175 години от рождението на Елена Блаватска

Бр.27/юли-декември 2006


 

 

ЕЛЕНА БЛАВАТСКА И ПРАВОСЛАВИЕТО

   

 

 

От книгата на В.П.Желиховска «Рада-Бай (Истината за Блаватска)»



«…На следващата година Блаватска замина за Тифлис. По пътя, а именно в Задонск, на литургията я познал преподобният Исидор, бивш Екзарх на Грузия, впоследствие митрополит Санкт-Петербургски, пътуващ от Киев. Той я познавал още от Тифлис и изпратил да я повикат при него. Негово Преосвещенство ласкаво я разпитал къде и как е странствувала, закъде пътува и т.н. Забелязвайки веднага заобикалящите я феномени, владиката им обърнал внимание. С голям интерес разпитвал, задавал въпроси мислено и след като получавал смислени отговори на тях, бил още по-изумен...

На сбогуване той я благословил и напътствал с думи, които останали за нея завинаги паметни и скъпи като мнение за нейната изключителна дарба, изразено от преосвещен Йерей на Православната църква. Той казал: "Няма сила, която да не е от Бога! Няма от какво да се смущавате, ако не злоупотребите с особения дар, който ви е даден... Малко ли са неизвестните сили в природата? На човека не е дадено да знае всичките, но да ги познава не му е забранено, както не му е забранено и да ги използва. Той ще ги овладее и след време ще може да ги употреби за благото на цялото човечество... Бог да ви благослови за всичко хубаво и добро...»





Из писмата на Елена Блаватска
 


Из писмо до Надежда Фадеева


«…моите книги са написани не срещу религията, не против Христа, а против страхливото лицемерие на онези, които са убивали, изгаряли са хора на кладите в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да правят това практически веднага след като Той умря на Кръста за цялото човечество и особено за падналите жени и всички онези, които са се отклонили от правия път   – и всички зверства зверства са били извършвани в Негово Име!»

«…Къде е истината – и що е истина?» – запитал Пилат Христа преди 1877 години. Къде е тя? Аз, бедната грешница, също задавах този въпрос и никъде не намерих отговор. Навсякъде само измама, неправда, жестокост - печално наследство на юдейската Библия, което обременява християните и поради което половината християнски свят буквално е задушил учението на самия Христос. Разберете: аз не говоря за нашето руско православие. В моята книга то никъде не се споменава. Аз веднъж завинаги съм се отказала от опитите да го анализирам, защото искам да запазя едно, макар и малко, кътче от душата ми, в което още не е проникнало съмнението - чувство, което аз гоня от себе си с всички сили. Огромното мнозинство от православните са искрени; вярата им може да е сляпа, невежествена, но тя води народните маси към доброто. И макар нашите свещеници ("поповете") често да са пияници и крадци, а понякога росто глупаци - все пак вярата им е чиста и не може да не води към добро. Учителят признава това. Той казва, че единственият народ на света, чиято религия не е спекулация, са православните...».

«…Ние само оскърбяваме Бога с вярата си, че можем да убиваме, да обиждаме околните, да вършим много други ужасни неща и да възлагаме отговорността за всичко това върху и без това претоварените плещи на Исуса Христа…»

«…Той ни показа пътя, но не в синагогите или храмовете, както това правеха фарисеите, а в своя собствен Храм, тоест в дълбините на нашето собствено сърце, на сърцето на всеки от нас. "Нима не знаете, че сте Храм Божи?" - питаше св. Павел. Постарайте се да изкупите греховете си, като вършите добро, не с безполезно разкаяние, а с делата си, и тогава наказващият закон няма да ви докосне…».


Ню-Йорк, [1877]



Из писмо до Надежда Фадеева


«Вие няма да намерите в тази книга [«Разбулената Изида»] нито една дума срещу Руската Православна Църква. Ще попитате защо? Защото Вашата църква е най-чистата и най-истинната <...> В руската Православна Църква е здраво заложено зърното на Божествената Истина, замо че е заровено в самата й основа; то не може да бъде намерено на повърхността…».


«Вие не сте съвсем права, приятелко моя, когато казвате, че аз само "гледам" Христа, а сърцето ме принадлежи на Буда. Аз гледам право в очите Христа, също както гледам в очите Гаутама Буда. Това, че единият от тях е живял преди 25 века, а другият - преди 19, няма никакво значение. И в двамата аз виждам все същия Божествен Дух, недостъпен за обикновените сетива, но ясно усекан от мен.

