ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
|
|
ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ |
|
Мирослава Панайотова
ПОСЛЕДНИ ДУМИ
|
Имало едно време две приятелки. По-голямата от тях, Марина, обаче твърде неточно определяла състоянието на своята другарка, която се казвала Ина. Когато Ина се чувствала добре, Марина и казвала: - Какво става с тебе? Много си тъжна. Да не си решила да се хвърляш отвисоко? - О, какво говориш. Съзерцавам света. Мисля си за гората и се радвам на живота - отговаряла Ина. - Не, ти трябва да се промениш. Ще ти кажа някои неща, които ще спазваш. - Моля те, не ме съветвай. Зная какво правя. Марина въздъхвала недоволно и казвала: - Да, на тебе не може да се вярва. Ти лъжеш. Ти кроиш нещо... И, защо имаш торбички под очите? Да не вземаш наркотици? - Не, гледам програмата на телевизията до края. Когато Ина се чувствала зле и търсела помощ от Марина, тя и казвала: - О, ти си добре, моето момиче! Цъфтиш. Аз, аз съм много зле. Знаеш ли! Остави ме сега, не ме занимавай с твоите проблеми. Стигат ми и моите собствени. Оправяй се сама. Какво ме интересува, че не си добре! Ина се разболяла тежко. Не можела да се движи. Тогава Марина повикала всички онези, които също толкова зле разбирали по-малката и приятелка. Те се трупали до леглото на Ина и я съветвали да спортува за здраве, но тя била парализирана. Съветвали я да се омъжи, за да си роди едно хубаво и здраво дете. - Всичко е наред, не се бой - казвали те и й намигали весело. - Само така ви се струва - отвръщала Ина. - Ти както винаги не знаеш какво става с тебе. Не знаеш какво правиш. Слушай ни добре, ние ти милим доброто. Те пускали магнетофона и се опитвали да я разсеят. Разказвали на Ина за своите любовни похождения. Един ден Ина усетила, че смъртта наближава. Тя погледнала към Марина, която била до нея и говорела, че ще си шие нова рокля. - Каква да бъде яката? Ти как мислиш? Дай ми идея. Знам, че си изобретателна. Помогни ми да измисля страхотен тоалет. Знаеш колко те обичам и как миля за тебе! Аз мисля за теб. - О, предпочитам омразата пред неправилната любов - казала Ина, давейки се в спазми, преди да издъхне. Това били последните й думи.
|
||
|
|
|
©
Мирослава Панайотова. Публикувано в
|
|