносния натиск, т.е. държат се всички заедно напълно неразумно.

Според една версия, ние сме божии деца, родени (в духа) от Бога. Във всички религиозни доктрини се съдържа твърдението, че Бог, след като ни създава от глина (или от земен прах), вдъхва в нас жива Душа – част от Своята Душа. Оттук се прави извода, че ние сме наследници на Бога-Отец и че Той ни е оставил като наследство целия свят, който уж бил сътворен именно за нас. Според друга версия ние сме просто нищожни вируси, от появата на които Земята периодично боледува, а след тяхното унищожаване (или самоунищожаване) си почива. Възможно е това да се е случвало неведнъж и множество цивилизации, предшестващи нашата (колонии от “вируси”), плачевно да са завършвали своето битие със самоунищожение, като са нарушавали екологичното равновесие и са предизвиквали поредната глобална катастрофа. Според първата версия потенциално ние представляваме Богочовечество. Втората версия (за вирусите) дори не ми се иска да обсъждаме, до такава степен тя е обидна за двуногия, ходещ изправен, непокрит с козина хуманоид, въпреки че целият ход на историята показва колко сме далеч от първата версия.

Логосферата е задала неизменни и ненарушими закони, единни за всички сфери на разума (оттук може би е и понятието “музика на сферите”), за цялата проявена Вселена. Те затова са и ненарушими, понеже са създадени от най-високото Ниво и не бива да бъдат нарушавани, защото с това ние разрушаваме световната хармония. Този, който тръгне срещу тези вселенски закони, неизбежно ще бъде пометен като прашинка от диханието на Абсолюта. В това се съдържа висша справедливост. За нас законите на Логосферата се проявяват като закони на природата, които ние постепенно откриваме и караме да ни “служат” (законите на електромагнетизма, гравитацията и т.н.). Нека не забравяме, че сме ги открили, а не сме ги създали. А създател на тези закони е Най-висшето Ниво на битието. Това не е нашето ниво и не е нашият мащаб...

В социума законите на логосферата са дадени във вид на Заповеди, които за нас представляват ясни (и също неотменими) инструкции как от полудиви същества да се  превърнем в Хора. Но в голямата си заблуда и възгордяване ние сме се разбунтували срещу законите на висшия свят. Нашето колективно безумие, доубиващо планетата, на която живеем и от която при нейна гибел няма къде да избягаме, може да бъде разбрано само ако допуснем, че на планетата действат сили, които съзнателно са въстанали срещу божествения план и които не са ни (на нас, хората) подвластни. Реално протичащите на планетата събития са свидетелство за това, че ние сме се отвърнали от Божествената Светлина, не изпълняваме божествените закони, следователно сме се отвърнали от Бога и сме се насочили към външната тъмнина. В православната традиция съществува следното определение за Бога: “Бог е светлина и в него няма никаква тъмнина”. Спомнете си Достоевски: “Ние не сме с Теб, а с него”. Главният инквизитор, олицетворяващ земната църква, казва на Христа, че господарите на планетата не са с Него, а с Антихриста и с Княза на този свят.

Така се получава, че на Земята отдавна е създадена някаква “глобална система на тъмнината”. Хората в своята маса не искат да живеят съзнателно и отговорно, затова са и попаднали в зависимост от политическите и религиозни измамници и са положили в нозете им наистина безценния дар – свободата на волята и на избора. Но това също е наш страшен избор – да се откажем от свободата на волята и избора, които са ни дадени изначално. А нали само с помощта на свободната воля и съзнателния самостоятелен избор всеки от нас може да стане Човек. Без това ние сме нищо, прах. Ако днес ние нищо не решаваме и за нищо не искаме да отговаряме, тогава на какво се учудваме, оказали се над пропастта на небитието, в която можем да рухнем още пред 2012 година.

Ние трагично не съответстваме на замисъла на Духосферата (Платон я е наричал ейдосфера), наречен “Человек”. “Чело” – разум, “век” – разум за векове. Но ние колективно се държим неразумно. При това всички хора са страшно разделени и почти всяка нация се смята за богоизбрана. Но както справедливо отбелязва Н. Бердяев, “идеята за нацията не е онова, което тя мисли за себе си във времето, а онова, което Бог мисли за нея във вечността”. В известен смисъл всички нации са наистина богоизбрани, тъй като всяка има своя мисия и своя съдба. Разнообразието от култури създава великолепна мозайка в общата картина на битието.

Всичко би могло да бъде не толкова трагично, ако “водачите на човечеството” не ни бяха довели до състоянието, в което се намираме. Обективен външен наблюдател неизбежно би поставил на човечеството диагнозата “колективно безумие”, ако не за друго, заради това, че най-любимото занимание на земляните в продължение на хиляди години е да създават оръжия и да се убиват едни други (именно това би забелязал той преди всичко, гледайки отстрани). Защо толкова бързо се консолидира “тъмнината” и защо светлите сили са толкова разделени и все не могат да се обединят, за да и противостоят? Погледнете множеството т. нар. светли движения, в които след известно време започват вътрешни разпри, отвеждащи участниците в “светлото” движение в блатото на егоизма и самоутвърждаването. Твърде безгрижни сме, когато говорим за построяването на светлия свят, но нищо не вършим за това или дори воюваме едни с други, но не и с Тъмнината. Работата е, както ми се струва, именно в това, че ние не осъзнаваме съществуването на единна, добре организирана и ефективно управлявана от двуноги хищници планетарна “система на тъмнината”, която се характеризира с дисциплина, воля и целеустременост. На масите, намиращи се под контрола на структурираната и организирана тъмна система, апологетите на Тъмнината присаждат бездуховност и чудовищно развита жажда за потребление.

Затова всякакви официално обявени инициативи, всякакви движения, създаването на всякакви блокове, партии и обединения със светла насоченост веднага попадат под контрола на “системата на тъмнината” и биват неутрализирани от нея. Начините са много – от дискредитирането на такива движения до внедряването в ръководствата им на свои “Ивановци Сусаниновци”¹ които непременно ще заведат най-светлите и най-прекрасните като идея начинания в своите мрежи. Ако осъзнаем това, ще стане ясно, че да се обединяват всички, мечтаещи за идването на планетата на желаната “система на Светлината” трябва единствено в Духа. Само едно такова обединение на всички светли сили е истинно и единствено то е способно истински да противостои на изтънчената и коварна “система на тъмнината”, тъй като не се поддава на нейния контрол. Но такова обединение е и най-трудно, тъй като ще изисква от всеки човек, доброволно решил да участва в създаването на “системата на Светлината”, пълно себеотдаване, най-строга самодисциплина.

