150 години от рождението на Константин Циолковски (1857-1935)

Бр.30/август-декември 2007

Константин Циолковски

НИРВАНА^*1

През живота си човек изпитва усещания от различен характер – било приятни, било неприятни, било безразлични.

Приятните и неприятните усещания могат да бъдат с най-разнообразно напрежение. Например, когато не се храним, ние изпитваме все по-нарастващо неприятно усещане на глад; след огорчение ние постепенно изпитваме намаляване на неприятното усещане, което може дори да премине в пълно успокоение или безразлично усещане; това означава, че сме забравили нашата мъка; времето ни е изцерило. Приятните, или положителните усещания, според тяхната сила, ние наричаме: блаженство, неземно чувство, голяма радост, радост, приятност, щастие, чувство на доволство, добро самочувствие и т.н. Всичките тези усещания имат нещо общо, което наричаме желателно, приятно.

Неприятните, или отрицателните усещания също, според тяхната сила, ние наричаме: нечовешко страдание, агония, адска мъка, просто мъка, страдание, болка, неприятност, лошо самочувствие и т.н. И тези усещания, въпреки тяхната разнородност, също имат помежду си нещо общо, което наричаме неприятно, нежелателно чувство.

Ако усещането не може или е трудно да се нарече положително или отрицателно, то същото е безразлично, или нулево. Нулевите усещания също така са безкрайно разнообразни. В идеален вид това е небитието. Не смърт, а именно небитие.

Да предположим, че сте видели картина, след това сте се обърнали на другата страна и сте чули музика. Ето две, да допуснем, приятни усещания, които сякаш съвсем не са сходни. Но те имат и нещо общо – приятността. Освен това, те могат да бъдат и равни, и неравни. Могат да Ви попитат: кое ви достави повече удоволствие – музиката или картината? Ако се колебаете да отговорите, то двете усещания по своята сила са еднакви. В противен случай едното или другото усещане е по-силно и често това е твърде очевидно.

Следователно, положителните и отрицателните усещания могат да бъдат еднакви, въпреки тяхната разнородност, ако те доставят еднакво удоволствие или неудоволствие. Подобно на това, кръгът и квадратът ще бъдат еднакви, ако имат еднаква площ. Също така, от един къс глина може да се направи кълбо, след това от кълбото – пирамида, от пирамидата – човек, от него – конче и т.н.; но всичките тези тела имат един и същ обем; те са еднакви, т.е. по отношение на обема те са равни. Така и усещанията, по отношение на големината на полученото наслаждение или мъка, могат да бъдат равни.

Кое ви е било по-трудно да понесете: зъбобола или главоболието? Тук също така може да има три отговора; и затова отрицателните усещания могат да бъдат също така равни или неравни. Не само геометричните, но и всички други величини могат да бъдат равни, имайки, така да се каже, различна форма или вид. Така, две равнодействащи сили могат да бъдат равни, докато компонентите им нямат нищо общо помежду си. Силата на електромагнита може да бъде равна на силата на ръката на човека и т.н.

Силата на усещането, подобно на другите величини, може да бъде изразена с безкраен ред от числа, центърът на който е зает от нулата; от дясната му страна са непрекъснато нарастващите положителни числа, а от лявата са непрекъснато намаляващите отрицателни числа.

Положителната единица от която и да е величина, която е съединена с отрицателна единица от същата величина, дава като резултат нула. Същото свойство има и величината на усещането. Положителното усещане, събрано с отрицателно усещане от същата абсолютна величина, дава безразлично усещане, изразено с нула.

Да предположим, че вие сте много силно огорчен от нещо. Близките около вас ви предлагат различни начини да получите приятни положителни усещания. И ето, вие сте утешен: вашето сумарно усещане постепенно отслабва, става безразлично и даже положително: вие се усмихвате.

Предложеният безкраен ред от числа за изразяване на величината на усещането, изглежда, не е безкраен. Всъщност и страданията, и радостите на човека имат предел. Тези граници са още по-ограничени при животните. Колкото по-ниска е организацията на съществото, толкова тези граници са по-тесни. Но от една страна, можем да си представим организми с организация, по-висша от човешката, а от друга страна – в зората на развитието на човечеството всички величини са изглеждали ограничени за човека. Ние знаем, че е било ограничено и пространството, и времето. Предполагало се е че Вселената, както и времето, има начало и край. При безпределността на пространството, времето и световете – и организмите би трябвало да бъдат невъобразимо разнообразни по своята сила и качество.

