ФИЛОСОФИЯ

Бр. I - 2008 (31)

ст. н. с. д-р Ерика Лазарова

/Център по наукознание и история на науката - БАН/

ХОЛИСТКАТА КАРТИНА НА УНИВЕРСУМА В СВЕТЛИНАТА НА ЖИВАТА ЕТИКА

Философската картина на света – от примерите на древното митологическо мислене като първи продуктивен опит за познавателно усвояване на универсума до постмодерния холистки поглед към мирозданието, е висшe постижение на човешкото познаващо съзнание в неговия интуитивен когнитивизъм и евристична експерименталност. Но само постоянно разширяващото се съзнание е способно: 1) да схване и обясни универсалното значение на космическата еволюция като панвселенска закономерност и 2) да управлява направлението и качеството на собственото  си еволюционно развитие в безкрайния процес на редуване на живот и смърт на физическо равнище и на равнището на нематериалните нива на мирозданието. Постигайки тези базисни закономерности на универсалната реалност, то става способно да бъде съзнателен субект на космическата интерпретация на вселената и да достигне до съвременен настоящето научно разбиране на Живата Етика като философия на новото Хилядолетие.

Пишейки за универсалната космическа реалност, Майката на Живата Етика неизменно подчертава, че космосът е значително по-сложен, отколкото той изглежда даже на най-великите умове от миналото. И единствено понятието ”безкрайност” може да ни дари интуитивно-рационалната представа за безкрайността на йерархическите структури в континуума,  условно наречен “време-пространство”. Класическата философия представя универсума изключително в категориите на идеалистическото или материалистическо  световъзприемане, докато най-новите постижения на науката разкриват космоса като единен и обяснението за  неговата цялостност откриваме на първо място  в единната му  конструкция и функциониране като свърхсложна динамическа система.

Живата етика интерпретира холистки цялото мироздание, разкривайки цялостта на космоса като мироздание в постоянно развитие. Самото понятие “холизъм” се ражда през 20-тото столетие и негов “кръстник” е южноафриканският учен и мислител Jan Christiaan Smuts. Той го създава за адекватно обяснение на новия тип диалектическо и динамически-интегрално разбиране на универсума във връзка с актуалните открития на съвременната физика, обясняваща посредством дискретния строеж на материята единната природа на космическото битие. Генезисът на самото понятие отвежда към гръцката дума holos или “цялостен” и легитимира в постмодерната наука и философия пост-Нютоновската и пост-Айнщайновата картина на вселената, усъвършенствана и допълнена от разбирането за дискретния строеж на космическата реалност на равнището на реалните завоевания на квантовата механика и физика. Става въпрос за нова научна парадигма, интерпретираща цялото като детерминирано от своите съставни части, обуславящи в динамическата си съвкупност природата на цялото.

Логиката на холизма напълно отговаря на философското светоразбиране на Живата етика. Философията на Агни-Йога, дадена по пътя на откровението, ежедневно доказва своята правота и евристична ценност чрез откритията на най-значимите  световни изследователи. Научната картина на космогенезиса и научното разбиране на закономерностите на космологията винаги са били базирани върху действителните завоевания на научната мисъл на ХХ и ХХІ век, като те непоколебимо потвърждават и илюстрират основните положения на Живата етика.

Още в началото на отминалото столетие естествознанието и физиката достигат – отначало плахо, но последователно-закономерно, до научното и философско схващане за единната космическа реалност. Новатор от най-висок порядък, съзнателно държаният в сянка в продължение на десетилетия руски учен и мислител А. Л. Чижевски брилянтно изразява новото научно разбиране за космоса, говорейки за единството на естествените и хуманитарните науки чрез примера с феномена “електромагнитно съществуване на Вселената” като ключ към създаване и обосноваване обективно научния фундамент при възприемане теорията за енергетическото светоразбиране: “…съществува някаква извънземна сила, въздействаща отвън на развитието на  събитията в човешките общества. Едновременността в колебанията на  слънчевата и човешката дейност служи като най-доброто доказателство за наличието на тази сила.” 1

Днес ни е даже трудно да си представим какво научно мъжество  и наистина необикновена твърдост на характера са били нужни, и то в Сталинските времена, за отхвърляне на вековни предразсъдъци, битували в науката и утвърждаване обективната наличност на духовни фактори в развитието на света на всички равнища на единния космос. Механическата картина на вселената трудно отстъпвала своето водещо място на новата и прогресивна научна интерпретация за диалектическата духовно-физическа природа на универсума.

