ИЗКУСТВО

Бр. III - 2009 (36)

Евгений Маточкин

  "ЗНАМЕНА НА ИЗТОКА" НА НИКОЛАЙ РьОРИХ

На руската душа с нейното любознателно търсене на истината винаги и се е искало да намери в образите на великите личности нещо обединяващо и да разбере, с какво са се запомнили в паметта на историята и какво означават те за бъдещето? “Изразители на най-добрите народни стремежи”, “истинско украшение на планетата” ги е нарекъл Николай Константинович Рьорих [1]. Влюбен в Изтока, там той е търсил изворите на мъдростта и толкова нужните  на човечеството притегателни примери на Светилниците  на света. Художникът им посвещава цяла серия от живописни картини, озаглавена “Знамена на Изтока”. Картините са нарисувани по време на организираната от него Централно-Азиатска експедиция (1923-1928). Рьорих е бил запленен не само от чудната природа на Индия и белоснежните хребети на Хималаите, но и от живата памет на народите, пазещи в съкровените скривалища на душата образите на великите светци, подвижници, основателите на световните религии.

“…Започва серията “Знамена на Изтока” [2], – записва в своя дневник Николай Константинович. Тогава, през 1924 година, той се намира в подножието на Хималаите, в индийското княжество Сиким. След година, бидейки в Кашмир, художникът съобщава: “Серията “Знамена на Изтока” се оформи. 1. “Буда победителя” – пред извора на живота. 2. “Мойсей Водача” – на връх, обкръжен от сияние. 3. “Сергий Строителя” – със свои сили работи. 4. ”Стражата на Хималаите” – ледниците. 5. “Конфуций справедливия” – пътник в изгнание. 6. “Йено Гуйо Дя” – приятел на пътниците /Япония/. 7. “Миларепа Дочулия”– на изгрев позналия гласа на девите. 8. “Дордже Дръзналия” – да застане пред лицето на самия Махакала. 9. “Сараха – Благата Стрела” –  незабавящ благите послания. 10. “Мохамед на планината Хира” – вест от архангел Гавриил, предание. 11. “Нагарджуна – Победител на Змея” – вижда знамение на езерото на владиците на нагите. 12. “Ойрот – вестоносец на Белия Бурхан” – поверие от Алтай. И онези, които вече са в музея. 13. “Майката на Света”. 14. “Знаците на Христос”. 15. “Лао Дзъ”. 16. “Дзон Ка Па”. 17. “Падма Самбхава”. 18. “Чаша”. 19. “Древната змия” [3].

Впоследствие Рьорих ще добави, че картините, които са посветени на гуру Камбала и на основателя на манихейството Мани, които той е нарисувал по-късно, също всъщност влизат в тази серия [4]. Въпреки това традиционно серията “Знамена на Изтока” все пак се счита за състояща се от 19 произведения с определен формат [5].

Пътешествайки по света, Рьорих нагледно се убеждава в общността на духовните търсения на човечеството, в непреходната ценност и жизнеността на етическите завети на великите мислители. В душата на художника винаги са живели дълбоко почитаните от него образи на  Исус Христос и Сергий Радонежки, към които той нееднократно се обръща в своите произведения. Заедно с това него от детството го влече към Азия, към нейната щедра и прекрасна земя, напоена с древно изкуство и тайнствената мъдрост на Изтока. В многоликата Индия с нейното богато исторически и културно минало Николай Константинович дълбоко се изпълва с философските основи на будизма, живите традиции на ламаизма и  исляма. Всичко това заедно с  високо ценените от него философски учения на Конфуций и Лао Дзъ, легендите и преданията за Учителите и подвижниците на Тибет, Япония, Монголия и Алтай са били в представите на Рьорих още в голяма степен неоценено достояние, върху което, както той е смятал, трябва да се основава еволюцията на човечеството [6].

Тук, в Азия, всичко отговаряло на неговата идея за възможния синтез между културите, всичко свидетелствало за дълбоките напластявания и богатите взаимовръзки между изкуствата на привидно толкова различни народи. Примери за взаимопроникване на културите Рьорих намира буквално на всяка крачка, и сякаш постоянно развенчава мита за определена затвореност на Изтока, за неговата обособеност от останалия свят.

