ФИЛОСОФИЯ
|
|
ФИЛОСОФИЯ |
|
|
Константин Зайцев
НЯКОЛКО АЙСБЕРГА ПО СЛЕДИТЕ НА “ФИЛОСОФСКИЯ ПАРАХОД”* (За Бердяев и теософията)
Повечето хора, почитащи семейство Рьорих, изобщо не познават тяхната доктрина. “Да, имало е такива художници. Те са пътешествали в Индия. И някъде там, в Тибет ли, или в Шамбала, се срещнали със свети отшелници и мъдреци – махатми. Те учели на духовност, писали за красотата, за това, че красотата ще спаси света. Призовавали към търпимост и уважително отношение към всички религии, единството на които семейство Рьорих проповядвали. И изобщо учели хората да живеят в хармония с природата и Космоса”. Дякон Андрей Кураев, “Сатанизъм за интелигенцията”
Повечето хора, почитащи Николай Бердяев като изтъкнат религиозен философ, може би са чели неговите произведения и дори са в течение на основните положения на неговата доктрина; някои могат да са съгласни с него, други – не, но и едните, и другите са склонни да го смятат за човек ерудиран, високодуховен и разсъждаващ единствено за онези неща, за които е имал понятие. И толкова по-невероятна би им се сторила идеята, че той е могъл не само да разсъждава за философии, основните положения на които не са му били известни, но и да прибягва до преки изопачавания, приписвайки на опонентите си мнения, към които те изобщо не са се придържали. Като пример ще вземем една негова статия, публикувана в списание “Наука и религия” №9 от 1991 година. Тя е озаглавена “Учението за превъплъщаването и проблемът за човека. – Прераждането. Проблемът за безсмъртието в окултизма и християнството” и е препечатана от сборник, издаден в Париж през 1935 година. За разлика от автора на споменатата статия, тук ние ще се постараем да сведем до минимум нашите собствени построения и ще предоставим повече място за цитати, за да може на тяхна основа читателят да направи собствена преценка. Ще отбележим по този повод, че в самата статия напълно отсъстват каквито и да било цитати от критикуваните източници. В началото на статията се съдържат няколко толкова различни твърдения, че в началото не знаех как да подходя към тях. Накрая реших да сложа в цитата цифри в скоби, а след това да разгледам този встъпителен абзац точка по точка. “Блаватска, много надарена жена, с несъмнени окултни способности, в своята чудовищна по стил и смесици “Doctrine Secrete” (1) профанира древните индуски учения (2) в духа на съвременния натурализъм и еволюционизъм. Тя ненавиждала християнството (3), поставяла много по високо брахманизма и будизма и вероятно с охота би приела “арийския параграф”, натрапван в съвременна Германия (4). Това много улеснява съждението за Блаватска от гледна точка на християнското съзнание.” 1. На първо място, съдейки по цитираното заглавие на книгата, Бердяев се е запознал с нея в превод на френски език. На всеки, който поне малко е запознат с лингвистиката, трябва да е известно, че английският и френският спадат към различни езикови групи, и да се съди за стилистиката на книгата по един такъв превод е най-малкото самонадеяно. Освен това Блаватска е писала на език, различен от майчиния й. Всъщност това е формалност, незаслужаваща внимание, затова преминаваме към следващата точка. 2. Очевидно, човек, който разсъждава за профанация на дадени учения, подразбира, че ги познава в тяхната истинска, непрофанирана форма. За щастие, някои цитати от същата тази статия красноречиво свидетелстват за дълбочината на познанията на автора в тази област. “Неотвратимостта на съдбата означава винаги детерминираността на човека от космическите сили. Само християнството познава освобождаането на човека от властта на съдбата.” В същото време източниците доказват обратното. Във Вишну-пурана се разказва историята за Прахлада, син на асур (демон), чийто баща го подлагал на най-различни преследвания, заради това, че се покланял на Вишну. “Шри Бхагаван каза: ти имаш любов-бхакти към мен, и тя, наистина, ще пребъде в теб. О Прахлада, избери си дар от мен, какъвто искаш. Прахлада каза: Бях възненавиден, защото те прославях. Прости, о боже, греха, извършен от моя баща. Поради ненавист членовете ми бяха сечени с оръжие, хвърляха ме в бушуващи пламъци, жилеха ме ураги, в храната ми слагаха отрова. Вързаха ме и ме хвърлиха в морето, натрупаха върху мен куп скали, прилагаха против мен всякакви други средства – но аз, твоят почитател-бхакта, останах невредим. От греха на всичко това с твоето могъщество, о Владико, избави сега моя баща. Шри Бхагаван каза: О Прахлада, по моя милост всичко това ще се сбъдне за теб.” (Вишну-пурана, книга първа, ХХ, 25) [1]. Подобни изказвания не са единични – подобни идеи се съдържат не само в Пураните, но и в Бхагавад-гита: “Който Мене нероден и безначален знае, на световете господар велик, той без съмнение измежду смъртните от всички грехове свободен става” (Х, 3) [2]**. Какво можем за кажем за познаването от страна на автора на “древните индуски учения”, ако той не е запознат с класика като Бхагавад-гита? Впрочем, той си признава откъде е почерпил сведенията си за индийската философия: “Генон, познавач на религиозната философия на Индия, казва, че теософите са преобърнали терминологията...”