ИСТОРИЯ
|
|
ИСТОРИЯ |
|
|
Борислав Гърдев
СЛАВЕЙКОВ ОТРЯЗВА КНЯЖЕСКИТЕ МЕРАЦИ НА АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ
В току-що освободената от османско робство България едновременно с изработването на Конституцията и формирането на партийно-парламентарната система е актуален и въпросът за избор на княз, олицетворяващ върховенството на държавната власт. Сред многото кандидати за престола, обсъждани по време на работата на Търновското учредително събрание, за кратко се коментира и Александър Екзарх (1812-1891). 67-годишният самобитен журналист (създател и редактор от 1848 г. на "Цариградски вестник") и дипломат живее в Париж и следейки внимателно процесите в нова България бърза с две прокламации (едната от които на френски!) да се самопредложи за български държавен глава. А за да има по-силен отзвук инициативата му ,търси лоби сред депутатите в Търново в лицето на един от най-авторитетните сред тях - Петко Р. Славейков. Ал. Екзарх смята, че Славейков му е длъжен (тъй като му е "ял хляба" преди време и му е "работил две-три недели") и разчита на неговото съдействие. Ако и да храни уважение към стария и заслужил възрожденски деец, Славейков не приема на сериозно неговите аспирации. Симеон Радев твърди, че в прокламациите си Александър Екзарх отправя обещания, напомнящи реториката на атинските политици от комедиите на Аристофан. Това ясно го е разбрал и самият Славейков. Доказателството е прочутото му отворено писмо, публикувано в брой 1 на вестник "Остен" от 5 март 1879 г. Тактичен, по и откровен, П. Р. Славейков отбелязва, че "ако би поискали някои да сторят тази глупост да Ви изберат (за княз - б.м.), аз няма николко да се противя, черно зърно противу Вас няма да пусна и като навикнал отдавна да претърпявам много глупости на сънародниците си, ще претърпя стоически и тази глупост, но да сторя аз сам тази глупост: да ида да Ви препоръчвам и да ги съветвам Вас да изберат, това не мога да направя". Славейков признава, че Екзарх не е лишен от някои способности, но го съветва да не се лъже и излага, защото не е за княз. В стремежа си да пресече домогванията му видният търновец стига до рядко срещано признание. Съжалявайки. че на 27 февруари 1879 г. е отхвърлил проекта на Тодор Икономов за създаване на Сенат; "Аз сега съзнавам, че ревността ми е била прекалена и необмислено съм работил против интересите си, че и против Вашите. Ний можеше да бъдем твърде добри или посредствени сенатори, но Сенат вече няма". Алтернативата е ясна: "Върнете се в Отечеството си, дето при скудността от хора, в която се намираме, ще намерите пристойното си място и служба.". А тъй като Екзарх продължава да преследва своята мечта, за Славейков остава само да го посъветва:"Най-доброто, което тогаз можете да направите за "смирената", както казвате, "Ваша особа", е :да си направите една топла зимна соба и да се приберете в нея да си гледате старините.". П. Р. Славейков критикува и другите две български кандидатури за престола, предложени от Екзарх, тъй като "с тяхното препоръчвание Вий дискредитирахте собствената си препоръка", а и защото "поименуваните от Ваше благородие кандидати са твърде несполучено предложени.". Кореспонденцията между двамата приключва с парижкото писмо на Александър Екзарх от 5/17 април 1879 г. В него кандидат-владетелят предлага срещу "произвеждането му на българский княжески трон” да направи щедър подтик на нашата литература "като се подпише за" 50 спомоществования на остроумний юморически Ваш вестник и да ги следвам, доколкото бог живот ми хариже". Вместо обществен скандал, Славейков предпочита достойния отговор: "Ползувам се от случая да Ви повърна добрия комплимент: Вий казвате, че "0стен" е остроумен, аз Ви показах, че е и острободен, и сега сме квит". Надеждата на Александър Екзарх за спечелването на владетелската титла умира само 12 дни след като написва своето писмо - на 17 април 1879 г. Първото ВНС, чийто депутат е и Славейков, избира единодушно руския кандидат Александър Батенберг за български княз.
|
||
|
|
|
|
|
©
Борислав Гърдев. Публикувано в
|
|