Ние все още не можем да измерваме големината на усещането. Засега знаем само, че има усещания, които са положителни, отрицателни и нулеви. Знаем също така, че съединените положителни и отрицателни усещания имат свойството да се отслабват взаимно като противоположни сили. В същото положение са се намирали много величини съвсем доскоро; и сега все още не умеят да измерват множество величини. Например, полезните качества на човека, стойността на мислите, постъпките. Това е огромно нещастие за обществото. Животните, както изглежда, нямат понятие за измерване. Австралийците са броили само до пет². Измерването на площите и обемите е възникнало през историческия период. Селяните използват земемери. Множество величини се измерват само от учените. Попитайте дивака, може ли да се измери силата на светлината, електричеството, топлината – и сигурно ще получите отрицателен отговор. А да не би и ние отдавна да сме се научили да ги измерваме!

В днешно време са направени множество измервания, отнасящи се до живите същества; например, известна е скоростта на разпространение на впечатлението по нерва, времето на възприемане на тази или онази идея от главния мозък на субекта и т.н.

Усещането на човека се намира в зависимост от времето или, както казват математиците, е функция на времето.

Ако по абсцисата нанесем времената и издигнем в съответните точки перпендикуляри, пропорционални по дължина на силата на усещанията, ще получим една непрекъсната редица от точки, или крива, която изразява силата на усещанията в зависимост от времето. Ако можехме точно да измерваме усещанията, то за всяко същество би могло да се получи крива на неговите усещания от зачатието до смъртта. Частта от тази крива, която изразява неприятните усещания, ще се намира от другата страна на оста. Ако съществото в продължение на своя живот е изпитвало едно непрекъснато и неизменно по своята големина удоволствие, то същността на неговия живот би се изразила с права, успоредна на абсцисата. При неизменно неприятно усещане кривата на живота би се намирала от другата страна на оста, и толкова по-надалеч от нея, колкото мъката на живота е по-голяма. Въобще, кривата на живота на организма е толкова по-сложна, колкото по-сложен е самият организъм. Но понякога в живота на човека има няколко часа спокойствие, равно настроение, което тогава ще се изрази с права, успоредна на абсцисата. В този случай е лесно да бъде измерено количеството Q на усещанията в продължение на известно време t. Очевидно, то е равно на силата на усещанията S, умножена по времето. Например ако силата на усещанията е равна на 8, а времето на това неизменно усещане е равно на 5 часа, то количеството на усещането ще бъде равно на 40. Изобщо Q = S · t.

Количеството на усещанията ще бъде отрицателно, ако самото усещане е отрицателно, т.е. неприятно, нежелателно. За един много малък интервал от време dt усещането може да се счита за приблизително постоянно, ето защо за този интервал от време ние можем, също така, да получим количеството усещания. Сборът от произведенията на разнообразните сили на усещането за съответните малки интервали от време ще състави пълното количество на усещанията. Математикът би изразил това количество с интеграл така: Q = ∫S·dt, където Q е количеството усещания, S неговата сила, а dt неговото време; dt изразява безкрайно малък интервал от време, в течение на който силата на усещанията може да се смята за неизменна; знакът ∫ означава сбора на всички малки произведения.

Ако ние желаем да определим количеството на усещанията на съществото от някакво време t1 до някакво време t2, то за количествата усещания ще намерим следния определен интеграл:

t1 Q = ∫ s ·dt. t2

Той изразява разликата между сбора от положителните площи, намиращи се в областта на приятните усещания и сбора от отрицателните площи, намиращи се от другата страна на оста, в областта на неприятните усещания. Интересни са съображенията за количеството усещания през младостта на човека и през неговата старост. Особено интересен е въпросът за пълното количество усещания през целия живот на организма – от зачеването до превръщането му в «пръст». Ако количеството положителни усещания е по-голямо от количеството на отрицателните, то и общото количество на усещанията ще бъде положително. В противен случай то ще бъде отрицателно. Оптимистите би трябвало да твърдят, че тази сума е положителна, а песимистите – че тя е отрицателна.

Животът на човека, както вероятно и на всички други същества, се състои от безкраен ред положителни и отрицателни усещания. Дори в продължение на един ден вие изпитвате сложна гама от усещания. Да вземем един среден човек на средна възраст и да проследим неговите чувства, започвайки с пробуждането. Събуждането, ставането обличането не са съвсем приятни. Чаша чай или кафе, закуската и разговорите успокояват нервите; пробуждат силите за работа; приятното чувство на бодрост и здраве ви пробуждат към труд, и самият труд е приятен, докато не сте уморени. Възниква неприятното усещане на умора; рояк от неясни желания, чувство на апетит, глад, влечение към мисли, отдалечаващи от определена работа, започват да се появяват все повече и повече с нарастването на отрицателните усещания. Обядът на здравия човек се съпровожда с гама от приятни усещания.

