180 години от рождението на Лев Толстой

Бр. III - 2008 (33)

Лев Толстой

РАЗРУШАВАНЕТО НА АДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ

(ЛЕГЕНДА)

I

Това било по времето, когато Христос разкривал на хората своето учение.

Това учение било така ясно и да бъде следвано било толкова лесно и толкова лесно избавяло хората от злото, че не било възможно да не бъде прието, и нищо не могло да спре разпространението му по целия свят. И Вулзевул, бащата и повелителят на всички дяволи, бил разтревожен. Той ясно виждал, че властта му над хората свършвала завинаги, ако Христос не се откажел да проповядва. Той бил разтревожен, но не се отчаял и подстрекавал покорните му фарисеи и книжници колкото се може по-силно да обиждат и мъчат Христос, а учениците му съветвал да избягат и да го оставят сам. Той се надявал, че осъждането му на позорна смърт, поругаването му, изоставянето му от всичките му ученици, и накрая, самите страдания на кръста, ще принудят Христос да се отрече от своето учение. А отричането ще унищожи и цялата сила на учението.

Работата се решавала на кръста. И когато Христос изпъшкал: "Боже мой, боже мой, защо си ме оставил" – Вулзевул възтържествувал. Той вземал приготвените за Христос окови, поставил си ги на краката, и ги до натъкмявал така, че да не могат да бъдат свалени, когато бъдат поставени на Христос.

Но изведнъж от кръста се разнесли думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят", а след това въздъхнал: "Свърши!" – и предал Богу дух. Вулзевул разбрал, че всичко пропада. Той искал да свали от краката си оковите и да избяга, но не могъл да помръдне от мястото си. Оковите скърцали на краката му, но не се отваряли. Той опитал да излети, но крилата му не искали да се разгънат. И Вулзевул видял, как Христос в светло сияние, застанал на вратата на ада, видял как грешниците от Адам до Юда излезли от ада, видял как се разбягали всички дяволи, видял как самите стени на ада беззвучно се разпаднали във всички посоки. Той не могъл повече да търпи това, пронизително завил и се провалил през пропукалия се под на ада в преизподнята.

II

Минали 100 години, 200 години, 300 години. Вулзевул не обръщал внимание на времето. Той лежал неподвижно в черния мрак и мъртвата тишина и се стараел да не мисли за случилото се, но все пак мислел и безсилно ненавиждал виновника за своята гибел.

Но изведнъж, той вече не помнел и не знаел колко време е минало оттогава – той чул над себе си звуци, приличащи на тропот от крака, стонове, крясъци, скърцане със зъби. Вулзевул повдигнал глава и започнал да се ослушва. Той не можел да допусне, че е възможно адъг да се възстанови след победата на Христос, а в това време тропота, стоновете, виковете и скърцането със зъби ставали все по-отчетливи.

Вулзевул повдигнал туловището си, подпъхнал под себе си рунтавите си, прорасли копита (оковите, за негово учудване, сами паднали от краката му), размахал свободно разперените си крила, изсвирил пронизително онзи призивен сигнал, с който в предишните времена привиквал своите слуги и помощници.

Още не успял да изпусне дъха си, над главата му се пропукал отвор, блеснал червен огън, тълпа дяволи, блъскайки се един друг, се изсипали през дупката в преизподнята, и както врани около мърша, заобиколили Вулзевул. Дяволите били всякакви, големи и малки, дебели и слаби, с дълги или къси опашки, с остри криви или прави рога.

Един от дяволите, с наметната на раменете пелеринка, целия гол и гланцово черен, с голобрадо кръгло лице и огромен увиснал корем, седял приклекнал пред самото лице на Вулзевул, ту облещвал, ту скривал огнените си очи, не преставал да се хили, размахвайки насам натам дългата си тънка опашка.

III

– Какъв е този шум? – попитал Вулзевул, сочейки нагоре. – Какво става там?

