КРИТИКА НА ПСЕВДОНАУКАТА
|
|
КРИТИКА НА ПСЕВДОНАУКАТА |
|
|
Юлия Будникова
ЗА КНИГИТЕ НА В.Ю. И Т.С. ТИХОПЛАВ
В анотациите към някои от книгите се споменава, че авторите са учени физици. Той е д.т.н., тя – к.т.н. Но никъде не се дава нито списък с техните научни публикации, нито каквито и да било препратки към тях. Достиженията им в областта на теоретичната физика са напълно неясни, непонятно е доколко те могат да претендират за принадлежност към “авангарда” на съвременната световна наука. Независимо от това те благославят множество открития, описанието на които се отличава с доста объркана терминология и мъгляви формулировки. Правейки заявления, може да се каже, революционни за съвременната наука, авторите в повечето случаи цитират научнопопулярни издания без голяма тежест, а също така на периодични издания от напълно ненаучен характер, по-скоро жадни за сензации. Създава се впечатление, че дори когато говорят за откритията на видни съвременни физици, те предават информация, прочетена във вестници, без да си направят труда да се запознаят с научните трудове в оригинал. В списъците с използвана литература не фигурира почти нито едно сериозно научно издание. Доста небрежно се отнасят авторите и към научните степени на онези, издигат като щит. Така, "академик Н.А. Козирев" никога не е бил член на АН на СССР, според сведения на научната общност “д. ф.-м. н.” Г.И. Шипов е написал, но не е защитил дори кандидатска дисертация, по аналогичен начин стоят нещата и с "к. ф.-м. н. А.Е. Акимов". Цитирайки основоположниците на съвременното учение за Финия свят – Е.П. Блаватска и семейство Рьорих (Живата Етика), Тихоплав не само не дават препратки към първоизточниците, а към други издания, където тези цитати се използват за “потвърждаване” на собствените идеи на различни автори (например Акимов), но понякога изобщо не посочват откъде е взет текстът (например знаменития цитат от Упанишадите “Човекът е създание на размисъла: над каквото размишлява в този живот, това той става в следващия” – която дори е поставена на корицата на книгата “Живот назаем”, но никъде няма нито звук за това, че не Тихоплав, а Блаватска я е пуснала в оборот (на Запад) в своята книга за Кармата (разбира се, с точно посочване на първоизточника)). Изобщо се усеща, че В.Ю. и Т.С. не са чели нито “Тайната доктрина”, нито Живата Етика, мака че смело се захващат да разсъждават и да градят предположения в област, която вече е достатъчно разработена, в която е натрупан огромен опит и са дадени отговори на въпросите, които си задават авторите, при това на много по-високо духовно ниво. Така от техните книги на слабо подготвения читател може да се стори, че Мирозданието се състои от два свята – плътния физически и невидимия, на който е дадено общото название Фин. При това се получава, че в този последния трябва да търсим Първопричината на всичко. Всъщност, говорейки за феномена човек, трябва да имаме предвид поне още един свят – Огнения, над Финия, а изобщо казано, те са седем и едно твърдение като “Трансперсоналният опит свидетелствува, че човек притежава способността безпрепятствено да пътешества във всяко време и във всеки свят в микро- и макрокосмоса” (1; 22), е направо смехотворно, тъй като има светове, недостъпни дори за ангелите. Същият «петрушка» се получава и в случая с “информационните полета”, широко навлезли в съвременния околонаучен оборот и щедро разпръснати по страниците на Тихоплавовите книги. С термина “информационно поле на Вселената” до известна степен се злоупотребява. Формално казано, всяко поле, съществуващо във вселената, носи някаква информация, т.е. е информационно поле. В този смисъл е просто “сензационно” откритието, че торзионните полета са “носиели на информация” Те просто не могат да не бъдат нейни носители, това е тяхно свойство като полета. Какво би следвало да означава специалният термин “Информационно поле на Вселената”? Съвкупността от всички съществуващи полета? В какво е тук научното откритие? Този термин е твърде немаркиран и затова използването му е като сочене към небето с пръст. С какъв тип информация би могъл да се сблъска изследователят? За да разбере правилно с какво си има работа, ученият трябва да притежава способността за диференциация. Редукцията, свеждането на процесите “към общ знаменател”, терминологията, опростяваща реалността едва ли ще ни приближат към истината. Разбира се, стремежът на авторите да намерят общата основа на всички религии, по някакъв начин да интерпретират фактите, с които се сблъскват и науката, и религията, по непротиворечив и за двете начин, да привлекат вниманието на науката към засега слабоизследваните явления на психическата енергия, към