175 години от рождението на Елена Блаватска

Бр.27/юли-декември 2006

Ани Безант – Президент на Теософското общество от 1907 до 1933 година.

“Умението да понася тегобите без ропот, умението да търпи – беше главната способност на  Е.П.Блаватска, каквато я опознах през последните години от живота й. Най-отличителната черта от  характера й беше нейната сила, устойчива, твърда, като скала.

Аз познавах слаби хора, които се оплакваха от нейната суровост, но съм я виждала в присъствието на нейния най-зъл враг, дошъл при нея в минута на нужда, и видях с каква неземна светлина на състрадание се освети цялото й лице. Суровостта, която може да бъде в същото време толкова мека и нежна, - е именно това качество, което не достига на нашия разслабен Запад.

Нейната търпимост към дребните неща и към външните прояви – нямаше граници; но за това пък по отношение въпроси, които са важни, тя беше непреклонна и определена, както никой друг.” 

“Обвиняваха я, че нейната сила идва от нечист източник; в такъв случай обаче Нечистият би следвало страшно много да обеднее, защото нейното служене се заплащаше лошо. Тя беше толкова бедна, че изпитваше постоянна нужда от пари, а когато имаше пари – те веднага изчезваха. Нейната щедрост беше наистина царска; всички, което имаше: вещи, пари, дрехи, всичко раздаваше на първия срещнат, който се намираше в нужда.”

Чарлз Джонстън – американски писател, работил върху религиозно-философски въпроси. Преводач на Упанишадите и автор на много талантливи статии по теософия.

“На никое от всичките нейни необикновени свойства не съм се удивлявал така, както на нейното дълбоко смирение, нейната постоянна готовност да се радва на достойнствата в другите и винаги да забравя своите собствени великолепни дарове. Е.П.Блаватска приличаше на планински поток, извиращ от дълбоко светло езеро, скрито зад облаците и носещо богатствата на задоблачните сфери в земните долини. Заедно с водата бързият поток донася от планинските висоти зрънца злато и скъпоценни камъни и ги разсипва по пясъците на долините. Намирайки тези скъпоценнности, жителите на долината започват да вярват, че там, в планините, има много съкровища и до самата си смърт се стремят към тях….”

Бертрам Китли – ревностен последовател на теософията в Индия, автор на многобройни публикации и публични изказвания.

“Тя ни показа блещукащата светлина на звездата, която освети нашия жизнен път; тя научи тези, които умееха да слушат, как да намерят лъчите на тази светлина вътре в себе си, показа пътя, направлението и опасностите на този път, накара ни да признаем, че само този който умее да забрави себе си и да обича, ще намери ключа към разбирането на заплетения лабиринт на живота, защото само при това условие започва да расте духа и сърцето на човека, и неговото съзнание е способно да се изпълни с мъдрост.”

Уилям Кингсланд – автор на “Евангелските праведности” и др. книги и на статии по въпросите на теософията.

“Преди всичко и най-напед тя ни учеше да разбираме целта на живота. С това искам да кажа, че тя ни показа истинската цена на временния живот и пробуди в нас вярата във вечния живот. Който се проникне от съзнанието, колко е измамен временния живот, той ще започне да черпи своето вдъхновение от източник много по-дълбок, отколкото света на външните форми. …”

 “Под теософи разбират обикновено хора, които вярват в превъплъщението и кармата. Но Елена Петровна никога не е съединявала с тази дума някакъв ограничен смисъл. Тя неведнъж ни е посочвала хора, които не само че не са се присъединили към теософското движение, но дори са били негови противници, но на тях тя указваше като на истински теософи. Тя даваше своите учения за това, за да могат хората да се освободят от властта на външните форми, да живеят духовно, да виждат в човека брат и да търсят общуване с Бога. Удивително ли е, че тя,  така пламенно вярваща в божествената природана човека и в божествения закон на любовта, се е отнасяла с такова презрение към материализма и всяка догматичност?”

© А.Радкова, превод. Публикувано в  на: 28.12.2006.

Бр.27/юли-декември 2006