Днес, след като влезе официално в някое екологично движение, човек бързо забравя за това, че му е необходимо да се сражава буквално ежечасно с тъмнината в самия себе си и с външната тъмнина. Самият факт на влизане в редиците на “борците” със злото размагнитва човека. На него му се струва, че той вече е извършил важна постъпка, като е сложил подписа си в списъка на “защитниците на природата” или е направил пожертвуване за някаква фондация. Докато всъщност един такъв “борец” отново е изпаднал в летаргия. Като живеем полубезсъзнателно, ние не сме в състояние да носим отговорност за своите постъпки, не разбираме, че убийството на биосферата, за което сме виновни всички ние, няма да ни се прости. Това е равносилно на подписването на смъртна присъда на човечеството. Какво прави всеки от нас, за да противостои на “ненавистното разделение на този свят”? Нищо или почти нищо. Рано или късно, но всеки от нас ще застане пред висшия Съд. Мнозина дори не искат да чуят за това, като смятат подобни разсъждения за морализаторство и едва ли не заклеймяване на човешкия род. Но, като е противопоставил себе си на биосферата, човекът е станал единственото животно, което убива немотивирано и масово.

Но какви средства за баламосване трябва да съществуват, за да държат света в зомбирано състояние хиляди години, насъсквайки хората едни срещу други? Тези средства са били различни в различните епохи, но същината на тяхното действие е била винаги една и съща – да не позволят на човека да се опомни, да не му дадат възможност да се съедини с йерархията на ноосферите и да види реалността такава, каквато е всъщност. Вместо това “събирателната точка” (термин на Карлос Кастанеда) се фиксира в такова положение, че изкривената картина на света да се възприема от човека като… нормална. За да се постигне това, са разработени множество начини да бъде държан човек в замаяно състояние.

От дълбока древност непросветеното човечество е било лесно управляемо с помощта на псевдорелигиозни доктрини и институции. Истинните Пророци винаги са били унищожавани от “системата на тъмнината”, прогонвани, убивани с камъни, разпъвани, изгаряни на клади, а донесената от тях Истина е била подменяна с псевдоистина, с поредната псевдотрадиция. Самозванците са тълкували Истината така, както на тях самите им е било изгодно. Те са я изкривявали, препарирали и дозирано са я давали на паството. Когато в различни векове са се появявали в различни страни божии люде – свети старци, наистина служещи на Бога и хората и ползващи се с огромна любов от страна на народа, черковниците приватизирали (канонизирали) и тях. Всичко, което е укрепвало авторитета на църквата – всичко е било използвано от тях. И до ден днешен “набожните” хора оправдават бездействието си с това, че така са живели техните предци, такава е традицията. Доминиращото мнозинство продължава изправно да служи на “системата на тъмнината” ако не с друго, то с това, че не размишлява, че не осъзнава какво става с него, покорно се струпва в общото стадо, което е било управлявано (и се управлява и до днес) от хитрите “пастири”. То затова е и доминиращо, защото е готово да потисне и стъпче мислещото малцинство, ако му бъде наредено “отгоре”. Пример за това е трагичната съдба на Хипатия, която е била разкъсана от тълпата фанатични християни по заповед на Александрийския епископ Кирил. А нима не черковниците, отново насъскали тълпата, буквално са принудили Пилат Понтийски да осъди Христа на разпъване? “Разпни Го, разпни Го!” – свирепствувала тълпата. Над пет милиона жени, обвинени в магьосничество, са удавени и изгорени от Инквизицията, от “светата” инквизиция!? Десетки учени са били изгорени от нея. Най-яркият пример е изгарянето на Джордано Бруно. Не бива да забравяме тези страшни исторически примери. Пепелта на невинните жертви, пратеници на Светлината, хлопа на нашите сърца.

Докато не осъзнаем, че само когато не нарушават единните всеобщи Закони на божествения план и Заповедите, хората могат да еволюират, да се развиват и чрез Преображение да преминават на по-високо ниво на битието (към Небесния Отец). А ако се нарушават тези закони, нищо друго освен инволюция, деградация и унищожение не може да има. По същество религиозните деятели, като са образували земни институции за насаждане на суеверия, са разкъсали планетарния Всечовек на части (четирите световни традиции буквално са го разкъсали на четири) и са насъскали тези части една срещу друга. Ако реалните лидери на всички религиозни течения наистина спазваха законите на божествения план, то преди всичко не би съществувало “ненавистното разделение на този свят” и те биха обяснили на паството си, че макар в различни времена да са идвали различни пророци, но всички те са извали от Единния Бог-Отец (или това е бил самият Бог-Отец, явявал се в различни човешки образи). Пророците, донесли Словото на Истината, биха могли да бъдат почитани от различните народи като негови Пратеници или Синове, но върховният Бог трябва да бъде у всички народи Единен. Религиите могат да са нееднакви по форма, в съответствие с културата на едни или други народи, но те трябва да бъдат единни по същество. Това би съответствало на висшата реалност и не би съществувало непрекъснатото противопоставяне и безкрайните кръвопролитни войни.

Докато хората не се опомнят и не съзрат всичко ставащо в истинска светлина, дотогава на планетата ще трае “царството на тъмнината”. Трябва да разберем, че да се живее без Вярата, без Бога в душата не бива – това е велика истина, но същевременно трябва да живеем с отворени очи и да виждаме, че с говорене от името на божествения план се захващат хора, които далеч не винаги имат това право. “Рабът божи трябва да се подчинява, в противен случай ще бъде наказан” – тази мисъл е била набивана от тях в подсъзнанието на вярващите, а вече на кого да се подчинява и в какво – са определяли пастирите. Да се подчинява е трябвало на самите пастири (изрядно да плаща десятък на църквата) и на властите, които винаги са били в сговор с черковниците. Затова на паството е било внушавано: “Всяка власт е от Бога”. Трябва да считаме, че и властта на “системата на тъмнината”, която днес държи в хищните си лапи цялата планета, също е от бога, но от “приватизирания бог”, който ще говори онова, което е нужно на властите. Не идват ли оттук идеите за “златния милиард”, криворазбраните идеи за глобализацията и т.н. Изгубилото нравствените си ориентири човечество сега задейства такива механизми, които ще доведат до лавинообразно нарастващи и необратими поражения във всички сфери на планетата (литосфера, хидросфера, атмосфера и т.н.). А нали животът на Земята е възможен само в много тесен диапазон от физически параметри (газов състав на атмосферата, чистота на водата, радиация, температура и т.н.). Понижаването например на средногодишната температура до нива под +7°C заплашва със срив във вечна ледникова епоха.

