ИЗКУСТВО
|
|
ИЗКУСТВО |
|
|
Евгений Маточкин "ЗНАМЕНА НА ИЗТОКА" НА НИКОЛАЙ РьОРИХ (Продължение от брой III-2009)
ДОРДЖЕ ДРЪЗНАЛИЯ
Дордже (от тибетски – “Мълния”) е титла на Буда в неговия висш аспект, наименование на върховния Буда [22]. Епитетът “Просветлен” е много популярен в Тибет. Така, в историческата “Синя Летопис”, която обхваща периода до 1478 година, броят на религиозните дейци на Тибет с името Дорже (Дордже) наброява повече от 130. Най-известният от тях несъмнено е кармапинският йерарх Ранчжун Дорже (1284-1339). Той е бил необичайно сведущ в богословието, написал е немалко трудове, основавал е обители за отшелници, строил е манастири. Според легендите той се е ползвал с благоволението на божествата и успешно е потискал асурите [23]. Махакала (санскр. - “черен”) е всяващо страх божество, аналогично на докшитите (тиб. “тневен палач”). Сред докшитите като всяващ страх вид особено е почитан Джамсаран, който има епитета “червения пазител”. Той живее в кърваво море върху медна планина. По своя произход Джамсаран е предбудистко същество, може би монголско, което в Тибет заема мястото на бога на войната [24]. Това е своеобразен източен еквивалент на античния бог Марс. От житийната литература е известно, че у подвижниците, които се стремят към просветление, са се случвали видения на гневния Еше-гьонпо Махакала. Те са били нападани от демони и, например, по тялото на Цанпа Еше Дорже не останало здраво място. Но “той преуспял в преодоляването на тези нещастия, и разбирането му станало подобно на копие, пронизващо небето” [25]. Рьориховият Дорже, който дръзва да застане лици в лице срещу самия Махакала, е, следва да се предполага, сборен образ на просветления подвижник. Безстрашните отшелници и мъдреци, последователи на Миларепа, противостоейки на тъмните сили, навярно неведнъж са се вдъхновявали от героичните стихове на своя вдъхновен учител и поет:
Срещайки лице в лице демоните, не се огъвах, От техните превръщания не се страхувах! [26]
Възможно е войнственият Джамсаран да е станал за Рьорих прототип на Махакала. Художникът го рисува под формата на сфинкс или змия, пламтяща с червени пламъци. Според легендите, прегърбената змия въплъщава злото. Свирепият образ с трите изпъкнали очи, свинска зурла, разтворена паст, с венец от пет черепа, е изпълнен в традиционен дух и е подобен на изображението на Махакала от колекцията на музея по антропология и етнография в Санкт-Петербург. На всяващите страх божества според канона е предписан синият цвят, докато този е с пламенна корона, пурпурен. И планините наоколо също са станали червени и пурпурни, сякаш нажежена от адския огън мед. Неподвижният силует на Дордже уравновесява напрегнатия динамизъм на платното. Героят трябва да укроти гневното божество. Той държи в ръцете си камбанка и магически кинжал – ритуални предмети – пазители. С тяхна помощ той платно се е доближил до изпепеляващия със своята жар гигант и усмирява неговата агресивна същност. В много отношения картината отразява още предбудистките вярвания на Тибет, в които са били силни елементите на шаманизма и езическите представи. Платното на Рьорих обаче извиква и редица съвременни асоциации. Идеята да се противостои на бедствията на войната е била много близка на самия художник. Рьорих, подобно на безстрашния дордже, се е стремил да обуздае огъня на разрушенията и настойчиво е предлагал на всички държави по света да подпишат Пакт за закрила на културните съкровища на човечеството в случай на въоръжен конфликт.
22. Блаватская Е.П. Теософский словарь. М.: Сфера, 1994. С. 159. 23. Гой-лоцава Шоннупэл. Синяя Летопись / Пер. с тибетского Ю. Н. Рериха. СПб.: Евразия, 2001. С. 269. 24. Неклюдов С. Ю. Чойджины // Мифы народов мира. Энциклопедия: М 2 т. М.: Большая Российская энциклопедия, 1997. Т. 2. С. 632. 25. Гой-лоцава Шоннупэл. Синяя Летопись. С. 354. 26. Цит. по: Кычанов Е. И., Савицкий Л. С. Люди и боги Страны снегов. М.: Наука, 1975. С. 292.
|
||
|
|
|
|
|
© Евгений Маточкин.
© Дияна Златева, превод. Публикувано в
|
|
