ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Бр. I - 2009 (34)

Дияна Златева, Бойко Златев

КОСМИЧЕСКИТЕ ПЪТИЩА НА "АМАРАВЕЛА"

През втората половина на ХIХ век се заражда едно ново течение в руската култура, което се проявява първоначално във философията, а по-късно – в науката и в изкуството. Около столетие след възникването си това течение получава името космизъм.  Космизмът представлява осмисляне на качествено ново ниво на проблема за взаимоотношенията между човека и космоса, осъзнаване на тяхното единство и прилагане на единен подход към тяхното изучаване. Космосът се разбира не само като физическа даденост, но и като духовна безкрайност. Човекът, от друга страна, според космистите е същество уникално, космически феномен, цял един свят от потенциално безкрайни творчески сили.  В своето развитие като философия космизмът закономерно навлиза в сферите на науката, изкуството и религията, стига до идеята, че е необходимо да бъде осъществен синтез между тези различни пътища на познание, за да се възстанови целостта и хармоничността на човешката личност.

Като предтеча на космизма е определян писателят княз Владимир Одоевски (1803?-1869), а негови основоположници са философите Николай Фьодоров (1829-1903) и А.В. Сухово-Кобилин (1817-1903). По-нататъшното развитие на космизма в науката и философията се свързва с имената на Владимир Вернадски (1863-1945), Константин Циолковски (1857-1935), Валериан Муравьов (1885-1932), Александър Чижевски (1897-1964), отец Павел Флоренски (1882-1938), Николай Холодни (1882-1953) и др. Сред първите представители на космизма в изобразителното изкуство са Николай Рьорих (1874-1947), Микалоюс Чурльонис (1875-1911), Максимилиан Волошин (1877-1932). Художниците космисти са продължители на руските духовни традиции, като подобно на религиозните художници  имат за цел на своето творчество разкриването на определена духовна идея. Първата група от художници космисти – “Амаравела” – се сформира в периода 1922-1927 г. Инициатор за създаването на групата е Пьотр Фатеев (1892-1971). Освен него, в групата влизат Вера Николаевна Пшесецкая (с творческия псевдоним Руна),  Александър Павлович Сардан (1901-1974), Сергей Иванович Щигалев (1895-1942?), Борис Алексеевич Смирнов-Русецки (1905-1993) и Виктор Тихонович Черноволенко (1900-1972). Загадъчното и тайнствено название на групата няма еднозначен превод от санскрит и се разтълкува като “носеща светлина”, “творческа енергия”, “кълнове на безсмъртието”. Безспорно, членовете на “Амаравела”  са духовно повлияни от творчеството на  М.К. Чурльонис, М. Врубел, В. Кандински, А. Скрябин. Така на тях са им близки идеите за инобитието, за връзката с Висшето, за духовното преобразяване на човека. За разлика от иконописците те не следват канона, характерен за иконописта и смело търсят нови изразни средства  и си служат с нова символика. Това са новатори, които за първи път на ново идейно и изобразително равнище, използвайки нов живописен език, се стремят към достигането на синтез между философията и изкуството и поставянето на такива мирогледни проблеми като мястото на човека във Вселената, еволюцията на човешкия дух, смъртта и безсмъртието, космическата дейност на вселенския разум, проникването в инобитието и изобразяването на неговата космическа красота. На езика на изкуството те изразяват същите онези идеи, за които са писали представителите на руския философски и научен космизъм – Н.Ф. Фьодоров, К.Е. Циолковски, В. И. Вернадски, А.Л. Чижевски. Много от техните картини философски осмислят и разкриват одухотвореността на вселената. Те се стремят да проникнат в безпределните космически простори не чрез средствата на техногенната цивилизация, а чрез интуитивните прозрения и свободния полет на човешкия дух. Със своето творчество те предусещат разкриването на онези процеси на космическата еволюция, които протичат в нашето настояще, но които още не са разкрити от традиционната наука. В картините им зрителите могат да видят пресъздаденото от художниците проникване отвъд пределите на плътния материален свят и убедителното и ярко разкриване чрез изобразителното изкуство  на други, фини светове – изумително прекрасни,  разкриващи се пред интуицията на творците. Много от техните произведения са музикални и зрителите могат да видят изобразени на платната им цели космически ритми и симфонии, посредством умелото съчетаване на багри, форми и линии.