Какво трябва да направим всички заедно, за да спрем безумието и да спасим планетата от неминуема гибел? Най-главното е пробуждането на всекиго и началото на съзнателен и отговорен личен живот, в противен случай и заедно няма да направим нищо. Ясно е, че всички няма да се опомнят изведнъж, затова става дума за някаква критична маса “пробудени”, достатъчна, за да заработи спасителния процес. Отговорните учени, които вече добре са проумели механизма на глобалната криза, трябва да изработят проект за алтернативна еволюция (АЕ) за създаване на планетата на “система на Светлината” (авторът би могъл да предложи и свои разработки, които осъществява от началото на 1970-те години). И анализът на ситуацията, и проектът за АЕ трябва да достигнат до най-широки слоеве (в идеалния случай – до всички обитатели на планетата). Дори самото наличие на спасителни (разбираеми за всички) планове е способно да даде на хората надежда, да вдъхнови мнозина за конкретни крачки по пътя на сериозната промяна на своя живот. Хората трябва да бъдат ориентирани към творческо осмисляне на предложените от учените планове. Стига вече лекомислено изпълнение от страна на едни на измисленото от други. Нека в този всеобщ процес да вземе участие всеки желаещ без ограничение. И това ще бъде истинска мигновена обратна връзка, която ще позволи на социолозите да оценят реакцията на хората на предложения план за спасяване на Земята. Интернет прави това възможно. Хората трябва да бъдат ориентирани и към създаването на екоселища, които те ще строят с любов към природата. Огромните градове – това са метастази на раков тумор върху тялото на планетата. Мегаполисите осакатяват психиката на хората, отравят и убиват всичко живо, заобикаляйки се с чудовищни бунища. Те непрекъснато са подложени на глобални техногенни катастрофи.

Градовете получават енергия от единната енергетическа система (ЕЕС), която сама ще излезе от строя в случай на катастрофа и ще потопи мегаполисите в мрак и хаос. Запасът от храни в тях е винаги ограничен и би могъл да стигне само за много кратко време. Само в екоселищата е възможно създаването на локални портативни енергосистеми и на пълен цикъл на възпроизводство на всичко онова, което природата дава на човека, ако той не мързелува. Хората в тях няма да бъдат отчуждени един от друг. Съвместният творчески труд и почивка ще създадат напълно нова атмосфера на човешки отношения. Отново ще се появи почти напълно разрушената институция на семейството, тъй като животът и трудът сред природата стимулират раждаемостта. В аграрния сектор хората винаги са искали да имат повече помощници, докато в градовете-октоподи децата са само бреме. Именно затова рязко спадна раждаемостта, затова в градовете има милиони изоставени деца.

В началото идеите на АЕ ще привлекат под своите знамена хора наистина творчески, надарени, търсещи, хора с висока култура и интелект. След като те проправят пътя в създаването на истински културно-екологични огнища на “системата на Светлината”, пътят ще бъде открит за всички желаещи. В този процес, като вижда пример, а не словоблудие, постепенно ще бъде въвлечено цялото население на Земята, което ще се разсели по планетата равномерно, избягвайки страшното скупчване, което наблюдаваме днес. За изграждането на огнищата на АЕ ще помогнат и уникалните теоретични разработки, и това, че в различни страни по света вече е натрупан значителен практически опит (и положителен, и отрицателен) в създаването на експериментални екоселища. Трябва само да не забравяме, че тези селища са били създавани вътре в самата “система на тъмнината” и в много отношения са били зависими от нея. Освен това хората, събрани в малки селища, като правило не са имали ясна задача, а просто са бягали от нечовешките условия на живот в мегаполисите. Те не са били ориентирани към творческа работа, нямали са ясни перспективи за създаване на културно-екологично селище като ядка на бъдещата планетарна “система на Светлината”.

Това добре се вижда в отчетите за живота и дейността на такива селища в различни страни, събрани в книгата на Р. Гилман (“Экодеревни и устойчивые поселения”(“Екосела и устойчиви селища”). Центр гражданских инициатив, СПб., 1991). В описанията на повечето екоселища поразява това, че техният културен живот в повечето случаи се е свеждал в най-добрия случай до съвместно отбелязване на празници, ако е имало повод, или изобщо е отсъствал. Инерцията на отчуждението между хората, възпитани от “системата на тъмнината” в големите градове, е продължавала да действа и в малките селища сред природата. Още повече, че идеалният “разединител” (телевизорът) отдавна е изобретен и изпълнява функциите си безупречно и в мегаполисите, и в малките селища.

Главна задача на екоселищата в недалечно бъдеще трябва да стане активната творческа разнопланова дейност, самообезпечаването и кооперирането с други селища и съвместното изкачване към висините на световната култура. Авторът тук също има какво реално да предложи. Не по-малко важна задача на заселниците ще бъде грижливото опазване на ландшафтното и биологичното разнообразие на местността, която от момента на заселване ще стане техен роден край. Представете си с каква грижливост всяко екоселище ще възстановява и пази своя край. А такива селища в бъдеще ще има голямо множество и огромните простори на майката Земя най-накрая ще придобият своя заинтересован стопанин.

В екоселищата би могло да има и църкви (параклиси). Работата не е в богатите храмове и в театрализираните служби, а в чистотата и искреността на онези, които осъществяват тези служби. Параклисчето на Сергий Радонежки на Маковец има за народното сърце неизмеримо по-голямо значение, отколкото всички помпозни храмове взети заедно. Ето защо всяко екоселище ще решава да има ли църква и кого да покани за свещеник. Сега ги назначават, но нали това не са просто чиновници, затова самият народ трябва да има правото и да покани светъл свещеник, и да отстрани немарливия. Отдавна е време да разберем, че чиновниците в културата и в религията не могат да донесат нищо освен вреда, а те са се разплодили в немислимо количество. Ако се опомним, ще разберем, че на твореца (за да управлява този творец) никакъв чиновник не е нужен. Това е излишно нищожно звено. Още повече, не е необходим никакъв чиновник на човека, за да общува с Бога. Но и тези прости аксиоми все още не са очевидни за мнозина. Докато към светлия свещеник, към божия човек, хората сами ще се устремят.

В Русия днес често говорят за това, че стига толкова противопоставяне, че науката и религията трябва да се обединят. По същество това е правилно. Но коя наука с коя религия ще се обединява? Науката, която наред с великите достижения се опетни през ХХ век с престъпления против човечеството и против самия живот с това, че създаде оръжие за масово унищожение (една общност от високонравствени учени не би играла по свирката на маниаците-политици). Църквата, която, неуспяла да получи от властите желаната свобода, веднага организира гонения срещу всичко, което не съответства на нейните изостанали от живота догми. Църквата, която неотдавна беше гонима, самата се превръща в гонител. Разбира се, има се предвид земната църква (като институция, съставена от реални хора), а не вечната небесна Църква Христова. Как може просто да се обедини тази земна църква с тази безнравствена наука, когато самите те са се заблудили и ни теглят след себе си в блатото? До всяко сърце трябва да достигне разбирането, че без покаяние и без качествени изменения в нашия живот на всички нива никакво обединение няма да даде нищо, тъй като то отново ще бъде чисто външно, отново ще бъде под контрола на “тъмнината”.

