65 години от смъртта на Осип Манделщам

Бр.2 /декември 2003

        През 2003 година се навършват 65 години от трагичната смърт на един от най-забележителните руски поети на ХХ век - Осип Манделщам (1891-1938).

          За разлика от други страни, като например Германия, където творчеството на Манделщам е преведено изцяло, в България преводите на негови стихотворения са все още доста малко на брой (повечето от тях са поместени на сайта liternet.bg). В настоящия брой на "Палитра" предлагаме на читателите още две преведени стихотворения като поредна стъпка по пътя на запознаването с поезията на Осип Манделщам.

             *         *         *

Порадвай се, вземи от мойте длани

по малко мед и слънце, че пчелите

на Персефона тъй ни повелиха.

Не ще отвържеш плаващата лодка,

не ще усетиш в мъх обута сянка,

в живота си страха не ще надмогнеш.

Остават ни целувките еднички,

мъхнати като мънички пчелици,

умиращи, щом кошера напуснат.

Те шумолят в прозрачните ни нощи,

горите на Тайгет са им родина,

поглъщат време, детелина, мента.

Порадвай се на моя див подарък -

една невзрачна суха огърлица

мъртви пчели, меда стопили в слънце.

ноември 1920

                  *         *         *

Кой знае, може би свещта ми ще угасне

и ще остана в нощ сред пладнината ясна.

И вдишвайки упойващия аромат на мака,

върху главата си ще сложа митрата на мрака.

И сякаш патриарх сред разрушената Москва,

света неосветен ще нося на глава,

гъмжащ от слепота и мъки, и раздор,

тъй, както Тихон - възвисеният на сетния събор.

ноември 1917

(с) Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 01.12.2003.

Бр.2 /декември 2003