ИСТОРИЯ

Бр.27/юли-декември 2006

На 18 юли 1882 г. най-богатият българин, живеещ в Букурещ – карловецът Евлогий Георгиев – приготвя своето завещание.

Иван Евстратиев Гешов - хрисим, трудолюбив, начетен, с английски обноски, виден народняк и с изострено гражданско чувство, въобще не подозира какво го чака в спор с държавата и наследниците на Евл. Георгиев, след като банкерът умира на 5 юли 1897 г. в 22,30 часа в дома си на ул.”Мошилор“ №80.

Евлогий Георгиев е погребан на 8 юли в гробището Белу. От отвореното същият ден завещание на карловеца става ясно, че Гешов е определен за негов универсален наследник. В писмо до жена си той споделя налегналите го грижи: ”Мене се възлага една тежка работа: да разчистя всичко, да направя каквото желае покойний (само за Университета оставя 6 000 000 лв.) и, ако остане нещо, да бъде мое. Почва се за мене един нов период на борби и мъки.”

Гешов не знае, че с наследените, останали само за него 5,4 млн.лева, автоматично се превръща в българския Крез, както и не подозира какви перипетии, скандали и съдебни тегоби го очакват в битка с наследниците на Евлогий Георгиев и българската държава.

До последния си дъх Евлогий Георгиев не споделя с Гешов за своето решение да го облагодетелствува.

И затова радостта на Гешов – далечен родственик на богаташа - се примесва и с основателна тревога, тъй като роднините на Георгиев - “династията Пулиеви” – с основание се считат за пренебрегнати.

От адвоката на кантората на Евл. Георгиев – Веричану, Гешов разбира, че състоянието на покойния банкер възлиза приблизително на 20 000 000 лева.

На 28 юли 1897 г. Иван Евстр. Гешов е въведен във владение на наследения имот.

Той решава да запази банкерската къща в Букурещ с клон в София и комисионната кантора в Браила.

Предстои оправяне на сметките първо с роднините. Необходимо е да се съберат нужните пари за разплащане. Още на 29 юли 1897 г. в Букурещ пристига вуйчото Иван Пулиев, преименувал се на Горан с претенции за по-голяма сума от определената в завещанието. По препоръка на Веричану Гешов му плаща 200 000 франка срещу писмена нотариално заверена декларация, че Горан признава законността на завещанието.

В София мълвата за Евлогий-Георгиевите наследени милиони добива инсинуативен оттенък.

Органът на стамболовистите вестник “Свобода” на 19 декември 1897 г. допуска, че от завещанието е изчезнал последният лист, в който се посочвало, че останалата част от имуществото на покойния Е. Георгиев е била предназначена за построяване на църква и училище в Солун, а Гешов е директно обвинен, че е унищожил последната добавка в завещанието.

Обвинението е отправено срещу виден народняк и финансов - до 26 август 1897 г. – министър, един от видните членове на кабинета на Константин Стоилов.

Гешов бърза да се разплати с роднините на починалия банкер. С много такт и прецизиране всеки от петимата наследници е възнаграден подобаващо.

Същевременно Иван Евстратиев Гешов урежда наследственото мито на банкерската къща на Евлогий Георгиев в България – на 16 февруари 1898 г., и в Русия – на 6 март с.г.

До лятото на 1898 г.той урежда всички такси по наследстовото.

Цялото състояние на Евл. Георгиев в България, Румъния, Русия и Англия се оценява на приблизително 23 милиона лева. След приспадане на съдружническите капитали на Никола Пулиев и Гаврил Аврамов и след изплащане възнагражденията на персонала в кантората чистият капитал на Евлогий Георгиев остава 19 млн. лева.

2 млн. лева се губят от фалити и неизрядни длъжници, като останалият капитал се разпределя както следва – 2 млн.лева за мита и такси в България, Румъния, Русия и Англия, 6,8 млн.лева за университета, 1 060 000 лева за роднини, по 250 000 лева за адвокати и българската болница в Цариград, 100 000 лева за лекари, 500 000 лева за къщата, 40 000 лева за българската църква.

За Гешов остават 5 400 000 лева предимно в облигации, недвижими имоти и текущи сметки.

Срещу него продължават обвиненията, че бави изплащането на вноските за университета, за да се ползва от лихвите им.

В добавка на 20 юни 1898 г. Иван Т. Горан завежда в Букурещ дело срещу Гешов с мотива, че универсалният наследник е подставено лице, определено да прехвърли състоянието на неизвестни лица, без да имат право да наследяват. Сред адвокатите на ищеца откриваме името на видния либерал Димитър Тончев, като делата непрекъснато се бавят с надежда Гешов да бъде изнуден.

През 1899 г. Иван Горан умира, но наследниците му не се отказват от процеса, който се точи 6 години.