Енергетическият светоглед е революционен принос в научното обяснение природата на универсума. Истинската природа на битието има материално-духовен характер. Или както е написано в книгата на Живата мъдрост, става дума за т.нар. духо-материя, представляваща в качеството си на единство от динамични противоположности, начин на съсъществуване на субстанцията на Проявения свят2, но и на “тънките” или извънземни светове, защото именно тяхното всеединство реално съставлява битието в неговата йерархическа сложност и безкрайност на развитието.

Не само универсумът, но и самия живот в качеството си на негов одухотворяващ принцип, според сполучливото твърдение на Ирена Стулпинене, могат да бъдат правилно обяснени единствено чрез природата на духо-материалната субстанция на единния космос. Доколкото на битието като универсална космическа реалност е изконно присъщ енергетическият характер и доколкото енергията е неунищожима, битието и животът като негова атрибутивна характеристика, обуславяща всекосмическата му одухотвореност са вечни и неунищожими в непрекъснатата верига “живот-смърт-живот”, чиято диалектика се реализира на всички йерархически равнища на Универсума:

 “Животът е вечна и  единна Духоматерия! Тя, в качеството си на космическа Енергия, не изчезва - само преминава от една форма в друга!

Иначе казано, законът на превъплъщенията е закон за непрекъснатостта на Живота.”3

Космосът е единен и по отношение функционалността на неговата система. Абсолютно всички негови части, микро- и макро структури, са свързани във функционално единство, детерминирано от единни космически закономерности. Космическите закони са универсални, сочи Живата етика. Те са органично присъщи на универсалната реалност на мирозданието и според думите на Елена Рьорих обединяват различните му йерархически нива, свързвайки “физическия свят с тънкия или извънземен свят”4. Най-важното в тази релация е, че нейното обективно неразбиране от страна на човечеството – в резултат на неразвитост на индивидуалното, научното и/ли философското съзнания, създава не само условия за неправилното познавателно усвояване на универсума, но и твори социално напрежение, което е особено опасно за историческото развитие на обществото и културата.

Е. Рьорих предупреждава също, че е твърде опасно да не се следват уроците на Космическата Йерархия и да се забравя, че “Крепостта на Великото Знание съществува от незапомнени времена и е несменяем страж на човешката еволюция, който наблюдава и насочва в спасителното русло течението на световните събития. Всички Велики Учители са свързани с тази Обител. Всички те са нейни Членове. Многообразна е дейността на тази Крепост на Знанието и Светлината. Историята от всички времена, на всички народи е съхранила свидетелства за тази помощ, предпазваща се от гласност и проявяваща се обикновено в повратните точки от историята на страните. Възприемането ú или нейното отхвърляне неизменно е съпроводено от разцвета или упадъка на дадена страна.”5

Неотчитайки тоталността на универсума в мащабите на безкрайността на еволюционните процеси, човечеството позволява да се проявят негативните тенденции за разделяне и противопоставяне на хората, класите, нациите, цивилизациите, а тяхна жертва е съвкупното човечество. В Учението на Живата етика този принцип е формулиран лаконично и точно. Например в книгата на мъдростта “Безкрайност”, ходът на разсъжденията всъщност фиксира вниманието единствено върху проявленията на негативната индивидуализация, като внимателната интерпретация на интертекстуалността разкрива двойнственото значение на закона за обособяването и в аспекта на социо-културната реалност, и в аспекта на космологията и космическото творчество:

 “Човечеството се лишава от тази истина, възприемайки закона за обособяването. Без да е приложен законът за единството в цялото му многообразие.

Само в този смисъл може да бъде третирано единството. Космическото творчество е безгранично в своето единство (курсивът мой – Е. Л.)!”6 .

