Сергей Зорин. Комуната за Жива Етика в Италия. Сп. "Палитра", бр.30, август-декември 2007

	КУЛТУРНА ХРОНИКА	Бр.30/август-декември 2007

Сергей Зорин

КОМУНАТА ЗА ЖИВА ЕТИКА В ИТАЛИЯ

За половин час влакът Рим-Флоренция ме достави на гарата Кьюзи канченяно терме (Chiusi chanceniano terme). Оттам с кола заедно с посрещналия ме Джузеппе Кампанела се движим, изкачвайки се по криволичещия път, към градчето Читта дела Пиеве (Citta dela Pieve). Минаваме през целия град и попадаме в една забележителна местност в планините, където се намира и главната сграда на Комуната за Жива Етика. Самото название на тази Комуна ясно показва, какво изповядват нейните създатели и какви идеи ги ръководят в живота. Днес това е Център за Творческа Медитация и многопластова културна дейност на нашите италиански приятели. Както казват самите хора от комуната: “Комуната – това не е място и не е група хора, това е степента на нашето осъзнаване по пътя към Новата Епоха.”

Комуната е основана през 1981 г. от дванадесет приятели, които по онова време са били вдъхновени от идеите на “бащата” на психосинтеза Роберто Ассаджоли, с когото е работил днешният ръководител на Комуната за Жива Етика Серджо Бартоли (Sergio Bartoli). Той е доктор по медицински и психологически науки. Преди няколко десетилетия е основал в Рим Център по Психосинтез и го е ръководил повече от двадесет години. В началото на 80-те се премества в Умбрия в централната част на Италия, където основава експериментален учебен център, който се занимава с гранични изследвания на биологичното, психологичното и духовното в живота на личността. Именно този център и става по късно Комуна за Жива Етика, която Серджо Бартоли успешно ръководи и до ден днешен. Още през първите години на нейното съществувание се отделя огромно внимание на развитието на творческото използване на мисълта. Всичко в този свят е създадено от творческата мисъл. Мислите на човека проникват в най-отдалечените ъгълчета на Вселената. Но те биват различни: и съзидателни, и разрушителни. Културата на мисълта, ясномисленето може да бъде възпитано само чрез огромна духовна работа. Усъвършенстването на личността се състои в пробуждането на нейните скрити таланти, и в крайна сметка, на нейните висши качества, на нейното нравствено начало, което единствено дава на двуногия примат правото да се нарече Човек. Именно това представлява главното направление на работата на Комуната за Жива Етика, разположена в живописната планинска местност Umbrian-Tuscan. През 1984 г. основателите на общността са купили и с любов са реставрирали първата голяма двуетажна къща “Огнен Хълм”, който оттогава се превръща в централна сграда. В нея редовно се събира цялата Комуна, която за две десетилетия значително се разраства във всяко отношение. Значително се е увеличил и броят на нейните членове. Освен споменатия по-горе Център за Творческа Медитация, по проектите на архитектите на Комуната Франко Аниези и Фиоренца Бортолотти са построени няколко уникални сгради – центрове за други видове дейност. Querce (Дъбовете) – Център за Ново Образование, Еrmes (Хермес) – Център по Нова Психология, II Portale (Портал) – Център за Нова Култура и Valle del Sole (Слънчевата долина) – селището за нов живот и ново отношение към труда, включващо също така Saint-Michael Centre (Центърът “Свети Михаил”).

От няколко години познавам Франко и Фьоренца, обиколил съм заедно с тях, а също така и с прекрасния музикант и филолог Валентина Ганц най-скъпите за мен места в Италия, свързани с живота и творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаело. В Оптическия театър он мен е създаден цикъл от литературно-сценични композиции, посветени на тези титани от Епохата на Възраждането. Две пътувания до Италия и пътешествието от Рим на юг през Перуджа, Арецо, Флоренция, Винчи и т.н. до Милано на север ми позволиха да заснема наистина уникален материал, който използвам сега в своите композиции.