След тежкия труд следобедният отдих е приятен. С настъпването на вечерта се удовлетворяват други потребности на човека, но самочувствието непрекъснато пада. Тежестта на живота с настъпването на нощта е все по-осезаема. Сънят се съпровожда също от редица усещания в зависимост от възрастта и усещанията през предишните дни.

Почти на всяко приятно усещане съответства неприятно отрицателно такова. Животът сякаш не може да се състои само от положителни усещания: животът не може да се направи нито изключително страдалчески, нито изключително блажен. На приятния апетит съответства гладът. Не напразно се казва, че най-добрата подправка към яденето е гладът.

Тези противоположни величини са до известна граница правопропорционални, т.е. колкото по-голям е гладът, толкова е по-приятно чувството на засищане. Изпълнението на желанието е толкова по-приятно, колкото по-силно е било това желание, т.е. колкото повече мъки е причинявало то. Поетичното чувство на детството и младостта се съпровожда от тежкото чувство на старостта. Приятността на впечатленията по време на младостта с възрастта става безразлична, отслабва и прераства дори в отрицателното усещане на тъга и ужас.

Вие ще кажете: колко радост има през младостта и само радост; но не забравяйте, че още не сте се състарили, не сте се разболели и не сте умрели, и затова все още не можете да съдите за крайните изводи от живота.

Идва ми наум: радостта не се ли обуславя изключително от страданието, и не е ли равно поради това количеството радости на количеството страдания; т.е. не са ли равни количествата на положителните и отрицателните усещания? Ако е така, то алгебричната сума от количествата на всички усещания през живота, от зачеването до смъртта, ще е равна на нула. Не представлява ли животът само една развълнувана нула?

В такъв случай в някакво отношение съдбата на всички хора и другите същества е еднаква: те получават също такова количество приятни усещания, каквото и неприятни. Като резултат всички получават нула. Най-солидното възражение против това се състои в следното. Вашият живот е щастлив, вие сте млади; несъмнено е, че сте получили повече положителни, отколкото отрицателни усещания. Определеният интеграл или алгебричната сума от количествата на изпитаните от вас усещания ще бъде повече от нула. Ако бъде прекратен този млад живот по някакъв безболезнен начин, то моята хипотеза губи всякаква почва. Но възможно ли е това? Вие ще кажете: гърмът, силният електрически разряд, морфинът, опиумът, гилотината и т.н. могат моментално или безболезнено да приключат сметките с живота. Но знаем ли ние какво изпитва човек, когато умира? Понякога преди края има период, в който човек губи съзнание, т.е. по-точно се лишава от способността да си дава отчет за своите усещания. Агонията понякога продължава няколко дни. Почти несъзнателно, но ние не можем без ужас да говорим за агонията. Не се ли крие тук истината в неясна форма?

Защо по-голямата част от хората предпочита естествената смърт, с продължителна агония, пред изкуствената, макар и кратка? Може би продължителното угасване се съпровожда от по-малко силно страдание, отколкото по-бързото. Само че (за съжаление) с животните и престъпниците не се церемонят, уж грижейки се за минимално причиняване на страдания.

Да предположим, че ние ще съкратим агонията двойно; но кой ще ни докаже, че силата на неприятното усещане не е нараснала двойно. Тогава количеството на усещанията няма да се промени. Ако намалим времето на страданието хиляда пъти, то също толкова пъти, може би, се увеличава мъката или отрицателната сила на усещанията.

Колкото и тежка да е истината, по-добре истина, отколкото лъжа. По-добре е да се знае, отколкото да не се знае. Освен това, тази хипотеза ще ни помогне да направим полезни за човека и за животните изводи. Излиза, че «съкращавайки» страданието на животните с бързото прекратяване на живота им, ние само съкращаваме нашата собствена болка на състраданието, свойствена за човека. Ние лъжем самите себе си, също както и тогава, когато се решаваме на самоубийство «по най-добрия безболезнен начин». Сега хипотезата не може да се опровергае, но могат да се направят множество възражения.

И така, всички живи същества, в края на краищата, получават едно и също, т.е. нищо (нула), както камъкът, желязото и т.н. Какъв е смисълът на живота? Значи няма нито щастлив, нито нещастен живот, а има само едно вълнуващо се нищо.

Не! Има щастлив и нещастен живот. А ако това е така, то и животът има значение. Значението му се състои в това, да се управляват живота и природата и да се прави живота щастлив за всичко чувстващо.

Щастливият живот се състои в постепенното развитие на организма без резки движения нито в положителна, нито в отрицателна посока, защото такива движения разрушават нравствените и физически сили. Например: гладуването, прекомерният труд, унижението, болестите, студът, лишенията от различен характер, съзерцанието на чужди нещастия и мъки, мъката по роднините, децата и др. Но да не забравяме, че тези страдания се съпровождат и от резки усещания на радост. Наистина, кой се чувства по-добре от оздравяващия, кой повече мечтае и се надява от нещастните, кой повече от унижените се възвисява и тържествува – даже и от най-малкия признак на успех и почит?!