Из целия Ладак той вижда издълбани върху камъните кръстове, вероятно, друидски или несториански, и също така други широко разпространени знаци. Извезаните със шарки наметала на местните жители живо му напомнят руско-византийските премени. Романската химера, животинският орнамент на Алтай и зверовете на Китай и Синцзян му изглеждат почерпени от един кладенец. Във върховете на будистките знамена той открива срасналите се на едно дръвце известни в цял свят символи: кръстовидното копие, диска, полумесеца и листенцата на лотоса. В Сиким на Рьорих му се налага да си спомни за милите новгородски и ярославски вратички, цветните орнаменти, обвили рамките на прозорчетата. А самата уличка с дървените къщи, с  изрисуваните навеси и стълбици извиква асоциация с берендеевското селище от “Снежанка”. Планината “Тронът на Соломон”, която е известна не само в Кашмир, но и в Персия и Туркестан, пренася съзнанието в библейските сфери, също както и почитането от мюсюлманите и индусите на християнския пророк Илия. Целият този калейдоскоп се изгражда пред неговия мислен взор като звена “на едни дълбоки съчетания на огромния свят на Изтока”. “Внимателното око винаги ще разгледа на обединяващите, а умножаващите знаци, донесени до нас с изворите на човечеството” [7] - така заключава Рьорих – учения, археолога, етнографа, пътешественика.

Именно тогава Рьорих художника се запалва от идеята да преведе толкова необходимото днес понятие за световното единение от бележника на изследователя на разбираемия за всички и достъпен език на изкуството. По този път го вдъхновяват толкова внимателно съхранените през вековете и неразмитите още от съвременната механична цивилизация богатства на сърцето на Азия. В предверието на настъпващата космическа ера и глобални проблеми Рьорих счита, че хората на планетата трябва да постигнат сътрудничество и взаимно разбиране. На човечеството, уморено от злобата и разединението, е необходимо да си припомни за истинските ценности на културата, за знаците на предсказаното преобразяване на света, отново да се обърнат към Фаровете на света. “Светците стават общочовешки, те принадлежат на цялото човечество, като стъпала на истинската еволюция на човечеството” [8].

Главните богатства на сърцето на Азия, за които решава да разкаже Рьорих, - това са красотата на небесните планини и на Носителите на Светлината. В митологическото съзнание на Изтока те са взаимносвъзани: височината на белоснежните върхове по своето символично тълкувание се съотнася с духовната висота на подвижниците. На величието на техния подвиг съответства величието и красотата на природата. Тук са и най-високите върхове на Хималаите, и суровото плато на Тибет, и изумителният ландшафт на Китай, и зелените хълмове на Сиким, прорязани от стремителни водопади, и  изсушените от слънцето каменисти хребети на Мала Азия, и скалите на библейската Палестина, и заснежените гористи склонове на Русия. Чувствата се възнасят пред тези възхитителни цветове, изтриват се всички различия, и “всички без изключение попиват красотата на планинското безлюдие“ [9].

Изглежда, само в душата на руския човек с неговата “всемирна отзивчивост”, по думите на Ф. М. Достоевски, е могла да се зароди идеята за едно такова величествено художествено съчинение. Отдавна лелеяната от Рьорих мисъл за обединението на човечеството на основата на културата, приобщаването към мъдростта на древните философски системи и религиозни учения намира тук ярко живописно въплъщение.

За да покаже великите облици и природата на огромния континент в съответствие със сформиралите се в различните култури представи, Рьорих се обръща в своите произведения към необичайно разнообразните изобразителни традиции на Изтока: финото вълшебство на китайските свитъци, цветописа на древноруската иконопис, шарките на персийската миниатюра, пламенната фантастика на тибетските танки. Може да ни се стори, че е невъзможно да се съедини в една серия толкова разнородни източници, но художественото мислене на Рьорих е било готово за такъв синтез. Той отдавна вече е мечтаел за създаването на нов живописен стил, в който търсенията на съвременния художествен език да се слеят с блестящите достижения на старите майстори. Рьориховият похват на плоскостно рисуване с темперни бои с ясен, достатъчно условен рисунък и ярък локален цвят в своята основа е бил близък на най общите закони на формообразуването на средновековното изкуство. Всеки път той придава на своят рисунък особена пластична изразителност, за да отрази характерната специфика на един или друг стил, една или друга епоха. В част от картините се забелязва ориентация към тибетската живопис. В сюжета “Моление за чашата” може да се долови влиянието на куатроченто. В образа на Преподобния Сергий Радонежки се разкрива следването на традицията на късната руска иконопис. Платната, посветени на Конфуций и Лао Дзъ, са нарисувани явно в китайски дух. Рисунъкът на скалистите зъбери в пейзажните фонове по известната китайска класификация съответстват на похвата цун на Лю Суннян и щриха цзесоцун на Фан Куан [10]. При изобразяването на философите Рьорих също така се отдалечава от сформиралите се канони: Конфуций е представен в каруца, принуден да се придвижва от място на място като изгнаник, Лао Дзъ – на бивол, който го отвежда в планините.