И то единство, интерпретирано именно  като единодействие на Великите космически закони. То, започвайки със Закона за Хармонията и Закона за превъзмогване на Хаоса, със Закона за Цикличното развитие на универсума или Закона за причинно-следствените връзки, известен още като Закон на Кармата, е и истинската причина за развитие на съответствието микро- макрокосмическо като универсална еволюционна закономерност.

Умозрителното постигане на толкова важната всеобща закономерност е едно от най-значимите постижения на философското мислене на Античния свят. В него е закодирана върховната мъдрост на Адептите. В древния Египет езотеричната традиция на Херметическото познание като знание за космическата цялост е дадено отчетливо и точно само в четири думи, които са станали световно популярни  в течение на хилядолетия: “Горе, както и долу”. Защото те съумяват в афористична форма да предадат прекрасно холистката същност на космоса като единство в многообразието.

Синкретичното познание на древността е било предавано от избрани мислители от и през всички епохи, за да не прекъсне нишката на прогресивното континуитивно развитие. Обратно, за масовото съзнание картината на света  и била и е фасетъчна и хаотична. Като цяло тя напомня на колажния принцип на телевизионните предавания, където, според забележителната метафора на популярния английски писател и драматург Ищван Йоркени7, причудливо се съчетават на базата на контраста между човешките драми  и прозата на делника, високата култура и нейните сурогати, политическия цинизъм и евтиния оптимизъм  и водят до създаване на опростена до примитивизъм картина за света, детерминирайки по този начин феномена на всеобщата девалвация на човешките ценности.

          Онова, което в модерната и постмодерна представа за универсума е прието да бъде дефинирано от Абрахам Мол като феномена “културна фрагментарност” и отговаря на характера и особеностите на съвременното световъзприемане, е всъщност прадревно явление и отговаря на забележителната постановка на Аристотел (която по-късно откриваме и в критиката на механическия възглед за универсума у Хегел, който го противопоставя на диалектическия поглед към вселената) за невъзможността да бъде разбрана гората в нейната цялост, когато се познават само характеристиките на отделното дърво.

         Живата етика като тип научно мислене, макар и основаващо се в еднаква степен и на научния прогрес, и на интуицията и откровението, разкрива качествено новото равнище на развитие на науката и нейната истинност, доказвайки чрез постановките си откритията в най-новите изследвания на квантовата механика, невклидовата геометрия и теоретичната физика. С други думи, тя съдържа в себе си основните открития на вчерашния и утрешния ден. Защото оперира с категориите и фактите на висшето познание, почерпено пряко от единния космически извор.

Посланията на Висшия Разум достигат до хората чрез Великите Учители. Те, като медиатори и мостове между световете, са първи по значение космически посланици, благодарение на които е станал възможен прогреса на културата и еволюционното развитие на човечеството. Значително по-късно исторически се е появила философията като всенаука и започва процеса на диференциране на  частнонаучното познание.

Или както е казано в Живата Етика: “Постоянното съприкосновение с постиженията на Висшия Разум привлича и приближава духа към висшето познание. Постоянното използване и прилагане на висшите закони въвежда духа в орбитата на Космическия Магнит. Непобедим е пътят, формиран според заповедите на Висшата Воля.”8

          Космическият интелект не прави принципна разлика между субектите на интуитивното и собствено научното познание. Важно е да се отбележи, че първата форма на когнитивното усвояване на света се отдава далеч не на всички, но затова пък не изисква задължително развита система от научна методология и съответен научен апарат, а също и емпирична база-данни, без чиято наличност е невъзможно собствено научното познание на универсума. В споменатия аспект е нужно да се подчертае, че съвременната наука е призвана да измине пътя на космизма като най-актуален етап на човешко и професионално световъзприемане и световъзприемане. Или както пише преди около 70 години Елена Ивановна: “Науката е длъжна да укрепи пътя към Висшето познание.”9

          Подчертавайки, че духовността като качество на познаващото съзнание е необходимо условие за разбиране и изпълняване посланията на Висшия интелект: “И защото познанията на духа са такъв могъщ Ръководител, те винаги довеждат до разбиране същността на Битието.”10

Науката в ерата на космизма не просто оперира с най-актуалните открития, разширявайки и задълбочавайки съвременното диалектическо световъзприемане, но и успешно използва мистическия опит на човечеството, давайки му напълно логическо обяснение в категориите на рационалната евристичност. Тук може и трябва да бъде отчитана ролята на чувствознанието като особена област на усвояване на свърхсетивното познание11.

