UNITAS TEMPORUM
|
|
UNITAS TEMPORUM |
|
|
Кристина Горанчева Приветствено слово за лекцията на Карандаш и д-р Стефан Генчев "Космосът под боите на Леонардо да Винчи", проведена в рамките на VI пролетна лектория "Единство на времената"
Скъпи приятели! Добре дошли на третата лекция от Петата пролетна лектория “Единство на времената”. Лекция, озаглавена “Космосът под боите на Леонардо да Винчи”. Въпреки че гръцкият корен на думата космос ни отвежда към понятието за красота, в днешно време сме свикнали да смятаме, че към опознаването на космоса има отношение най-вече науката. И наистина – с теорията на относителността на Айнщайн в науката навлиза идеята за четиримерно пространство-време, а за съвременните учени са нещо обичайно моделите с 11, 26 и дори още по-голям брой измерения. Дори и невинаги да сме в състояние да проумеем докрай тези теории, те не престават да предизвикват нашето възхищение. Рядко обаче си даваме сметка за титаничния подвиг на великите майстори на перспективата в изобразителното изкуство, съумели векове преди учените да въплътят в творбите си многомерния свят. Сред тази величествена плеяда от гении главното място безспорно принадлежи на художника-учен Леонардо да Винчи. Както художниците на западноевропейския Ренесанс, така и православните иконописци на изток, познаващи законите на пропорциите, са използвали перспективата като инструмент за изобразяване на Безпределното. Сред пропорциите първенството безспорно принадлежи на общопризнатата пропорция на красотата – златното сечение или Божествената пропорция, на която през 1509 г. посвещава едноименния си трактат Леонардовият приятел, математикът Фра Лука Пачоли. 500-годишнината от издаването на тази книга, богато илюстрирана от самия Леонардо, тържествено отбелязваме днес с предстоящата лекция. Естествено, перспективата може да представлява инструмент за изобразяване на Безпределността, само когато бъде използвана не шаблонно, а творчески. Както сполучливо отбелязва отец Павел Флоренски, в противен случай “не би се получила никаква Вечеря” [1] – т.е. Тайната Вечеря не би могла да бъде пълноценно изобразена от Леонардо без един творчески, многопластов подход към перспективата. На разгаданите и все още неразгадани тайни на Леонардовата геометрия е посветена днешната лекция. За истинския художник, пише Николай Рьорих в едно от своите есета, “числото, съотношението, не е мъртъв знак, а формула на Битието” [2]. За разлика от всички досегашни лекции, днешната има не един, а двама лектори – Цветан Цеков - Карандаш – един истински художник в смисъла, вложен в тези думи от Рьорих, а следователно – и в Леонардовия и Платоновия смисъл, и д-р Стефан Генчев от Нов български университет – един истински математик в същия смисъл – двамата заедно представляващи пример за нещо, което е път на грядущите времена и което всички ние, според силите си, сме призвани да осъществяваме – сътрудничество между науката и изкуството в пътя на познанието. Синтезът между наука и изкуство е заложен като цел и в устава на сдружение “Нова палитра” – организатор на лекторията, и вероятно не сме имали досега лекция, отговаряща на тази цел в по-голяма степен от днешната, с изключение, разбира се, на лекцията на Карандаш за златното сечение преди четири години, в рамките на Първата пролетна лектория “Единство на времената”. Днес нашите лектори, на които сме изключително благодарни за любезното им съгласие да участват в лекторията, ни предлагат едно обогатено с мултимедийна презентация уникално пътешествие към планетата на Леонардо да Винчи.
1. П. Ф. Флоренский. Обратная перспектива. Собр. соч., т. 3(1). М.: Наука, 1999. С. 69. 2. Н. К. Рерих. Художники жизни. М.: МЦР, 1993. С. 13.
|
||
|
|
|
|
|
©
Сдружение "Нова палитра". Публикувано в
|
|