– Все това, което винаги си е било, – отговорил гланцово черния дявол с пелеринката.

– Та нима има грешници? – попитал Вулзевул.

– Много, – отговорил гланцирания.

– А какво стана с учението на този, чието име не искам да споменавам? – попитал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката се ухилил така, че се оголили всичките му остри зъби, а между останалите дяволи се разнесъл едва сдържан кикот.

– Това учение не ни пречи. Те не вярват в него, – казал дявола с пелеринката.

– Та нали това учение е спасение за тях от нас, и той засвидетелства това със смъртта си? – казал Вулзевул.

– Аз го преправих, – казал дявола с пелеринката, барабанейки с опашката си по пода.

– Как го преправи?

– Така го преправих, че хората не вярват в неговото учение, а в моето, което те наричат с неговото име.

– Как направи това? -- попитал Вулзевул.

– Стана от самосебе си. Аз само помагах.

– Разкажи накратко, -- казал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката, без да бърза, отпуснал глава , замълчал сякаш съобразява, а след това започнал да разказва:

– Когато се случи тази страшна работа, разрушаването на ада и баща ни и повелителят ни ни напусна, – казал той: – аз отидох в местата, където се проповядваше същото това учение, което едва не ни погуби. На мен ми се искаше да видя, как живеят хората, които го изпълняват. И видях, че хората живеещи според учението, са съвършено щастливи и недостъпни за нас. Те не се сърдеха един на друг, не се поддаваха на изкушението на женската плът, и или не се женеха, или ако се женеха, имаха само една жена, нямаха лично имущество, смятаха всичко за общо достояние, не се защитаваха със сила, когато ги нападаха и отплащаха за злото с добро. Животът им беше толкова хубав, че все повече хора се чувстваха привлечени от тях. Виждайки това, аз помислих, че всичко е пропаднало, и се канех вече да тръгвам. Но се случи едно обстоятелство, което само по себе си е незначително, но на мен ми се стори, че трябва да му обърна внимание и аз останах. Стана така, че между тези хора някои смятаха, че трябва да се обрязват и не трябва да ядат жертвените животни, другите смятали, че това не е нужно, и че може да не се обрязват и да ядат всичко. А аз започнах да внушавам на едните и на другите, че това разногласие е много важно, и че нито едната, нито другата страна не трябва да отстъпва по никакъв начин, тъй като това касае служенето на Бога. Те ми повярваха и споровете се ожесточиха. И едните и другите започнаха да се сърдят помежду си, и тогава започнах да внушавам и на едните, и на другите, че могат да докажат истинността на своето Учение с чудеса. Колкото и очевидно да е, че чудесата не могат да доказват истината, на тях толкова много им се искаше да бъдат прави, че ми повярваха и аз им устроих чудеса. Това не беше много трудно. Те вярваха на всичко, което можеше да потвърди тяхното желание да бъдат единствени в истината.

Едните разказваха, че над тях слизали огнени езици, другите казваха, че са виждали самия умрял учител и много друго. Те измисляха и това, което никога не е било, лъжеха в името на това да докажат, че никога не са лъгали, без дори да забелязват това. Едните казвали на другите: вашите чудеса не са истински, нашите са истински, а другите отговаряли - не, нашите са истински, вашите не са.

Работата вървеше добре, но аз се страхувах да не би да забележат прекалено очевидната лъжа, и тогава измислих църквата. И когато повярваха в църквата, аз се успокоих окончателно - разбрах, че сме спасени и адът е възстановен.

IV

– Какво е това църква? – попитал строго Вулзевул, на когото не му се искало да повярва, че слугите му са по-умни от него.