проблемите на екологията, включително духовната, е много похвален и отговаря на стремежите в съвременното общество (оттук и широкият интерес към техните книги), но голямото количество нелепости от научна гледна точка и просто безпомощни твърдения от гледна точка на духовната практика, наивното умиление пред всичко, което превъзхожда способностите на авторите, правят тези книги почти булевардно четиво, ако и някои глави да съдържат обективно интересна информация и, ако не друго, дават обзор на актуалните търсения (догадки и заблуждения) в научните и околонаучните кръгове. Бедата на авторите е в това, че без да имат никаква религиозна или историческа подготовка, без да представляват еталон за твърде изтънчено съзнание (въпреки че думата “съзнание” като някакво заклинание постоянно звучи на страниците на техните книги) и по същество без да са носители на нито една традиционна култура (в това число руската) с развита система от ценности и координати, те еднакво се въодушевяват от неща имащи диаметрално противоположно духовно съдържание и, разбира се, последици. Тяхното отношение към проявленията на действителността непрекъснато се “люшка” в рамките на тяхното творчество, а понякога дори и в рамките на една и съща книга, в зависимост от това какво е поразило тяхното въображение в дадения момент. Започвайки на едно място “за здравие” с това, че животът не свършва със смъртта, че целта на човешкия живот е правилно да се подготвим към прехода в другия свят (memento mori), за да се завърнем по-съвършени, че смъртта е “велик преход”, те завършват “за упокой” на друго: “смъртта е беззъба старица с коса, тя е страшно чудовище, което носи на хората безмерни страдания, мъка и болка” (2; 78). А може би хората с техните грехове носят един на друг безмерни страдания, мъка и болка, а смъртта понякога ги прекратява? Изпадайки във възторг от всички нови технологии за удължаване на физическия живот наред (включително екстрасенсориката), Тихоплав някак непрекъснато изпускат от очи, че възникващата на физическо ниво болест много често е проява на заболяване на духа, следователно, това е предупреждение за опасност и призив да променим нещо в отношението си към света, в поведението – именно “Божи дар” за спасение на душата. В случая с детските болести това често е също и показател за духовни изкривявания в семейството. Затова трябва да се прибягва не толкова към болницата, колкото към духовника. И в древността, и в наши дни мнозина са се излекували от тежки недъзи само благодарение на покаянието, без ни най-малка странична намеса. Да се облекчават страданията на хората може, но разбира се, не за сметка на укрепване на духовното уродство. Разбира се, светиите също са страдали от болки, между другото, от напълно определено естество, пораждани от страдания на духа, но тези заболявания са произтичали от приемането на твърде много земна отрова, и точно на тези хора в никакъв случай не е бил присъщ стремежът изкуствено да продължават живота на всяка цена, по всякакви начини в своето изпълнило предназначението си тяло. Те, както е известно, изобщо не са полагали грижи за тялото, достатъчно е да си спомним например св. Серафим Саровски, който цял живот е гонил повиканите за него лекари и е отказвал да приема лекарства по време на болест. Изглежда уместно да се цитира тук един пасаж от Живата Етика: “ние даваме мускус за утвърждаване на дейността, но сме решително против наркотиците1 – успокоители и умъртвители на интелекта. Как ще се развие качеството на мислите, толкова нужно за бъдещия живот, ако го притъпим с отрова? Но медицината не се скъпи да произвежда живи мъртъвци!” (Йерархия, § 186). Изобщо, да се разбере в какво авторите виждат смисъла на живота е много трудно: дали това е безкрайното удължаване на човешкия живот в една и съща физическа обвивка и в човешки образ, и тук всички средства са добри – и молитви, и медитация, и концентрация върху числа, и използване на психогенератори, и екстрасензорика – изобщо да се спасява който и както може, дали все пак служенето на Светлината и Истината, но нали защитавайки я, може за изгубиш и тялото си, по-точно да го пожертваш. Но изглежда на авторите им е неприятно да мислят за това. Няма да ги мъчим повече с разпити с пристрастие: “В какво вярваш?”, ще отбележим само някои особено “хлъзгави” места, непотвърдени опитно или дори опровергани от съвременното знание. Научната неграмотност няма нищо общо със смелостта на мисълта. Не следва да се вълнуваме толкова за реабилитирането на Бога в очите на съвременните прагматици, по добре да се пообезпокоим за това да уронваме неговото достойнство, като приписваме на сътворения от Него свят онези съмнителни