В самата църква със сигурност има здрави сили. Това са и старите служители, които не са изгубили съвестта си, и новообърналите се, решили да се посветят на служене на Бога и хората, но вече успели да видят всичко ставащо. На тях не е нужно нищо да им се доказва, защото те, както никой друг, трябва да разбират, че без покаяние, без най-дълбоки изменения в живота на самите институции на Църквата няма бъдеще. Такава църква става опасна, като католическата с Инквизицията, кладите и мъченията… Докато небесната църква съществува отвека – именно тя е нужна на измъчения, на стоящия над пропастта човек. Всички църковнослужители трябва да се стремят към това земната църква да съвпада с небесния идеал. Тогава всички с радост ще бъдат привлечени от нея. Римският папа още през 2000 година се сети да иска прошка за всички престъпления на католическата църква пред човешкия род, за всички изгорени на клади от инквизицията, измъчвани до смърт в затворите с уреди за изтезания (и целият този ужас е извършван в името на Бога!).

Трябва да се разкаят и учените, които, живеейки  без Бог в душата си, са създали страшния и бездушен днешен свят. Създавайки десетки хиляди ядрени бойни глави и стотици атомни подводници, учените не са мислили, че могат да погубят живота на земята. Те не са помислили даже за тяхната утилизация. Това не е ли върхът на безотговорността? Трябва да се разкае и всеки човек, живеещ по божия милост, в това, че като е хвърлил в нозете на измамниците божествения дар – свободата на волята и избора, със своя мързел, равнодушие и безразличие е способствал  и способства за унищожаването на живота. И чак след разкаянието и реалната промяна на отношението към света ще придобием шанс за спасение.

Ясно е, че бебешкият период в живота на човечеството е отминал. И да живеем, и да се трудим днес трябва не като се гърчим от страх пред скорошната гибел, а като знаем, че пред себе си имаме вечност. Страхът сковава инициативата, закрива със своята сянка Бога. Нравствената деградация е довела до екологична криза, която вече се е доближила до последната си фаза. Но това още не е краят, а само изпит по зрялост. Светлите хора сега са длъжни по най-активен начин да утвърждават с вяра и труд идването на новата система – “системата на Светлината”. Ако те не правят това, то също ще отидат в небитието след основната маса. Именно тогава ще настъпи пълната гибел на цивилизацията. Двуногите индивиди може би ще се запазят в известно количество, но това вече няма да бъдат хора, тъй като извън културата, извън цивилизацията няма и човек. Ето защо сега трябва да поемем отговорността за бъдещето на света върху себе си и да правим всичко възможно за приближаването на справедливата система на Светлината. Безусловно, това е пътят на многопланово творчество на всички слоеве на обществото.

Нашите мисли, думи и постъпки ще придобият яснота и целенасоченост, ако съумеем да определим нашето място в биосферата, което най-добре отговаря на истинското състояние на нещата, а не на онова, което са набили в главите ни майсторите на лъжата, създателите на обществено-сугестивната норма, необходима, за да се държат хората в подчинение. Всички създания (божествени) на земната биосфера са толкова сложни и съвършени, че би трябвало да занемеем от възторг, а не да богохулстваме и да се възгордяваме. Велика тайна има в самия живот, в неговата непостижима сложност. Нашите напъни с клонирането са смешни и опасни. Колкото и да дешифрираме генома, не сме го създавали ние, както и структурата на ДНК. Трябва да разберем, че за нейното създаване по метода на пермутациите не би достигнало времето на съществуване на Вселената, какво остава за времето на съществуване на цивилизацията.

“Всичко се купува и всичко се продава” е главното мото на пазарните отношения. Като резултат от подобна “философия” предмет на покупко-продажба станаха деца, жени, заложници, а и самият живот, когато всеки човек може да бъде “поръчан” за пари. С това и влязохме в ХХI век. Обезценените човечета се хвърлиха в търговията (“влязоха в пазара”). Потребителският бум (подобно на чумата през Средновековието) порази човешкия род, размъти разума, затвори сърцето, изключи състраданието. Трябва да разбираме, че нашето хипертрофирано търсене окуражава производителите, жадуващи за по-високи печалби. Те създават планини от вещи, необходимите елементи за производството на които се добиват от земната кора. Няма откъде другаде да се вземат. Скоро ще преровим цялата суша в търсене на необходимите материали, оставяйки след себе си мъртви купища, пустини и бунища от вселенски мащаб. Това прилича на рак по кожата на живата майчица-Земя. И ние сме причината за нейното заболяване.

Ще ми кажат, че научното търсене и прогресът не може да бъде спрян. Но той и не трябва да бъде спиран, само че търсенето на учения трябва да бъде ограничено от нравствения императив: “Всичко, което довежда до изтощаване или гибел на биосферата, не трябва да излиза извън стените на лабораторията”. Най-великото чувство на отговорност пред Създателя, пред самия Живот трябва да води учения през камарите от химери, които грижливо услужливо подхвърля ловкият, изобретателен, възпален разсъдък, завзел властта на Земята. Сега той командва парада. Представлявайки само инструмент на духа, негов слуга, разсъдъкът е подчинил на себе си всички и всичко, пленил е и своя повелител. Именно кичейки се с разума и ръководейки се от разсъдъка, учените са създали непоносимо тежка ситуация за биосферата, за нейното съществуване. В началото на ХХ век Н. А. Бердяев вече е разбирал, че тоталното настъпление на техносферата – това е “разпятие на плътта на света, възнасяне на кръста на благоуханните цветове и пеещите птици. Това е Голгота на природата”. (Бердяев Н. А. Дух и машина//Судьба России. М., 1990, С. 219).

Това е бунт против Бога. Ние сме решили да заменим божественото творение със свое ръкотворно, човешко, но не знаем какво вършим. Днес мнозина са изгубили своята съ-вест (пряката връзка с висшия свят), някои са готови за ампутация на душата, ако съществуваше съответната технология. Безсърдечният разум може да доведе единствено до глобална катастрофа и пълно самоунищожение. Той и доведе до това. Изглежда, че всички сме болни от някаква тотална амнезия. Най-вероятно това се е случило защото не само ние сме създавали техносферата, но и тя е въздействала върху нас, което постепенно е довело до качествена трансформация на човешкия род. Този процес е трудно да бъде анализиран, тъй като самите изследователи са продукт на това тотално въздействие. Но печалният факт е в това, че в резултат на победата на разсъдъка над духа, на промитите с “формалин” средства за масова информация, нашите мозъци (напълно е възможно дори на морфологично ниво) са станали по-различни. Онези части от мозъка, които отговарят за дейността на духа, са потиснати и на практика са деградирали, затова пък хипертрофирано са се развили частите, които се занимават с обработка на логическа информация. Човекът незабележимо се превръща в биоробот. И всичко това – заради нашата пасивност и равнодушие.

Без високо религиозно чувство ученият не бива да твори. Но той е възпитан като атеист. Към кого да се обърне за съвет, когато и черковниците, непреминали през очистващо покаяние, самите се опитват да се устроят по-близо до светската власт с надеждата, че и на тях все ще им падне нещичко? Ето така всички заедно бутаме “деветия вал” на неверието, безразличието, жестокостта и душевния мързел. Вал, помитащ всичко по пътя си и задействащ планетарните  механизми за самоочистване. Планетата отново ще се очисти от скверността с вода или огън, както това вече се е случвало неведнъж, ако не се опомним незабавно.