– А, църквата – това е, когато хората лъжат и чувстват, че не им вярват, те винаги твърдят, че Господ им е гарант, че казват истината. Това е църквата, с една особеност, хората обявили се, че са църквата, твърдят, че вече не могат да се заблуждават, и за това каквато и глупост да кажат, вече не могат да се отрекат от нея. Прави се църква така: хора уверяват себе си и другите, че Бог им е учител, и за да не бъде опорочен божествения закон, Той е избрал специални хора, които са те самите и Той им е предал тази власт да тълкуват правилно неговото Учение. Така хората, смятащи себе си за църквата, са в истината, не защото това, което проповядват, е истина, а защото те са единствените законни приемници на учениците, били ученици на учениците на самия учител Бог. Тази приемственост имала едно неудобство, както и чудесата, а именно, че хората могли да твърдят всеки за себе си, че те са членове на единната истинна църква (както и винаги е било), но изгодата от тази приемственост е, че веднъж обявили се за църквата (и на това твърдение построили своето учение), те вече не могат да се отрекат от това, което са казали, колкото и да е нелепо казаното и каквото и да говорят другите хора.

– Но защо църквите са преработили учението в наша полза? – запитал Вулзевул.

– Те направили това, защото – продължил дявола с пелеринката, – признавайки себе си за единствените тълкуватели на Божия закон и убеждавайки другите в това, тези хора станали висши изпълнители на съдбите на хората и поради това получили висшата власт над тях. Получавайки тази власт, те естествено се възгордели и по-голямата част се развратили и с това предизвикали негодуването на хората срещу себе си. За борба със своите врагове, те не могли да измислят друго оръжие, освен насилието, започнали да гонят, да съдят и горят всеки, който не признавал властта им. Така че, самото им положение ги заставило да преизтълкуват учението в такъв смисъл, че то да оправдава покварения им живот и жестокостите, които са извършили против своите врагове. Те това и направили.

V

– Но нали учението беше толкова ясно и достъпно, – запитал Вулзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се сетил да направи, – че беше невъзможно да се преправи. "Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб". Какво може да бъде променено тук?

– А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи. – отговорил дявола с пелеринката – Хората имат приказка за това, как добрият вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злият вълшебник се превърнал в петел, и вече щял да клъвне зърното, когато добрият вълшебник изсипал отгоре му крина със зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това, което му било нужно. Те това и направили, учението на оня, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет те признали за свещени закони на Бога 49 книги и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бог. Те изсипали върху простата и разбираема истина огромна камара мними свещени истини и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена онази, която била необходима на хората. Това е първият способ. Вторият способ, който са използвали с успех повече от хиляда години, е че те просто убиваха, изгаряха всички ония, които се опитваха да открият истината. Сега този способ излиза от употреба, но те не го изоставят и макар да не изгарят хората, опитващи се да открият истината, но ги клеветят така, че отравят живота им и са много редки случаите, когато са смеели да ги разобличат. Това е втория способ. Третият способ е следният – те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори противоположна на това, което е в светото писание, нали църквата се е обявила за непогрешима, и оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: "един е вашият учител Христос и отец не наричайте никого на земята, защото един е вашият Отец, който е на небесата, и не се наричайте наставници, защото един е вашият наставник - Христос", а те казват: "ние сме единствените отци и само ние сме наставници на хората". Казано е: "ако искаш да се молиш, моли се сам, тайно и Бог ще те чуе", а те учат, че трябва да се молиш в храмове, всички заедно, с песни и музика. Или казано е в писанието: "не се заклевай никога", а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословно подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: "не убивай", а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: "моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб". А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хляба става тяло, а виното – кръв, и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата. Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала, – завършил дяволът с пелеринката, извъртял очи и се ухилил до уши.

– Това е много хубаво, – казал Вулзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях.

VI

– Нима при вас е както по-рано – пълно с блудници, разбойници, убийци? – вече весело запитал Вулзевул.

Дяволите, също развеселени, заговорили едновременно един през друг, в желанието си да се изтъкнат пред Вулзевул.

– Не както по-рано, много повече от преди – крещял един.

– Блудните не се събират в предишните отделения – пищял друг.