Следването на апокрифните предания и на традиционните иконографски изводи е позволило на Рьорих да покаже Учителите на висшето знание в онези значетелни моменти на техните деяния, коита са оставили неизгладима следа в народното съзнание. Те бързат за помощ и сътрудничество, те състрадават и изцеляват, те неуморимо творят благо, жертвайки себе си. Те приемат върху себе си множество земни трудности, за да помогнат на Великото Бъдеще. Те изгонват тъмнината, те мислят съвместно, тях ги осенява мъдростта. Художникът подчертава великото значение на човешката мисъл и съзнание, или говорейки с неговите думи на психическата енергия, като един най-голям творящ фактор.

Колкото и дълбоко да се е потапял Рьорих в постигането на Изтока, все пак той е оставал близък на идеите и представите, отгледани на почвата на руската култура. Неговите замисли намират явни паралели с трудовете на известни философи, писатели, учени. Така, в своята философски труд “Невечерна светлина” С. Н. Булгаков утвърждава: “И ако не можем да отричаме положителното религиозно съдържание в езичеството, то още по-малко имаме основание за това спрямо великите световни религии, по-своему търсещи Бога и духовно сгряващи своето паство. Подвижниците на религиите по своята същност винаги са били вождове на човечеството и, например, Рамакришна принадлежи не само на Индия, но и на европейския свят” [11]. Известно, е че Л.Н.Толстой “се е стремил към мъдростта и в това иска да бъде заедно с Конфуций, Лао Дзъ, Буда, Соломон, Сократ, стоиците, Шопенхауер, когото много е почитал. Като един от най-великите мъдреци той е почитал Иисуса Христа” [12]. Така е писал за него в “Руската идея” Н. А. Бердяев. Не по-малко интересни са и в тази връзка размишленията на  К. Е. Циолковски за живата Вселена и причината, която я е породила: ”От причината изхожда космосът, като едно от нейните проявления. От космоса съвършените човекоподобни същества, а от тях абсолютната истина, водеща вселената към радостта и отстраняваща всички страдания. Тя оживява света и му дава господство на разума. Причината е висша любов, безпределно милосърдие и разум. Съвършените същества изразяват същото. Такова е и свойството на изходящата от тях абсолютна истина” [13].

В Рьориховия замисъл на серията намират отражение всички тези концепции на руските мислители, във всеки случай, художествената образност на “Знамена на Изтока" напълно им съответства. При един такъв контекст Рьориховите герои са “вождове на човечеството”, "учители на живота”, посланници от “космоса”. Нещо повече, те въплъщават в себе си Царството на Духа, което, както в това непреклонно е вярвал Н. О. Лоски, присъства в основата на целия наш живот като осъществен идеал. Всеки един от тях “вътрешно е единен с целия свят и притежава Безгранична духовна сила, необходими за безкрайно сложните интенциални актове, насочени към световното битие” [14].

Идеята за общността на образите от осемнадесетте картини от серията, техния еднакъв хоризонтален формат и отделеният вертикал на централното, деветнадесето платно “Майката на Света” представляват сами по себе си не разпокъсани произведения, а един ансамбъл  – своеобразен и величествен иконостас на един обхващащ целия свят храм. Рьорих го създава в зряла възраст на петдесет години и въплъщава в него своите може бинай-значими замисли. Те са били в много отношения съзвучни на търсенията на дейците на руската живопис и руската религиозна философия от началото на ХХ век, които са виждали духовния път на обществото в нравственото очистване и съборното единение на цялото човечество. За това с поразителна емоционална проповдигнатост е писал княз Е. Н. Трубецкой, който е мечтаел за  преодоляването на “ненавистното разделение на света”, за преобразяването “на вселената в храм, в който всяка твар се обединява така, както са обединени в едно Божествено Същество трите лица на Св. Троица” [15].

