| |
От книгата на
В.П.Желиховска
«Рада-Бай
(Истината за Блаватска)»
«…На следващата година Блаватска замина за Тифлис. По пътя, а именно в
Задонск, на литургията я познал преподобният Исидор, бивш Екзарх на Грузия,
впоследствие митрополит Санкт-Петербургски, пътуващ от Киев. Той я познавал
още от Тифлис и изпратил да я повикат при него. Негово Преосвещенство ласкаво
я разпитал къде и как е странствувала, закъде пътува и т.н. Забелязвайки
веднага заобикалящите я феномени, владиката им обърнал внимание. С голям
интерес разпитвал, задавал въпроси мислено и след като получавал смислени
отговори на тях, бил още по-изумен...
На сбогуване той я благословил и напътствал с думи, които останали за нея
завинаги паметни и скъпи като мнение за нейната изключителна дарба, изразено
от преосвещен Йерей на Православната църква. Той казал: "Няма сила, която да
не е от Бога! Няма от какво да се смущавате, ако не злоупотребите с особения
дар, който ви е даден... Малко ли са неизвестните сили в природата? На
човека не е дадено да знае всичките, но да ги познава не му е забранено,
както не му е забранено и да ги използва. Той ще ги овладее и след време ще
може да ги употреби за благото на цялото човечество... Бог да ви благослови
за всичко хубаво и добро...»
Из писмата на
Елена Блаватска
Из писмо до Надежда Фадеева
«…моите книги са написани не срещу религията, не против Христа, а против
страхливото лицемерие на онези, които са убивали, изгаряли са хора на
кладите в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да правят това
практически веднага след като Той умря на Кръста за цялото човечество и
особено за падналите жени и всички онези, които са се отклонили от правия
път – и всички зверства зверства са били извършвани в Негово
Име!»
«…Къде е истината – и що е истина?» – запитал Пилат Христа преди 1877
години. Къде е тя? Аз, бедната грешница, също задавах този въпрос и никъде
не намерих отговор. Навсякъде само измама, неправда, жестокост - печално
наследство на юдейската Библия, което обременява християните и поради което
половината християнски свят буквално е задушил учението на самия Христос.
Разберете: аз не говоря за нашето руско православие. В моята книга то никъде
не се споменава. Аз веднъж завинаги съм се отказала от опитите да го
анализирам, защото искам да запазя едно, макар и малко, кътче от душата ми,
в което още не е проникнало съмнението - чувство, което аз гоня от себе си с
всички сили. Огромното мнозинство от православните са искрени;
вярата им може да е сляпа, невежествена, но тя води народните маси към
доброто. И макар нашите свещеници ("поповете") често да са пияници и крадци,
а понякога росто глупаци - все пак вярата им е чиста и не може да не води
към добро. Учителят признава това. Той казва, че единственият народ на
света, чиято религия не е спекулация, са православните...».
«…Ние само оскърбяваме Бога с вярата си, че можем да убиваме, да обиждаме
околните, да вършим много други ужасни неща и да възлагаме отговорността за
всичко това върху и без това претоварените плещи на Исуса Христа…»
«…Той ни показа пътя, но не в синагогите или храмовете, както това правеха
фарисеите, а в своя собствен Храм, тоест в дълбините на нашето собствено
сърце, на сърцето на всеки от нас. "Нима не знаете, че сте Храм Божи?" -
питаше св. Павел. Постарайте се да изкупите греховете си, като вършите
добро, не с безполезно разкаяние, а с делата си, и тогава наказващият закон
няма да ви докосне…».
Ню-Йорк, [1877]
Из писмо до Надежда Фадеева
«Вие няма да намерите в тази книга [«Разбулената Изида»] нито една дума
срещу Руската Православна Църква. Ще попитате защо? Защото Вашата църква е
най-чистата и най-истинната <...> В руската Православна Църква е здраво
заложено зърното на Божествената Истина, замо че е заровено в самата й
основа; то не може да бъде намерено на повърхността…».
«Вие не сте съвсем права, приятелко моя, когато казвате, че аз само "гледам"
Христа, а сърцето ме принадлежи на Буда. Аз гледам право в очите Христа,
също както гледам в очите Гаутама Буда. Това, че единият от тях е живял
преди 25 века, а другият - преди 19, няма никакво значение. И в двамата аз
виждам все същия Божествен Дух, недостъпен за обикновените сетива, но ясно
усекан от мен.