На кого, ако не на нуждаещите се е най-сладък отдихът, сънят, храната, и най-малкият намек за удобство, за топлина?!

Тези колебания, въпреки всичко, разрушават живота и ние справедливо считаме такъв живот за нещастен и нежелателен. Той води понякога и до преждевременен рязък край, т.е. агония непродължителна, но мъчителна. Такъв човек не може да бъде и победител на природата. Ето защо такъв живот е недопустим. Той трябва да ни възмущава, докато ние не го подредим за себе си и за другите.

Щастливият живот, разбира се, е напълно противоположен. Това е тихо, постепенно, хармонично развитие на всички човешки сили, без напрегнат, мъчителен труд, в полза на всичко живо: това е победа на човека над природата, спасение на всичко страдащо от мъките. До известна възраст такъв живот трябва да се съпровожда от тихо щастие и пълно удовлетворение. Извън пределите на тази възраст започва същото бавно угасване, редица отрицателни усещания, но толкова слаби, че дори не пречат на по-плодотворната дейност, съпровождана само от слаба тъга и пресищане от живота.

Тихото, продължително умиране изисква известно търпение, но не ужасява, не мъчи, не плаши отнапред.

Естественият и изкуственият подбор, стремейки се към това условно щастие, правейки живота все по-сложен и по-сложен, в продължение на хилядолетия, може да изработи много съвършени организми, които са малко чувствителни към радостите и страданията. Младостта не ги възторгва много и старостта не ги измъчва много. Получава се философското безстрастие на Буда, величието на Нирвана. Не смъртен покой, но живот, богат на дела, велики постъпки, само че философски спокоен. Той стои на стража на планетата и се разпорежда мъдро с живота и природата. Не позволява той възникването на нещастия, мъка, болести, смъртни агонии, груби резки радости, наслаждения и неизбежно съпътстващите ги мъчения. Не само човекът ще бъде застрахован от тези низши животински чувства, но и всичко живо. И така, да живее действената нирвана, нирваната на безполезните чувства, но не и постъпки!

От гледна точка на нашата хипотеза ще направим редица практически изводи за живота на хората и животните.

Но първо ще се опитаме да обясним причината за положителните и отрицателните усещания при живите същества.

Дейността на мозъка – ето причината за тези живи усещания, за които разумното същество повече или по-малко си дава отчет. Химическа реакция протича във всяка точка на съществото, но с особена сила тя се проявява в нервната тъкан. Тази дейност бива два вида: съзнателна – по време на бодърстване и безсъзнателна – по време на сън и припадък. Ето защо, разбира се, всички части на тялото, даже която и да е клетчица, живеят своя живот и не са лишени от чувствителност, но ние имаме предвид централния орган или «аза», дейността и чувствителността на който, в края на краищата, се обуславя от състоянието на главния мозък.

Малките «аз» ние няма да разглеждаме, на практика ние нищо и не знаем за тях. Далеч не точен отчет за своята дейност и състояние може да даде единствено централният нервен орган на човека.

Самочувствието, т.е. приятното, равнодушно или печално настроение зависят от силата на дейността на централния нервен орган.

Ако тази дейност се повишава, тогава и самочувствието е положително, т.е. в зависимост от «ускорението» на тази дейност, то може да бъде приятно спокойно, радостно, сладостно, блажено и т.н.

Ако тази дейност не нараства и не намалява, т.е. ако «ускорението» е равно на нула, то ние сме равнодушно спокойни; въпреки сложните мисли и дейност на органите, ние сме потопени в нирвана, но нирвана жива, дейна, желателна. Най-накрая, ако ускорението на дейността на централния орган е отрицателно, т.е. нервната дейност на мозъка отслабва, угасва, то съществото не се чувства добре: самочувствието е лошо. Съдейки по големината на отрицателното ускорение, ние можем да се чувстваме не съвсем добре, лошо, мрачно, гадно, отвратително, ужасно, мъчително и т.н.

По време на детството и юношеството дейността на мозъка очевидно се усилва до известна възраст. В действителност, количеството на идеите, способностите, знанията и т.н. постепенно нараства, и ето защо детството и младостта са прекрасни. Този период се сменя с безразличие и равнодушие, защото като цяло дейността на мозъка престава да нараства: организмът става по-малко възприемчив, всички впечатления вече са познати, всичко е старо, омръзнало. Централният нервен орган получава толкова, колкото и губи. През време на старостта се променя паметта, възприемчивостта към външни впечатления отслабва много, мозъкът губи от запаса от идеи много повече, отколкото придобива. Умственият живот или дейността на мозъка угасва. На места протича разрушение; загубите са все по-големи и по-големи, докато съществото в дълбока старост не премине към детството и даже към идиотизъм.