– Разбойниците са по-жестоки от предишните – се провиквал трети.

– Не успяваме да приготвим топливо за убийците, – ревял четвърти.

– Не говорете едновременно. Нека да отговаря само този, когото питам. Който завежда блудството, да излезе и да разкаже, какво прави сега с учениците на този, който забрани да се използват жените и казал, че не трябва да се гледа на жените с похот. Кой завежда блудството?

– Аз, – отговорил, тътрейки се напред, по задните си части, за да е по-близо до Вулзевул, черно-червеникав, женоподобен дявол с подпухнало лице и олигавена, непрестанно дъвчеща уста. Той изпълзял още напред, приседнал на пети, наклонил на една страна глава, прекарал между краката опашката си, завършваща с кичур, и помахвайки с нея, започнал с песенна интонация:

– Продължаваме по стария метод, въведен от теб, нашия баща и повелител, още преди рая, предал в наша власт целия човешки род, а освен това и по нов църковен метод. По новия църковен метод ние действаме така: ние уверяваме хората, че истинският брак не се състои в това, в което действително се състои, в съединяването на мъжа и жената, а в това да се накипрят в най-хубавите си дрехи, да отидат в голямо, специално за целта, здание, да сложат на главите си специално приготвени шапки и под звуците на разни песни да обиколят три пъти малка масичка. Ние внушаваме на хората, че само това е истинският брак. И хората, повярвали в това, смятат, че всяко, извън тези условия, съединение на мъжа и жената е просто едно с нищо не задължаващо удоволствие или удовлетворяването на хигиенни нужди, и поради това се отдават без задръжки на това удоволствие.

Женоподобният дявол наклонил подпухналата си глава на другата страна и замълчал, като в очакване реакцията на Вулзевул. Вулзевул кимнал в знак на одобрение и женоподобният продължил така:

– С този способ, при това без да изоставяме предишния, употребяван още в рая, способа на забранения плод и любопитството, – продължил той, очевидно желаейки да се подмаже на Вулзевул, – ние постигаме много добри успехи. Въобразявайки си, че могат да си устроят честен църковен брак и след съединяването с много жени, хората сменят стотици жени и така свикват с разпуснатия живот, че продължават да правят същото и след църковния брак. Ако им се сторят по някаква причина неудобни, някои от изискванията на църковния брак, то те устройват второ обикаляне на малката масичка и обявяват първото за недействително.

Женоподобния дявол избърса олигавената си уста с края на опашката си, наклони главата си на другата страна и мълчаливо зазяпа Вулзевул.

VII

– Просто и хубаво, – казал Вулзевул. – Одобрявам. Кой завежда разбойниците?

– Аз, – отговорил, пристъпвайки напред, едър дявол с големи криви рога, с засукани нагоре мустаци и огромни кривоноги лапи. Този дявол излязъл още напред и с военен замах сучейки мустаци едновременно с двете си лапи, зачакал въпроса.

– Този, който разруши ада, – каза Вулзевул, – учеше хората да живеят като птиците небесни, нареди да не се отказва на просещия, на желаещия риза, да му се дава и горната дреха и каза, че за да се спаси човек, трябва да раздаде богатството си. Как успявате да подлъжете хора, които са чували това, към грабежи?

