КУЛТУРНА ХРОНИКА
|
|
КУЛТУРНА ХРОНИКА |
|
|
150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН ЦИОЛКОВСКИ (1857-1935)
На 4 октомври 1957 година по целия свят се разнася новината за изстрелването на първия изкуствен спътник на земята. Точно сто години и седемнадесет дни по-рано, на 17 септември (5 септември по стар стил) 1857 г. в семейството на лесничея Едуард Циолковски в Русия, в село Ижевское, Рязанска губерния се ражда Константин Циолковски – учен и философ, разработил теорията на космическите полети, станал известен като възвестител на космическата ера. Изгубил от ранна възраст слуха си, а заедно с това и възможността да слуша училищни уроци и университетски лекции, Циолковски получава своето същинско образование през 1873-1876 в библиотеката на Румянцевския музей в Москва. По онова време библиотекар там е философът Николай Фьодоров, един от основоположниците на руския космизъм – философско направление, което поставя на централно място връзката на човека с космоса. Идеите на Фьодоров за преодоляването на смъртта и страданието като общо дело, предназначено да обедини всички хора, са оказали влияние върху творчеството на Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Владимир Соловьов. Тези идеи вдъхновяват и Циолковски, който в следващите години от живота си, когато работи като учител в гр. Калуга, развива онзи аспект от изключително широката философска проблематика, разглеждана от Фьодоров, който е свързан с еволюцията и космическото бъдеще на човечеството. До нас са достигнали стотици текстове на Циолковски, посветени на най-различни области на знанието. Значителна част от тях представляват философски съчинения. Те нареждат своя автор сред плеядата велики космисти, към които спадат А. Сухово-Кобилин, Н. Фьодоров, В. Вернадски, Ал. Чижевски, отец Павел Флоренски. Всичките си философски трудове ученият издава самостоятелно, днес тези ранни издания са библиографска рядкост. Той прави това до 1931 – последната година, когато в СССР е възможно издаването на собствени книги за своя сметка. След смъртта на Циолковски през 1935 философските му трудове не се публикуват, макар че авторът им е официално признат от съветската власт, а достъпът до ръкописите е силно затруднен. Създава се парадоксална ситуация – философските възгледи за Вселената на човека, проправил за цялото човечество пътя към космоса, в продължение на десетилетия се премълчават, а в единиците публикувани статии на Циолковски се правят големи съкращения. Причината за това е, че “те са материалистични, но не са в марксистки дух”, както пише дъщерята на мислителя Любов Константиновна. Освен това Циолковски убедително аргументира съществуването на т.нар. ‹‹разумни сили във Вселената›› - същества, чийто разум е много по-еволюирал от нашия и които би трябвало да помагат на човечеството в неговото развитие. В началото на 90-те години на миналия век стотици ръкописи на Циолковски, дотогава достъпни единствено на малък брой специалисти, са извадени от забравата и започват да се публикуват. Все по-голям е броят на научните конференции, посветени на Циолковски и руския космизъм. Особено важен етап беше конференцията "Космическото мислене - новият мироглед на ХХI век", проведена през 2003 в Музея "Н. Рьорих" в Москва. През 2007 година се навършиха 150 години от рождението на Циолковски. Юбилеят беше отбелязан с множество научни форуми и тържествени чествания в както в Русия, така и извън нея. На 29 март – четвъртък музеят на Циолковски в Калуга беше посетен от руския президент Владимир Путин. Високият гост беше посрещнат от уредничката на музея Елена Тимошенкова, правнучка на учения, която му подари няколко брошури на своя прадядо, издадени през 20-те години. От 22 до 25 май в педагогическия университет “К. Е. Циолковски” в Калуга се проведе Третата международна конференция “Актуални проблеми на съвременното естествознание“ ИНТЕРНАС2007, посветена на 150 годишнината от рождението на К.Е.Циолковски, 110-годишнината от рождението на А.Л.Чижевски и 100-годишнината от рождението на С.П.Корольов. Сред организаторите на научния форум бяха руската федерална агенция по образованието, московският дъжавен университет “М.В.