ИНТЕРВЮ
|
|
ИНТЕРВЮ |
|
|
"ИМАМ НЯКОЛКО ПРИЯТЕЛИ И СРЕД ЖИВИТЕ ПОЕТИ..." интервю с поета и астронома Петко Недялков
Някои биха определили книгата ти като късен дебют. Какво мислиш по този въпрос? Да, наистина дебютът е късен. Но за да състои изобщо, просто трябваше да се случат някои неща. Едно от тях е оформянето на устойчиви лични критерии за стойностна поезия, второ - преходът, чиито съвременници сме, трябваше да се поизбистри и трето – трябваше да срещна по пътя си творци, като редактора на стихосбирката Кирил Кадийски и нейния художник Николай Стоин, които да ми вдъхнат кураж, че всичко това има смисъл. Разбира се, без ентусиазма на моята издателка Саня Табакова и финансовата подкрепата на няколко мои много близки приятели, чиито имена няма да споменавам по тяхно настояване, книгата трудно би излязла във формата, на който се радваме заедно в момента. Кога са писани стихотворенията от “Другото небе”? Предполагам, че сред тях има както писани доста отдавна, така и съвсем нови… Писани си цял живот. И продължават да се пишат. Постарал съм се да залича следите на точния момент, макар да знам, че това представлява известен интерес за изследователите на темпоралните закономерности в творчеството на поетите. Но тези стихове не могат да останат извън социалното време и за в бъдеще със сигурност доста от тях ще стават все по-малко разбираеми. Ако трябва да бъдем съвсем точни – писани са в течение на последните 27 години. Мнозина любители на астрономията и поезията си спомнят рубриката “Космическа поезия”, която водеше преди години в списание “Андромеда”. Какво е според теб мястото на космоса в съвременната българска поезия? Да, под тази рубрика излязоха кратки подборки и представяния на такива безспорни космически поети като Кирил Христов, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Иван Давидков и др. Атанас Далчев, когото не съм представял обаче, има страховито космическо стихотворение за разминаването на звездното небе и поета на една провинциална гара. Всичко това е част от един мой проект за Антология на българска космическа поезия, който търси подкрепа за своето осъществяване. Самото начинание подсказва, че космосът е имал място в българската поезия. Много ми се ще да кажа “винаги”, но се боя, че не съм толкова добър познавач на съвременната българска поезия, че да се ангажирам с твърда преценка. Мога само да предполагам, че мястото на космоса в съвременната българска поезия е съизмеримо с българското участие в съветските космически програми навремето. Може ли според теб да се каже, че и твоята поезия е космическа? Това би било комплимент. По принцип гледам да избягвам суетните самозаключения. Бих се съгласил с мнението, че моята поезия е космически изкривена. Кои са любимите ти автори? Любимите ми автори са поетите от т.н. “сребърен век” на руската поезия. Имената са много и са все известни, няма да си позволя по някакъв начин да ги степенувам. От поетите, с които сме били едновременно на Земята – Николай Рубцов и Александър Геров. От класиците – Фьодор Тютчев и Едгар Алън По. Имам няколко приятели и сред живите поети, чието творчество познавам и следя, но нека това засега остане за лична употреба. Ще станем ли свидетели скоро и на книга с твои преводи? Да, наистина превеждам от руски и малко от английски. При това превеждам само стихотворения, които бих искал да съм написал аз самият. Така че, тази книга също се пише, но първо ще изчакам да ме признаят за поет ... (: Пътят както на поета, така и на учения, особено в днешна България, е изпълнен с трудности, а и двата пътя не донасят и материално благополучие. Как съумяваш да ги съчетаваш? В моя случай не става дума за някакво особено сполучливо съчетаване. Винаги едното е сметка на другото: материално – за сметка на духовното, науката – за сметка на поезията и т.н.. Това е въпрос на личен избор: навремето реших, че ако стана учен, вратата на поезията ще бъде винаги открехната за мене, докато, ако бях тръгнал по пътя на литературата, астрономическите порти щяха да хлопнат завинаги. Така и стана... Кое определение ти допада повече – “най-добрият поет сред астрономите” или “най-добрият астроном сред поетите”? Определено първото ми допада повече. То е по-предизвикателно. Второто, изглежда, не подлежи на голямо съмнение, но първото е суперлатив от класа и знаеш ли защо? Защото, признават или не професионалните поети, един от най-добрите поети изобщо е астрономът Омар Хаям. Блазе на този поет, който успее да го надмине! Доколкото ми е известно, ти единствен измежду българските астрономи изследваш астрономическите мотиви в православната иконография. Как се зароди интересът ти към тази тема? О, този интерес е нещо вътре в мене – още когато поведе мене, 10-годишния, в селската черква по време на една великденска служба, водена от отец Йордан, мир на праха му! На многобройните ни разговори с този мой пръв наставник и уникалната икона на архангел Михаил върху северните врата на иконостаса най-вече дължа укрепването на този интерес. Хаджи, какво е за теб Ерусалим? Ако трябва да отговоря афористично: за мене Ерусалим е мястото, където съм бил и където се надявам отново да бъда. Все пак, Ерусалим остава мястото, където творецът “е”. Какво ще пожелаеш на читателите на “Палитра”? Да продължават да подкрепят и обичат това издание, което ми напомня бяла врана в българското интернет пространство. Да не страхуват да навлизат в дълбоката вода на автентичната българската духовност и от там, проумели истинската си същност, да черпят сили, вдъхновение и гордост.
|
||
|
|
|
|
|
©
|
|