Това угасване на химическата енергия се съпровожда от тежест на живота, тъга, стремеж към самоубийство и други страдания. Всички животни, даже най-низшите, в качествено отношение изпитват същата поредица от явления през своя живот. Тоест имат радостна младост, спокойна зряла възраст и мъчително угасване на живота – старост и смърт.

Но максимумът на жизнената дейност на различните същества зависи от сложността на мозъка или от количеството нервни клетки на този орган. Колкото те са повече, толкова животът е по-сложен и са по-богати усещанията. Големината на една клетка при различните същества не е пропорционална на големината им, а е почти еднаква. Затова броят на нервните клетки на съществата е приблизително пропорционален на обема на мозъка им. Ясно е след това, че не може да има количествено сходство в умствения и чувствения живот на различните организми; мъничките организми имат и по-малко силни усещания, и като цяло толкова по-слаби, колкото самите те са по-малки.

Ние дори не можем да си представим простотата на душевния живот и слабостта на съответните усещания на съществата, намиращи се на най-ниското стъпало на чувстващия, жив свят. Известна аналогия все пак може да се види при гръбначните и човека.

И така, животът на другите същества не само че не е съзнателен, но не е и богат на усещания. Максимумът и минимумът стоят твърде ниско. Неслучайно Декарт е считал животните за нечувстващи механизми; за най-низшите същества това е почти вярно, но, разбира се, това е далеч от истината за кучетата, конете, овцете, мишките и т.н.

Ние изтребваме насекомите, без да чувстваме угризение на съвестта. И инстинктът ни вероятно не ни лъже. Би било смешно да плачеш и да се измъчваш при вида на издъхваща муха или премазана дървеница. Техните слаби усещания не струват сълзи; но не може да се каже същото за жестокото избиване на плъховете, мишките и други висши паразити. То е неизбежно, но не може да не огорчава мислещия човек.

След време жилищата ще се правят така, че в тях няма да има място за паразити, няма да бъде възможно да проникнат в жилището и да се размножават. Тогава човек няма да има и какво да изтребва. Най-хуманният начин за унищожение е лишаването на животното от способността да създава потомство – не мъчително въздържание, не грубо скопяване, а нещо по-фино, все още недостигнато нито по отношение на човека, нито по отношение на животните.

Денят е донякъде подобен на целия живот. Сутрешната бодрост, сила, възприемчивост, радост съответстват на младостта на живота; вечерната умора, упадъкът на силите, стремежът към нощен отдих съответстват на старостта. Децата плачат преди сън; възрастният се възмущава, ако нещо пречи на съня. В млада възраст, в силите си, по време на обикновеното дневно бодърстване, самочувствието само се понижава, без да преминава в отрицателна стойност. Ето защо децата трудно се слагат да спят, докато не заспят сами: денят за тях е радост, докато не се затворят очите. При хората в дълбока старост, напротив, дори утрото не носи положително усещане.

Да преминем към обясняването на чувството на болка. Вие ми режете или бодете ръката. Откъде се ражда болката? При това действие всички мои мисли се съсредоточават върху ръката. Аз мисля за това, как да отстраня болката, правя съответни движения; аз не мога да мисля за нищо, освен за моята страдаща ръка; не мога с нищо да се занимавам, с нищо да се отвлека. Ясно, е че общата дейност на мозъка спада, и именно този спад служи като причина на страданието.

Не болката предизвиква целесъобразни движения, необходими за нейното отстраняване – те са сложномеханични, рефлексни, а напротив, механичното, неволно съсредоточаване на мисълта, предизвикано от раздразване на чувствителните нерви, неволната теснота на мисълта предизвиква страдание. Нито страданието, нито радостта не могат да бъдат двигатели: те представляват страничен продукт на макар и сложната, но чисто механична дейност. Разрушаването на предаващия нерв или наркотикът (например кокаинът, хлороформът и пр.) прекратяват за известно време тази предавателна способност, оставяйки дейността на мозъка неизменна и затова тогава ние и не изпитваме страдания.

Също така лесно е да се обясни и причината за душевните мъки.

Да вземем един много груб пример. Аз съм изгубил богатство. В моя ум веднага започват да отслабват своята дейност много нервни възли, съответстващи на идеите за моето благосъстояние, което сега е невъзможно. Не само щастливият живот е добър, но и самите мисли за щастието.