Ломоносов”, Руската академия на естествените науки и др. Сред основните теми на конференцията бяха единството и взаимовръзката между земята и космоса, взаимодействието между живата и неживата материя, еволюцията на представите за биосферата и ноосферата. От 26 до 28 юни в гр. Миасса, Челябинска област, се проведе XXVII школа по проблемите на науката и технологиите, посветена на 150-годишнината от рождението на К.Е. Циолковского, 100-годишнината от рождението на С.П. Корольов и 60-годишнината от основаването на Държавния ракетен център “акад. В.П.Макеев”. На 7 септември в с. Ижевское, Рязанска област, където е роден Циолковски, с тържествен митинг пред музея, носещ неговото име, в присъствието на губернатора на Рязанска област Г. Шпак, вице-президента на Руската академия на космонавтиката “К.Е.Циолковски” В.Алавердов и други официални лица, бяха открити тържествата по случай 150-годишнината от рождението на големия учен. Музеят на Циолковски в Ижевское посрещна юбилея с ремонтирана сграда и обновена експозиция. На 17 септември в Калуга се състоя тържествено заседание на Руската академия на науките по случай 150-годишния юбилей. Открити бяха 42-рите четения в памет на Циолковски. В изложбената зала на архива на академията беше открита посветената на юбилея документална изложба “Гражданин на Вселената”. На същата дата в гр. Боровск, където Циолковски е живял 12 години, беше тържествено открит паметник на учения. На 26 септември Съюзната академия на науките и изкуствата проведе в Москва своята VI юбилейна конференция, която освен 150-годишнината от рождението на К.Е.Циолковски и 100-годишнината от рождението на С.П.Корольов, отбеляза и 50 години от началото на космическата ера. От 7 до 10 ноември в Калуга се състоя Международният космически фестивал за ученици, в рамките на който ученици от Русия, Украйна и Молдова представиха свои научни разработки с космическа и биосферна насоченост. Освен в Русия, 150-годишнината от рождението на Циолковски беше отбелязана в много страни по света. В Словакия, Сърбия, Унгария, Индия, Индонезия, Монголия, Аржентина, Перу, Ливан и Тунис бяха представени тематични фотоизложби и изложби на книги, а във Виетнам, Египет, Сирия, Камбоджа и Непал бяха проведени лекции и семинари, на които присъстващите имаха възможността да се запознаят с творческото наследство на великия учен и мислител и със съвременното развитие на неговите идеи. В началото на остомври до музея на космонавтиката в гр. Брисбейн, Австралия, беше тържествено открит паметник на Циолковски - копие на този в Боровск, Русия. Конференция с международно участие, посветена на юбилея на Циолковски, се проведе през октомври и в България, в гр. Шумен, където беше организирана от Института по космически изследвания на БАН. У нас Циолковски е познат преди всичко като теоретик на космическите полети, докато философското му наследство все още остава слабо известно. Още по времето на социализма информация някои възгледи на учения за космическото бъдеще на човечеството е включена в програмите на планетариумите. За първи път в България опит за широко популяризиране на философията на Циолковски като част от руския космизъм прави Бойко Златев с лекцията си "На брега на Вселената" на 9 март 1999 г. в Руския културно-информационен център в София. Лекцията е проведена в рамките на лекторията "Жива Етика", организирана от Българско сдружение "Рьорих", и, освен на съчиненията на самия Циолковски, се основава на публикуваните мемоари на неговия ученик, великия руски учен-космист Александър Чижевски, основоположник на науката хелиобиология. През септември 2005 г. сдружение "Нова палитра" осъществи първото издание на философски трудове на Циолковски на български език в превод на Дияна Златева. (К.Е.Циолоковски. Космическа философия. С., Нова палитра, 2005). Сборникът е достъпен в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Столична библиотека в София, както и в библиотека "Виделина" - Варна. В него са включени четири от общо над 200 съчинения на мислителя - "Нирвана", "Монизъм на Вселената", "Причината на космоса" и "Космическа философия".
по материали от руския и българския печат
|
||
|
|
|
©
Сдружение "Нова палитра". Публикувано в
|
|