След като вкарахме половината биосфера в Червената книга, след като изтощихме атмосферата и земната кора, ние се захванахме и с унищожаването на ноосферата. Ноосферата – това също е плод на колективното творчество на всички земляни. Едва ли осъзнаваме това, в противен случай не бихме замърсявали нашето общо произведение с отпадъците на мръсните мисли. На фино, духовно ниво ние сме по същество същите онези смърдящи заводи, които тровят атмосферата, само че ние отравяме ноосферата с отровните емисии на нашите нечисти помисли и въжделения.

Струва ми се, че е дошло времето, когато ноосферологията трябва да постави задачата за осъзнатото колективно творчество на ноосферата. Та нали досега образуването на ноосферата е било спонтанен процес. Би било по-правилно да наречем онова, което ние спонтанно сме излъчили, мислосфера. Мисловните процеси вървят, но към съзидателния разум те често нямат никакво отношение. Всекидневно и всекичасно се излъчва несметно множество от низки, злобни мисли. Екологията (очистването) на ноосферата е не по-малко важна от екологията на биосферата. Нещо повече, без първото няма да го има и второто. В цял ръст се е изправил проблемът именно за екологията на духа, за нравственото очистване, в резултат на което ще настъпят нужните изменения в поведението на хората, а като краен резултат ще се очисти и биосферата.

А засега всеки човек прави по своя жизнен път такова количество грешки, че мнозина са обхванати от униние. А на всичко отгоре църковните догмати непрекъснато напомнят за първородния грях, за това, че ти си грешник още от момента на раждането, затова и живееш неправедно, и че мястото ти е в ада. На фона на краткотрайността на собственото битие и привидната неразрешимост на натрупаните проблеми мнозина просто изпадат в отчаяние и намират за себе си “изход” в пиянството, наркотиците или самоубийството. Ако онези, които ни захранват днес с ерзац-заместител на духовния хляб, наистина служеха на Бога, те биха внушавали на своето паство, че трябва да осъзнаем извършените грешки (а всички ние извършваме в живота си множество от тях), да се разкаем дълбоко и искрено, защото всичко това е нужно на нашата безсмъртна душа за нейното възраждане, и да се движим в бъдещето с великата радост от осъзнаването на безмерната красота на самия дар на Живота. Такова осъзнаване е възможно на всеки един етап от жизнения път. Човек трябва да има шанс със собствени усилия да става по-чист и по-добър, а не да бъде осъден доживотно от самото си раждане. Идеята за първородния грях не би било зле да се замени с идеята за непрекъснатото усъвършенстване и вечното възхождане… Пред лицето на глобалната катастрофа всеки честен човек, който не иска да допусне всеобщата гибел, трябва да не седи сам, със скръстени ръце, да не чака “пастирите” да го поведат по-нататък (те самите са се заблудили), а да търси изход, като се съветва с Твореца, който е винаги буден в пробуденото сърце, живее в дълбините на нашите души. И “пряката връзка” с Него също е у всеки – това е нашата съ-Вест.

Изходът от кризата зависи от това дали нужното количество светли хора ще успее да се опомни в най-кратък срок. Академик Н. Н. Моисеев в самия край на жизнения си път, на прага на ХХI век, успя да издаде книга-предупреждение: “Да бъде или да не бъде… човечеството”. В нея той на научен език, на езика на фактите показа, че ние сме направили всичко, което сме могли, за да унищожим планетата си, и че времето за адекватни действия, за да може човечеството все пак да бъде, е останало крайно малко (от няколко десетилетия до няколко години). Ние не разбираме (или не искаме да разберем), че сега живеещите поколения са първите, от които зависи ще остане ли нашата планета обитаема и занапред. Без екология на духа, без възпитанието на човек, мислещ широко и пределно отговорно, няма да можем да избегнем печалната прогноза, дадена не само от Моисеев, но и от други съвременни учени, които разбират, че да се мамят хората е безнравствено и престъпно. Ако не познаваме истинските размери на бедата, надвиснала над нас и създадена от самите нас (а именно това сега се крие от широката общественост), ние няма да можем да реагираме навреме и да вземем единствено правилното спасително решение.

Изхода от духовната криза в съвременните условия на съществуване на планетарната цивилизация аз виждам в творчеството във всички сфери на човешката дейност. В изкуството (за разлика от философията и науката) е най-добре осъзнат и потвърден на практика фактът на действеното преобразяване (преображение) на света от Красотата. За хилядите години на своето съществуване нашата цивилизация е създала огромен изкуствен свят – втора природа. И за световна култура ние говорим, като имаме предвид най-вече всичко, създадено от човешки ръце. Да твори света на бъдещето според законите на красотата може само човек, който осъзнато използва божествените дарове – свободната воля и избор. Такъв човек ще смята за щастие да живее в самоограничение и да отдава всичките си сили и знания за благото на другите. Но “системата на тъмнината” не пропуска през своите филтри такива хора, строго контролирайки всички и всичко. По-рано “покорното стадо” е било държано в подчинение с помощта на псевдорелигиозния опиум и обществено-сугестивната норма, която е прокарвала в живота стереотипи на поведение “по-добре да не си подаваш носа”, “аз съм малък човек, от мен нищо не зависи”, “това не ме засяга”, “след мен и потоп”.

В най-ново време “системата на тъмнината” държи всички жители на планетата в зомбирано състояние с помощта на тоталния натиск на съвременните аудиовизуални (АВ) системи. Става дума за познатото на всички кино и за електронните медии – телевизията, видеосистемите и компютрите, а така също за мигащите лампи на дискотеките, стереосистемите и т.н. Проблемът е много остър, дори заплашителен. Най-страшното е, че врагът е невидим и неразпознат (не се осъзнава от хората като враг). Цялото население, с изключение на малцината опомнили се хора, възприема тези системи като помощници за обучение и забавление. Същността на проблема се състои в това, че всички тези добре известни и широко разпространени технически системи за предаване на аудиовизуална информация са конструктивно създадени по такъв начин, че оказват негативно, зомбиращо въздействие върху мозъка.

Авторът не оспорва самата идея а създаване на подобни системи, но вече повече от тридесет години се опитва да обърне внимание върху необмисления начин на тяхната техническа реализация и лекомисленото им, безотговорно внедряване. Всички гореспоменати аудиовизуални системи са създавани без отчитане на особеностите и възможностите на нашите сетива, които са се формирали под въздействието на природни (следователно, божествени) фактори. Да се замислим за това как под мощното влияние на таткото-Слънце и майчицата-Земя у нашия древен прародител, у биологичния вид, който е бил избран от Духосферата, за да стане човек, постепенно са се сформирали сетивата и се е развивал мозъкът. През всички тези милиони години континуалното (непрекъснатото) слънчево лъчение е въздействало чрез зрението (най-информативноемкия канал) върху усъвършенстващия се мозък така, че и той самият започнал да излъчва континуално.

