РАЗКАЗ
|
|
РАЗКАЗ |
|
|
Радислав Кондаков
НАКАЗАНИЕТО НА ЦАРЯ
Имало едно време един много лош и жесток цар. Мало и голямо било пропищяло от него. Докато царят и придворните му живеели в разкош, селяните работили денонощно за къшей хляб и вода. Страхували се от царя всички – и народ, и велможи, и съветници. Съседните царе също не смеели да помогнат, никой нямал кураж да се изправи срещу страховития цар. И така минавали дните, царят безчинствал, а народът теглил и страдал. Само един от съветниците му, най-младият, имал смелостта да се противопоставя на владетеля. Но за почуда на всички, царят не смеел нищо да му направи - като че ли някаква тайна сила закриляла съветника. И не подозирал никой, че тази сила била доброто във владетеля. Та веднъж, преди поредното безчинство, смелият придворен му рекъл: – Царю честити, недей прави това, че зло е. Така страдат другите, така ще страдаме и ние. – Съветнико, как смееш да ме поучаваш, мен – великия? На мен ми е добре, какво ме е грижа, че страда някой? Знай едно – царство със здрава ръка се държи и управлява! – отвърнал строго суровият цар. Тогава съветникът смело пристъпил напред и рекъл: – Чуй ме царю, за последно! Има Бог и Той всичко вижда! Спри със злото, защото то е илюзия, и правейки го – ти сам се в небитието слагаш! Запомни, царю: добро правù и добро ще ти се върне! И някаква странна сила имало в думите на младия мъж, та се сепнал закоравелия владетел. Но после се окопитил и сърдито казал : – Върви си! И не ме безпокой повече, да не ти покажа аз на теб кое е зло и илюзия ли е! Аз правя само каквото искам! Не се минало много време и на двамата се присънил един и същ страшен сън. Не друг, а сам Бог им се явил и рекъл: – За греховете страшни и престъпленията ужасни, за безчинства и неправда - ответ ще има. Три месеца ще минат и ще бъде царят безмилостно наказан! Разбрал царят, че на двамата този сън се е явил и много се уплашил. И започнал тогава роби да освобождава, земи и добитък на селяните да подарява. Със съседните царства се помирил и половината си богатство на бедните раздал. Никой не вярвал на очите си, а царят се все повече се стараел да прави добрини на всички. И все питал съветника си: – Ще ме пощади ли Господ – нà виж: само от добро вече е животът ми изтъкан! О, не пожалих нищо аз – само Бог да ме помилва! Кажи, съветниче – ще бъде ли царят пощаден? И не е ли милостив и добър този Бог, та да види, че аз съм от неговите? А той му отговарял : – Да царю, прав си – милостив и добър е Господ. На училище на земята ни е пратил, та науката на живота да учим. Но – не знам, царю, аз плановете Господни – ако е рекъл, че наказание ще има – Божии думи са това! И само Милостта му може да те пощади, но знай : ти за нея трябва да си готов. И улисан да прави добро, царят не усетил как се търколили три месеца. Ново чувство се било родило в душата му, непознато досега, и му било приятно в добрини да прекарва дните си. Ето че настъпил и уреченият ден и царят цял ден от страх не излязъл от покоите си. Около него било пълно със стража и никой не бил допускан до царя. Минали денят и нощта, и нищо не се случило. Тогава си рекъл царят: – Ето че нищо не стана. Знаех си аз – няма Бог, а доброто е само за глупците. Три месеца от живота си пропилях за парцаливи селяни и слабите съседи, половината си богатство раздадох – колко глупав съм бил! И казал ядно на стражата: – Доведете ми младият съветник! Дошъл младият велможа и се поклонил пред царя. Но това вече не бил онзи усмихнат и щастлив цар, който бил свикнал да среща последните три месеца. Пред себе си съветникът видял озлобен и нещастен човек, изкривен от яд и злост. И учудено казал: – Какво се е случило, царю? Нима Бог те наказа с нещо страшно? - Никой не ме е наказвал! Ти не разбра ли, че Господ няма – ей ме : цял и невредим. И косъм не е паднал от главата ми. Но задето ме заблуди – аз ще взема твоята! Защото ме лъга три месеца, да стана за посмешище на мало и голямо, аз ще взема живота ти! Да видим тогава кое е по-силно: твоето смешно добро или аз - могъщият и всесилен цар! – отвърнал царят. Рекъл тогава тъжно младият съветник: – Вземи я, царю, вземи главата ми. Но аз виждам, че Господ вече твоята е взел. Няма го вече доброто в сърцето ти и разума в главата ти! Защо царю не се погледнеш в огледалото, и честно да кажеш – кого виждаш? Защо царю не погледнеш в душата си и право да отсъдиш – има ли живот там? И как беше довчера и последните три месеца? Царят мълчал и хапел устни, но тайна и могъща сила го заставяла да седи и да слуша. – О, царю – толкова ли си наивен? – продължавал младият мъж –Нима не виждаш, че Господ всъщност те наказа, както бе обещал? Бях ти рекъл аз – милостта винаги иде, но само за тоя, който е готов за нея. И нима има по-голямо наказание - на нечие сърце доброто да отнемат, а на ума - светлината? Ти успя, царю, да – ти успя – в тези три месеца показа какъв трябва да бъде истинският владетел. Но защо позволи, защо позволи царю, вярата ти да отнемат? И защо ваше величество изгуби онази тиха радост в сърцето? И накрая, преди да ми вземеш главата – кажи ми: има ли по-голямо наказание за човека, да отнемат вярата му в Бога и доброто? Има ли по-голямо нещастие за човека, зло да прави? В злото царю, няма живот, защото то е мъртво и нереално – та знай, че преди мен да убиеш, че ти вече на себе си посегна – защото доброто в себе си уби! Като казал това, съветникът напуснал покоите. А царят не повикал стражите. Но зли пламъчета проблясвали в очите му - смърт и кръв дирещи. Стражите говорели после, че вопли, плач и викове се чували – стонове на разкъсвана душа. И ту молитви и стенания, ту страшни закани и клетви долавяли. Три дни се минали, а той не напускал покоите си, но и никого вътре не искал. Дошъл на третия ден младият съветник и царят го приел. – Дойдох да се предам, царю. Да не кажеш – страхливец излезе и се скри. Аз от съдбата си не бягам, а за истината съм готов да дам живота си – рекъл той. Тогава царят казал: – На теб, мой верен съветнико, аз не знам как да се отблагодаря. Не знам как се благодари на човек, който ти е върнал душата. Така или иначе, ти можеш да поискаш и вземеш от мен всичко – моето богатство е и твое! Защото аз намерих друго богатство – нетленно, вътре в душата – радостта от доброто! Да прав си, вчера го бях забравил и Господ ми даде урок. И сега прозирам мъдростта му – през тези три месеца аз преживях нещо, без което не мога. Разбрах, че само доброто съществува и то ни изпълва с живот. И сега мога да кажа с пълно сърце – нека Бог те благослови! Оттогава насетне добрият цар се върнал за радост на всички хора. Продължавал да прави добрини, царувал дълго и честито, и всичко го почитали и обичали.
|
||
|
|
|
|
|
©
Радислав Кондаков. Публикувано в
|
|