. Но не трябва да забравяме, че Генон, без да е бил, както изглежда, в нито една източна страна (поне биографичните очерци премълчават за такива пътувания), ако не броим някои страни в северна Африка, е заявявал, че “доколкото ни е известно, освен нас на Запад не съществува нито един автор, който да излага автентично идеите на Изтока” [3]. Впрочем, творчеството на този “познавач на религиозната философия на Индия” заслужава написването на отделна статия. А доколкото сред нашите читатели със сигурност ще има и такива, които уважават мнението на Елена Рьорих, ще приведем цитат от нейно писмо до А. Асеев: “Сега за Ваше сведение. Французинът философ Генон е ненавистник на будизма и теософията. Имала съм неговите статии по този повод и съм била поразена от недомислието и дребнавото чувство като че на лична завист и злоба срещу тези Учения. Нещо, разбира се, може да се обясни с това, че той е мюсюлманин, т.е. неотдавна премина в мюсюлманството, и е трябвало да покаже своето усърдие на лицата, които са го подкрепили, но дори и това урони престижа му в очите на мнозина.” [4]. 3. Да преминем сега към въпроса за отношението на Блаватска към християнството. Тук ще ни помогне един цитат от същата статия: “А. Безант смекчи отношението на теософията към християнството, при нея нямало враждебност, както при Блаватска.” Тук трябва да напомним, че преди да се запознае с книгите на Блаватска тя се е разочаровала в християнството и станала убедена атеистка. В частност, е писала такива книги, че те били конфискувани като вредни. Ако Блаватска е успяла да възвърне доверието и към християнството (а да се направи това е много по-трудно, отколкото да се обърне просто невярващ човек), то такава “вражда към християнството” би следвало да се вземе на въоръжение от Ватикана. Самата Блаватска в предговора към втория том на “Разбулената Изида”, съдържащ критика на християнската теология, пише:
"Ако това би било възможно, ние не бихме дали този труд в ръцете на мнозина християни, на които четенето не би донесло полза и не за които той е написан. Ние имаме предвид онези, които искрено и чистосърдечно вярват в своите съответни църкви и онези, чийто безгрешен живот отразява блестящия пример на Пророка от Назарет, с чиито уста духът на истината високо е говорил на човечеството... Представлявайки анализ на религиозните вярвания изобщо, този том е специално насочен срещу богословското християнство, главния противник на свободната мисъл. Той не съдържа нито една дума срещу чистите учения на Исус, но безпощадно разобличава тяхното израждане в пагубно вредните църковни системи, които разрушават вярата на човека в собственото безсмъртие, в своя Бог и подкопават всяка нравствена свобода." [5]
За същото тя пише и на своята леля Н. Фадеева, в отговор на нейната молба да ѝ изпрати “Разбулената Изида”:
“Но аз изпитвам опасения относно втория том – “Против теологията и за Религията”. Аз зная колко искрена сте Вие в своята преданост към бога, колко чиста и непорочна е Вашата вяра, и аз само се надявам, че Вие ще разберете, че книгите ми са написани не срещу религията, не против Христа, а срещу страхливото лицемерие на онези, които са убивали, изгаряли хора на клади в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да правят това практически веднага след Неговата смърт на кръста за цялото човечество, особено за грешниците, за падналите, за езичниците, за падналите жени и за онези, които са се отклонили от правия път – и всички зверства са извършвани в Негово Име!... И макар нашите попове често да са пияници и крадци, а понякога просто глупаци – все пак тяхната вяра е чиста и не може да не води към добро. Учителят признава това; Той казва, че единственият народ в света, чиято религия не е спекулация, това са православните. Що се отнася до нашите привилегировани класи, то нека вървят по дяволите.” [6]
Разбира се, тези изказвания не съвпадат с мнението на църквата, но такава позиция не може да се интерпретира като враждебна на християнството изобщо. Бердяев в същата статия пише: “Мисля, че е абсолютно неизбежно да се допусне предсъществуването на душите в духовния свят. Душата не може да се създава в момента на зачатието...”, с което самия той се отклонява от учението на църквата. Защо тогава непризнаването от страна на други на някои догмати трябва да се разглежда като враждебност?