Важно е да осъзнаем, че всички създадени през ХIX и XX век системи за предаване на аудиовизуална информация – и киното, и телевизията, и компютрите – са обединени от един принцип: цялостната визуална картина на заобикалящия свят се разделя (разчленява) на кадри, редове, пиксели и т.н. И тази разкъсана на парчета визуална информация се подава на нашия мозък на честоти, които (най-малкото) не са съгласувани с нашите собствени работни честоти. Това, незнайно защо, не е било взето под внимание от създателите на всички аудиовизуални системи. Няма кой да мисли за нашето здраве, за негативното въздействие върху човешкия мозък на системите за предаване на слухово-зрителна информация на планетата, намираща се в ръцете на “системата на тъмнината”, а да получават печалби жадуват мнозина. Негативното въздействие на всички създадени досега аудиовизуални системи е било проспано от нас в нашата безгрижност и мързел, или пък процесът на създаване на АВ системите изначално е бил под контрола на апологетите на “системата на тъмнината”, и тези технически средства са били разработени съзнателно за контролирано аудиовизуално зомбиране на земляните... А за качеството на самата информация, която се предава чрез всички канали на тези системи и се използва за “промиване” на мозъци, аз дори не споменавам. Това е отделен и не по-малко страшен проблем. За мен засега е важно да се проумее глобалното потискащо въздействие върху човешката психика на техниката на киното, телевизията и глобалната компютърна мрежа (Интернет).

Животът във виртуалното пространство на Интернет стана, естествено, копие на реалния живот на нашия социум. И в Интернет буйно разцъфтяха търговията, рекламата, порнографията и истинският бандитизъм. И става въпрос не само за това, че хакерите пробиват дори свръхзасекретените бази данни. Но как иначе (освен бандитизъм) да наречем заразяването на компютрите с вируси или несанкционираното нахлуване в частната електронна поща на отромния поток реклами, които никой не е поръчвал, или търговията с нашите данни? На всички желаещи (рекетьори) се продават всички данни за всеки от нас – за частната ни собственост с нашите паспортни данни, адреси и т.н. Но нали никой от нас не е давал съгласието си да се разпращат на всички желаещи най-подробни сведения за нас. А нас никой не ни е и питал. Човекът вече го няма. Де факто той е превърнат в прах. Де юре той като че ли все още съществува. Чиновниците приказват за правата на човека. Парламентът с години мъти някакви закони. Тогава създайте съответния закон и ни защитете от рекета и бандитизма поне във виртуалния свят, ако не можете да ни защитите в реалния. Забранете това безцеремонно нахлуване в нашия живот.

Нека цялата реклама да се събира на специални сайтове и ако ми е нужно, и ако поискам, ще вляза в този сайт, ще прочета нужния ми раздел и ще прочета всичко, което ме интересува. А разпращането на мои лични данни без моето съгласие – това е нарушаване на правата на човека. Ще ми кажат, че във всяка работа не може да се мине без загуби, но затова пък какви грандиозни перспективи открива Интернет във всички области, например в обучението. Но така ли е това? Интернет – това е и грандиозна съкровищница от знания, и световно бунище. Децата от малки могат да бродят из това бунище (те и в реалния живот ги обичат, особено техническите бунища). При това, за да могат всички деца без изключение да посещават порносайтове или да свалят тайните за изработка на бомби в домашни условия, се е погрижило… правителството. С най-добри, както те мислеха, намерения беше решено срочно да се компютъризират всички училища в Руската федерация дори до най-отдалечените селца. И най-страшното е, че всичко това е със скоростен интернет, т.е. с възможност за влизане във всяка клетчица от световната мрежа. Т.е. не само в съкровищницата от знания, но и в помийната яма. Къде ще отидат децата, не е нужно да се обяснява…

Но дори когато децата ще използват компютъра за учебни цели, картината си остава непривлекателна. Нима преподавателите не знаят, че днес учениците и студентите се щурат из сайтовете, намират необходимата информация, разпечатват я на принтери, нагъват на хармоника “пищови” и, изморени от нощни бдения отиват да “избутат” поредния изпит. Простете ми този чудовищен език, но именно този жаргон е станал за младежта език за общуване. А в самата мрежа децата общуват на такъв жаргон, че и език е трудно да се нарече. И кого се опитваме да излъжем? Кому е нужен такъв процес на обучение? Учениците учат за училището (за бележката), за родителите, за да не им се карат, за хартийката (свидетелството), за да получат с нейна помощ друга хартийка (диплома). Натъпкани в училището с откъслечни знания, ненаучени цялостно и правилно да виждат света, да го обичат и пазят – ще влязат нови поколения в този свят, за да го доубиват, тъй като на нищо друго няма да могат да ги научат при тази организация на образователния процес.

Апатия, равнодушие, безпричинна “вселенска” печал или търсене на забавления… с какво ли не е зает обърканият човечец, само и само да се скрие от действителността. Семействата не просто се разпадат. Днес се стараят да не ги създават. Три четвърти от хората в репродуктивна възраст не встъпват в брак за създаване на семейство, а просто съжителстват. Танатофилията е завладяла масите, изгубили ориентирите и целта на живота. В този водовъртеж биват въвлечени нашите деца с неукрепналите си души. Днес те танцуват сред мътната светлинно-звукова какфония. Както и всички гореизброени аудиовизуални системи, дискотечните са създадени от същите сили и със същата цел – да разрушат психиката, да я направят зависима и управляема. Децибелите, които оглушават децата по дискотеките и ослепително ярките светлини не са по силите дори на възрастен човек да ги издържи. А децата вече са свикнали. Те издържат. Но след взрива на динамита в реката рибата също плува. Само че с корема нагоре. Така и душите на децата ни се убиват и умъртвяват пред очите ни, но ние не виждаме това, макар че ни боде очите. Идвайки си у дома, юношата или девойката включват телевизора, а там с помощта на рекламата им се набиват в главите стереотипи на поведение. Вече го няма въпросът “Да пием или да не пием?” – той отдавна е решен за нашата младеж (и вместо нея). Въпросът е само в това – кой ще купи пиенето? “Какво правим, когато се събираме заедно? Бутилки отваряме…” – ето ви още една матрица на поведение. И тя работи. По улиците и в метрото (точно както са ги научили) бродят ученици и възрастни с бутилки в ръце, посръбвайки си в движение. Нима това не е нагло развращаване с реклама?