Политическите противници на Гешов от либералния спектър продължават да го атакуват, разпространявайки слуховете, че Евлогий Георгиев му е дал устни наставления да предаде имота на българското национално-освободително движение в Македония или само на българската държава, без да се съобразяват, че по този начин може да се стигне до анулиране на завещанието от румънските съдилища.

Любопитното е, че защитници на завета на Евлогий Георгиев се явяват наследниците на Стефан Стамболов, който  като хъш люто е мразел банкера и който, докато е регент и премиер, не позволява на последния да се завърне в България.

В добавка именно когато либералите печелят изборите за 2 ОНС – на 26 март 1880 г., не се поколебават да касират избора на Евлогий Георгиев, тъй като е руски поданик!

Междувременно след изборите за 11 ОНС на 22 февруари 1901 г. Гешов е избран за председател на парламента. Като такъв той изработва, а премиерът Петко Каравелов внася и на 18 юни 1901 г. парламентът приема Закон за управление и оползотворяване на капитала на бившата българска Добродетелна дружина.

Предаденият в разпореждане на просветното министерство фонд “Българска добродетелна дружина” е в размер на 394 000 франка и през следващите години значително нараства. Той става важен инструмент за осъществяване на държавната културна и просветна политика, а сред талантливите му стипендианти откриваме имената на художника Цено Тодоров и на историка и бъдещ премиер Богдан Филов.

Както често се случва в България, политическите противници сменят местата си. След изборите на 17 октомври 1903 г. стамболовистите се връщат на власт. Гешов също е избран за депутат, но от парламентарната трибуна си позволява остри критики срещу финансовата политика на управниците.

Лидерът на народняците е против прекомерните военни разходи, особено след сключения на 31 октомври 1904 г. стомилионен заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба с 5 % лихва и 82 000 000 лева емисия.

В реч пред парламента на 21 октомври 1905 г. той си позволява да отбележи: ”България прави огромни жертви за своята войска, както това се намеква и в тронната реч. Произведението от един заем от 100 000 000 лева, равен почти на държавния бюджет, нещо, което не се вижда и не се чува в други държави, се употреби за въоръжаване - и по какъв начин, няма сега да говоря. България има право да знае тия пари хващат ли място; нашата войска напредва ли успоредно с жертвите, които се правят за нея от народа”.

След като Народната партия влиза в т.н. ”Патриотичен блок” веднага след освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г., управляващите стамболовисти удрят директно лидера на народняците.

Предисловието е вестникарската канонада за фалшифицирането на Евлогий-Георгиевото завещание. Тя продължава близо 7 години, докато трае процесът с Горановите наследници.

Делото приключва на 12 ноември 1904 г. в полза на Гешов, но наследниците на Иван Т.Горан, недоволни от решението на Букурещкия съд завеждат на 8 декември 1905 г. ново дело в София. Повтарят се втръсналите вече аргументи за тълкувание на завещанието.

Неочакван обрат в процеса настъпва на 22 декември 1905 г. след разпита на бившияя премиер Драган Цанков. Той посочва, че Евлогий Георгиев е искал да остави всичко на родината си и вероятно е дал тайни наставления на Гешов в този смисъл.

Подтекстът в думите на дядо Цанков е, че универсалният наследник е злоупотребил с доверието на Георгиев, като е присвоил за себе си част от състоянието.

Затова е логично адвокатът на Горановите наследници Христо Филипов да подаде на 23 януари 1906 г. молба до парламента с апел депутатите да решат не трябва ли държавата да се заеме с проблема за завещанието на Евлогий Георгиев.

Молбата е разгледана още на следващия ден. Стават бурни прения с участието на такива видни оратори като Димитър Петков, Теодор Теодоров, Найчо Цанов, Иван Цанков.

Без депутатите-народняци всички останали народни избраници настояват, ако има основания, да се защитят интересите на държавата. Правосъдният министър Константин Панайодов дори допуска користно облагодетелствуване –“Не трябва да бъде удивително, ако един почтен човек присвои 10-15 милиона лева, като му се даде такава възможност.”

Парламентарното стамболовистко мнозинство задължава правителството чрез финансовия министър Лазар Паяков да вземе мерки за запазване на общонародните интереси.

На 7 март 1906 г. Паяков подава молба до втори софийски мирови съдия, в която обвинява Гешов, че не е предал на България остатъка от наследството на Евлогий Георгиев, като по този начин “поставя българската държава в необходимост да прибегне към съдебната власт и чрез един съдебен процес да запази материалните и моралните инетреси на отечеството, което изисква реализирането на истинската воля на завещателя.”

Министерската молба е уважена и са разпитани призованите свидетели Драган Цанков, Георги Шопов, Сава Паница, Николай Николаев, полк. Бакърджиев, Роза Иванова и д-р Димитър Теодоров.