Когато членовете на Комуната се появиха в Русия за пръв път, пристигайки в Москва в Международния Център “Рьорих” на конференция, те посетиха всчки музеи на Кремъл, включително уникалния Елмазен фонд. След това посетиха Ермитажа в Санкт-Петербург и разгледаха други забележителности, които обикновено се посещават от чужденци. Прибирайки се вкъщи след своето първо посещение в нашата страна, италианците казаха, че най-силно впечатление в Русия им е направил Оптическият театър при Центъра-Музей “Рьорих”. Няма да скрия, че на мен като изобретател, който е създал за четири десетилетия целия набор от уникални оптически инструменти и програмата на този театър, ми беше много приятно да чуя това. Приятно и удивително. Но италианците, редовно идвайки на нашите Международни конференции, неизменно посещаваха и Оптическия театър, казвайки, че мечтаят да имат нещо подобно в техния бъдещ културен център. Именно защото толкова ги е впечатлил нашият театър и светозвуковите композиции, които те са виждали в него, бях поканен два пъти в тяхната Комуна, където ме приемаха много радушно и гостоприемно. Запознаването с живота на Комуната отвътре ме подтикна към написването на тази неголяма статия за удивителното явление в духовния и културния живот на Италия, което, сигурен съм, ще бъде интересно и на руския читател.

Център на Комуната е Poggio del Fuoco (Център за Творческа Медитация), в разноплановата дейност на който се въплъщават в живота принципите на Живата Етика. Непосредствено до основната сграда е построена и залата за медитация, в която се провежда голяма дейност по духовното усъвършенстване на членовете на Комуната. Главният символ на този Център е Знамето на Мира, предложено от великия руски художник и мислител Н.К. Рьорих, който е вземал най-активно участие в създаването на Учението Жива Етика. Този символ той показва на света през 1929 година заедно с Пакта Рьорих, призван да защитава от варварството достиженията на световната култура. На пристигащите в Комуната гости, които за пръв път виждат този символ, членовете на Комуната обясняват, че Знамето на Мира (три червени диска, разположени в червен кръг) изобразяват бъдещата хармония на Религията, Науката и Изкуството в кръга на Културата. В сградата Poggio del Fuoco има стаи, където идващите могат да бъдат настанени. И при двете ми посещения живях в централната сграда, при това при второто ми идване, през есента на 2005г., съм живял в нея сам.

Събуждайки ме рано сутринта, отварях прозореца и се любувах на чудния пейзаж. Мястото е наистина вълшебно. Играта на слънчевите лъчи в утринната мъгла е пленителна. След душа се спусках на първия етаж в прекрасно оборудваната столова. В няколкото уютни зали на първия етаж е разположена постоянна изложба на големи репродукции на картините на любимия художник и почитания в Комуната като един от създателите на Учението Жива Етика Н.К.Рьорих. Връщайки се късно в тази обител, разположена в планините, винаги ме посрещаше приглушената светлина в прозореца на изложбената зала. Около портретите на Н.К.Рьорих и Е.И.Рьорих, нарисувани от С.Н.Рьорих денонощно свети голям кристал. Редом до тях на масичка лежи албум с цветни фотографии на картините, под които на два езика (италиански и руски) са написано техните имена. Всички фотографии са номерирани, а редом до копията на картините на стената се намират номерата. Наблюдавал съм колко дълго и внимателно самите хора от Комуната и нейните гости разглеждат картините на великия руски художник, често обръщайки се към албума за уточняване на названието.

В една от залите с картините има камина, а в друга - роял. Във всичките има удобна мека мебел. Сградата, макар и изолирана в планината, притежава всички удобства, оборудвана е по последната дума на техниката и е обзаведена с голям вкус. Ето така трябва да се строят зданията в общините - ми се иска да кажа на всички мечтатели в Русия. Но се опасявам, че още много дълго при нашите общинници нищо подобно няма да има. И нещата не опират само до средствата, но и дс културата на строителството, и до общата култура. И най-главното, до атмосферата на сътрудничество, доброжелателност, нетърпимост към своите недостатъци и търпимост към недостатъците на другите. За съжаление, ние сме още много далеч от всичко това.