– Ние правим това, – казал дяволът с мустаците, величествено вирвайки глава, -- точно така, както го правеше нашият баща и повелител при избирането на Саул за цар. По същия начин, както беше внушено тогава, ние внушаваме на хората, че вместо да престанат да се грабят един друг, им е по-изгодно да се оставят да бъдат ограбвани от един човек, предоставяйки му власт над всички. Новото в нашия способ е, че за да се утвърди правото на грабеж за този човек, ние вкарваме този човек в храм, поставяме му специална шапка, слагаме го на високо кресло, даваме в ръцете му пръчка и кълбо, мажем го с постно масло и в името на Бога и неговия син, провъзгласяваме този намазан с масло човек, за свещен. Така че, грабежа извършван от тази особа, също се смята за свещен, и вече с нищо не може да бъде ограничен. И свещените особи, и помощниците им, и помощниците на техните помощници – всички, без да престават, спокойно и безопасно грабят народа. При това налагат обикновено такива закони и порядки, че дори без помазване малцинството от безделници винаги може безнаказано да граби трудовото мнозинство. Така в последно време в някои държави грабежът продължава и без помазаници също така, както и там, където ги има. Както виждаш, бащице наш и повелителю, в самата си същност, способът използван от нас, си е старият способ. Новото в него е само това, че ние го направихме по-общ, по-скрит, по-разпространен в пространството и времето и по-неразрушим. По-общ го направихме с това, че преди всичко хората се подчиняват по своя воля на на този, когото са избрали, ние направихме така, че вече, независимо от своето желание, се подчиняват не на този, когото избират, а на който падне. По-скрит направихме този способ с това, че въведохме особени бирници и действителните грабители не се виждат. По-разпространен в пространството е с това, че така наречените християнски народи, не се задоволяват само с ограбването на своите, а и под най-различни предлози, най-вече под предлог за разпространение на християнството, грабят всички чужди народи, от които има какво да се граби. По време новия способ е по-разпространен, отколкото преди, благодарение на въвеждането на заемите, обществени и държавни: сега ограбват не само родените, а и бъдещите поколения. Направихме по-траен този способ с това, че главните грабители вече са смятани за особено свещени и хората не се решават да им противодействат. Само главния грабител да успее да се помаже с масло и може спокойно да граби всеки, когото и колкото си пожелае. Така преди време в Русия, заради експеримента, слагах на трона най-отвратителни жени, глупави, неграмотни и разпуснати и по техните си закони нямащи никакви права. Последната не само е разпусната, но е и престъпница, убила е мъжа си и законния наследник. И хората, само за това, че е била помазана, не и изтръгнали ноздрите и не я били с камшик, както правели с всички мъжеубийци, а в продължение на 30 години й се покорявали робски, предоставяйки на нея и на безчислените й любовници, да граби не само тяхното имущество, но и свободата на хората. Така че в днешно време явните грабежи, т.е., отнемането на портфейла, на коня, на дрехите със сила, са едва ли една милионна част от тези всички законни грабежи, които се извършват постоянно от хората, които имат възможност да го правят. В днешно време грабежите са ненаказуеми, скрити и изобщо готовността за грабежи се разраснала толкова много, че главната цел в живота на почти всички хора е грабежа, и се ограничава единствено от борбата на разбойниците по между им.

VIII

– Какво пък, това е хубаво, – казал Вулзевул. – А убийствата? Кой завежда убийствата?

– Аз, – отговори, излизайки от тълпата, кървавочервен дявол със стърчащи от устата бивни, с остри рога и насочена нагоре дебела неподвижна опашка.

– Как караш да стават убийци учениците на този, който е казал: "не отговаряй на злото със зло, обичай враговете си"? Как правиш убийци от такива хора?