Аз не обичам, за разлика от догматиците, да налагам на когото и да било, а
особено на вас, своите идеи. Но ако Вие великодушно ми позволите да разкрия
пред Вас душата си, аз ще я разкрия докрай, както ще трябва да го направя
пред самите Христос и Буда, когато с помощта на духовното развитие и с дела,
а не с думи, ще ги срещна някога в по-добрия свят…»
«…За мен догмите на християнството, будизма и брахманизма просто не
существуват. Нито Христос, нито Буда, нито Кришна но индусите никога не са
проповядвали нито една догма <…>, освен една най-велика истина: «Възлюби
своя «Бог» повече от себе си и «брата си като самия себе си». (Извинете ме
за измененията, които съм допуснала в текста.)…
« …аз се изказвам не против Христа или Буда, а против изобретените от хората
догмати. Будизмът учи, че Царството Божие и Нирвану могат да бъдат заслужени
с дела, а не с празни думи. Той учи, че между съда на Бъдещето и Незнайния
Бог няма друг посредник, освен нашите собствени постъпки. Христос за
нас, Буда – за будистите, но и двамата са учели слепите да виждат истината,
обаче апостолите на Христа и Буда са изкривили много от онова, което са
казали техните учители, като едните са направили това поради своята духовна
и физическа слабост, а другите, например папството, поради своята зла воляи
егоистични амбиции…».
[Ню-Йорк], 28 октомври 1877 г.
Из писмо до Надежда Фадеева
«…Освен това, в «Изида» няма нито една дума срещу Христа, нищо освен огромно
уважение, почитание и преклонение…»
21 февруари 1880 г.
Из писмо до Негово височество княз А.М.Дондуков-Корсаков,
генерал-губернатор на град Одеса, Херсонска губерния и пр.
«…Ето защо аз казвам на християните: ако вярвате във вашия Христос, живейте
така, както е живял Христос, и бъдете подобни на Христа, а не на Папата или
на Лютер. Аз говоря по същия начин и с будистите, като им посочвам примера
на Гаутама Буда, най-големия философ в света, и им доказвам, че никой не е
провъзгласявал по-нравствено ,чение, по-етично, по-практично, единственото,
което води човечеството тук, на земята, към щастие и мир, в тази обител на
сълзите, а не към хипотетичните божествени небеса...».
Бомбай, 1 март 1882 г.
Из письмо до княз А.М.Дондуков-Корсаков
«…аз никога не съм се отричала от Христа – аз отричам християнството на
поповете, които са били и си остават лъжци и лицемери, пъхащи си носа в
политиката. Още повече, аз не съм се отричала от руското християнство, за
което знам твърде малко, но винаги съм била против еврейското християнство,
което е пълно с идолопоклонство и лицемерие и е прогнило до мозъка на
костите си; и аз се сражава на живот и смърт с
всичките техни Армии на Спасението, техните мисионери-"Тартюфовци", които
превръщат своите Библейски Дружества в ресторанти и барове, които превръщат
най-свещените понятия в паравани за прикритие на мръсните си политичеси и
търговски интриги...…»
Адиар, Мадрас, 7 август 1883 г.
От книгата на Е.П.Блаватска «Разбулената
Изида»
Предговор към II том. «Непогрешимостта» на религията.
(Този цитат е даден в превод на Таня Секулова от българското
издание на ІІ том на "Разбулената Изида", С., Астрала, 1995. - бел. ред.)
«Ако това беше възможно, ние не бихме давали този труд в ръцете на много
християни, на които неговото четене няма да донесе никаква полза, тъй като
той не е писан за тях. ние имаме предвид онези, които искрено и
чистосърдечно вярват в своите църкви и чийто безгрешен живот отразява
блестящия пример на Пророка от Назарет, чрез устата на когото духът на
истината високо е говорел на човечеството. Такива е имало във всички
времена. Историята пази имената на много герои, философи, филантропи,
мъченици, святи мъже и жени, но колко повече са тези, които са живели и
умирали, лишени от благословия, оставайки неизвестни, като се изключат
близките им приятели. Те са облагородили християнството, но биха донесли
същия блясък и на всяка друга изповядвана вяра, тъй като са били по-високо
от своето вероизповедание. Благотворителността на Петер Купър и Елизабет
Томпсън в Америка, които са правоверни пристияни, не е по-малко
христоподобна от благотворителността на християнката баронеса Анджела
Бурде-Кутс в Англия. И все пак, в сравнение с милионите, които се смятат за
християни, те винаги са образували нищожно малцинство. Те могат да бъдат
открити и в наши дни - на катедрата и на църковната скамейка, в дворците и в
колибите, но непрекъснато нарастващият материализъм, заетостта с мирски дела
и лицемерието бързо намаляват тяхната численост. Тяхната благотворителна
дейност и детска вяра в непогрешимостта на догмите на Библията и
духовенството задействат всички добродетели, заложени в нашата природа. Ние
лично сме познавали такива богобоязливи жреци и свещенослужители и винаги
сме избягвали да спорим с тях, за да не бъдем виновни в извършването на
жестокост, засягайки техните чувства. Също така не сме лишавали нито
единсветски човек от неговата сляпа вяра, ако тя е правела възможен за него
святия живот и спокойната смърт».
|
|
