ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Бр.25/април 2006

          В  малкото уралско градче Соликамск живее  художникът – иконописец и египтолог М.М.Потапов През 1998г. той навърши 94 години. В Екатеринбург вече е готова за печат неговата биография, за него е създаден и филмът “Пратеник на Вечността”, подготвя се за издаване неговата книга “Слънчевият Месия на Древен Египет”. А колко събития стоят зад всичко това! Той има за какво да си спомни, има какво да сподели с хората…

            Родът на Потапови започва от майстора Петрушка Потапов – създател на храма Успение (1696 – 1699) в Москва, на Покровка, на Потаповската уличка….. Михаил Михайлович Потапов се е родил през 1904 година във Варшава. Неговият баща Михаил Иванович, генерал на медицинска служба в руската армия, съвместявал воинските си задължения с преподаването на медицина в университета.

            “Почти не помня своя баща, бил съм на 5 години, когато той е умрял. По думите на майка ми и на моите братя (той е бил седмото дете в семейството – О. Ц.), баща ми много е обичал музиката, имал е красив глас, добре е свирел на цигулка. Неговата цигулка е била от известния италиански майстор Амати. Моята майка, Мария Ивановна е дъщеря на заможен ковач от Полтава. Родителите ми се запознали в Черкаси, където бил разквартируван полкът на баща ми. Влюбвайки се в младата вдовица, която рано загубила своя мъж, моят баща й направил предложение. Тя изпаднала в ужас : “Вие сте пан, дворянин, аз се страхувам от Вас!” Тогава той отишъл в ковачницата при нейния баща, извадил револвера, сложил го на масата и казал: “Без Вашата дъщеря Мария аз не мога да живея. Или я убедете да се омъжи за мен, или ще се застрелям веднага, и вие ще бъдете виновен за моята смърт”. Майка ми минала под венчилото като на разстрел. Но след това тя ми каза: “Твоят баща беше свят човек. Да имаш такъв мъж е все едно да спечелиш двеста хиляди!”, - така разказва Михаил Михайлович за своите родители.

            Той си спомня и за своето ранно детство: “Аз добре помня бащиния дом във Варшава, в него имаше десет стаи. Имах гувернантка немкиня. Помня разкошния мек килим в голяма гостна. Помня овалната бамбукова масичка с бархетна покривка. На масичката имаше фигурен бронзов часовник с кръгъл стъклен похлупак.; часовникът изобразяваше скала с пещера, която беше запълнена с циферблата. Облягайки се на пещерата, върху нея полулежеше богинята на лова Диана. Аз обичах да лежа на мекия килим и да се обръщам ту на едната, ту на другата страна. Спомням си за всичко това като за вълшебен приказен сън, а всичко това наистина се е случило!...”

            Според народното поверие седмото дете трябва да притежава мистични способности. И Потапов ги притежава: той има пророчески сънища, предчувства събитията. Но още по-удивителни мистични събития му се наложило да преживее през 1925 година, когато известната по това време в Крим   като “прозорлива” (ясновидка – О.Ц.) монахиня Евгения предсказва войната през 1941 г. и пълното разрушаване на Севастопол, където той тогава е живеел. Тя също така му предсказва всичко, което ще се случи с него. И то се сбъдва.

            “Тези явления, - казва Михаил Михайлович, - ме навеждат на мисълта, че някъде и от Някого всичко вече е планирано. Някои достойни хора могат понякога да надникнат там, където времето не се дели на минало, настояще и бъдеще, а представлява вечно продължаващо настояще. Ето защо за мен гениалният фараон Ехнатон не е личност от далечното, отдавна отминало време, а е вечно жив, живеещ и сега гениален мислител на Древен Египет. Египет, който е жив за мен и сега. Всичко, което е свързано с името на Ехнатон, ме заинтригува още през 1913г., когато бях на 9 години. Бях гимназист и отворих учебник за Древния Изток. Аз видях илюстрациите, които се отнасяха до древен Египет, и не можех да се откъсна от тях. Те ме очароваха за цял живот. Но ето кое беше странно за мен – видяното изглеждаше толкова близко, родно и любимо. Имах усещането, че съм виждал всичко това и го познавам.  Имах пълната увереност, че съм се докосвал до камъните на египетските храмове. Великият Сфинкс, пирамидите, колоните, мумиите в саркофазите, богините с глава на котки бяха част от спомените ми за реални събития, в които аз бях непосредствен участник! Това ме потресе. Помислих, че полудявам. За мой късмет майка ми имаше позната от Теософското Общество. Тя ме успокои: “Мишенка, не се плаши. Това, което си преживял, виждайки илюстрациите, означава, че някога, преди хиляди години, твоята душа е живяла в Древен Египет. И, очевидно, събитията от този живот са били толкова тежки, може би трагични, че те дълбоко са се врязали в твоята памет. И сега от дълбините на подсъзнанието е изплувал смътния спомен за предишен живот”…