4. Приписването на Блаватска на възгледи, сходни с фашизма, е широко разпространено и се основава най-вече на нейното използване на свастиката и термина “арийски”. Но ако следваме тази логика, в същото грешат и християните, тъй като завоеванията на фашистите са осъществявани под лозунга "Gott mit uns", а върху танковете им са изобразявани не свастики, а именно кръстове. Сред целите на Теософското Общество, основано от Блаватска, фигурира следната "1. Да се образува ядрото на Всемирната Братство на Човечеството без разлика на раса, цвят на кожата или вероизповедание. [7] В същия "Ключ към Теософията” на друго място се казва: "Какво Вие смятате за дълг на човечеството изобщо? Теософът. Пълното признаване на равни права и привилегии за всички без разлика на раса, цвят, социално положение или произход." [7]. Следва да напомним, че през XIX век на много места негърът изобщо не е бил считан за човек, а в най-добрия случай е бил търпян като слуга, като при това към “негрите” са били отнасяни на практика всички хора с по-тъмен цвят на кожата, включително индийците. Такова отношение се е смятало за нормално сред хора, смятащи себе си за образовани и Блаватска е имала сблъсъци с тях именно на тази почва: “...един от индо-британците, който безцеремонно ме разглеждаше, се обърна към мен. – Това са ваши слуги... нали? – попита той, презрително кимайки към Нараян и Бабу. Аз избухнах в негодувание при тази очевидна преднамерена дързост. – Слуги... Вие грешите: двамата джентълмени са наши добри приятели и братя – добавих аз, натъртвайки силно думата “джентълмени”. Наглостта и нахалството се развиват в индо-британците бързо. Моят отговор предизвика у двамата гръмък смях." [8]. Както е известно, сред последователите на Блаватска е имало както негри, така и евреи; очевидно те не са намирали в нейното учение никакво сходство с фашистката идеология. Айнщайн, също евреин и антифашист, според свидетелство на неговата племенница, с интерес е изучавал “Тайната доктрина”. Освен това, във връзка с противоречието на цитираната тук първа точка от нейната програма на официалната идеология, във фашистка Германия Антропософското и Теософското общества са били забранени. Що се отнася до термина “арийски”, то неговото първоначално значение е било друго: “Арян (санскр.) Буквално – “свят”; този, който е усвоил Арясатяни и е стъпил на пътя Арямарга към Нирвана или Мокша, великия “четирисъставен” Път. Отначало те били известни като Риши. Но днес това наименование е станало епитет на расата и нашите ориенталисти, лишавайки по този начин индийските брахмани от тяхното изключително по рождение право, са направили арийци от всички европейци.” [7]. “Расите” на Блаватска се редуват в историята на Земята: “Що се отнася до четирите определени Раси на човечеството, предшестващи нашата Пета Раса, в този въпрос няма нищо мистично... Тази легенда е универсална... При мексиканците... намираме предание за четири последователни разрушавания на света с огън и вода, същото предание са имали и египтяните, и до ден днешен го пазят индусите” [10]. Блаватска само е присвоила битуващия по нейно време сред етнолозите термин “арийска раса” към сегашното население на Земята. Следва да отбележим, че английската дума race може да се преведе и просто като “род” и само в руския език притежава тясно значение. И дори тези сменящи една друга раси при нея не се противопоставят една на друга: “Човечеството, от първата до последната, или Седмата, Раса, представлява един и същ ансамбъл от актьори, спуснали се от по-висши сфери, за да извършат своето артистично турне на нашата планета, Земята” [11]. Като допълнение към това Блаватска недвусмислено отбелязва: “Окултната доктрина не признава такова деление като арийци и семити, и приема дори туранците с много големи резерви” [10]. Сега, след като изяснихме тези четири точки, ще продължим по-нататък. “За Блаватска всичко е резултат от закон, който се разбира много натуралистично, няма чудо. Човекът се състои от физическо тяло, астрално тяло, или душа, и висш, неизменен нечовешки дух.” – пише Бердяев. Тук той ѝ приписва възгледи, по-скоро