Но именно тези мисли за собственото щастие и щастието на близките започват да избледняват. И ето причината за отрицателното усещане. Умира вашият син, брат, баща; от този ред на мисли, отнасящи се до тези лица, човек започва да се обърква, което и причинява отрицателно ускоряване на нервната дейност, мъка и ужас.

Колкото по-близки са ни тези лица, толкова повече са в нашия ум идеите, свързани със съществуването на тези лица, и толкова по-голямо, поради отслабването на тези мисли, е причиняваното ни страдание.

Целта на намаляването на известен кръг от идеи при физическото страдание е очевидна. Природата кара нервния механизъм да се заеме изключително с причиняваната рана или болест на органа: разбира се, за да се спаси или защити този орган. Но каква е целта на същото ограничение при душевното страдание? Може би да се освободи място за живите, тъй като мъртвите не се нуждаят от нашите мисли и грижи за тях.

Артериите от малък и среден калибър са снабдени с особени мускули. Те обкръжават като пръстени на някои места кръвоносните съдове. Тези мускули, под влиянието на раздразнените вазомоторни (съдодвигателни) нерви, се свиват и отпускат или прекратяват притока на кръв към органа. Може би тези мускули и служат като причина за отслабването на идеите и даже за тяхното пълно атрофиране. Действително, тогава притокът на кръвта, а следователно, кислородът и хранителните материали към определена група нервни клетки намалява. Резултатът е отслабване или дори прекратяване на дейността на съответните идеи. Това е сложен и малко изучен механизъм, изработен от естествения подбор, заради запазването на вида.

Мъките на глада са резултат от закриването на множество идеи, освен идеята за храната и способите за нейното набавяне.

Разбира се, има и други причини за това мъчение и множество други страдания, т.е. аз искам да кажа за причини, които съвсем не са целесъобразни. Например при неправилно хранене, дишане, разстройване на органите произтича отслабване на умствената дейност вследствие на лошото и недостатъчно «доставяне» на материали, необходими за храненето на мозъка. Смъртното страдание произтича от неизбежното разрушаване на целия организъм, а следователно, и на целия свят от идеи.

Най-висшата радост в живота е радостта от любовта; но, Боже мой, колко страшна, колко опасна за психолога е тази радост!

Вие сте видели човек от другия пол, достатъчно сходен с вас, способен да произведе здраво потомство и, главното, да се бори за съществуването на рода: дълголетие, красота, сила, ум, здраве, трудолюбие, богатство, неразбираема привлекателност и т.н.

Природата веднага се опитва да ви свърже с този субект от противоположния пол.

Докато вие го виждате и чувате, настъпва усилен подем на целия ваш физически и нравствен свят, вие се радвате, вие блаженствате, дори насаме за известно време вие продължавате да чувствате същото очарование. Откъде се взеха тези умствени и физически сили! Вие сякаш сте опиянен от много фина напитка. Но този подем постепенно отслабва, причинявайки ви все по-големи и по-големи мъки. Хубаво е, ако имате възможност пак да видите и чуете вашия «предмет». Причината за мъченията е ясна: вашите мисли се съсредоточават върху нея или него. Всичко във вашата душа гасне, освен идеите, водещи ви към «нея»; и целта на природата, и причината за страданията е очевидна. Така природата при всяка среща все повече и повече свързва двата сходни организма от противоположен пол. Те буквално повече не могат да живеят един без друг.

Причината на радостта при срещата е приливът на кръв към централния орган вследствие действието на сърцето и вазомоторните нерви със съответните мускули, пробудени на свой ред от зрителните и слуховите впечатления, излизащи от «предмета».

При отсъствие на взаимност или при някакво друго препятствие за брака, едното лице или двете са близки до гибелта. Отслабва кръвообръщението, дишането, храносмилането, угасват всички мисли, освен една: един за друг и за средствата за съединение. В идеалния случай резултатът е: смъртна тъга и гибел. Това се отнася понякога и за висшите животни.

Колкото повече организмите си подхождат един на друг по физическата си и нравствена природа, колкото повече също така те се допълват един друг, колкото по-висока е тяхната порода и способност да произведат силно във всички отношения потомство, толкова страданията и радостта от любовта са по-могъществени...

Има опасни и не съвсем разбираеми източници на радост и страдание. Това са: развратът, наркотиците и неестественото силно възбуждане.

Да разгледаме действието на етиловия алкохол. След приемането на водка следва възбуждане на мозъка, извънредно приятно, ако организмът още не е изразходван. Всичко изглежда ярко, природата – прекрасна, мислите – живи и красиви, собственият ум – могъщ, сили физически колкото щеш, нищо не е страшно, всичко е възможно, за старостта се възвръщат силите на младостта.