За съжаление днес не е известно, как е трябвало да изглежда ансамбълът според авторския замисъл. Номерацията на картините в приведените по-горе записки на Рьорих е отразявала, както изглежда, хронологичния ред. Художникът специално е отделил в списъка онези работи, които са били вече нарисувани и изпратени в музея. Действително, З. Г. Фосдик в своите дневници съобщава, че през декември 1924г. тази част от картини от серията “Знамената на Изтока” вече се е намирала в Ню Йорк [16].

Може да се предположи, че структурата на ансамбъла е била симетрична, тоест от двете страни на централното платно “Майката на Света” са се намирали по девет картини. Възможно е от дясната страна на женския образ, който е обкръжен от съзвездия, да са изобразени седем от Учителите (според броя на звездите), а отляво  - пет от Учителите, оставили за себе си в различно време историческа памет. Несъмнено, всяка една от картините е трябвало да заема в ансамбъла своето определено място. Доколкото за това няма никакви указания, то изследователят е принуден да направи собствена реконструкция. Тази задача е достатъчно сложна: тук следва да се отчитат много фактори, в това число композиционното и динамично притегляне към центъра на всяко едно от платната (както и звездите на Учителите), общата ритмична организация, а също така и хармонията на цветовите маси. В резултат на нашата реконструкция редът на картините според Рьориховата номерация се получава както следва:

8–10-5-1-6-7-12-16-4-13-18-2-3-17-9-14-15-11-9.

Герои на “Знамена на Изтока” – това са Учителите, които със своята активна, творяща мисъл са извършили преврат в съзнанието на човечеството. Рьорих винаги е утвърждавал, че мисълта представлява едно от най-висшите проявления на всеначалната енергия. Тази идея намира своето адекватно въплъщение в художественото решение на ансамбъла, в неговата цветоритмична организация и в композиционния му строеж. В предлагания вариант на последователност се изяснява, че насоченото от крайните картини физическо движение на героите все повече се стреми към статиката, но при все това нараства вътрешната напълненост на образите. Механическата енергия отстъпва място на духовната наситеност, за което свидетелстват медитативните пози на подвижниците, техните жестове и ликове, устремени към Майката на Света. Не е случайно в картините и самото разположение на фигурите: от долните ъгли на крайните картини те сякаш се издигат към централния образ. В съответствие с това нараства и динамическата напрегнатост на комбинацията на ансамбъла: от редуването на плавни линии до остри вертикали в средната част.

Заедно с това не може да не се отбележи, че в наклона на линиите на всичките деветнадесет картини се забелязва обща  обвиваща линия. От картина в картина сякаш пробягва вълна с характерен период, който е равен на седем. Така, главният максимум, описан по вертикалите в централните картини 9–10-11, спада към хоризонталите в картини 6-7 и 13 –14. От тях надясно и наляво се наблюдава нов подем на линиите, който достига своя апогей в картини 3-4 и 16-17. По-нататък наклонът се свежда до отрицателен в най-крайните картини. Всичките три максимума са отделени в ансамбъла също така със забележимо присъствие на светлите тонове. В централната седморка от картини явно доминира вибриращият син цвят. По този начин, числото 7 – седемте звезди от Учителите около Майката на Света – намира своето отражение и в графичната структура на “Знамена на Изтока”. В тава съответствие на смисловото и формалното начало в ансамбъла Рьорих следва както синкретизма на древните, така и традиционните ренесансови майстори, а също така художниците от християнската и будистката иконосписна школа.