Утвърждава се новият универсален епистемологически дискурс, за който са характерни свързване разбирането за триизмерния универсум с акцептиране четвъртото измерение на психическата енергия и с безкрайността (безпределността) на космоса.

От една страна човечеството е започнало да разбира поливалентните възможности на пси-енергията в качеството на могъщ комуникационен фактор и в антропотворчеството или “самотворчеството”, но тя има и  свърхголямо значение за модерната и постмодерната медицина, както и за целокупния комплекс на научното познание. Науката, в действителност, се намира на прага на разбиране истинското значение на  психическата енергия в нейната универсалност. Наред с това расте и чувството за лична и космическа отговорност, преживявано като отговорност пред Великия план на вселената.12

В същия ход на мисли следва да бъде споменат и законът за Космическата справедливост, който регулира проявленията на положителна и негативна енергии във вселенски мащаб и същевременно учи всеки човек да поеме отговорност за своите постъпки, както и за тяхната мотивация. Понеже е известно, че за Върховната справедливост са важни не само действията, но и човешките помисли. За това говори и бащата на космонавтиката и модерната космическа философия К. Е. Циолковски, подчертавайки ролята на Вселенската воля, реализирана по пътя на йерархията13.

Почти същото е закодирано в Живата етика, утвърждаваща: “…човек е източник на знания и най-могъщ реализатор на космическите сили…”14, а в същото време той е “…част от космическата енергия, част от стихиите, част от Космическия Разум, част от съзнанието на висшата материя.”15

Проявлението на психическия енергетизъм в съзнанието и в творческата потенция на човека е свързано с разбиране значението на  “разнопорядковите енергии на мирозданието” и с възможността човек в битието си на оръдие и “ос на еволюцията” (П. Теяр дьо Шарден) да овладее и да ги използва:

“Космосът съществува само чрез взаимопроникването и взаимодействието на пространствените енергии, произтичащи от неизчислим брой милиарди фокуси или центрове, изпълващи го и непрестанно създаващи се в него.”16

В Живата етика пък четем: “Стремежът към изучаване на мисленето води до разбиране на т.нар. феномени, които не са нещо друго освен неосъзната психическа енергия в различните ú проявления.”17

Но това е и първа крачка към разбиране реалната безграничност и безпределност на всемира, тъй като на представата за безкрайния универсум отговаря един космос в развитие, на който са присъщи не три или даже четири18, а N или безкраен брой измерения.

Тоест, на  нашия универсум е присъща актуална множественост на измеренията. Този факт, заедно с дискретната структура на квантовия микросвят, детерминиращ макрокосмоса като множественост от паралелни светове, доказва, че научната мисъл днес е постигнала качествено ново равнище на познание. Затова дори физическата картина на света вече разкрива достатъчно точно необходимостта от съвместяване на научния и философския светоглед. Противоречието между тях е абсолютно мнимо и както разкрива Елена Рьорих: “Няма толкова висши понятия, които да не могат да бъдат съвместени с научните подходи, ако науката е чиста и без предубеждения.”19

За съжаление, верен е и противотезисът: науката и научните илюзии, както съответно и науката и научния фанатизъм са абсолютно несъвместими. Още в “Листа от Градината на Мория” намираме много интересно и малко известно обяснение за верския фанатизъм и в частност – за инквизицията, все явления, свързани с личностната установка на неприемане на новото, непознатото: “Същността на инквизицията се заключава в преследване  на необичайното.”20 Но такава е и съдбата на всички велики, нестандартни открития.

Само отвореното за новото разширяващо се по еволюционен път съзнание е способно да направи крачка напред в направлението на духовността, която е органически необходима и за изследователя, и за процеса и стила на изследване в прогресивната наука в навечерието на “новата епоха на признаване на духа”21.