По време на своето второ посещение в Италия пристигнах късно в централната сграда и в тъмнината не забелязах никакви изменения. Но на сутринта през прозореца на по-малко от стотина метра от централната Сграда видях строящото се здание на уникалния Културен център на Комуната. Естествено, малко по-късно бях на мястото на строежа. Полусферична зала с диаметър 25 метра направена изцяло от дърво. С удивление наблюдавах с каква поразителна скорост само трима души издигаха това съоръжение. Двама висококвалифицирани работници и кранист, който през цялото време се намираше горе редом до работниците, подреждащи долепените греди в сегментите на полусферичния покрив. Операторът-кранист с помощта на дистанционния пулт за управление много точно подаваше всичко необходимо буквално в ръцете на работниците, виртуозно управлявайки крана. В големия подемен кран няма и намек за наличие на кабина за краниста. Той изначално е проектиран за дистанционно управление от оператора. За едно денонощие трима души изградиха огромния купол, което може да се види на снимките, направени с разлика от 24 часа. Това съоръжение по своята същност представлява обемна мандала.

Под купола на полусферата е разположена специална капсула за медитации с прозрачен покрив над нея. Вътре в полусферата към капсулата води спирала от големи стъпала. Човек в тази капсула през нощта ще вижда над себе си звездите, които в планините, надалеч от населените райони, светят особено ярко. Архитектът Франко Аниези с въодушевление разказваше, колко много надежди и планове са свързани за членовете на комуната с този зараждащ се архитектурен шедьовър. Това ще бъде активно действащ многопрофилен Център, предназначен за въплъщаване в живота и разпространение на идеите на Новата Култура. В това уникално здание, в което преобладава дървото, ще се провеждат национални и международни конгреси и конференции, ще се поставят театрални постановки. В него също така ще се провеждат изпълнения на музиканти и майстори на словото, ще се организират изложби на съвременни художници и художници от минали векове. За всичко ще има място в този прекрасно обмислен и планиран Център.

Членовете на Комуната осъзнато и отговорно участват в планетарната еволюция, в движението към Светлината. Те водят след себе си по този път децата, младежта и възрастните, които желаят да се усъвършенстват. Практикуването на Жива Етика изисква готовност на съзнанието да вмества нови знания за света, целенасочено и трудолюбиво да внедряват тези знания в нашия живот, без да се поддават чудовищният натиск на системата на тъмнината, царяща днес на планетата. Три школи помагат, за да бъдат разкривани новите аспекти на света за пристигащите на обучение в Комуната за Жива Етика: Школата по Творческа медитация, Школата на Седемте Лъча и Школата на Служението.

Обучението в Школата по Творческа Медитация се базира на теорията и практиката по психологическа медитация на Роберто Асаджоли. Началният курс на обучение продължава три години и включва теоретични занятия, работилници и ежегодни конференции. След завършване на този курс неофитът става ученик на Школата по Творческа медитация, обучението в която продължава още десет години. Само такава продължителна и напрегната духовна работа дава възможност за едно задълбочено запознаване с принципите и законите на Новото Време.

Школата на Седемте Лъча предполага седемгодишен /по своята същност задочен/ курс на обучение. Всяка година всички, които се обучават в тази школа, участват в седмицата на груповото обучение в самата Комуна. В същото време за тях са достъпни занятията в други работилници, при други наставници. Графиците на допълнителните занятия се съставят на тези срещи.

Школата на Служенето е открита за всички, които желаят активно и осъзнато да служат на обновлението на Земята, на хармонизацията на нашите отношения със света, за всички които мечтаят за завръщането на човека в лоното на биосферата, от което ние така трогично отпаднахме, противопоставяйки се на целия останал жив свят. Всичко това се достига както с помощта на духовната практика по “Служение”, така и с помощта на практическото обучение в различни области на човешката дейност. В тази школа обучават на земеделие, ръкоделие, градинарство. Обучават не толкова теоретично, колкото на практика. Комуната има свои лозя и маслинови горички. Обучаващите се в Школата на Служението служат на своите ближни и с поддържане на домакинството, и със събирането на реколтата с грозде и маслини, и с по-нататъшното преработване на събраната реколта…