            От този момент той започва да скицира от книгите за Египет… Той обичал да рисува от детските си години. На четиринадесетгодишна възраст рисува много успешен портрет на майка си. А на 22 години Михаил завършва училище и мечтае да стане египтолог.

            Но съдбата се разпорежда по друг начин. Децата с непролетарски произход не са допускани до висши учебни заведения. Михаил Попатов е трябвало припечелва хляба си като  ту чертожник, ту като лаборант. Скоро той попада в ателието на художника Юрий Ипполитович Шпажински, където получава истински уроци по живопис. След това той решава да постъпи в Московската Художествена Академия. Но там, след като се запознават с неговите картини, му казват, че той е вече напълно изграден художник.

            От 1933 до 1935 година той работи като художник в Дарвиновския музей. До момента, когато през късната есен на 1935 г. в пет часа сутринта в жилището му идват двама червеноармейци с пушки; третият бил цивилен. Започва обиск. Ровели се в книгите и рисунките: “ Какво е това при  Вас – само Египет и пак Египет? Да не се каните да бягате там?” Така той се озовава на Лубянка, след което следват ужасните години на затвори и лагери. За пребиваването си там художникът си спомня с болка в сърцето. Но и това успява да издържи неговият несъкрушим дух. И там той не се разделя с молива, което вероятно и го спасява от по-тежка участ.

            След лагера Потапов попада в Крим. Майка му с един от братята му по това време живеела в едно затънтено татарско селце. Случайно той чува думите на брат си, който се обръща към майка му: “Защо е дошъл при нас? Ше си имаме неприятности. Кажи му да се маха. Ше му дам пари за път!” Това за страшен удар за него!...

            Съдбата изпраща Михаил Потапов в Симферопол, където го заварва Великата отечествена война и немската окупация… По това време е началото на неговите занимания с иконопис. И отново го спасява изкуството на художник. При немците започва отварянето на църквите. За да не попадне в Германия, той се съгласява да  изографиса църквата “Свети Петър и Павел”. В края на войната, контузен от бомбардировка, с майка си заминава в Закарпатието, където  се настанява при своя брат Владимир. Тук в град Хуст, той живее повече от 30 години, отдавайки се  на изкуството на иконописта и на изографисване на храмове.

            През 1945г. Потапов става дякон в православната църква и продължава да рисува икони в манастирите. През 1956г. художникът завършва стенописите на църквата в Мукачево. Когато професорът от Московската Духовна академия Алексей Иванович Георгиевски вижда този стенопис, той се разплаква: “Боже мой, Боже мой! Та това е Мукачевското чудо!”. Висока оценка на “Мукачевското чудо” дава и Американският митрополит Теодосий, който по това време е на посещение в Украйна. Той прегърнал майстора  и казал: жива е още святата Рус, ако има такива художници като Вас!”

М. Потапов. Преображение Господне.

            През 1954г. Потапов е поканен в Загорск – да направи степописите на Покровия храм на Духовната академия и да организира ателие по иконопис при Троицката Лавра. Но обстоятелствата се стичат така, че той се оказва в Одеса, където получава дяконство. Пет години художникът се труди под сводовете на манастирския храм върху голям иконописен сюжет във византийски стил от ХІІ век, по неговите думи – главния труд на неговия живот. Удивителните ликове на  Светците, необичайните композиции, живите очи, дълбокото философско съдържание на изобразяваните сюжети – всичко това не може да не трогне душата на зрителя. Както казвал професор Георгиевски, дотогава никой в нашата страна (Русия – бел. ред.) не е правил нищо подобно. През 1980г. стенописа на Одеския манастир разглежда Патриархът на Александрийската църква Николай VІ и произнася: “За първи път виждам във вашата страна нашата византийска стенопис. Чест и хвала на художника!” Патриаршески знак за одобрението на труда на майстора иконописец става орденът на Свети Марк. “Така че аз съм орденоносец на Александрийската Патриаршия, горчиво се шегува Михаил Михайлович, - а нашата Руска Православна Църква подмина с пълно мълчание моите стенописи и оцени  моята дългогодишна иконописна дейност с дяконска пенсия от 45 рубли!”