Като контраудар през февруари 1906 г. Гешов завежда в Софийски окръжен съд дело за клевета срещу адвоката Христо Филипов. Насрочването му умишлено се отлага. Все пак му се дава ход и става ясно, че Иван Евстр. Гешов не е отварял касата на Евлогий Георгиев след смъртта му, че в нощта на 5 срещу 6 юли 1897 г. никой не е влизал в кантората му, както и че не са давани тайни наставления на наследника.

Веричану например посочва, че е съветвал Евлогий Георгиев така да направи завещанието, че то да не бъде оборено от румънското правителство или от родствениците.

На 13 януари 1907 г. НС гласува свръхсметен кредит от 60 000 лева за завеждане на дело срещу Гешов, тъй като били открити доказателства за започване на процеса.

Според правосъдния министър Панайодов “Ний дойдохме до положителното убеждение, че  имотът, който е оставен от покойния Евлогий Георгиев, не е оставен на господина Ивана Гешов, а на българския народ.”

На 24 февруари 1907 г. правителственият депутат Юрдан Йонов пита премиера защо все още не е започнало делото. Димитър Петков отговаря, че “делото ще се заведе може би в понеделник или вторник”. Два дни по-късно той е убит от уволнения чиновник-народняк Александър Петров.

Правителството на Димитър Станчов решава на 1 март 1907 г. да се заведе дело срещу Гешов и това е сторено на следващия ден.

В исковата молба на финансовия министър Паяков до Софийския окръжен съд против Иван Евстратиев Гешов се твърди, че универсалният наследник Гешов е привиден и няма право да задържа остатъка от състоянието на Евлогий Георгиев, тъй като е имало тайни писмени разпореждания, задължаващи го да предаде всичко на поробените български земи в Македония и Одринска Тракия.

Като защитник на народния интерес държавата предявява иск за 16 милиона лева.

Молбата, съставена от адвокатите Христо Филипов и д-р Помянов е напечатана в гигантския тираж от 20 000 екземпляра и разпръсната из цялата страна, за да се постигне максимален пропаганден ефект.

Гешов грижливо подготвя защитата си. Той написва и отпечатва брошурата “Из архива на Евлогий Георгиев (Писма от Евлогий Георгиев до Ив.Ев.Гешов)”, защитата му се поема от адвокатите Георги Згурев, Теодор Теодоров, Иван Д.Гешов,  Никола Радев - до един народняци, д-р Йосиф Фаденхехт, който е радикал-демократ, изготвя прецизна и аргументирана консултация.

Делото започва в Софийски окръжен съд на 28 юни 1907 г.

Шест дни адвокатите на Гешов и на държавата отделят на обсъждането на главния въпрос – дали българският съд има законното право да гледа делото на държавата срещу Гешов.

На 3 юли съдът излиза с решение, че българските съдилища са компетентни за гледане на делото, тъй като между България и Румъния няма сключена специална конвенция.

Отхвърлена е молбата на Гешов за прекратяване на делото.

То се отлага с право да се обжалва решението пред по-висша инстанция.

Това и правят Гешовите адвокати – обжалват в Софийски апелативен съд, който провежда процес от 28 ноември до 4 декември 1907 г.

Този път в присъствието на Гешов решението е категорично – заведеното от министър Лазар Паяков дело е неподсъдно на Софийски окръжен съд.

Това води до неговото прекратявате и осъждане на държавата да изплати на Гешов разноските в размер на 1206 лева и 60 стотинки.

Решението на Апелативния съд е потвърдено от Върховния касационен съд с решение от 9 юни 1908 г.

След водено допълнително дело за уточняване размера на съдебните разноски се стига  до решение  на 17 септември 1908 г. на Гешов да се изплати сумата от 142 942 лева и 22 стотинки.

В процеса за наследството на Евлогий Георгиев българският съд демонстрира безпристрастие, компетентост и независимост. Такъв е той и в делото за клевета, което Гешов води срещу прочутия по това време публицист и първо перо на най-тиражния български вестник “Вечерна поща” – Симеон Радев, позволил си на 2 март 1907 г. да уличи Гешов в съучастничество при убийството на министър-председателя Димитър Петков. Симеон Радев предвидливо избягва в  чужбина, въпреки че делото срещу него се проточва достатъчно дълго време.

Въпреки ангажираността си с процесите срещу него Иван Евстратиев Гешов не забравя да внесе през 1904 г. сумата от 6 милиона лева за постройката и издръжката на българския университет в София. Това дава основание на просветния министър Иван Шишманов да заяви с искрена благодарност: ”Щастлив съм, че мен се падна да прибера целия капитал за постройката и издръжката на българския университет...”

© Борислав Гърдев. Публикувано в  на: 28.12.2006.

Бр.27/юли-декември 2006