Априори би могло да се предполага, че и цветът в серията “Знамената на Изтока” носи голяма образна натовареност. В действителност, не може да не се забележи, че всяко платно е нарисувано в определена тоналност. Тогава какъв би следвало да бъде общият цветови акорд? Пресъздаването на ансамбъла довежда до интересни изводи. Цветовата палитра на серията, както изглежда, от крайните картини с топли земни тонове има тенденция към трансформация в златото на слънчевите лъчи, а след това – към доминирането на космическото сияние в централното платно. Като резултат общата цветова гама на картините следва естествения спектър на дъгата: от червения цвят към жълтия, след това към зеления и по-нататък към синия. От периферията към центъра расте енергетиката на светлинните вълни. В срединната седморка на платната доминира синият цвят, насищайки се с вибрациите на духовните стремежи на героите и неземните бели потоци, той придобива ново качество. В централното символично произведение цветът, с неговата особена фактурна разработка, се възприема като явление от космически порядък, като светене на пространствения огън. Червеният пламък, сякаш изтръгващ се от земните недра в крайното ляво платно, неговото хтонично проявление в крайното дясно – това също е огън само, че подземен. В същност, бялото огнено сияние, който сумира в себе си целият цветови спектър, обхваща светоносната материя на всички останали картини и я приобщава към своята стихия. По този начин, обичайното “кристализирано” състояние на огъня може да бъде охарактеризирано като Светлина.

 Както е единен огънят на Майката на Света с огъня на звездите – Учителите, така и качествено е единна с централната картина природата на огненото светене, обкръжаващо образите на земните въплъщения на Учителите. Всеки един от тях, извършвайки подвиг по преобразяване съзнанието на хората, носи в себе си огъня единен, неизменен за цялата Вселена. Така живописната материя на пространствения огън е призвана у Рьорих да изрази сиянието на тяхната творяща мисъл.

Идеята за цветовия синтез, реализирана чрез фокусирането на яркото сияние на цветовете в белия цвят на централното платно, непосредствено произтича от идеята за духовното единение на носителите на Светлината, тяхното общо притегляне към великия женски образ. Блестейки с Космически лъчи, Майката на Света въплъщава в себе си Любовта. Огънят и Любовта са тъждествени в художествения образ на “Знамена на Изтока” – "Знамена на Светлината”. Както е жертвена Любовта на Майката на Света, така е жертвена дейността на изпратените от нея на земята Учители. Червеният подземен огън, следвайки логиката на Рьориховата идея, представлява символическо олицетворение на хаотичното равнище на съзнанието на човечеството, което преобразуват Учителите на Света, съединявайки съзнанието човешко със съзнанието космическо.

Единството на красотата, истината и добротата, въплътени в серията “Знамена на Изтока”, сближава художествените идеи на майстора с философията на Всеединството. Нейният създател, изтъкнатият философ от Сребърния век В. С. Соловьов, е мечтаел за космическа еволюция, осъществявана във Всеединството на природното, човешкото, и божественото начало. Християнското прочитане на принципа на Всеединството е лежало в основата на замисъла в по-ранната серия, “Санкта”, нарисувана от Рьорих през 1922 година. Тогава герои на неговите картини са  православни общинници, които са вършили на земята своето праведно богоугодно дело, ясно представлявайки идеала – Царството Божие. Създавайки “Знамена на Изтока”, Рьорих с това е разширил земното братство до мащаба на всемирното и е развил осмислянето на принципа за Всеединството до вселенско равнище. Като физически изразител на световното Всеединство в този случай се появява при Рьорих не слънчевата светлина, а космическият Огън, който сияе в централната картина “Майката на света” – онова, което Рьорих е определял като Светлина с главна буква, като творящ огън, който носи в себе си високи вибрации и освен физическата светлина вмества в себе си любовта, красотата, знанието. Съшността на цветовия акорд на ансамбъла е в символичното приближаване на физическата светлина до вселенския Огнен Свят, също както и съдържателният смисъл на серията – в осъзнаването на общочовешката, световната ценност на духовната висота на Носителите на Светлината, тяхната блага творяща мисъл. Неслучайно Рьорих утвърждава: “Огънят на пространството и психическата енергия са свързани помежду си и представляват основата на еволюцията” [17].

Рьорих е бил дълбоко убеден в това, че светът скоро ще стане единен, и като висша нравствена ценност ще се утвърди трудът в името на Общото Благо. Чрез прекрасните образи на изкуството той е искал да напомни на човечеството за първите общинници – Буда, Конфуций, Христос, Сергий Радонежки и други, да въведе в руслото на съвременния живот великите образи на тези истински “законоположници на Общото Благо”, въплъщаващи вътрешната хармония на Универсума. “Не са толкова много те – строителите на живота, отговарящи по вътрешен смисъл на бъдещата еволюция. И трябва много внимателно да подбираме тези имена на бъдещата светлина, продължавайки техния списък до съвременността” [18]. Може да се каже, че Рьориховите герои от “Знамена на Изтока” са членове на едно стоящо извън времето братство, съществуващо на земята като реално въплъщение на идеала за Световна Община. Техните образи са необичайно прости и в същото време поразително убедителни.