Но този непроизводителен разход на запаса от радости след известно време се съпровожда от обратни явления: доброто чувство се заменя със злоба, веселостта със скука, смехът със сълзи, бодростта с униние, яркостта на мислите с помрачение, храбростта със страхливост. Човекът страда също така безплодно, както безплодно се е и наслаждавал, освен това той с лихвите се разплаща за изразходването на силите – с лихвите, защото организмът се разрушава с всеки прием на алкохол все повече и повече и се приближава до смъртта преждевременно. Разплатата за общия дълг (т.е. за живота) на организма се ускорява.

Другите наркотици действат още по-силно, доставят още по-голямо блаженство, със задължителна тежка разплата и по-бързо приближаване на края. Увеличеният прием на наркотици така може да изразходва организма, че нервните клетки отказват след изтрезняване на субекта да му служат: човекът умира или си загубва ума: в най-добрия случай – неговата нервна система е разклатена, той е психически болен.

Разболява се близко лице. Аз страдам, защото нервната дейност се стеснява, защото тя се съсредоточава върху болния. Тук целесъобразността е разбираема: грижите на близките на болния го спасяват и способстват за съхранението на рода. Така се обяснява чувството на състрадание, което е толкова по-силно, колкото предметът на състраданието ни е близък по род или свойство. Страданието при смърт на близък човек, макар да е сякаш нецелесъобразно, е неизбежно; като подобен резултат от целесъобразни страдания. Всъщност при болест или опасност за лице, което ни е близко, ние трябва да страдаме заради съхранението на рода; тук страданието зависи от угасването на общите идеи, заради усилването на немногото специални такива, в полза на намиращия се в опасност. Но финал на всички опасности и болести понякога е смъртта, която ни причинява най-голямо страдание по инерция. Самата мисъл за смъртта на близките е мъчителна, но целесъобразна, тъй като изпреварва, по възможност, това печално явление и следователно способства за съхраняването на рода.

Състраданието към мъките на животните е също така страничен продукт. Смъртта на животното е аналогична на смъртта на човека и затова колкото по-близо е съществото до човека по своята организация, толкова, като цяло, е по-силно чувството на състрадание. Говорят още за «мъките на творчеството». Що за мъки са това и какъв е техният произход? Творчеството изисква съсредоточаване върху определена група от идеи. Останалите трябва да бъдат забравени. Ето защо колкото по-тесни са границите на нашето творчество, колкото те са по-отвлечени, колкото са по-отдалечени от обикновения живот, толкова по-силни са мъките на този процес; макар, от друга страна, те да се възнаграждават отчасти с усилената дейност на частна група мисли. Обратното, колкото по-близо към обкръжаващия ни живот е нашата работа, колкото тя е по-близо до земята, колкото по-голям сбор обикновени мисли обхваща, толкова «мъките» са по-слаби и даже в много случаи се превръщат в радостно чувство.

Творчеството изобщо е свойствено за човека и ако се извършва по обикновен начин и в определена количествена пропорция, тогава то е радостно. Отклонението поражда в повечето случаи отрицателно чувство. Висшето творчество почти винаги е изтощително, ако не се съпровожда от достатъчен отдих. Колко хора са загинали поради прекомерно творчество!

Ние видяхме, че всяко положително усещане рано или късно се съпровожда от равно количество отрицателни усещания. Затова богатият на радости млад живот трябва да се съпровожда от мъчителна старост и смърт. Вие сте се радвали на своето богатство, сила, красота, потомство; вие сте се радвали и на радостта на близките. Но ето, че годините минават, благата преминават, децата се разболяват, умират, умът угасва. Ако и богатството, и децата, и силите и здравето се съхранят, то те все едно си отиват при последното разплащане. Изводът: не се съкрушавайте за това, че не ви се е паднало щастие, защото умирайки, по-лесно ще се разплатите с живота. Не се стремете към наслаждения и не тъгувайте за това, че те са минали покрай вас и са ви недостъпни, тъй като би ви се наложило да заплатите за тях. Можещите да удовлетворяват всички свои желания и удовлетворяващите ги в излишък не знаят в края на краищата къде да се дянат от скука и ужас; животът за тях губи смисъл, те са кандидати за самоубийство и преждевременна смърт. Бягайте от изкуствените наслаждения; тогава тихите радости няма да ви напуснат и животът няма да загуби смисъла си; вие ще доживеете до дълбока старост и животът ви ще свърши не много мъчително.

Запасът от радости следва да се изразходва за полезна дейност, като награда за труда и като подкрепа за труда. Какъв е смисълът, ако слушайки музика, аз изпитвам желание за подвиг, благи пориви, жажда за правда и всичко възвишено! Тези чувства на радост продължават кратко време, изпаряват се безплодно във въздуха и ме лишават от сили по-нататък, когато трябва действително нещо да се направи.