Б. Смирнов-Русецки в своите мемоари пише: “Заедно ние се чувствахме нещо единно както в художествено, така и в духовно отношение, въпреки че всеки имаше свой индивидуален път и в живота, и в изкуството. Накратко нашите възгледи се свеждаха до няколко най-важни определения. Ние признавахме изкуството за водещ фактор на духовния живот. Възвишеното, космическо начало беше крайъгълен камък на нашата художествена дейност и отразяването на тази  вселенска духовност беше непременно условие за творчеството, а също и критерий за всички оценки. Ние разглеждахме музиката като доминираща измежду всички  изкуства и смятахме проникването на нейните елементи, сливането с тях в изобразителните изкуства за благотворно, животворно качество. В този смисъл ние бяхме последователи на Чурльонис. Ние прокламирахме онова, което се нарича творчество на живота, тоест претворяване на познаниета в жинот - идеи, изказани и от Андрей Бели, и от Рабиндранат Тагор, и в трудавете на теософите…“

Съдбовно значение за групата имат срещите на нейните членове през 1926 г. със семейство Рьорих в Москва. На тези срещи знаменитият художник, мислител и общественик Николай Рьорих подарява на групата  първите два тома от книгите на философско-нравственото учение Жива Етика. Срещите и разговорите с Николай Рьорих, с неговата съпруга Елена Рьорих (философ и писател) и с техния син – видния ориенталист Юрий Рьорих, дават нов тласък на художниците за развитието на космическата тема в тяхното творчество и  намират отражение в приетия през 1927 г. от групата Манифест:

Произведението на изкуството трябва само за себе си да говори на човека, който е в състояние да чуе неговата реч.

Никой не може да бъде научен на това.

Силата на впечатлението и убедителността на произведението зависи от дълбочината на проникновението в първоизточника на творческия импулс и във вътрешната значимост на този източник.

Нашето творчество е интуитивно по своето преимущество, и е насочено към разкриването на различни аспекти на космоса – в човешките облици, в пейзажа и в изобразяването на абстрактните образи на вътрешния свят.

В стремежа към тази цел елементът на техническото оформление е второстепенен въпрос, без претенциите да има преобладаващо значение.

Затова възприемането на нашите картини трябва да върви не по пътя на разсъдъчно-формалния анализ, а по пътя на прочувстването и вътрешното съпреживяване – тогава тяхната мисъл ще бъде достигната.

По покана на Николай Рьорих през 1927 г. голяма част от картините на “Амаравела” са изложени на международна изложба, организирана от  основаната от него организация “Корона Мунди” в Ню Йорк, а през 1928 г. в Чикаго. Това поставя началото на международната известност на тези художници. Техните картини се изкупени от ценители на това изкуство.

Това е периодът в, който групата преживява своя разцвет. Художниците успяват да създадат едни от най-значителните си произведения. “Амаравела” е тясно свързана с театралните кръгове в Москва и Петербург. В.Н. Пшесецкая (Руна) е професионална актриса. Черноволенко играе в театъра; Щиголев работи като художник–оформител в театралната студия “Шаляпин”. Сардан и Черноволенко имат силно изявени музикални интереси и самите те създават великолепни музикални импровизации към много от картините си. Борис Смирнов-Русецки през ранните си години се запознава с художиниците от “Мир искусства” и “Бубновый валет” (“Вале каро”), благодарение на своя чичо изкуствовед А. П. Иванов. От него той научава и за художника Николай Рьроих, което по-късно благоприятства осъществяването на  срещата по между тях през 1926 година. Между 1922 и 1927 г. активно води кореспонденция с В. В. Кандински, от чието творчество черпи вдъхновение.

Известно е че последната изложба на руските художници-космисти, преди нейния трагичен край,  се е състояла през 1929 година.