Много е интересен и Центърът за Ново Образование “Дъбовете”. Необходимо е да се подчертае, че Комуната е разположена до голямата дъбова гора в местността, където е обитавал свети Франциск Асизки. В Учението Жива Етика е казано, че хората трябва да се заселват на изпитани места: “Разбира се, че растенията ще покажат, къде са най-добрите възможности. Гледайте, къде има кедър и бор, къде има калуна и дъб, къде има треви и ярки цветя.” Именно поради тази причина основателите на Комуната са избрали това удивително място в Италия. В работилниците и студиите на Центъра за Ново Образование се провежда работа в три направления: постигане и създаване на Красотата в произведенията на изкуството, научни търсения, стремеж към основите на истинното Знание, и изработване на правилни отношения в областта на политиката и икономиката, основани на началата на справедливостта и взаимното разбирателство между хората. Затова много внимание по време на учебния процес се отделя на развитието и изграждането на хормония в личността и в междуличностните отношения. Главното е стремежът към разкриване гигантския потенциал на човека, за който ние, заблудилите се в мрежите на системата на тъмнината, си нямаме и представа. В нашата цивилизация неоправдано по-голямо внимание се отделя на телесния живот на индивида. Вместо развитието на самия човек, живеещ в съгласие с биосферата, ние с упование измисляме и създаваме най-различни протези, които да компенсират нашата “немощ” – физическа и умствена. Машините трябва да правят вместо нас всичко, да изпълняват тежката физическа работа. С появата на компютрите ние възлагаме на машините и умствената работа. При това човекът постепенно деградира, неговите истински възможности не са разкрити досега дори в най-малка степен. Центърът за Ново Образование помага на човека да постигне самия себе си, своята истинска природа, разностранността на човешката личност. Този Център концентрира вниманието на учащите се върху духовната сфера на живота. Това е невероятно важно днес, в епохата, когато се рушат всички морално-нравствени устои, което е довело човечеството не само до нарастваща екологична катастрофа, но буквално на ръба на пропастта на небитието. От живеещите днес хора зависи, ще бъде ли земята обитаема и занапред. Разбирайки отговорността пред бъдещите поколения и пред самия живот, наставниците на Центъра за Ново Образование обучават не само ученици, но и учители, които желаят да се усъвършенстват и да задълбочават своите познания в областта на новата педагогика и психоенергетика.

Центърът “Хермес” е създаден като интернационален Център за Нова Психология. В него главно внимание се отделя на личния ръст на учащите се посредством възстановяването на хармонията между различните равнища вътре в самия човек. С пощта на психосинтеза всеки ученик активно се занимава със самообразование и самореализация в хармонично съдружество с другите учащи се с наставниците-учители. В този Център се занимават и тези, които сами в бъдеще ще обучават други на същите методи.За тяхното обучение, освен наставниците от същия Център, се канят чуждестранни експерти и представители на организациите: The Findhorn Foundation The Internetional W.Y.S.E. Organisation за младите хора.

В малкото градче Чита дела Пиеве, типичен център на италианския Ренесанс, в който, между другото, се е родил знаменитият Перуджино (учителят на Рафаело), преди няколко години Комуната откри Културен Център (II Portale).Той е разположен в крилото на великолепна старинна сграда, притежаваща голяма историческа стойност. Тук с удоволствие идват местните жители, за да поработят в уютната библиотека или за да се полюбуват на картините от сменящите се една след друга изложби. С не по-малка популярност се ползват лекциите и концертите, провеждани от членовете на Комуната. Като символ на обновлението и изпълването на нашия живот със светлина с помощта на културата този Център е украсен със Знамето на Мира на Н.К.Рьорих, което е поставено на най-видно място.

Слънчевата Долина – това е селище, в което живеят членове на Комуната, които въплъщават в реалния живот и в селскостопанската дейност идеята за общината, внедрявайки на практика принципите и законите на Новата Етика. В този съзидателен труд вземат участие и онези членове на Комуната, които не живеят постоянно в Слънчевата долина, а обитават със своите семейства селските райони около градчето Чита дела Пиеве. И всички заедно не само добиват прекрасни плодове, но и възпитават своите деца, помагайки им да разкрият своя потенциал в семейството, построено върху забележителните идеи на Живата Етика, в Духовното Семейство. Задружната работа при събирането на маслините и гроздето и при производството от тях на зехтин и прекрасно сухо вино не само, че сплотява хората, но и носи напълно осезаем доход, който позволява на членовете на комуната да реализират множество културни програми с тези пари. Сериозно внимание членовете на комуната отделят и на производството на лекарства от екологично чисти растителни продукти по старинни народни рецепти.