На учения, както и на всички хора с просветени сърца е нужна духовност. Тя “е изтънчен стремеж към същинската еволюция, която винаги е синтетична, вмествайки в себе си всички понятия, всичко съществуващо.”22

          За осъществяването на такава висока цел - в нравствено-културен, както и в епистемологичен план, е потребен познавателен синтез, включващ от една страна рацио и интуиция, а от друга - наука, религия, философия и изкуство във формата на такова плодотворно единство, за което са мечтали още немските романтици, чиито изразител е Новалис с пророческите си слова: “Поезията е разума на философията.”23 и “Философията е идеал на науката”24.

Прекрасен израз на синтетическата същност на познаващото и художествено-творческото съзнания дава и Фридрих Шлегел, наречен неслучайно “вожд на немските романтици”. Синтезът е всеобща познавателна методология на модерния свят. През 1797 г. той пише в известното, създадено от него философско списание “Lyceum”: “Цялата история на съвременната поетика е  непрекъснат коментар към краткия текст на философията; всяко изкуство е длъжно да стане наука и всяка наука е длъжна да стане изкуство; поезията и науката трябва да се обединят.”25 А Новалис предлага и формулата на синтеза: “Всяка наука ще може да се превърне в поезия, след превръщането ú във философия.”26

В романтическата теория откриваме в класически чист вид тезата за когнитивната необходимост от създаване насоченост на познавателните усилия към синтез, тъй като именно романтическото светоусещане  през своята епоха става гениален изразител на идеята за универсален синтез на наука, философия и изкуство. Постмодерното научно развитие илюстрира същата тенденция, но вече проявяваща се като генерално направление на съвременния познавателен синтез. Модерната и постмодерната епоха, след увлечението по “тясната специализация” отново се ориентира към епистемологическата универсалност на познаващото съзнание и на художествено-творческата активност на личността.

За В. Вернадски, научният мироглед се развива “в тясно взаимодействие с другите страни  на човешкия духовен живот. Разделянето на научното световъзприемане и науката от едновременното или по-рано сътвореното от човешката дейност в областта на религията, философията, обществения живот или изкуството е невъзможно. Всички тези проявления на човешкия живот са тясно сплетени помежду си и могат да бъдат разделяни единствено във въображението.”27

Познавателният синтез включва в себе си и епистемологическата ценност на религиозното съзнание: от митологическия стадий на културното развитие на човечеството до теософската компаративистка мъдрост. Акад. Людмила Шапошникова вярно и убедително формулира закономерността в единството на религиозен и научен опит:

“Религиозният опит изисква научно преосмисляне. Той се нуждае от нова диференциация…Синтезът на религия и наука не само ще даде нови богати възможности за връзка с Висшите светове и Висшата енергетика, но и ще предотвратят онзи духовен дисбаланс между различните форми на знание, който може да възникне поради недостатъчно високия ръст на човешкото съзнание.”28

Синтетичното съзнание на познаващия субект в Живата Етика извървява историческия път на еволюцията на човешкото културно съзнание. Науката има потребност от обобщения гносеологически опит на философията, религията и изкуството, за да може познавателната картина на света да се получи цялостна и непротиворечива.

В този смисъл етиката и естетиката също са неразделна част от космическото световъзприемане. Живата Етика разкрива природата на универсума като реалност естетическа и етическа. Панестетическият характер на космическата реалност въплъщава в себе си съвършенството на целесъобразността, а нравствената същност на единното космическо битие отговаря на нравствения аспект на законите на еволюцията. Категорията “прекрасно” е единство от висши ценности на физически и нравствено прекрасното,  а така също от добро и истинно. Затова на действително красивото в човешкото битие и в космоса са органически присъщи и признаците на етическото съвършенство. В подобен възвишен смисъл нравствеността е органически присъща на всички аспекти на вселената, а отклонението от нормите на прекрасното в човешкото поведение и в културата са безспорен признак  на инволюция.

Етиката е изключително важен аспект на космическите закономерности. В “Надземно” се разкрива особено изразително философския и практически смисъл на нравствеността като атрибут на мирозданието: “Когато ние наблягаме на полезността на нравствения живот, Ние преди всичко спазваме основните закони на Вселената.”29 - ще напише Елена Ивановна.

