ИСТОРИЯ
|
|
ИСТОРИЯ |
|
|
Борислав Гърдев
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ЛЕКАР И ОБЩЕСТВЕНИК
През 2009 година се навършват 95 години от смъртта на един от строителите на нова България и създател на системата на модерното ни здравеопазване Димитър Моллов. Той се ражда в известната еленска фамилия Моллови ( продължител на делото му е неговият син Владимир) на 26 декември 1845 г. Буден и ученолюбив, той завършва последователно Киевската духовна академия през 1867 г. и медицина в Московския университет през 1873 г. Четири години е асистент на руския хирург професор Басов и през 1876 г. е вече доктор по медицина на Московския университет. Като професионалист Димитър Моллов се утвърждава като един от най – добрите организатори на българската здравна система, а като общественик си остава до края на живота убеден народняк – русофил. Моллов е доброволец в сръбско – турската война от 1876 г., организирайки санитарни отряди и болници, а в руско – турската освободителна война от 1877 – 78 г. ръководи санитарен влак на Руския червен кръст и е видински губернски лекар. Избран е за депутат още в Учредителното народно събрание, давайки приноса си за изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. Народен представител е непрекъснато до 28 септември 1886 г. и след падането на Стамболов от власт от 11 септември 1894 до 10 октомври 1896 и от 28 януари 1901 до 17 октомври 1903 г. В свободна България качествата и способностите му са оценени подобаващо. Д. Моллов съставя първия закон за нашето здравеопазване – „Временни правила за устройството на медицинската част в България” от 1879 г., предизвикали възторга на княз Дондуков – Корсаков, след което написва и „Домашен лекар” през 1895 г. Моллов е председател на първия Висш медицински съвет у нас 1880 – 82 г., инициатор е за създаването на държавната химическа лаборатория и за построяването на Александровската болница през 1880 г., главен лекар е на София през 1882 г. и заместник – главен лекар на войската през 1883 – 87 г., а е просветен министър в кабинета на Драган Цанков между 7 септември 1883 и 29 юни 1884 г. Като русофил той е арестуван и интерниран по време на Стамболовия режим, а побоят над него с пясъчните торби в прочутия софийски полицейски участък, преразказан завладяващо и покъртително от Иван Вазов, ражда великолепния разказ „Травиата” от втората част на сборника му „Драски и шарки”, излязла по Великден през 1895 г. Димитър Моллов е сред създателите на Народната партия на 3 юни 1894 г., а като бъдещ кмет на София между 25 юли 1895 и 3 септември 1896 г. има заслуга заедно с Михаил Маджаров за определяне на 11 юли 1895 г. на мястото, където ще се изгражда храм – паметника „Свети Александър Невски”. Моллов е автор на редица възлови статии по медицински и обществени въпроси, участва в редактирането на списанията „Български лекар” и „Медицински напредък”, както и на представителното „Периодическо списание на БКД”, за чието излизане от 1884 до 1890 и след 1900 г. има съществена заслуга. Той е сред основателите на физико – медицинското дружество в София през 1880 г., председател е на Българския червен кръст между 1880 и 1914 г., пръв председател е на Лекарския съюз през 1901 г., действителен член на БКД от 1884 г., подпредседател между 1898 и 1911 г. и председател на природо – математическия клон на БКД – 1884 – 1911 и на БАН – 1911 – 13 г. Първият български анестезиолог Димитър Моллов умира, ненавършил 70 години, на 4 януари 1914 г., но в рамките на отредените му дни реализира напълно забележителния си творчески потенциал.
|
||
|
|
|
|
|
©
Борислав Гърдев. Публикувано в
|
|