близки ду учението на спиритистите, с които тя е имала разногласия. Ето подразделението, дадено от Блаватска в “Ключ към Теософията”: “а). Физическо тяло; б). Живот или витален принцип; в). Астрално тяло; г). Вместилище на животинските желания и влечения; д). Ум, интелект, представляващ висшия разум в човека, чиято светлина или излъчване в течение на живота свързва Монадата със смъртния човек; е). Духовна Душа; ж). Дух.” [7]. Ясно е, че това няма нищо общо с приписваните ѝ възгледи. Някои нейни последователи привеждат и друга класификация, но тя също е седморна и се различава само в подробности. Впрочем, в “Разбулената Изида” Блаватска пише за тройствената природа на човека, но не като за своя собствена идея, а цитирайки различни християнски мистици. “Безличният космически пантеизъм на Блаватска е напълно ясен. Космосът – това е Бог.” – твърди Бердяев. Но нима признаването на космоса за Бог следва от признаването на съществуването на Бога във всеки атом? “Нашето Божество не е нито в рая, нито в някакво специално дърво, здание или планина: то е навсякъде, във всеки атом, както на видимия, така и на невидимия Космос, вътре, вън и около всеки неделим атом и делима молекула, тъй като ТО представлява мистичната сила на еволюцията и инволюцията, всемогъщата и дори всеведуща творческа потенция.” [7]. Интересно е, че Бердяев обвинява Блаватска в следното: “Човек може да бъде камък, растение и може да стане Бог. Това е универсален трансформизъм, в който не можем да открием устойчив образ и лик.” Нима той не е чувал за Бога, който станал човек? И защо тогава, ако човекът става Бог, това е трансформизъм, а ако Бог стане човек или Словото – плът, то не е? Може би под “универсалност” на трансформизма следва да се разбира възможността за обратни прераждания? Но не е тайна, че Блаватска е отричала популярната източна идея за възможността за прераждане на човека в животни. “Теософите обичат да цитират Ориген” – пише Бердяев, - “но Ориген е учел не за прераждане, а за предсъществуване, което изобщо не е едно и също.” Тук той или демонстрира лошо познаване дори на християнските извори, или преднамерено се опитва да заблуди читателя. Та нали Ориген казва: “Умиращите тук с обикновена смърт се разпределят въз основа на делата, извършени тук, така че признатите за достойни за така наречената адска страна получават различни места съответно на греховете си. Също така може би и онези, които, така да се каже, умират там (на небето), слизат в този ад, признати за достойни да обитават различни, по-добри или по-лоши, жилища върху цялото земно пространство и да се родят от едни или други родители – така че израилтянинът може някога да попадне в числото на скитите, а египтянинът – да премине в Юдея.”. Освен това, Фотий, който е чел недостигналия до нас пълен гръцки текст на книгата “За началата” е писал за Ориген: “пустослови за прераждане на душите, за одушевени звезди и тям подобни” [13]. По-нататък Бердяев приписва на Блаватска възгледи, съответстващи по-скоро на народните вярвания на древна Гърция, отколкото на философията на Платон и Плотин: “Теософическото учение за безсмъртието като прераждане е всъщност по-близо да античната, гръцката гледна точка, отколкото до християнството. За гърците безсмъртен е бил само богът, докато човекът е бил смъртен. Безсмъртието в гръцкото съзнание е било преди всичко утвърдено за героя, свръхчовека, полубога. Героите – това са хора, придобили за себе си безсмъртие на душата. Безсмъртието отначало е било признато като привилегия на малцина.” Но Платон, с когото се солидаризира Блаватска, във “Федон” и други диалози е учел друго. Предвид общоизвестността на тези диалози сметнах за възможно да мина без цитати. Освен това, в статията се съдържат следните твърдения: “Блаватска също така решително отрича грехопадението и за нея не съществува отговорност. Злото за нея е необходимо.” В същото време в едно от писмата на нейните учители е изказана напълно противоположна гледна точка: “Нашите представи за доброто и злото. Злото не съществува като такова, а има само отсъствие на добро. Злото съществува единствено