| |
Последната
четвърт на ХІХ век може да бъде наречена триумф на материалистичната наука.
Учените от онова време много напомняли Тургеневия герой Базаров. Според тях
Вселената била напълно описана от математически формули и пресмятания.
Изглеждало, че теорията на Дарвин и законите на Нютон напълно обясняват
строежа на Мирозданието. На научни конференции се правели самоуверени
заявления, че картината на света е напълно изградена и за бъдещите поколения
учени остава единствено да уточняват знаците след запетаята във вече
откритите физични константи.
На този "благопристоен" фон трудовете на нашата
знаменита съотечественица Елена Петровна Блаватска се оказали истинска
революция в науката и философията. Притежавайки прекрасна научна интуиция и
основавйки се на древни знания, тя твърдяла, напук на всички авторитети, че
Дарвин и Нютон са прави далеч не за всичко. Сега, сто години по-късно, ние
знаем, че това наистина е така. Представите на Нютон са верни като частен
случай на теорията на относителността, а еволюцията е протичала доста
по-сложно, отколкото я описва Дарвин. Но представете си каква смелост е
трябвало да притежава тази руска жена, за да влиза в научни спорове срещу
всички авторитети на ХІХ век! И да побеждава в тях.
Да разгледаме един характерен пример. По времето на
Блаватска физиците смятали атома за неделим. Ето какво пише тя през 1888 г.
в противовес на всички здраво вкоренени на онова време догми: "Атомът именно е
делим и трябва да се се състои от частици или субатоми..." ("Тайната
Доктрина", т.1). Девет години по-късно, през 1897 г., бил открит електронът,
и предишните представи на физиците за строежа на света напълно се променили.
Блаватска издигала теории, до които науката достигнала
чак през ХХ век. Тя предсказала откриването на ултразвука, знаела за
еквивалентността на масата и енергията. Елена Петровна твърдяла, че Космосът
преминава през последователни цикли на разширяване и свиване. Стивън Хоукинг
и много други съвременни учени също мислят така. Според спомени на
съвременници "Тайната Доктрина" е била настолна книга на Айнщайн, а
теософията са изучавали такива известни учени като изобретателят Томас
Едисон, астрономът Камил Фламарион, химикът Уилям Крукс и много други.
Повече от всичко Е.П.Блаватска критикувала науката за
нейната материалистична едностранчивост. Тя говорела за необходимостта от
разкриване и изучаване на безпределната енергия на духа. Нещо повече,
Блаватска притежавала свръхсетивни способности. За да докаже какви
способности притежава човекът, тя извършвала опити, които можело да бъдат
приети като феномени.
Използвайки силата на психическата енергия, тя
демонстрирала материализиране на предмети и преместването им в
пространството.
Подобни опити са документирани и удостоверени с
подписите на мнозина свидетели, сред които имало известни представители на
интелигенцията на ХІХ век. Така например, известният писател Хърбърт Уелс
веднъж отбелязал, че винаги са го поразявали феномените, извършвани от "...
Мохамед, йогите и госпожа Блаватска... тук ние се докосваме, - пише той, -
до по-глъбинни закони от общоизвестните закони на природата".
Впрочем, Блаватска смятала, че в духовната и философска
област феномените нищо не доказват. Нещо повече, само по себе си чудото е
антидуховно, а стремежът към чудеса прилича на опияняването. Много по-важно
е научното познание на света. Но науката не би трябвало да е материалистично
едностранчива. Онази реалност, за която говорят религиите, може да бъде
изучавана не само от гледна точка на вярата, култа и философията, но и с
методите на точните науки. Съществуват древни знания, които могат да насочат
човечеството по еволюционния път. Изразители на тази древна мъдрост са били
Хермес Трисмегист, Питагор, Платон.
В своя фундаментален труд "Тайната Доктрина", създаден
в тясно сътрудничество с Великите Учители от Изток, тя пише: "Нито една
велика истина не е била приета apriori и обикновено е трябвало да минат едно
или две столетия преди нейните проблясъци да започнат да просветват в
съзнанието на хората като възможна истина... И настоящият труд ще бъде
оправдан частично или напълно през двадесетото столетие". (Тайната Доктрина,
т.2).
Историята на човечеството показва, че всичко ново е
навлизало в света при упорита съпротива от страна на отживелите съзнания. Да
си спомним, че Джордано Бруно заплати с живота си на кладата заради откритията, за
които днес знае всеки ученик. Минали векове, но невежеството променило само
методите си на борба с носителите на еволюционни знания. Сурови изпитания
очаквали и Елена Петровна Блаватска.
В качеството на мишена противниците на Блаватска
избрали нейните психични способности. В Индия, където по онова време живеела
Блаватска, от Лондонското дружество за психични изследвания бил изпратен
експертът Ричард Ходжсън, който обявил Блаватска за... изкусна измамница.
Ходжсън си изградил име с помощта на устроения от самия него скандал.
Учудващо е, но цял един век присъдата на Ходжсън се
появявала из най-различни книги, енциклопедии и медии - с една дума,
навсякъде, където ставало въпрос за живота и дейността на Блаватска.
Самата Блаватска във философските си трудове твърдяла,
че светът се управлява от закона за връзката между причина и следствие, в
основата на която лежат хармонията и мировата справедливост. Нужно е само
време, за да може тази справедливост да се прояви. Така и стана. Законът на
мировата справедливост се докосна в своето действие до името на Блаватска.
Нашата велика съотечественица бе оправадана... 100 години по-късно!
Същото това Лондонско дружество за психични
изследвания, което навремето обвинило Блаватска в мошеничество, издаде през
1986 година прес-комюнике, предназначено за водещите вестници на
Великобритения, Канада и САЩ. то започва с думите: " Според най-новите
изследвания госпожа Блаватска, съоснователка на Теософското Общество, е била
осъдена несправедливо". Доктор Върнън Харисън отново проверил документи
съсстогодишна давност по делото на Блаватска и стигнал до извода, че тя е
напълно невинна. "Аз я моля за прошка за това, че ни бяха необходими сто
години, за да потвърдим правотата на нейните думи", - пише той в своя отчет.
(Силвия Кренстън. Е.П.Блаватска. Живот и творчество на основателката на
съвременното теософско движение).
Признавайки заслугите на Блаватска и приноса и в
световната наука и духовна култура, ЮНЕСКО обяви 1991 година за Световна
година на Блаватска. С това беше направена окончателна равносметка на
стогодишната история на несправедливото обвинение на нашата велика
съотечественица.
|
|