Именно в тази интертекстуалност Живата Етика е и единствено възможната научна Глобална или Космическа етика. Процесът на космизация на мисленето и на творчески-преобразуващата човешка дейност на Homo Sapiens в качеството му на жител на “глобалното село” (Маршал МакЛуън) е спасителната алтернатива на днешната негативна глобализация, реализираща се като неоколониализъм и неоимпериализъм. Глобализацията как всеобща хуманизация на живота е единственият разумен изход от рецидивите на неоколониализма, формиращия се неофеодализъм и властта на “новите богати”, когато т.нар. сенчеста икономика и мафиотските структури са в основата на световната плутокрация.

          Живата етика е наистина универсална  и предлага решенията на реалния хуманизъм, понеже учи всички нас да разбираме еволюцията като движуща сила на битието, да уважаваме и спазваме системата от т.нар. “вечни ценности” и да разбираме и прилагаме като гносеологическа и морална необходимост евристическата трактовка на универсума като вселена в непрекъснато развитие-усъвършенстване, осъществявано в планетарен мащаб. Съответно, в аспекта на социалната дейност е наложително възприемането като императивно познание на взаимовръзката между всички явления на всички нива на единната и универсална космическа реалност. Като същевременно се отчита, че единството на хора и култури е невъзможно без фактора “нравствено (само)усъвършенстване” и без етическо взаимодействие и взаимопомощ на равнището на историческата практика. Собствената цел на Живата Етика предполага съзнателната еволюция на културното човечество като колективен субект на прогреса и движение от нормативната нравственост към състоянието на всеобщо братство, космическа любов и безкористно сътрудничество на народи и цивилизации, осъществено в мащаба на планетарната и надпланетарната реалност.

Еволюцията е закономерност на битието, но и стил на мислене. Тя е същност на универсума и механизъм на последователно и непрекъснато усъвършестване на човека. Гениалният френски мислител Пиер Теяр дьо Шарден в своята знакова за миналото, но и за настоящето столетие книга “Феноменът човек” разкрива чудесно понятие еволюция и в контекста на битийността, и в контекста на научното познание:

“Какво представлява еволюцията - теория, система, хипотеза? Не, нещо значително по-голямо от всичко това: тя е основното условие,  на което следва от днес нататък да се подчиняват  и да отговорят всички теории, хипотези, системи, ако желаят да бъдат разумни и правдиви. Светлината, озаряваща всички факти, кривата, в която трябва да се слеят всички линии – ето какво представлява Еволюцията.” 30

Същото може да се каже и по друг начин, тоест, в светлината на постмодерните научни представи: Еволюцията е универсална закономерност на развиващия се космос, но тя е и универсална научна парадигма. Без нейното разбиране не може да бъде обяснена същността на мирозданието като развиващ се космос, а така също и феномените “човек”,  и “култура”. Пак чрез нея само може да се осветли и актуалния процес на съзидание на Новия човек и на Новата култура, от които толкова много се нуждае ХХІ век. Нужно е да се знае и помни: Човекът е самосъзнание на еволюцията и фактор за съзнателното ú ускоряване, както, за съжаление, и фактор за нейното забавяне или дори дискредитиране на  равнището на проявление в социалната реалност.

Космическото мислене, основаващо се на Живата Етика е способно  да твори живата култура на етическите ценности и да утвърждава човека в качеството му на неин съзнателен субект и ускорител на процесите на нравствената еволюция като особено важен момент от всеобщата еволюция на универсума. Без да се забравя при това действието на Закона за кармата като въплъщение на всеобщата космическа справедливост, носеща не наказание и награда, а въвеждаща ред в хаоса на негативните и позитивни деяния на отделната личност и на целокупното човечество.

С други думи: човек е най-важната космическа структура. Той носи и изразява принципа на осъзнаване на космическата и личностната еволюция, като универсален механизъм за безпределно развитие-усъвършенстване. Затова на човек в качеството му на микрокосмос е дадена възможност за опознае и творчески да трансформира космическата реалност с оглед потребностите на единния космически еволюционен процес. Паралелно в процеса на собствената си индивидуална еволюция той се превръща, разширявайки непрекъснато съзнанието си, в Homo Cosmicos или в космически човек.