– Правим това и по стария способ, – отговарял червения дявол с оглушително трещящ глас, – възбуждайки в хората користта, невъздържаността, ненавистта, отмъстителността, гордостта. И както по-рано, по стария способ внушаваме на учителите на хората, че най-доброто средство да бъдат отучени хората от убийството е убийците да бъдат публично убивани. Този способ не ни дава толкова много убийци, колкото ги приготвя за нас. По-голямо количество ни е давало и дава новото учение за непогрешимостта на църквата, за християнския брак и за християнското равенство. Учението за непогрешимостта на църквата в миналото ни даваше най-голямото количество убийци. Хората, смятащи себе си за членове на непогрешима църква, са обявили за престъпление ученията различни от тези на църквата, и са смятали за угодни на Бога убийствата на хора проповядващи различни учения. И те убивали цели селища, убили и изгорили стотици хиляди хора. При това смешното е, че тези, които са убивали и горили хората, започнали да разбират истинското учение, смятали тези най-опасни за вас хора, за ваши слуги, т.е. слуги на дявола. А самите палачи са действително наши покорни слуги, се смятали за покорни изпълнители на волята Божия. Така беше някога. В днешно време голямо количество убийци дава учението за християнския брак и за равенството. Учението за брака ни дава, първо, убиването един друг на съпрузите и на децата от майките си. Мъже и жени се избиват един други, когато им се сторят притеснителни някои от изискванията на закона и обичая на църковния брак. Майки убиват децата си, когато те са резултат, който не се признава от брака. Такива убийства се извършват постоянно и равномерно. Убийствата, предизвикани от християнското учение за равенството, се извършват периодически, но когато се извършват са в много големи количества. По това учение на хората се внушава, че всички са равни пред закона. Ограбваните хора виждат, че това не е истина. Те виждат, че равенството пред закона не пречи на разбойниците да ги ограбват, търпението им периодически се изчерпва и те нападат разбойниците. И тогава започват взаимни убийства, които понякога достигат до десетки хиляди.

IX

– Убийства по време на война? Как докарвате до тях учениците на този, който призна всички хора за синове на един Баща и е наредил да се обичат враговете?

Червенияг дявол показал всичките си зъби, изпуснал от устата си струя огън и дим и радостно се ударил по гърба с дебелата си опашка.

– А това е много лесно: внушаваме на всеки народ, че е най-добрият на света. "Deutschland ueber alles" (Германия над всичко), Франция, Англия, Русия е най-висшата, и затова трябва да властва над всичките други народи. А тъй като внушаваме на всички народи едно и също, те постоянно се чувстват застрашени от своите съседи, постоянно се готвят за защита и се озлобяват един на друг, колкото повече се готвят за защита. Така че всички хора, приели учението на този, който ни нарече убийци, са заети постоянно с приготовления за убийства и със самите убийства.

– Какво пък, това е остроумно, – казал Вулзевул след кратко мълчание. – Но как не заблудените учени хора не са забелязали, че църквата е покварила учението, и не са го възстановили?

– А, те не могат да направят това, – заяви със самоуверен глас, изпълзявайки напред, матово черен дявол с мантия, с плоско полегато чело, без мускулни крайници и големи разперени уши.

– Защо? – строго запита Вулзевул, раздразнен от самоуверения тон на дявола с мантията.

Без да се смущава от тона на Вулзевул, дявола с мантията, приклекна без да бърза, не както другите на пети, а седна по източен маниер, кръстосвайки без мускулните си крака, и започнал да говори без да засича, с тих равномерен глас.

– Те не могат да направят това, защото аз постоянно им отвличам вниманието от това, което могат и им необходимо да знаят, и го насочвам върху това, което не им е нужно да знаят и което никога няма да узнаят.

– Как постигна това?

– Правил съм го и го правя различно във времето, – отговорил дявола с мантията. -- Някога внушавах на хората, че най-важното за тях е – да знаят подробности за отношенията между лицата в Троицата, за произхода на Христос, за неговата същност, за свойствата на Бога и т.н. И тези разсъждения така ги увличаха, че те въобще не се замисляха как да живеят. А тъй като те не се замисляха за живота, не им беше нужно да знаят, какво е казал учителя им за живота.

По-късно, когато те съвсем се объркаха в разсъждения, когато престанаха да разбират това, за което говорят, аз внушавах на едните, че най-важното за тях е да изучават и да разясняват това, което е написал човек на име Аристотел, живял преди хиляди години в Гърция; на други внушавах, че най-важното за тях е да намерят камъка, с помощта на който може да се прави злато, и еликсир, с помощта на който могат да се лекуват всички болести и да се прави човека безсмъртен. И най-учените и най-умните от тях насочиха своите усилия в тези направления.