и безсмислени качества, които в днешно време всекидневно се “откриват” от околонаучната армия. Не трябва да бързаме, желаейки да съзрем в показанията на уредите доказателства за съществуването на собственото вътрешно аз, един вид “повярвайте по-бързо, невежи, вижте какво показва стрелката!” Това е твърде интимен въпрос, човек трябва сам да открие в себе си всичко това, а не да чака “авангардните отряди на науката” да му приготвят карета за рая. Това е възпитание в хората на все същото потребителско отношение към света, но сега вече извратеността на човешкото съзнание е стигнала дотам, че някои и радостта на битието и самото безсмъртие в Бога искат да получат "по поръчка", когато решат, чрез използване на изпитани средства и готови апарати. Има, разбира се, и друга рецепта – механично да се съсредоточаваш до затъпяване върху химерите на собствения ум в очакване на “преобразяване” по примера на добре известните похвати “Два месеца такива упражнения и вашата талия ще стане два пъти по-тънка!” Нашите автори проявяват някакъв съвършено пионерски оптимизъм и наивно въодушевление от запознаването с неща, с които хората са се занимавали хилядолетия! “Научните методи” на Трансцеденталната медитация на Махариши Махеш Йоги ще помогнат да се “свържем със световното съзнание”! (3; 114) Във всичко това се усеща някаква механистичност, някакъв поточен метод. И нито дума за се същата велика илюзия на отминалия двадесети век за всемогъществото на науката, за новите технологии, за съвременните методи… И нито дума за духовна работа, за развитие на сърцето, за уникалния път на всяка индивидулност – като че ли великите подвижници от миналите времена по неволя са били принудени да използват “изостанали”, нескоростни методи, подобно на каруците на нашите предци преди изобретяването на самолета. Всичко това е много по трудно, отколкото си въобразяват Тихоплав, и историята на човечеството го потвърждава. Епохата на Ренесанса, фактически породила съвременната цивилизация, много прилича на нашето време – същият жаден интерес към естествените науки и забележителни успехи в тях, същият бум на увлечения по езотерика, когато това накрая станало “позволено” след вековната “цензура” на църквата. И тогава, както и сега, всичко това се свеждало в голямата си част до доста долнопробна магия. Леонардо да Винчи, Джордано Бруно, Парацелз – такива хора са били единици и за съжаление не те са определили вектора на развитие на европейската цивилизация. Взело надмощие същото онова потребителско отношение, което вече дотолкова е станало част от нас, че самите ние не си даваме сметка за реакциите си спрямо новите знания, които получаваме. Отново заработва деловият инстинкт: “Как да употребя това за своя полза?”, вместо да се замислим: “Какви трябва да станем, за да ни приеме Съществуването в своята Безпределност”. Тихоплав напълно справедливо се безпокоят за катастрофалното изтощение на силите на Земята в резултат на многовековната експлоатация от страна на “човека – господар на живота” и веднага възпяват новите (и добре забравените стари) методи, позволяващи лекомислено, без съответствие на Висшия план, да се нахлува във Финия свят, без да разбират, че последиците от подобна варварска експлоатация на космическите енергии ще бъдат много по-страшни от разрушаването на природните ресурси и човечеството ще трябва да заплати за това не по-малко ужасна цена. Като истинска “ода на ЛСД” звучи главата за опитите на психиатъра Станислав Гроф в книгата “Физика на вярата”. Като нов принос в науката се възхваляват неговите опити с прилагане на този препарат върху хора, които доказват съществуването на области на съзнанието, в които средният човек в обикновено състояние не може да проникне. Но фактът, че у преминалите през подобни опити (както и у хората, на които екстрасенсите “помагат” да си спомнят минали животи) се образуват истински “дупки” в аурата, чрез които проникват в човешкото съзнание чуждородни същности, които могат да го управляват, не се взема под внимание от нашите автори. Заедно с това трябва да отбележим, че хора, достигащи по естествения път на вътрешната работа определено ниво на развитие, могат да виждат с духовно зрение и да знаят тези неща без странична намеса и негативни последици за съзнанието. Но нали това е дълго и скучно! Вместо да дават на читателя истински духовни знания, както прави това например Живата Етика, Тихоплав създават у читателите нездрав ажиотаж около “неизучените” явления, които независимо от това очакват своето правилно осмисляне и приложение в устройването на всеки ден от живота. Техните книги в сравнение със същата тази Жива Етика или трудовете на Блаватска напомнят брошури