Художникът снема цялата ненужна “позлата” от техните образи: очовечава и осъвременява своите персонажи. При все това той привнася в оформилата се иконография свежото усещане на ландшафтите на Изтока, които се разкриват пред него в цялото си многообразие. А космичността на пейзажите във всички произведения на серията придава на оживелите образи значителност и мащабност, съответстваща на тяхното вътрешно величие. Пейзажът в картините не е фон, а също герой, реално обкръжение, вечно съществуващ свят, памет на земята.

Във всеки един от изобразените Учители авторът осветява онова, което е преминало през вековете, изкристализирало е в своята простота и се е запазило в историята като абсолютна и безусловна ценност. Именно в такъв контекст е показана ролята на всеки един и в същото време се дава оправданието на онази глобална идея, заради която те извършват своя жертвен подвиг. Неслучайно символът на чашата се акцентира и в лявата, и в дясната половина на ансамбъла. А човечността и простотата на общинниците Рьорих още веднъж подчертава в картината “Стражата на Хималаите” – така той представя съвременното братство от единомишленици, стоящи на стража на земната еволюция. Художникът преднамерено не конкретизира техните индивидуални черти: тук са представени не отделни личности, а хармонична общност, въплъщаваща идеята за съгласувано действие.

Интересно е, че крайните картини от серията са също така безличностни, техни герои са не хора, а свещени понятия. Дясното платно с раждащата се Афродита (Лакшми) представлява химн на красотата. Представлявайки своеобразен лайтмотив, красотата в нейния космически облик пронизва всяко едно от деветнайсетте произведения на серията като най-важна естетическа категория. Красотата на Хималаите, Тибет, Китай, Палестина, Русия се сливат при Рьорих с духовната красота на Учителите на Изтока.

Крайното ляво платно възпява безстрашието на човешкия разум в неговото противодействие на тъмнината. Събирателният образ на Дордже по същество демонстрира още шаманската магия. Следващите картини разкриват идеята за възцаряването на мъдростта: Мохамед отхвърля идолопоклонството, Буда побеждава Мара – властелина на преизподнята, Нагарджуна получава съхраняваното да време знание. Учителите овладяват знанията за скритите възможности на овешкия организъм и, като управляват в пълна степен психическата енергия, изпращат на света, като Сараха, стрелите на благото.

Може да се каже, че серията е пронизана от неустрашима мъдрост и красота. Тези две понятия са неразривно свързани в ансамбъла и преминават през неговите произведения, като се проявяват във всяко от тях в един или друг аспект. Според Рьориховото разбиране за истинното знание няма човешки разграничения, а ключът към него е “устремът към Красотата” [19]. Тук художникът следва многозначителния синкретизъм на древните. Неслучайно в Индия Лакшми – богинята на Красотата нерядко е отъждествявана със Сарасвати – богинята на мъдростта. “Колко е хубаво, че красотата и знанието се сливат неразривно с най-добрите велики подвизи и самите крепнат на стъпалата към великото преобразяване на живота” [20] – пише Рьорих.

И светлината на Знанието, и светлината на Красотата се концентрират в огненото сияние на любовта от централното платно “Майката на света”.

Намиращата се редом картина “Стражата на Хималаите” с такива по човешки прости образи на общинниците пряко свързва любовта и простотата. Простотата, красотата и безстрашието в огнения кръг на любовта – в такъв синтез се разкрива художественият замисъл на “Знамена на Изтока”.

“Простота, красота и безстрашие. Така е заповядано.” – е писал през 1924, в периода на създаването на серията, Николай Константинович. – “Безстрашието е нашият водач. Красотата е лъч на постигането и възвисяването. Простотата е ключ от дверите на Бъдещата тайна.

И не “простотата” на лицемерието и унизеността. Но великата простота на достижението, покрита с диплите на Любовта. Простота, която отваря самите тайни, самите свещени двери на всеки, който е донесъл светилник с искреност и неспирен труд.