 През 30-те години поради започнали репресии от официалните съветски власти групата е принудена да прекрати своето съществувание. Арестувани са по-голямата част от членовете й – Руна, Сардан и Щиголев, Смирнов-Русецки. Руна и Щиголев така и не се завръщат от ареста, като и до сега не се знае точната година на тяхната гибел. Заедно с ареста загива и почти цялото творчество на Руна – единствената жена-художник в групата, която се стреми да изобрази в картините си законите на превъплъщението. От множеството нейни картини остават само пет портрета на членовете на “Амаравела”. Смирнов-Русецки прекарва по лагери 14 години.

Космическото изкуство се оказва в разрез с господстващия груб материализъм и произтичащата от него тоталитарна идеология и поради това бива забранено. Оставалите живи след репресиите членове на групата са принудени временно да не рисуват. Картините им дълго време не се излагат никъде.

Едва през 60-те години, започват първите плахи опити да се възстанови паметта за “Амаравела”, а по –късно и да се организират изложби на отделни нейни членове.

Борис Алексеевич Смирнов-Русецки, когото наричат майстора на прозрачността поради неповторимата му техника, оставя огромно творческо наследство от 1 800 картини и 200 етюда. Обединява много от картините си в цикли, около 40 на брой, с различна тематика, като “Прозрачност”, “Есенни размисли”, “Старият Вилнюс”, “Северът”, “Алтай” и др. Природата, изобразявана на неговите картини е жива, мислеща и представлява не просто част от земята, а част от вселената. Художникът остава несломен от 14-годишното заточение и след средата на 50-те години преживява нов творчески подем, рисува много и твърдо вярва, че бъдещето е прекрасно и светло, че вселената е единна и хармонична и че главното в тази вселена е човека.

Виктор Черноволенко е художник, който сам определя себе си  като творец, възприемащ заобикалящия го свят като необозримо огромно творение на изкуството, творение, което е неспирно и което непрекъснато се  разкрива пред взора на Човека. С всяка своя картина той сякаш улавя един миг от това непрекъснато променящо се творение, като същевременно прониква в неговите неизследвани досега дълбини. За него поетът и философът Юрий Линник пише: “Светът на Черноволенко е дълбоко съзвучен на духа на нашето космическо време. Интуицията на майстора прониква в далечната вселена – там, където нашите космически кораби още дълго време няма да долетят. Но това ще стане непременно! Платната на художника ни убеждават в това, че на човешката мисъл са достъпни най-дълбоките пластове на битието. Космосът на Черноволенко завладява със своята приказност. Много от неговите картини представляват космическа лирика:  в тях е изразена с истинска задушевност и човешка топлота мечтата за далечните светове. Това е добър космос. В него тържествуват началата на хармонията и красотата”. Самите заглавия на картините свидетелстват за това: “Човекът сред космичните простори”, “В дълбините на вселената”, “Безпределност”, “Раждането на мъглявината”, “Звездна дъга” и др.

Александър Сардан (Баланов) създава космически картини, които завладяват със своята музикалност. Той прекрасно успява да се справи с поставените си цели да изобрази космичните звуци в цветове, за което му помага не само таланта на художник, но и абсолютния му слух и блестящото му музикално образование.

Пьотр Фатеев създава свят от  загадъчни и притегателни светове. Според критиката “неговите картини звучат, пулсират, мърдат, извиват се и трептят – техните образи са толкова живи, ярки и неудържими, толкова са динамични. Платната му са пълни с мощ и енергия, които могат да  се усетят почти физически”.

Сергей Шиголев създава картини, в които пресъздава идеята за зараждането на нови светове и  материи във вселената.

През 90-те година на ХХ век в Русия, Украйна и Беларус започват да се организират множество изложби на художниците от “Амаравела”. Тяхното космическо творчество привлича огромен поток от ценители. Едновременно с нарастването на актуалността на наследството на философите и учените космисти се възражда и космизмът като направление в руското изобразително изкуство. Вдъхновени от примера на “Амаравела” са съвременните руски художници-космисти като Олег Висоцки, Ирина Богаченкова, Александър Тихонов, Сергей Федотов, Юрий Ушков, Валерия Каргополова, Лола Лонли, Светлана Люшина-Хараламбус, Александър Маранов и много други, чиито картини възторжено се приемат от публиката.

© Д. Златева, Б. Златев. Публикувано в  на: 15.03.2009.

Бр. I - 2009 (34)