Аз не обичам, за разлика от догматиците, да налагам на когото и да било, а особено на вас, своите идеи. Но ако Вие великодушно ми позволите да разкрия пред Вас душата си, аз ще я разкрия докрай, както ще трябва да го направя пред самите Христос и Буда, когато с помощта на духовното развитие и с дела, а не с думи, ще ги срещна някога в по-добрия свят…»

«…За мен догмите на християнството, будизма и брахманизма просто не существуват. Нито Христос, нито Буда, нито Кришна но индусите никога не са проповядвали нито една догма <…>, освен една най-велика истина: «Възлюби своя «Бог» повече от себе си и «брата си като самия себе си». (Извинете ме за измененията, които съм допуснала в текста.)…

« …аз се изказвам не против Христа или Буда, а против изобретените от хората догмати. Будизмът учи, че Царството Божие и Нирвану могат да бъдат заслужени с дела, а не с празни думи. Той учи, че между съда на Бъдещето и Незнайния Бог няма друг посредник, освен нашите собствени постъпки.  Христос за нас, Буда – за будистите, но и двамата са учели слепите да виждат истината, обаче апостолите на Христа и Буда са изкривили много от онова, което са казали техните учители, като едните са направили това поради своята духовна и физическа слабост, а другите, например папството, поради своята зла воляи егоистични амбиции…».


[Ню-Йорк], 28 октомври 1877 г.



Из писмо до Надежда Фадеева


«…Освен това, в «Изида» няма нито една дума срещу Христа, нищо освен огромно уважение, почитание и преклонение…»

21 февруари 1880 г.


Из писмо до Негово височество княз А.М.Дондуков-Корсаков, генерал-губернатор на град Одеса, Херсонска губерния и пр.


«…Ето защо аз казвам на християните: ако вярвате във вашия Христос, живейте така, както е живял Христос, и бъдете подобни на Христа, а не на Папата или на Лютер. Аз говоря по същия начин и с будистите, като им посочвам примера на Гаутама Буда, най-големия философ в света, и им доказвам, че никой не е провъзгласявал по-нравствено ,чение, по-етично, по-практично, единственото, което води човечеството тук, на земята, към щастие и мир, в тази обител на сълзите, а не към хипотетичните божествени небеса...».


Бомбай, 1 март 1882 г.



Из письмо до княз А.М.Дондуков-Корсаков



«…аз никога не съм се отричала от Христа – аз отричам християнството на поповете, които са били и си остават лъжци и лицемери, пъхащи си носа в политиката. Още повече, аз не съм се отричала от руското християнство, за което знам твърде малко, но винаги съм била против еврейското християнство, което е пълно с идолопоклонство и лицемерие и е прогнило до мозъка на костите си; и аз се сражава на живот и смърт с всичките техни Армии на Спасението, техните мисионери-"Тартюфовци", които превръщат своите Библейски Дружества в ресторанти и барове, които превръщат най-свещените понятия в паравани за прикритие на мръсните си политичеси и търговски интриги...…»

Адиар, Мадрас, 7 август 1883 г.





От книгата на Е.П.Блаватска «Разбулената Изида»
Предговор към II том. «Непогрешимостта» на религията.
(Този цитат е даден в превод на Таня Секулова от българското издание на ІІ том на "Разбулената Изида", С., Астрала, 1995. - бел. ред.)



«Ако това беше възможно, ние не бихме давали този труд в ръцете на много християни, на които неговото четене няма да донесе никаква полза, тъй като той не е писан за тях. ние имаме предвид онези, които искрено и чистосърдечно вярват в своите църкви и чийто безгрешен живот отразява блестящия пример на Пророка от Назарет, чрез устата на когото духът на истината високо е говорел на човечеството. Такива е имало във всички времена. Историята пази имената на много герои, философи, филантропи, мъченици, святи мъже и жени, но колко повече са тези, които са живели и умирали, лишени от благословия, оставайки неизвестни, като се изключат близките им приятели. Те са облагородили християнството, но биха донесли същия блясък и на всяка друга изповядвана вяра, тъй като са били по-високо от своето вероизповедание. Благотворителността на Петер Купър и Елизабет Томпсън в Америка, които са правоверни пристияни, не е по-малко христоподобна от благотворителността на християнката баронеса Анджела Бурде-Кутс в Англия. И все пак, в сравнение с милионите, които се смятат за християни, те винаги са образували нищожно малцинство. Те могат да бъдат открити и в наши дни - на катедрата и на църковната скамейка, в дворците и в колибите, но непрекъснато нарастващият материализъм, заетостта с мирски дела и лицемерието бързо намаляват тяхната численост. Тяхната благотворителна дейност и детска вяра в непогрешимостта на догмите на Библията и духовенството задействат всички добродетели, заложени в нашата природа. Ние лично сме познавали такива богобоязливи жреци и свещенослужители и винаги сме избягвали да спорим с тях, за да не бъдем виновни в извършването на жестокост, засягайки техните чувства. Също така не сме лишавали нито единсветски човек от неговата сляпа вяра, ако тя е правела възможен за него святия живот и спокойната смърт».




 

 
     

    

 


© Сергей Скородумов, съставителство.

Публикувано в  на: 28.12.2006.

Бр.27/юли-декември 2006