И не “красотата” на условността и лъжливостта, която е затаила червеите на разложението. Но красотата на духа на истината, която е отхвърлила всички предразсъдъци. Красота, която е озарена с истинска свобода и подвиг, в сиянието на чудото на цветовете и звуците.

И не подправеното “безстрашие”. Но безстрашие, познаващо необятността на Създанието, отличаващо самоувереността в действието от високомерното самомнение. Безстрашие, владеещо “меча на мъжеството” и поразяващо пошлостта във всичките ѝ видове, макар и прикрита с брокат.

Разбирането на тези три завета и тяхното действително проявяване в живота създава убедителност, създава крепост на Духа” [21]. Сега, когато платната от серията “Знамена на Изтока” са пръснати по различни колекции, можем само да се догаждаме за това каква велика мощ и красота е притежавал Рьориховият ансамбъл. Възможно е авторът да е планирал да го помети в полукръгло помещение, където цялата последователност на произведенията би могла да се види от еднакво разстояние. Влезлият в тази зала несъмнено би бил очарован от притегателната сила на светлината, която се лее от платната, и потресен от значителността на въплътените в тях идеи.

Днес, след дългите години на войнстващ атеизъм и идеологически забрани ние отново искаме да усетим в себе си откритостта към всички народи, стремежа към всечовешко единство, да се докоснем до духовните съкровища на света и, както някога пратениците на княз Владимир, да придобием висшето начало в образите на красотата.

Рьорих неслучайно е сравнил картините от серията със знамена. Знамето се е появило в държавите от Изтока в древни времена като добре видим знак за сбор и обединяване на воините. И явно художникът е искал неговите платна, посветени на великите подвижници, не само да възхищават със своята красота, но и да служат на целите на единението по пътищата на духовното възхождане.

 
Литература:

1. Рерих Н. Твердыня пламенная. Рига: Виеда. 1991. С. 153.

2. Рерих Н.К. Алтай-Гималаи. М.: Мысль, 1974. С. 23.

3. Цит по: Беликов П., Князева В. Рерих. М.: Мол. гвардия. 1973. С. 213

4. Рерих Н.К. Алтай - Гималаи. С. 64.

5. Соколовский В.В. Художественное наследие Н.К. Рериха (Перечень произведений с 1885 по 1947 годы)// Н.К. Рерих. Жизнь и творчество. М.: Изобраз. искусство, 1978. С. 283-284; Decter J. Nicholas Roerich. London: Thames and Hudson Ltd, 1989. P. 148.

6. Рерих Н. Твердыня пламенная. С. 192.

7. Рерих Н.К. Листы дневника: В Зт. М.: МЦР. 1995. Т. 1. С. 493.

8. Рерих Н. Твердыня пламенная. С. 192.

9. Pерих Н. Цветы Мории. Пути благословения. Сердце Азии. Рига: Виеда, 1992. С. 174.

10. Слово о живописи из сада с горчичное зерно. М.: Главная редакция восточной литературы, 1969. С. 112.

11. Булгаков С.Н. Свет невечерний. Созерцания и умозрения. М.: Изд-во ACT; Харьков: Фолио, 2001. С. 506.

12. Бердяев Н.А. Русская идея. М.: Изд-во ACT; Харьков: Фолио, 1999. С. 175.

13. Циолковский К.Э. Очерки о Вселенной. М.: ПАИМС, 1992. С. 38.

14. Лосский И.О. Избранное. М.: Правда, 1991. С. 586.

15. Трубецкой Е.Н. Три очерка о русской иконе. Новосибирск: Сибирь XXI век, 1991. С. 13.

16. Фосдик З.Г. Мои Учителя. Встречи с Рерихами (По страницам дневника: 1922-1934). М.: Сфера, 1998. С. 239.

17. Рерих Н. Цисты Мории. Пути благословения. Сердце Азии. С. 254.

18. Рерих Н. Алтай - Гималаи. Рига: Виеда, 1992. С. 87-88.

19. Рерих Н. Держава Света. Священный дозор. Рига: Виеда, 1992. С. 38.

20. Пак там. С. 41.

21. Рерих Н. Цветы Мори. Пути Благословения. Сердце Азии. С. 148-149.

© Евгений Маточкин. © Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 14.11.2009.

Бр. III - 2009 (36)