На тия, които не се интересуваха от тези въпроси, внуших, че най-важното е да знаят: Дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята? И когато разбраха, че Земята се върти, а не Слънцето, от радост се захванаха да определят, колко милиона версти има от Слънцето до Земята и до сега изчисляват разстоянието до звездите, макар и да знаят, че тези разстояния са безкрайни, а самите звезди също са безброй и тези знания са ненужни. Освен това им внуших, че им е много необходимо и важно да знаят, откъде са произлезли всички животни, всички червеи, всички растения, всички безкрайно малки същества. И макар тези знания също да са им излишни, и е напълно ясно, че това не може да се установи точно, защото животните са прекалено много, както и звездите, те хвърлят за тези и други подобни въпроси всичките си умствени сили и много са удивени от факта, че колкото повече постигат от тези знания, които са им ненужни, толкова повече остава неизследваното. И макар да е очевидно, че в хода на изследванията областта на това, което са успели да изучат, става все по-широка и по-широка, предметите за изследване са все по-сложни и по-сложни, а като резултат получените знания стават все по-малко и по-малко приложими в живота. Това не ги смущава изобщо и те са напълно уверени във важността на своите занимания, продължават да изследват, да проповядват, да пишат, печатат и превеждат от един на друг език, всичките свои в по-голямата си част негодни за нищо изследвания, а ако понякога се получи нещо полезно, то ще е полезно само за богатото малцинство, и ще е напълно безполезно за бедняшкото мнозинство.

За да не се досетят никога, че единственото, което им е нужно, е приемането на законите на живота, които са посочени в учението на Христос, аз им внушавам, че те не могат да знаят законите на духовния живот и че всяко религиозно учение, в това число и учението на Христос, е заблуждение и суеверие, и че за да разберат как трябва да живеят, е достатъчно да се обърнат към измислената от мен наука социология, смисълът, на която е изследването колко глупаво са живели хората преди. И вместо според учението на Христос да се постараят да живеят по-добре, те мислят, че трябва да изучават живота на отминалите поколения и на тази база да формулират общи закони за живота, а за да живеят добре е достатъчно да се съобразяват в живота си с тези измислени от тях закони.

За да повярват още повече в тяхната самозаблуда, аз им внушавам нещо подобно на учението на църквата, а именно: съществува приемственост на знанията, наречена наука, и че твърденията на тази наука са също така непогрешими, както и твърденията на църквата.

А щом, тези, които се смятат за дейци на науката, се убедят в своята непогрешимост, те естествено провъзгласяват за неподлежащи на съмнение истините, които не само са ненужни, но често са нелепи глупости, от които те не могат да се отрекат, след като веднъж са ги произнесли. Ето защо смятам, че докато мога да им внушавам уважение и пристрастност към тази наука, която съм измислил за тях, те никога няма да разберат това учение, което за малко не ни погуби.

Х

– Много добре. Благодаря, – казал Вулзевул и лицето му засияло. -- Вие заслужавате награда и аз достойно ще ви възнаградя.

– А нас ни забравихте, – закрещяха на няколко гласа останалите разноцветни, малки, големи, кривоноги, дебели и слаби дяволи.

– А вие какво правите? – попитал Вулзевул.

– Аз съм дяволът на техническия прогрес.

– Аз съм по разделението на труда.

– Аз съм по пътищата.

– Аз съм по книгопечатането.

– Аз съм по изкуствата.

– Аз съм по медицината.

– Аз съм по културата.

– Аз съм по възпитанието.

– Аз съм по превъзпитаването на хората.

– Аз съм по омайването.

– Аз съм по благотворителността.

– Аз съм по социализма.

– Аз съм по феминизма. -- закрещели всичките в един глас, бутайки се един други за да застанат пред Вулзевул.

– Говорете един по един и по-кратко, – развикал се Вулзевул. – Ти, – обърнал се към дявола, отговарящ за техническият прогрес. – Какво правиш ти?

