UNITAS TEMPORUM
|
|
UNITAS TEMPORUM |
|
|
Цветан Цеков - Карандаш
КОСМОСЪТ ПОД БОИТЕ НА ЛЕОНАРДО
През 1955 година, неочаквано, Салвадор Дали показа в Прадо – Мадрид, една своя версия за библейското чудо на “Последната вечеря”. Картината на великия испански художник представляваше симетрично построена композиция в пространството на огромен Платонов додекаедър – божествено съвършена геометрична форма, с 12 съвършени петоъгълни стени. Непосредствено до картината беше разположено и второ табло, което съдържаше подробно начертана цялата геометрия на неговата композиция. “Последната вечеря”, това изключително значимо произведение на Салвадор Дали, се появи гръмотевично и скандално за цялата световна художествена критика. Идеалната пространствена форма на Платон – космичният додекаедър в картината, беше построен от най-прецизно сглобени дървени елементи, нещо, което даде повод на големи световни художествени критици да попитат “какви са тия черчевета, в които Салвадор Дали си позволява да разположи “Последната вечеря”? Картината беше обявена за “поредна ексцентрична изява на лудия каталонец”. И наистина, трябва да бъде доста луд един художник, който предприема да нарисува “Тайната Вечеря” в средата на ХХ век, когато пет века преди него Леонардо е достигнал върха в пресъздаване на това библейско чудо. Зле разбраната “Последна вечеря” на Салвадор Дали, която днес е във Вашингтонския Национален Музей, си остана “скандална” не само за 1955 година, но и за целия ХХ век. Днес група изследователи на Леонардовата сферична перспектива от така наречената “Лаборатория за нестандартна геометрия”: Цветан Цеков – Карандаш – художник, Борис Петров – компютърни технологии, Златка Узунова – програмист, с научен ръководител и главен опонент д-р Стефан Генчев – математик в Нов Български Университет, доказват, че “Последната Вечеря” на Салвадор Дали е първи истински анализ на Леонардовата геометрия във великата стенопис от манастира “Santa Maria delle Grazie” в Милано. Вечно предполаганата, но абсолютно непозната до 1955 година, сферична и геокосмична композиция в “Тайната Вечеря” на Леонардо да Винчи, показана за първи път нагледно, в сюрреалистична визия от “Лудия Каталонец”, представлява велико откритие. В сферичната геометрия на своята картина Салвадор Дали кодира центробежните и центростремителните сили на планетата Земя, прочетени във “Вечерята” на гения на Високия Ренесанс Леонардо да Винчи. Картинната геометрия в Леонардовите шедьоври няма аналог в картините на никой друг ренесансов художник. Неволно Салвадор Дали изправя четиримата българи пред великата стенопис на Леонардо, която ги завежда и по-нататък. Откритият в старата картина и начертан от Салвадор Дали додекаедър днес се установява във “Вечерята” на Леонардо, математически точно и в неговата истинска – златна проекция. Нещо повече, групата установява също така категорично, че без този невидим и загадъчен додекаедър във “Вечерятта” не би бил възможен никакъв подробен анализ на тайната Леонардова картинна геометрия. Някога, в средата на ХХ век, и Николай Райнов, професор по история на изкуството в Художествената академия, в една своя лекция за Ренесанса се обърна към студентите с думите: “...А вие, колеги, да не си мислите, че Леонардо е нарисувал 13 души на вечеря в някакво заведение. Леонардо е сътворил 13 събирателни образа от цялото Човечество, а истинската зала на “Вечерята”, която представлява невидима сфера, това е цялата наша Планета...” Тази реплика премина покрай ушите ни като някаква рутинна и приповдигната мисъл на безкрайно влюбения във Високия Италиански Ренесанс български художествен историк. Днес, Планетата на Николай Райнов и Дванадесетостенникът на Платон, в така наречените “черчевета” на великия сюрреалист, дават възможност на българското изследване да установи за първи път и истинските, автентични числа на Леонардо да Винчи, с които невероятно точно, а би могло да се каже и “педантично” точно, Леонардо оразмерява всичко, до последния детайл в сферичното пространство на “Тайната Вечеря”. Оказа се, че в своята работа Леонардо е въвеждал освен златното сечение и много други известни и най-често неизвестни пропорции. Д-р Стефан Генчев изведе математическата константа на едно непознато, но работещо линейно сечение, което би могло да се нарече поне “сребърно”. Това “ново” за нас сечение конструира едно квазиидеално геометрично тяло със 72 еднакви триъгълни стени, което можем да приемем като “супер-нова хипер-кубична звезда” с пряко отношение към цялата картинна геометрия на Леонардо. Математикът доказа и няколко непознати теореми от трансцедентната геометрия на Леонардо, публикувани при интердисциплинарни лекции на изследователската група в Нов Български Университет и Българска Академия на Науките. В изключително сложната геометрична композиция на “Тайната Вечеря” от манастира “Santa Maria delle Grazie” са установени повече от 20 разновидности на перспективата, между които и спирална перспектива. Българското изследване анализира строго математически формите, величините, разположението и хармоничното единство на множество геометрични фигури под боите на картината, които определят точните места на всичко в нейната композиция. Групата изследователи проектира, при евентуално научно сътрудничество с италиански и други световни специалисти, да приведе автентичните числа на Леонардо в метрична система и да осъществи с нови технологични средства една уникална фотограметрична реконструкция на картината, върху нова стена. Изключително трудната и отговорна реконструкция на Леонардовата стенопис следва да възстанови картината до квадратен сантиметър, във възможно най-близкия изглед на шедьовъра, какъвто “Тайната Вечеря” от “Santa Maria delle Grazie” имаше до средата на ХХ век. Българското изследване на Леонардовата картинна геометрия, което няма аналог, ще търси контакти с културни институции у нас и в чужбина, които са в състояние да предоставят техническа възможност за създаване в подходяща среда на един уникален, нов Музей на Леонардо да Винчи.
Карандаш
Цветан Иванов Цеков (Карандаш) е роден на 24 ноември 1924 г. в село Махлата, Плевенско – сега град Искър. Завършил с отличие по живопис в Художествената академия през 1947 г. при професор Дечко Узунов. През 1941 година – една година преди постъпването си в Академията, Цветан Цеков изучава рисуване с перо при Илия Бешков. Бешков разкрива на своя ученик необятната прелест на черно-бялата рисунка, живописното в графиката и графичното в живописта, и го въвежда в Леонардовата философия на сферичната композиция. Годината се оказва съдбовна за бъдещия художник. В Художествената академия Цветан Цеков започва като на шега и като в “забавна студентска игра”, едно дълго (и никога несвършващо) изследване на сферичната перспектива в живописта на Италианския Ренесанс и по-специално – картинната геометрия на Леонардо да Винчи. Името КАРАНДАШ му дава главният редактор на вестник “Нашенец” през 1942 г., журналистът Стоян Нейков и го прибира в семейството си като свой трети син. Още като студент, в началото на 1946 г., Карандаш става един от основателите на вестник “Стършел”, където работи повече от 40 години. Карандаш е първият носител на наградата “Илия Бешков”. През 2005 г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Искър. Тези две награди цени повече от всички други, наши и международни отличия, които е получил.
|
||
|
|
|
|
|
©
Цветан Цеков-Карандаш. Публикувано в
|
|