През януари 1999 г. в Слънчевата долина започва работа новата Школа – Центърът “Свети Михаил”. В тази школа особено внимание се отделя на принципите на общината. Центърът “Свети Михаил” е създаден за установяването на нови, хармонични отношения между отделни хора и групи, като способства за тяхното обединяване и за активен културен обмен между националните и интернационалните групи. В школата на Слънчевата Долина занятията се провеждат в четири работилници и продължават три години.

Членовете на Комуната не живеят постоянно в нея. Те се събират за конкретни задачи, и след като ги завършат, се връщат по домовете си. В Комуната от самото начало се провеждат просветителски и образователни семинари и курсове. Заниманията с култура, занаяти и земеделският труд се редуват с психологически тренинги и духовни практики. Гостите на Комуната, които посещават курсовете, пристигат от различни кътчета на Италия. Те прекарват в Poggio del Fuocco почивните дни или остават за седмица, ако това изсква определен курс, и след това се завръщат в своите градове. От октомври до юни дейността в Комуната се провежда само през почивните дни, а от юни до края на септември – от понеделник до събота. Занятията се провеждат както с начинаещи, така и с по-напреднали. Има също така курсове за психолози, педагози, лидери на групи, които биха искали да повишат своята професионална квалификация. В зависимост от провежданата дейност някои групи се срещат само веднъж в годината, а други от четири до шест пъти.

Особено интересна и важна от моя гледна точка е работата с децата и младежта. От 1986 г. Комуната е предложила на учениците и на младите хора да вземат участие в живота на Комуната по време на лятната ваканция. Всяка година се определя нова тема, чието разработване и провеждане вдъхновява творчески мислещите и добре образовани педагози. Провеждайки занятията, по същество в рамките на Хуманната педагогика, преподавателите се стараят да развият възможностите и талантите на децата, обръщайки взора им към техния вътрешен свят. Наставниците помагат на всяко дете, както в обучението по различни дисциплини, така и в следването на духовния път. Огромно значение се придава на колективната работа, принципите на общината, които са основополагащи в Учението Жива Етика. Това е особено удивително да се види в Италия. В Русия, където са се родили и израстнали членовете на семейство Рьорих, които са дали на света Учението Жива Етика, и където повече от седемдесет години са се опитвали да построят комунизъм, да се построи такава Комуна би изглеждало като нещо, което се разбира от само себе си. Но в капиталистическа Италия, където както и във всички страни на Запад, управлява капиталът и тържествуват законите на прословутия пазар, наистина животът в община изглежда невъзможен. И, въпреки това, именно в Италия, недалеч от Перуджа, срещнах хора, които ме поразиха със своето сериозно и отговорно отношение към живота, своята благородна работа по създаването на светлото бъдеще на нашата планета.

Принципите на общината във взаимоотношенията са се превърнали в норма в живота и работата на всички членове на Комуната. Това са принципите на педагозите от всички школи на Комуната, които се считат за едни от най-важните и при възпитанието на децата. От индивидуализма и обособеността, които капиталистическите отношения възпитават в човека от детството, децата през времето на пребиваване и обучение в Комуната стигат до сътрудничество и умение задружно да работят в колектив. Когато виждаш всичко това, изпитваш и удивление, и болка, когато си спомняш как нашата страна, в която сега е натрапен див капитализъм в неговата най-извратена и чудовищна форма, постепенно се потапя в здрача на индивидуализма и разединението. Чудовищният девиз на потребителя-мародер “Вземай от живота всичко” виждаме на всяка крачка в съвременна Русия. В Комуната учат децата на себеотдаване, учат ги да живеят в хармония с обкръжаващия свят, учат ги да гледат на живота като на духовна реалност.

“Училището Урусвати”, разположено в живописна, хълмиста, обкръжена от гори местност, е построена от екологично чисти материали. Това е училище от нов тип, което води децата към осъзнаването на основополагащите ценности, което вдъхновява новите поколения към максимално разкриване на истинските способности и възможности у човека. ”Психическа енергия, психосинтез, психоенергетика” – това са понятия за новото училище толкова естествени, както за старото училище – “чин, черна дъска, двойка”. ”Училището Урусвати” не само със своите програми, но най-главното с поведението и самият живот на възпитателите способства за хармоничното развитие на личността, разбирана като психофизическа и духовна същност. Децата ги учат как да изграждат добри отношения между хората като членове като членове на една планетарна общност. В училището, без да излизат от рамките на италианското законодателство, прилагат образователни програми, използващи холистични (цялостни) методи на обучение. Особено внимание се отделя на развитието на съзнанието на младите хора.

