|
|
|
|
Величка Минкова
ДЕТСТВО И ТВОРЧЕСТВО
|
“Значи действително детето – това не е умален възрастен. То наистина живее някак по друг начин, различно възприема нещата от живота, различно мисли, преживява в сравнение с възрастните.” [1] Детството е онзи приказен сън - уж познат, уж изживян, а безкрайно загадъчен и по своему различен. Творчеството в света на детето се явява като порив роден от стремежа да възприеме и опознае света не такъв какъвто е, а такъв какъвто иска да бъде чудноват, опък, приказен и пламтящ от ярки багри. Детското творчество – тази на пръв поглед безгрижна и наивна дейност има своите проблеми – разнообразни и сложни. “Произходът на творчеството се корени не толкова в подражателната склонност на човека, колкото в творческата му нужда: гладът за ново, викът за бунт...” [2] Съществува ли творчество в детска възраст? Процесът на създаване и пресъздаване в детските занимания може ли да бъде наречен творчески? Тези въпроси от много години са предмет на дискусии от страна на различни специалисти. Отговорите са многозначни, но не могат да отрекат и омаловажат съзидателното начало в заниманията на детето с изобразително изкуство. Не може да не бъдат забелязани онзи ентусиазъм и положителна емоция породени от допира с материала живописен, графичен или пластичен. Л.С.Виготски в своя труд “Въображение и творчество на детето” дава следното определение: “Творческа дейност наричаме всяка дейност на човека, която създава нещо ново, все едно дали създаденото от нея е някакъв предмет от външния свят или е някъкво построение на ума, или чувство, което живее и се разкрива само в самия човек.”[3] Кой е началният момент, от който човек започва да твори? Коя е възрастта, в която го осенява за първи път творческата мисъл? Кога изживява първият порив и импулс на въображението и фантазията, които превръщат простото занимание в творческо? От най-ранна възраст детето е творец в собствените си игри. Учените, занимаващи се с играта като процес и явление я определят не само като спомен от преживяното, но и като творческа преработка на преживените впечатления. В началото на всяко творчество независимо от възрастта стои въображението. Въображението е онова творческо начало, което заражда първичните творчески способности у всеки мислещ човек. Чрез него въображението, признато за една от най-великите човешки способности, човекът предава образност на своите мисли, превръща абстрактното в конкретно, подчинявайки го на идеи или чувства. Важно значение за въображението на детето има социалната среда, която оказва силно въздействие върху него именно в детска възраст. Различно е въображението на детето живеещо в града, в селото; в професионална, демографска среда. “...след детската възраст на въображението, когато то е напълно свободно, идва възрастта на зрелостта, когато въображението се среща с мисълта, с целепоставянето и целенасочването и загубва абсолютната си свобода, но затова пък придобива мъдрата, софийната сила на разумното творчество, характера на обществено-необходимото и общественополезното човешко творчество.”[7] Сложната функция на творческото въображение и това, че тя зависи от редица най-разнообразни фактори води до заключения изказани от много автори, че тя не може да бъде еднаква при детето и възрастния. “... във всички периоди на детското развитие творческото въображение работи по особен начин, свойствен именно на дадената степен от развитието на детето.” [4] Както е известно неговите интересите се различават от тези на възрастния и затова е ясно, че въображението у детето и възрастния работят по различен начин. С израстването на детето съзрява и неговото въображение. В преходната възраст юношеството “мощният подем на въображението се съединява с първичните наченки на съзряващата фантазия.” [5] Има нещо, което е еднакво характерно както за възрастния, така и за малкия човек. Двата индивида достигат до определени творчески решения без да знаят защо и как. Върху творческата дейност оказват огромно внимание не само интелекта, мисленето, но и интуицията, емоциите, темперамента, както и чувствата. Наблюдавайки група деца, които рисуват виждаме разнообразни прояви на силна емоционалност и чувствителност. Характерно за творчеството е връзката между въображение и действителност, чийто резултат може да бъде фантастична форма. Любимо занимание на детето е създаването на този вид образи. Много разпространено е мнението, че творчеството е област само за определени, които са надарени с талант. Това e много крайно схващане присъщо като тълкувание на възрастния човек. За детето няма ограничения, то не дели хората на такива с възможности и други, които не притежават дарба. Ако разбираме творчеството в неговия истински смисъл, като съзидание на нещо ново “ще стигнем до извода, че творчеството е област в по-голяма или по-малка степен за всички, че то е нормален и постоянен спътник на детското развитие.” [6] Библиография: 1. Люблинска, А., За психологията на ученика от начална училищна възраст. Държавно издателство “Народна просвета” С., 1984, стр.41 2. Райнов, Н. Източно и западно изкуство., сп.Везни I, 1919, кн.8, с.231-245 3. Виготски, Л. Въображение и творчество на детето. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1982, стр.7 4. Пак там., стр.42 5. Пак там., стр.45 6. Пак там., стр.52 7. Лилов, А., Въображение и творчество. Издателство “Наука и изкуство” С., 1986, стр.130
|
||
|
|
|
©
Величка Минкова. Публикувано в
|
|