в помощ на зрелостниците преди изпит, където на двадесетина страници е изложено съдържанието на “Война и мир”, “Престъпление и наказание”, “Обломов” и др. Придобитата представа за оригинала е приблизително същата. Ползата за развитието на личността – също. Мечешка услуга за научните знания, натрупани от човечеството, е неправилната терминология, доизмислянето на произхода на явленията, стремежът да се припишат на един или друг вид материя несъществуващи свойства “от най-добри подбуди”, отново за да се докаже нещо някому. Така например в книгата “Живот назаем” се срещаме с твърдението, че е осъществена телепортация, но конкретно на какво и къде – нищо не се споменава (1; 35-36). В нито едно сериозно научно издание не е имало съобщения за подобни успехи, засвидетелствани от независими комисии. По-точна информация се дава само за фотоните, мака че именно в този случай никаква телепортация всъщност няма, там се използват добре известните в квантовата механика свойства на нелокалност. (1; 35-36). На с. 60 четем: “Когато електронът попадне във вълновод, той се ускорява до свръхсветлинни скорости” От следващата фраза става ясно, че този вълновод се намира в човешкия организъм. На науката не са известни такива свръхсветлинни движения. При Тихоплав е цитиран Г.П. Малахов, но как може да се доверяваме по такива въпроси на “народни лечители”! Да не би това да е признат авторитет в областта на ядрената физика? Къде е тук здравият смисъл? В някои среди електроните наистина могат да бъдат ускорени до скорост, надминаваща скоростта на светлината в съответната среда (ефект на Вавилов-Черенков). Но за да се твърди, че това е механизъм на работа на човешкия организъм, трябват усилия на цял институт!.. Като обективно съществуваща реалност, в познаването на която е бъдещето, но в която незнайно защо и до днес не искат да вярват упоритите физици и математици, е поднесена Паралелната Вселена на Н.А. Козирев. Това определение е най-малкото неудачно, ако става въпрос за нещо непознато, но свързано с видимата Вселена, а ако става дума за напълно самостоятелна паралелна система, как можем да утвърждаваме съществуването на нещо, с което нямаме и не можем да имаме никаква връзка? А какво да правим с единството на света и единния Творец, когото самите Тихоплав признават и съветват другите да правят същото? Защо да не разглеждаме Вселена с различни режими на (квантово-механично) измерване? Освен това, ако следваме логиката на авторите, се получава, че “черните дупки” са предсказани именно от Козирев, докато всъщност това е направено от Шварцшилд, С.Хоукинг и Р.Пенроуз. Освен това за гениална догадка на Козирев е обявено откриването на хода на времето като източник на енергия. Но това означава, че е необходимо поне още едно време, което да служи за измерване на хода на времето. В трудовете на Козирев такова не е въвеждано. Освен това още към средата на ХХ век отъждествяването на енергията и времето е станало стандартна част от математическия апарат на квантовата механика. Изглежда, Козирев не е бил запознат с тези публикации. Тихоплав оперират в своя разказ и със специалния термин “пространство на Козирев”? Какво е това и какви са неговите параметри? Още една фантастична цифра има на стр. 87: “Долан счита, че “черните дупки” наистина “изяждат” материята, всмуквайки я със скорост 10 милиона километра в секунда”. Досега никакви процеси, надминаващи по скорост скоростта на светлината (300 хил. км/с) не са наблюдавани! Въпреки това, на някои фрази в главата за Козирев може да се припише точно математическо значение. Например: “…времето може да “тече” от миналото към настоящето” (1; 118). Това засега не е достатъчно изследвано в рамките на науката. Имало е например публикации за тахионите (хипотетични свръхсветлинни частици). Има математически структури, които включват като необходим този случай. Апотеоз на еклектичността, отсъствието на системност, вътрешната противоречивост е главата със скромното непретенциозно заглавие “Основи на Мирозданието”. Тя представлява поредица от цитати, извадени от най-различни книги от различни автори и снабдени с коментари на Тихоплав, понякога изключващи се взаимно, което превръща всичките им обяснения просто в набор от думи. На с. 132 те твърдят заедно с д.т.н. В.Н.Волченко, че Съзнанието е поле (т.е. то е субстанциално и притежава геометрична конфигурация), а на с. 137 вече са съгласни с Артур Форд, че това е енергия и т.н. А ние какво да мислим? Какво би могъл да разбере честният читател без специална подготовка, ако дори професионален физик ще се затрудни да каже какво означават бисерите на д.т.н. В.