Естествено е, че в училището на Комуната децата получават начално и средно образование, но за разлика от обикновеното училище повече сили и време се отделят на художественото образование и изучаването на езици. При необходимост учениците могат постоянно да живеят в комплекса на училището, но могат и да идват от домовете си. Сградата на училището с площ 800 кв.м. е разделена на две части: в първата протича обществената дейност, а във втората живеят учещите се и техните учители наставници. Всичко в това училище ме поразяваше. В него всичко е добре обмислено за живота, занятията и игрите. Цветовото оформление на стаите също е обмислено и съответства на дейността, която се повежда в тях. Около сградата на училището са разположени спортни площадки и места за отдих. Очарователна природа, зовящи в гората пътеки, които представляват прекрасна възможност за познавателни разходки. Освен задължителните занятия, учениците могат допълнително да посещават различни курсове, студии, да се занимават с изследователска работа. И всичко това става в рамките на учебната година. Всеки учащ сам избира студиото, което посещава, но може да се посъветва за избора си и с учителите, и с родителите си. В “Училището Урусвати” се провежда допълнителна студийна работа с децата по следните направления: астрономия, театър, живопис, кино, музика, компютри, спорт, градинарство, кулинария. Особено позавидях на децата, които учат там, след като разгледах многобройните цветни томове по изкуствата на различни епохи и народи.

Всички занимания с деца в Комуната са насочени също така към това де се научат децата по нов начин да гледат на културата, да се научат да я възприемат като единство на изкуството, науката и религията, основавайки се на ценностите, изразени в това число и в Пакта Рьорих, проникнат от дух на единение на силите на Светлината пред натиска на тъмнината, жадуваща за абсолютна власт на планетата.

Неотдавна Комуната стана собственик на имението на семейство Рьорих “Крукети” в Калимпонг (щат Западна Бенгалия, Индия), в което Елена Ивановна Рьорих заедно със сина си Юрий Николаевич провежда последните седем години от своя земен живот. Аз бях в този дом на 27 февруари през 2000 г., а вече на 28 февруари в дома влезе новият собственик, който реши да направи от него хотел за туристи. Ако бяхме закъснели с един ден, посещението на дома щеше да бъде вече невъзможно. Тогава заснех най-подробно този дом отвътре и отвън. Дори след четиридесет и пет години в него още беше осезаемо присъствието на великите души. През миналата година дошлите на Международната конференция в МЦР членове на Комуната “Жива Етика” казаха, че са купили дома в Калимпонг и ме помолиха да им дам фотографиите от “Крукети”. С удоволствие им дадох всички мои снимки, предполагайки, че те ще помогнат на членовете на Комуната да възстановят дома в неговия първоначален вид, след всички промени, които е успял да направи новият собственик. През декември 2005г. в Индия се състоя откритието на този дом като Международен Културен Център, посветен на Елена Ивановна и Учението Жива Етика.

В заключение бих искал да кажа, че най-много от всичко ме удивяваше и даже поразяваше това, че цялата многопланова дейност в Комуната се провежда спокойно, равномерно, планомерно, като че ли на Земята отдавна е построена друга система на взаимоотношения между хората – система на Светлината. Ето един забележителен пример за това, че светът се изгражда от мисълта, че с примера и горенето на самите наставници се възпитават децата. Правилните мисли, правилните думи, след които тутакси следват подтвърждаващите ги дела, дават прекрасни, видими за всички резултати. И всичко това – без пресилване, без лутания и разпри, а в задружно съвместно устремяване към Новия Свят, контурите на който показаха на хората нашите велики съотечественици. Ние, мечтаещите в Русия за един праведен път и за заселване сред природата, бихме могли много да се поучим от нашите италиански приятели.

За автора: Сергей Зорин е създател на ново направление в театралното изкуство - оптическия театър, основан на светлинната живопис. Неговото творчество е високо оценено от Святослав Рьорих. През 1990 г. Сергей Зорин основава и до днес е ръководител на Оптическия театър в Москва, който съществува като структурно подразделение на Международния център "Рьорих".


© Сергей Зорин. © Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 29.12.2007.	Бр.30/август-декември 2007