– Аз внушавам на хората, че трябва да произвеждат колкото се може повече вещи, и колкото по-бързо ги правят, толкова по-добре за тях. И хората прахосват живота си в производството на вещи, правят все повече и повече, независимо, че не са необходими на тези, които диктуват производството, а са недостъпни за тия, които ги произвеждат.

– Добре, а ти? – Вулзевул се обърнал към дявола отговарящ за разделението на труда.

– Аз внушавам на хората, тъй като да се произвеждат разни предмети е по-бързо с машини, отколкото с хора, да ненавиждат тези, които са ги превърнали в машини.

– И това е добре. А ти? – обърнал се към завеждащия пътищата.

– Аз внушавам на хората, че за тяхно благо е по-добре да могат по-бързо да пътуват от място на място. И хората вместо да подобряват живота си там където са, прекарват по-голямата част от живота си в пътуване насам-натам, при това се гордеят, че могат да пропътуват в час по 50 и повече версти.

Вулзевул похвалил и този дявол. Изказал се отговарящия за книгопечатането. Неговата работа, както обяснил той, се състояла в това, да бъдат съобщени на колкото се може повече хора всички гадости, които се произвеждат от пишещите по света. Дяволът по изкуствата обяснил, че изкуствата, във вид на утешения и разпалване на възвишени чувства в хората, прикриват пороците им, представяйки ги в най-привлекателен вид.

Дяволът, завеждащ медицината, обяснил, че неговата дейност се състои в това да внушава на хората, че най-важна е грижата за собственото тяло. А тъй като грижата за тялото с помощта на медицината, е безкрайна, те не само забравят за живота на другите хора, но и за собствения си.

Дяволът, отговорен за културата, обяснил, че внушава на хората: ползването на всички блага, които осигуряват дяволите по техническия прогрес, разделението на труда, пътищата, книгопечатането, изкуството, медицината, са добродетели и човек, който ги ползва, може да бъде напълно доволен от себе си и да не се старае да бъде по-добър.

Този по възпитанието пояснил, че внушава на хората как да учат децата си, дори да живеят глупаво и да не знаят какво е добър живот. А отговорният за превъзпитанието обяснил, че независимо от собствените им пороци, хората могат да превъзпитават другите хора.

Дяволът, отговорен за омайването, казал, че учи хората, че вместо да се избавят от страданията, следствие от лошия живот, те могат да ги заглушат с вино, тютюн, опиум, морфин.

Дяволът занимаващ се с благотворителността казал, че внушава на хората, че могат да изкупят вината си от ограбването на другите чрез благотворителност и че това е напълно достатъчно и не е нужно да се променят към по-добро.

Дяволът, който измислил социализма, се похвалил, че в името на най-висшето развитие на обществото е въвел освен враждата между съсловията и вражда между половете.

– Аз съм комфорта, аз съм модата! -- крещели и пищяли и другите дяволи, допълзявайки до Вулзевул.

– Нима вие мислите, че съм стар и глупав и не разбирам, че скоро учението за живота ще е лъжливо и че всичко, което е било вредно за нас, става полезно, – развикал се Вулзевул и се разсмял гръмко. – Достатъчно. Благодаря ви на всички, – и размахвайки крила, скочил на крака. Дяволите наобиколили Вулзевул. Заловили се за лапи – на единия край бил дявола с пелеринката, изобретателя на църквата, а на другия край бил дявола с мантията, изобретателя на науката - двамата се хванали за лапи и затворили кръга. И всички дяволи, смеейки се, пищейки, свирейки и подскачайки, започнали, размахвайки опашки, да танцуват и да кръжат около Вулзевул. Вулзевул разперил криле и пляскайки с тях, играел по средата, подхвърляйки високо крака. А отгоре се разнасяли писъци, плач, стонове и скърцане със зъби.

Публикувано в  на: 07.12.2008.

Бр. III - 2008 (33)