Д. Пликин “плътност на енергията” или “енергията се намира в свръхплътно състояние”(1; 131)? Може би все пак плътността на материята при различно количество енергия? А може би и нещо друго… А какво да кажем за “слоевете от енергия”? Физиците би трябвало да оценят това. Изглежда е ставало дума за слоеве материалност на различни нива или за различни степени материалност. А ето още: ”енергията се опакова в материя” (1; 137). Как така?!! За какво “предназначено за широк кръг читатели” може да става дума? Подобно нещо и самите Строители на Вселената едва ли ще могат да обяснят. Да опитаме, все пак, да предположим, че става дума за сгъстяване на фини материални полета в плътни материални. Езотериците биха могли да се насладят на фразата “Фин свят на чистото Съзнание”. В това словосъчетание има също толкова смисъл, колкото и във фразата “земя от чиста вода”. В началото на книгата авторите призовават читателя върху религиозната практика като на важна съставяща от човешкото съществуване, за да заявят след това, въодушевени от успеха на съвременната наука: “информацията… позволи да съединим несъединимото по определение – Духа и материята, без да изпадаме при това нито в религия, нито в мистика” (1; 134). Но ако става въпрос за това, още през 20-те години на миналия век изтъкнатият астроном А. Едингтън е казал, че с възникването на квантовата механика религията е станала възможна. А за по-голямата част от човечеството тя е била възможна и хилядолетия преди това. Религията – това е вътрешна хармонична връзка на човека с Висшето. В тази глава са натрупани едно върху друго необмислени, небрежни, косноезични определения за Съзнание, информация, измислят се нови понятия. Всяко ново понятие, неопределено математически, води до непредсказуеми последици. Авторите биха могли да се ограничат с непротиворечиви формулировки: съзнанието е поле, информацията е поле, всяка геометрична конфигурация е информативна. Декларира се откриването от науката на пето взаимодействие - информационно (1; 133). Няма да се разпростираме нашироко върху това, че и четвъртото (гравитационното) взаимодействие сега се оспорва от част от учените като отделен вид фундаментално взаимодействие. Но ако съществува “информационно взаимодействие”, то възниква въпросът какво го пренася, тъй като всяко взаимодействие всъщност е взаимодействие на частици (бозони). Какъв е бозонът на това взаимодействие? Още неуспели нашите автори да “открият информационното поле”, и веднага заявяват на с. 134, че “торзионното поле е носител на информация”. Значи съществуват два носителя? Информационното и торзионното поле? Като подобна нелепица звучи и твърдението на В.Д. Пликин: “материята е форма, която приема енергията”. Енергията не може да приема форма, тя не е субстанция, а характеристика на (състоянията на) частиците и техните взаимодействия. А за какво е мислил В.Н. Волченко, когато е писал “Под Свят на Съзнанието се разбира цялото енерго-информационно пространство на Вселената, включващо веществения и Финия светове” (1; 132)? Нима Финият свят не е веществен? Просто веществото там е друго. В.Ю. и Т.С. се намират в състояние на някаква странна борба със собствените си възгледи за науката и мирозданието. Бързайки да стоварят върху читателите цялата достъпна им информация по един или друг въпрос (кой какво е казал по повод на…), те като че не забелязват, че непрекъснато опровергават сами себе си, а по-точно един цитиран автор с друг. Те ту упрекват науката в консерватизъм и ограниченост на инструментите на познание, ту, през една страница (във “Физика на вярата”) победоносно съобщават, че са “доказани, обосновани и математически точно описани седем нива на мирозданието, които напълно се съотнасят с езотеричното знание” (3; 112). При това на с. 112 при тях “Светът на висшата реалност е безкраен, вечен и неизменен. В него отсъстват категории като пространство, време, движение…” и т.н. А на с. 114 вече “Празното пространство предполага съществуването на “първично Съзнание или Свръхсъзнание”, способно да осъзнае абсолютното “Нищо” и да го направи подредено”. На как в пространството съществува първично Съзнание, ако в света на висшата реалност такава категория няма? Или все пак има?.. Какво да кажем тук? Чули-недочули, разбрали-недоразбрали…
|
||
|
1. Тихоплав В.Ю., Тихоплав
Т.С. Жизнь напрокат. СПб.: Весь, 2003. -------------------------------------------------------------------------------- [1] тази дума е дадена тук в широк смисъл: химични вещества със забавяшо, стимулиращо, обезболяващо и пр. действия. <към текста>
Авторът благодари д.ф.-м.н. А.В. Левичев за консултациите по теоретични въпроси на математиката и физиката. |
|
|
|
©
Юлия Будникова. ©
Бойко Златев, превод. Публикувано в
|
|