След този висок подем на чувства отнякъде идва тъгата, пречеща ми да работя, която ме прави безсилен. Необходими са няколко дни, за да се оправи човек от опиянението на наслаждението и да се захване за работа.

Музиката, както и другите изкуства, е потребност на човека. Тези потребности трябва да бъдат удовлетворени; но в определена степен по неизвестен, малко изследван начин. Ако човек не слуша прекрасни гласове, хармонично пеене, очарователни, но естествени звуци, ако той не вижда чудни форми и движение, то потребностите от това трябва да бъдат задоволени от нещо, макар и от сурогат. Не злоупотребяваме ли ние с този сурогат?!

Ние знаем, че и естествените форми, звуци и движения биват измамни?! А ако това е така, то за сурогатите (т.е. подправените неща) не си струва и да се говори. Хубаво е гроздовото вино и за здравето е полезно, при употреба в умерено количество; но какво да кажем за водката, етера, спирта от дървесина, опиума, хашиша, морфина и т.н. Същевременно тяхното действие в количествено отношение е различно. Науката, строгите безпристрастни изследвания на мъдреците трябва да ни покажат пътя.

Според нашата теория излиза, че като цяло животът не може да се направи нито страдалчески, нито щастлив.

От математическа гледна точка това е вярно. Определеният интеграл

 t¹ ∫ s ·dt t²

е равен на нула, т.е. алгебричният сбор от всички усещания от зачеването до смъртта по всяка вероятност е равен на нула, независимо от вида на съществото и от всевъзможните естествени или изкуствени въздействия върху живота на тези същества.

Аз вече поясних, че в практически смисъл, въпреки тази теория, животът може да бъде щастлив или нещастен. Също така той може да бъде изкуствено мъчителен и спокоен, както и смъртта.

Нека с някакво оръдие да причиним на животното мъка.

Ако ние повреждаме няколко органа така, че настъпва смърт, то животното само се разплаща за получените от него радости по време на живота, разплаща се толкова по-мъчително, колкото по-бързо тази разплата настъпва.

Но ако ние не повреждаме органите или ги повреждаме незначително, като при това даваме време на повредените органи и на нервната система да се успокои и изцери, то животното, при това изцерение, както при оздравяването, придобива отново онзи сбор от усещания, който то е получило при страданията, само че с обратен знак. По-просто е да се каже: животното се е мъчило минута; количеството на неприятните усещания, да предположим, е равно на 100. Животното след това си почива и се лекува месец; при този процес то получава едва забележимо, но продължително приятно усещане – възстановяване на силите; количеството на неприятните усещания ще се изрази със същото число (100). Ние можем да повтаряме това множество пъти. В математически смисъл ние не променяме сбора от усещания, но правим живота на съществото адски. Да ни опази Господ и от такъв живот, и от такива опити.

Така животът, въпреки предполагания закон на живота, може да бъде непоносимо мъчителен, приближаващ края. Също така той може да бъде и сладостен. Сладостният живот се състои в редица удовлетворения естествени и неестествени, които дават блажени минути, за които човек плаща със здравето си и с дълги дни на страдание, ужас, безсилие и тъга. Да ни спаси Господ и от такова «блаженство».

Нека, дори и след хилядолетия, да настъпи нирвана, но нирвана могъща, царствена, богата на добри плодове; и да стои тя на стража на нашата планета, не давайки на мъките да се възродят нито на повърхността на земята, нито в морските дълбини, нито във въздуха.
 

БЕЛЕЖКИ:

Статията е написана и публикувана като отделна брошура през 1914. За първи път концепцията за равенството на положителните и отрицателните усещания е изложена от Циолковски през 1880 в статията ‹‹Графично изобразяване на усещанията››, текстът на която не е запазен. За нейното съдържание се съди по резюме, съставено от автора през 1911.

1. Нирвана – в будизма състояние на освобождаване от страданието. Достигната от основателя на будизма принц Сидхарта Гаутама (Буда), нирвана според будисткото учение е крайната цел на всяко живо същество. <към текста>

 2. Всъщност австралийските аборигени са можели да броят до десет – колкото е общият брой на пръстите на двете ръце. <към текста>

* На живота аз гледам като на сън. С прекратяването му започва непостижимият живот. Той съществува и сега, но както през деня светлината на звездите се заглушава от ярката светлина на слънцето, така и този втори непостижим живот може да ни се разкрие само с прекратяването на грубата материална светлина на нашия живот. Именно тази груба светлина аз се опитвам да разгледам и да разбера в настоящата статия. – Авторът. <към текста>

© Константин Циолковски. © Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 29.12.2007.

Бр.30/август-декември 2007