Но с това съблазните за младежта не се ограничават. Не по-малко, отколкото от дискотеките, тя е увлечена днес от пътешествия из виртуалния “лабиринт на Минотавър”. Паяжината на Интернет обвива земното кълбо с потресаваща скорост, като че гигантски паяк създава какавида около земята. Какво ще се излюпи от тази “какавида”? По влакната на паяжината по жиците стремително се носят потоци от нули и единици. На лявото полукълбо на нашия мозък нищо не трябва да му се доказва, дотолкова е очевидно за него, че разкъсаната на парчета (до елементарни нули и единици) информация став по-удобна за съхраняване и за манипулации с нея. Но ние все още не познаваме цялата разрушителност на прехода от континуалност към раздробеност (от аналогови сигнали към цифрови)… Към паяжината на Интернет безволно са се прилепили милиони “пътешественици” из лабиринтите на виртуалния свят. Налице е зависимост, която често е по-силна от наркотичната. Изглежда, че би трябвало да се радваме, че пред младото човечество се открива, благодарение на Интернет, целият свят, огромни запаси от знания. Но светът и по-рано не е криел знанията от любознателните и търсещите, трябва само да съумееш да отделиш литераурните отпадъци от чистите извори – и постигай истината с радост. Именно това усещане остана у автора от многото години, проведени в “Ленинка” – главната библиотека на Русия.

Съсредоточената работа с книгата и пълзенето по “световното бунище”, както мнозина именуват Интернет, далеч не е едно и също нещо. Ако ми беше необходима определена информация, аз намирах нужната книга и съсредоточено работех с нея. Ще ми възразят, че с помощта на Интернет правя същото, но неизмеримо по-бързо. На това ще отговоря, че е важен и самият начин на добиване на информаия, и резултатът. Сигурен съм, че е рано да отписваме работата с книгата като остарял начин на придобиване на знания (а това също се прогнозира). Изглеждат очевидни предимствата на Интернет – почти мигновеният достъп до всеки сайт, но същевременно това е и съществена пречка при обучението на ученици и студенти. Изкушението е голямо, защото младият човек започва да “скита” по различни сайтове. Няма да отмине и покрай сайтовете със забранени теми. А колко мръсотия са натрупали в Интернет любителите на извращения от всякакъв вид. От това изобилие от информация бързо настъпва усещането за пресищане и затъпяване.

Що се отнася до компютърните игри, които услужливо се предлагат от виртуалните будки, то общата тенденция засега е – това е път към Инферното. Всички тези безкрайни гонитби, побоища и убийства, с които са натъпкани игрите, предизвикват усещането, че нашите деца биват дресирани, тренирани да изпълняват определени функции. На “системата на тъмнината” са нужни неразмишляващи биороботи. Свободният човек, отговарящ за всички свои постъпки, не и е нужен. Авторът се убеди в това от собствен опит… Още през 1976 година аз изпратих “Проект за Алтернативна Еволюция” в ООН, ЮНЕСКО (разбира се, не по пощата) и до съветското правителство – “Москва, Кремъл. До Брежнев, Подгорни, Косигин”. Първите две инстанции, естествено, игнорираха проекта, а нашето “родно” правителство се отнесе много заинтересувано. Авторът на проекта (О. П. Бердник) веднага беше изпратен в затвора с конфискация на всичките му ръкописи, мен, който помагах при създаването на проекта и разпращането му, ме измъчиха с разпити. Главният аргумент на следователите беше следният: “Ние вървим не към планетарна екологична криза, а към комунизъм, затова не ни пречете да го строим с утопичните си планове за спасяване на живота”. Много жалко, защото тогава беше предложен спасителен план, който ние искахме да се доведе до знанието на цялата международна общност, за да бъде обсъден съвместно, доработен и приет за изпълнение. Онези, които ни преследваха, не построиха своя комунизъм, и страната погубиха, а хората през това време постигнаха още по-голям прогрес… в унищожаването на биосферата.

Ще играем ли и занапред по свирката на “системата на тъмнината”, ще и дадем ли децата си на заколение, вече зависи от самите нас. Но за да избегнем опасността, за да и противостоим, трябва първо да разберем откъде идва тя, в какво се състои – тогава ще могат да бъдат разработени адекватни мерки и да бъде предложена алтернатива. В това е цялата работа. Ако не предложим на младежта в замяна на това, на което са я научили, нещо наистина ново, ако не я увлечем със съвместно творческо търсене, то само със забрани няма да постигнем нищо и само ще утежним ситуацията, която и без това се развива стремително. И струва ли си да пречим на този процес, след като той толкова бързо и неотвратимо (както ни се струва) върви в съвременния свят? Може би, живеейки в информационна епоха и създавайки информационно общество, самите ние трябва радикално да се променим? Учените днес твърдят, че “човекът – това е обикновена информационна система, само че от биологичен тип и притежаваща интелект” (Институт по проблемите на управлението на Руската академия на науките, В. И. Бодякин). Може би днес самата ноосфера (нещо безплътно и невидимо) придобива видими черти в същия този Интернет?

Огромната световна компютърна мрежа стремително се разраства, съединявайки подобно на невронна мрежа разпръснатите по различни континенти хора в едно цяло. Мнозина смятат, че виртуалната реалност е ключът към еволюцията на човешкия мозък. Но няма ли това да доведе до гибел на биосферата? На кого ще е необходим тогава нашият мозък с променена морфология? Ако по-рано самият човек беше акумулатор на знания и е натрупвал изображения, то в глобалната мрежа той все повече се измества съм позицията на потребителя и днес изглежда като примитивно съпротивление, доколкото е най-бавнодействащото звено в тази свръхбързодействаща огромна система (Интернет). И тази планетарна мрежа ще направи в близко бъдеще от човека прост проводник, ако той иска да остане в рамките на тази мрежа (или ако самата Мрежа му позволи това). Скоро може да настъпи ситуация, когато на вратата ви ще похлопа (или просто ще я изкърти) отряд от чудовища, очистващи света от “биологичната плесен”…

Ако човекът не е доволен от ролята на проводник или съпротивление в свръхсложната схема, в която скоро няма да остане място за него, или от ролята на плесен, той трябва да се върне към изворите, да си даде сметка за своето истинско предназначение, за своето отношение към планетата и към самия Живот. Техническият прогрес даде на света прекрасни изкуствени помощници, даде комфорта, без който човекът на рактика не би оцелял. Но същият този технически прогрес ни доведе до ръба на пропастта на небитието. Никой не зове назад към каменния век. Просто са необходими нравствени ограничители и филтри, които да не позволят на човека окончателно да се превърне в убиец на Живота.

Човекът, създавайки “втората природа”, трябва да бъде възторжен ученик на живата природа, а не неин гробар. Ето защо да се създава “втората природа” трябва само с помощта на одухотворения разум, който без съвет с Бога (със съвестта) не бива да предприема нищо. Ние нямаме право да правим грозни вещи. Изкуствен свят – това не означава неистински, а означава създаден според законите на Изкуството. А сферата на изкуството е не само развиваща, но и преобразяваща, трансформираща самия творец. Трансформацията на човека трябва да се осъществява според божествените закони на Любовта, Красотата и Хармонията. Всичко това за съжаление засета не се отчита в пълна степен. Художниците, въвлечени във водовъртежа на компютъризацията, дори не забелязаха каква чудовищна подмяна се осъществи в тяхното творчество и в каква зависимост попаднаха от тази интелектуална машина. По същество днес те самите са станали неин придатък, като практически напълно са капитулирали като художници-творци. И мнозина още не са осъзнали това.