Стенописи на Михаил Потапов от Одеския катедрален храм, 80-те години.

             Одеският период е  значим и с друг един факт. Потапов, трудейки се над стенописите, нощем е рисувал портретите на своите любими египетски царе и царици. Египет е бил неотделима част от неговия вътрешен свят и се е изливал на платната, оживявал е изпод неговата четка.  Художникът е работил напрегнато. Живеейки недалеч от Черно море, той нито веднъж за тези пет години не се е изкъпл в него, не си е позволявал да се отпусне. Нито веднъж той не се отчайва, преживявайки неразбиране и унижения, предателства и самота. Именно тази напрегнатост и великата вяра във Висшите сили, които са го благославяли да извърши неговия труд, са раждали неповторимите произведения на неговото изкуство.

М. Потапов. Портрет на фараона Ехнатон

             Вече е 1981 година… Потапов е поканен в Соликамск на неговата първа изложба. И съдбата с един мах рязко променя жизнения път на майстора – канят го да живее в Соликамск и да продължи да работи върху своята любима тема. Той оставя своята стаичка на тавана в дома на брат си  в Одеса и се премества в далечния уралски град. Тук той получава дом и своите нови картини завещава на града, който го приветства. Но го очакват други перипетии на съдбата… В Урал този загадъчен художник, познавач на древен Египет, пристъпва и към склуптурна дейност. Но не й посвещава много време – едновременно пише книгата “Слънчевият Месия на Древен Египет.” С каква любов описва той периода на управлението на младия фараон от ХVІІІ династия – Ехнатон и неговата съпруга, красавицата Нефертити. Четейки тази художествена повест, се удивяваш на неговите дълбоки знания… Без да познава разкоша на царските дворци, без да познава отблизо тези хора, как е могъл така детайлно да опише тях, които са донесли на Земята религията на Огъня и които са утвърждавали Великото Начало на Любовта?

Михаил Потапов в деня на навършването на своята 94-годишнина (24 юни 1998) в своя дом-музей в Соликамск

            Соликамск има с какво да се гордее! Уникалното наследство на М.М.Потапов е обогатило колекцията на местния  музей. Сега в него се намират 22 картини на художника на египетска тема. Неговата любима “Ехнатониада” (15 картини   - О.Ц.) привлича хората от различни краища на страната. За съжаление картините се съхраняват в хранилище и се излагат ежегодно само за определено време. Разбира се,  самият автор мечтае за друга съдба на своите “фараони”. За постоянна експозиция, както са му обещали, поканвайки го в Урал. Отново съдбата внася своя коректив … Изложби на негови картини са организирани в Перм, Березники, в Свердловск, в Москва – в Египетското посолство. Също така има в Соликамск храм, на който Потапов е нарисувал иконите – 12 икони. А в дома, където той живее е истински музей: повече от тридесет картини украсяват стените на стаите, банята е разрисувана в египетски стил…

            Заедно с Михаил Михайлович живее неговият първи и единствен ученик, който му е предан с цялото си сърце – Сергей Иванович Лапин. Заедно двамата са пътували до Берлин, Одеса, Москва. Сергей Лапин вече е представител на Потаповската школа в иконописта. Той е изографисал храмовете край Соликамск, рисува икони по поръчка на местни свещенослужители.

Михаил Потапов и неговият ученик Сергей Лапин. Зала на М.Потапов в Художествената галерия в Соликамск

            На 19 март 1998г. се състоя дългоочакваната презентация на албума с репродукции на картини на М.М. Потапов. Той е мечтал отдавна за такъв албум и най-накрая го държи в ръцете си на 94–ри години! И по същото време протича неговата изложба в музея на Соликамск. Творчеството на художника в пълна степен още не е оценено от съвременниците му. Цветето на неговото сърце излъчва красота и светлина, дарявайки на хората радост.

            Нега гори този Лотос в пространството!

                                                                                    Олимпиада Царегородцева,

                                 Гр. Березники, Пермска област.

P.S. От времето на написване на настоящата статия (1998) са организирани още много изложби на картините на М. Потапов, излезе от печат автобиографията на художника, а през 2004 година беше тържествено отбелязана неговата 100-годишнина.

                                                                                      От редакцията

© Олимпиада Царегородцева. © А.Радкова, превод. Публикувано в  на: 17.04.2006.

Бр.25/април 2006