Утвърждаването на космическото мислене в световен мащаб е свързано и с коренните качествени промени на нивото на т.нар. духовно-културно поле при осъществяване социо-културната трансформация на света. Според акад. Л. Шапошникова, човечеството се нуждае от духовни революции. Те са  абсолютно необходимо условие за издигане на съзнанието на индивидуалния човек, но и за положително трансформиране начина на колективния и  личностен живот. Това всъщност означава и постигане на ново разбиране за човешката културна мисия  и мястото на високо развития, еволюирал нравствено Homo Sapiens в йерархията на одухотворената Вселена31.

Или както определя К. Циолковски: “Волята на човека и на всички други същества – висши и низши – е само проява на Вселенската воля. Гласът на човека, неговите мисли, понятия, истини и заблуждения са просто глас на вселената.”32 Били са нужни налагане на ново световъзприемане и голяма научна толерантност, за да бъдат възприети и утвърдени подобни аргументи и те вече да не бъдат заклеймявани идеологически и отхвърляни като ненаучни единствено поради инерцията на предразсъдъците.

 В. Вернадски пък напомня, че съвременниците и научната общност в частност мъчително трудно, но закономерно достигат до новото равнище на съзнанието и застават на прага на новата наука, която е “по-съвременна от съвременната, по-търпима към новите идеи и към новите завоевания на човешкия гений.”33. Достигане до степента на “еволюцията, осъзнала самата  себе си” или накратко, превръщане на учения или твореца в еволюционно мислещ и действащ субект на  науката, философията и изкуствата, е дълъг и труден процес, който е по силите само на просветлената и просветена личност, способна да опознае, преосмисли и живее по законите на Живата Етика.

Този еволюционен скок всъщност включва и способността за трансформация на енергията  Агни. Както нееднократно подчертава самата Елена Рьорих: “Агни-йога е най-висшето равновесие, понеже самоотверженото творчество на духа води до уравновесяване на съотношенията в универсума. По тази причина разновесието и разногласието на центровете се уравновесяват. Учението утвърждава тези тънки различия, защото за придвижването към следващата степен е важно да бъдат схванато и опознато равновесието в низшите проявления и висшата хармония…

Явлението на огъня на агни-йога има своето предназначение на земята и във висшите сфери. Тъй като агни-йога е свързващата нишка между световете.”34

Живата етика специално подчертава, че проникването в смисъла на философията на Агни е по силите не на обикновеното, масовото, а на космическото съзнание на Новия човек. В “Листа от градината на Мория” е посочено: “Духът е съвършен едва тогава, когато осъзнае космоса…”35 В това именно се състои и първостепенната задача на процесите на днешната социализация и на възпитанието и превъзпитанието на съвременното, разкъсвано от противоречия човечество, което е разкъсвано в една действителност със силно релативизирани етически ценности и култ към човека-консуматор, равнодушен към ближните си  и мирогледните проблеми.          Именно това трябва да имаме предвид в нашето “необикновено, прекрасно и страшно време”36, когато не може да не се държи сметка именно за космопространствеността на идеите, но и за предназначението на човека в битието му на “художника от осмия ден” (Н. Бердяев). И ми се иска в тази връзка да завърша с напомняне за  мощта, ролята и универсалността на психическата енергия, способна да направи всеки от нас човек-творец в своята област. Важно е също, че човекът-творец трябва да внася по своя път и във всички сфери на своята жизнедейност принципа на радостта като енергетически принцип на битието и особена мъдрост на свободния човек (Светослав Рьорих):

“Родни мои, мислете с най-широките, с най-светлите мисли.…

Но нека мислите бъдат родени от сърцето, понеже само мисълта, родена от сърцето, е жива. Сърцето е велик Космически магнит. Сърцето привлича всички космически енергии, сърцето асимилира всички житейски стремежи. Пространственият огън се стреми към сърцето, и в този принцип е валиден за целия космически процес. Затова Космосът може да живее в и чрез притежанията на сърцето. Само енергиите, основаващи се на сърдечното притежание, могат да бъдат жизнеспособни. По този начин сърцето изковава безкрайната верига на живота.”37

© Ерика Лазарова. Публикувано в  на: 02.03.2008.

Бр. I - 2008 (31)