за оня, който става негова жертва. То произлиза от две причини и не повече, отколкото доброто, представлява независима причина в природата. Природата е лишена от добро и зло, тя просто следва неизменни закони, като дава живот и радост или изпраща страдания и смърт и разрушава създаденото от нея. Природата притежава противоотрова за всяка отрова и нейните закони са – възмездие за всяко страдание. ... Истинското зло се поражда от човешкия разсъдък, и неговият произход е изцяло свързан с разсъждаващия човек, който се е отделил от природата. Така, единствено самото човечество представлява истинския източник на злото. Злото е преувеличено добро, рожба на човешкото себелюбие и алчност. Замислете се по-дълбоко – и ще откриете, че освен смъртта, която не е зло, а неизбежен закон, и нещастните случайности, които винаги ще намерят отплата в бъдещия живот – произходът на всяко зло, голямо или малко, се съдържа в човешкото действие, в човека, чийто разум го прави единствения свободен деец в природата.” [12] И това се нарича необходимост на злото и отричане на отговорността? Блаватска допуска тук само съществуване на “тъмната страна на природата”, за която пише “под последната не трябва да разбираме проявлението на някакъв зъл принцип, който представлява malum in se, но само, така да се каже, сянка на Светлината” [5]. И тя, напротив, обвинява християните в изобретяването на толкова необходимия им Дявол: “представят ни Сатаната като подкрепа и главна опора на духовенството – подобно на Атлас държащ върху плещите си християнските небеса и космоса. Ако той падне, тогава, според тях, всичко е изгубено и трябва да настъпи хаос”... “Три века и половина преди Христа Платон е изразил своето мнение за доброто и злото, казвайки, че “в материята съществува сляпа, упорита сила, която се противи на волята на Великия Строител”. Тази сляпа сила под християнско влияние е била превърната в зряща и носеща отговорност; тя е била превърната в Сатана!” [5] Виждам, че моята статия вече достигна размерите на рецензираната и затова се налага някак си да я приключвам. Ще я завърша с отговор на опита на Бердяев да обвини окултистите и теософите във фатализъм: “Християнското учение изобщо не признава, че ангелските йерархии ръководят човешките съдби, както смятат теософските и окултните учения. Ролята на ангелските йерархии е медиумична и посредническа, но те не застават между човека и Бога.” Очевидно тук се имат предвид споменатите от Блаватска “липики”. Но тя обяснява значението на тази дума по следния начин: “липиките са свързани с карма, бидейки нейни непосредствени летописци. ... Оттук думата Липика – писател или преписвач”. На друго място се дава пояснение – “значението на гръцката Немезида или карма е било напълно забравено. Иначе християните биха разбрали по-добре дълбоката истина, че Немезида няма атрибути, че страшната богиня е абсолютна и неотменима, като принцип, но ние самите – нациите и индивидите – го привеждаме в действие и даваме импулс на неговата посока” [9].
Литература: 1. Вишну-пурана. Книга первая. СПб., 1995. 2. Философские тексты Махабхараты. Бхагавадгита. СПб., 1994. 3. Р. Генон. Кризис современного мира. М., 1991. 4. Письма Е.И. Рерих в Югославию. М., 1997. 5. Е.П. Блаватская. Разоблачённая Изида. т.II. М., 1992. 6. Е.П. Блаватская. Письма. М., 1995. 7. Е.П. Блаватская. Ключ к теософии. М., 1993. 8. Е.П. Блаватская. Из пещер и дебрей Индостана. М., 1991. 9. Е.П. Блаватская. Тайная доктрина. т.I, М., 1993. 10. Е.П. Блаватская. Тайная доктрина. т.II, М., 1993. 11. Е.П. Блаватская. Тайная доктрина. т.III, М., 1993. 12. Письма Махатм. Самара, 1993. 13. Ориген. О началах. Самара, 1993.
Обяснителни бележки: * Философски параход — кампания на болшевишкото правителство на РСФСР по изселване зад граница на неугодни на властта интелектуалци, осъществена през септември и ноември 1922 г. – бел. прев. ** Стиховете от Бхагавад-гита са цитирани по българския превод на Рамакришна Каушик (Индийските санскритски първоизточници – Веди, Упанишади, Бхагавадгита. С.: Любомъдрие, 1996. с. 323-380.) – бел. прев.
|
||
|
|
|
|
|
Публикувано в
|
|