По-рано художникът наистина чувстваше себе си като Демиург, защото подобно Нему създаваше във въображението си цели светове, създаваше нови образи, овеществяваше своите замисли в материала, преодолявайки неговата съпротива. Компютърът накара художника да говори на неговия език, като нивелира в него всички полутонове и нюанси, които никак не се вписват в строгата двоична система “да-не”. Ако по-рано художникът любовно извайваше образите, то днес той трескаво ги сглобява на конвейер (сканира, преобразува и разпечатва). От една страна художникът се приспособява към компютъра, като стриктно изпълнява неговите забележки и се научава да вижда света по друг начин (по машинному), а от друга страна той просто потъва в безкрайните варианти, които неуморимият компютър му предлага с хиляди и милиони. Като се стараят да бързат в крак с бързодействащите машини, художниците се решават на радикални мерки – и ето че вече отдавна на един художник в Канада му имплантираха в китката биочип за по-ефективна връзка с компютъра, а в Америка цяло семейство се превърна от обикновени хора в киборги. Още няколко етапа, и ще стане реалност ситуацията, показана във филма “Човекът с косачката”. Там главният герой се преселва във виртуалната реалност, като напуска тялото си, което веднага се превръща в подобие на изсушена мумия.

За да не се случи това, творците на изкуството трябва да не се поддават на увличащия ги компютърен водовъртеж, а да извършват работа, подобна на работата на творческите сили на Универсума: от звук, светлина, материя, форма и движение те трябва да създават нови произведения и нови светове. Но за това трябва и художниците, и учените, и всички потребители на аудиовизуалните системи да ги подложат на щателен анализ, да изследват в лаборатории кое именно във всяка от тях е най-негативно при въздействието върху нашия мозък. След това е необходмо да намерим съответните технически решения, да изберем приемливи честоти и да преместим киното, телевизията и компютрите на тези нови честоти, съгласувани с природата на човешкото възприемане на света. Творците на новото изкуство трябва да създадат и нов алтернативн творчески инструментариум, който да оказва благотворно, лечебно въздействие върху човека, притежавайки същото, както при Слънцето, континуално излъчване.

Авторът посвети повече от 45 години на създаването на нов инструментариум и на негова база – на ново екранно изпълнителско изкуство, наречено Оптически театър. В този театър се създават композиции по целия спектър на световната култура, за да се даде възможност на зрителите да се докоснат до изворите на нашата цивилизация, да се запознаят с най-удивителните достижения на човешкия дух. Освен тематичните (семантични) аудиовизуални програми аз създавам и абстрактни композиции на музикална светложивопис. Вдъхновение за композициите та музикална светложивопис черпя от динамизма на природата – и в кълбящите се облаци, в играта на езиците на пламъците, в струящия се над огъня дим, в бестящите върху водата слънчеви бликове и т.н. Тоест вдъхновява ме самото божествено творение. Това ми и помага да се опомня от страшната забрава, която ние по недомислие наричаме нормална реалност. Опитвайки се да се опомня сам, се старая да будя и другите. В продължение на десетилетия провеждах в Оптическия театър редовни срещи със зрителите, показвах им оптически спектакли и литературно-сценични композиции. Преди повече от година и половина ръководителите на културната (?) организация в Москва, на територията на която беше разгърнат моят личен комплект от оптико-механични инструменти (за създаването му отидоха двадесет години от моя живот – от 1969 до 1989 г.) в построения от нас собственоръчно неголям театър, за справедлива конструктивна критика по техен адрес унищожиха физически нашия театър заедно с оборудването, което няма аналози в света. Сега ми де налага да възстановявам напълно целия континуален инструментариум, а това са над сто (!) проектора със специална конструкция и пет пулта за дистанционно управление на тези проектори. Разбира се, ние ще възстановим всичко и театърът ще работи, но сроковете на неговото създаване зависят от помощта от страна на приятели.

За онези, които не са били в Оптическия театър, аз просто съм длъжен да изложа накратко същината на тази идея. Разработеният от мен нов светлинно-звуков инструментариум представлява обмислена алтернатива на известните АВС, които оказват негативно въздействие върху човешкия мозък. Всички оптични проекционни инструменти (а те са няколко десетки), разработени и изработени от мен, имат само непрекъснат (континуален, като при Слънцето) поток от светлина. Изображението на екрана на Оптическия театър е винаги цялостно, като в живата природа. То не се състои, както в традиционните АВ системи, от кадри, редове и пиксели, подавани с определени честоти, избирани от техничари, а не от психолози. От мен за първи път беше поставена задачата при разработването на аудиовизуални системи от нов тип да се изхожда от човека, от възможностите и особеностите та неговите органи за възприемане на света, от неговата многоплановост.

Освен физиологическото тяло човек притежава и много други все по-малко и по-малко материални тела. Тези фини тела имат вълнова (полева) структура. Как можем тогава, без да си даваме сметка за всичко това, да натрапваме на човека технически средства, които излъчват сигнали с неприемливи за нас честоти. Своя практически опит аз съм готов да споделя с всеки, който служи на идеята за спасяване на Живота и поврата към “системата на Светлината”. Именно сега, в началото на третото хилядолетие, давайки си сметка за твърде бързо наближаващата 2012 година трябва с общите усилия на всички светли сили да бъде създаден трепетния и крехък “пашкул на Красотата”, от който ще може да се появи Окриленият (Огненият) Човек. Той ще дойде да замести лакомата “гъсеница”, каквато засега представляваме. Ние трябва фино да настроим душата си, за да дочуем зова и на логосферата, и на ноосферата на майката-Земя. Тогава ще можем да осветлим, да очистим и нашата собствена ноосфера и да тръгнем по пътя на възстановяване на изгубеното световно единство, по пътя на светлото Преображение. Него ние ще достигнем единствено с помощта на одухотворения сърдечен разум, или разумното сърце, което ще позволи в новата информационна ситуация, която ще стане реалност в близките години, да останем живи и да направим ХХI век повратен, а не последен в историята на живота на Земята. Изборът е наш, тъй като вече е дошло времето за този избор. По-нататъшно отдалечаване от Хармонията и Красотата на света, от естествените закони на битието за нас е абсолютно недопустимо. С осъзната и радостна творческа работа можем наистина да очистим ноосферата. Спасението с Красота е възможно, трябват само нейни предани служители. “С красотата дишаме, с красотата се молим, с красотата побеждаваме”. Красотата на създадения от Бога свят ще спаси нашите души. Но Красотата ще спаси света само тогава, когато ние спасим Красотата във всички нейни проявления.

© Сергей Зорин. Първа публикация (със съкращения): Ежегодник «Дельфис», Материалы Второй Российской Междисциплинарной научной конференции «Этика и наука будущего. На пути к духовно-экологической цивилизации», Москва, 15-16 февраля 2002г.

© Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 25.12.2009.

Бр. IV - 2009 (37)