ПРИКАЗКА
|
|
ПРИКАЗКА |
|
Бойко Златев
ТИГЪРЪТ И ЗВЕЗДИТЕ
|
Имало едно време едно малко тигърче, което много обичало звездите. Нещо повече - тигърчето умеело да говори със звездите и често слушало техните беседи, дори се опитвало да участва в тях. И най-голямата мечта на тигърчето била, когато порасне, да отиде да живее в пустинята и там да се наслаждава единствено на общуването си със звездите и да се учи на тяхната мъдрост. От лястовиците, които всяка година прелитали над половината свят, тигърчето научило, че в пустинята гласовете на звездите се чуват най-отчетливо и затова копнеело час по-скоро да порасне, да стане голям тигър, да напусне родната джунгла и да отиде в пустинята. Когато разказвало за това на своите родители, Татко Тигър повдигал учудено вежди, а Мама Тигърка се усмихвала широко и казвала: "Да, миличко мое". Това се повтаряло много пъти и все по-често. И един ден татко Тигър и мама Тигърка, загрижени за детето си, започнали следния разговор: - Нашият син непрекъснато говори за звездите. - казала мама Тигърка - какво мислиш за това? - Той иска да живее с тях, когато порасне - казал татко Тигър. - Но дава ли си сметка, че в пустинята много трудно се намира прехрана за тигрите? - Със сигурност не. - отвърнала мама Тигърка - Той е още малък и глупав. Обича да мечтае, но мечтите са едно, а животът на големите тигри е нещо съвсем друго. - Да, но ако му го кажем, ще ни се разсърди и няма да иска да споделя нищо с нас - казал татко Тигър. - А аз не искам единственото ни дете да ни напусне завинаги и да отиде в някаква пустиня. Откакто се помни нашият тигърски род, всички сме живяли в джунглата и никой не е ходил да живее в пустинята. - Може би - казала мама Тигърка - бихме могли да намерим нещо, което да го заинтересува повече от звездите? - Това е добра идея - казал татко Тигър в отговор - Ще помисля за това. Минали няколко дни и родителите на нашия Тигър му казали, че много се радват на неговата мечта да стане по-близък със звездите, но ако иска истински да се сближи с тях, ще трябва да изучи множество дебели учени книги със сложни формули в тях и чак тогава ще ги познава истински. "Чудесно" - казал си Тигърът, когото нищо не можело да уплаши. "Ще прочета всички дебели книги и след това ще отида в пустинята да говоря там с моите любими звезди. Така ще знам много повече за тях и ще мога да ги разбирам много по-добре." И Тигърът започнал да прекарва дните си над дебелите книги. Постепенно обаче разбрал, че така животът му няма да му стигне да прочете всичко и започнал да отделя време и от нощите си, като спял съвсем малко. А светлината на звездите била слаба и недостатъчна за четене, затова Тигърът събрал в един буркан много светулки и така си направил нощна лампа. А звездите, когато видяли, че техният събеседник си е намерил нови приятели - книгите - се натъжили малко, но законите на Космоса, на безкрайността, в която живеели, не им позволявали нито за миг да спрат и да се отдават на тъжни и мрачни мисли, затова те продължили своя ход, сякаш нищо не се било случило, само престанали да се приближават и да скланят лъчите си над Тигъра, когато минавали над него. А тигърът потъвал все повече и повече в морето от учени книги. Там пишело всичко за звездите - колко са големи, какви цветове биват, как се раждат и как умират, по колко време живеят и хиляди, хиляди други неща, но нямало нито дума за това как да чуваме по-ясно техния глас и да разбираме по-добре техния език. И понеже всяко нещо, което не се употребява дълго време, се похабява, Тигърът постепенно забравил звездния език. От много четене зрението му се влошило и той загубил способността си да различава звездите върху небесния свод. И с ужас разбрал, че всичко, което е научил от книгите, сега му е напълно безполезно, защото не може да приложи нищо от наученото. Погледнал с омраза книгите, които отнели мечтата му, но после осъзнал, че са виновни не книгите, а неговите родители, които го подтикнали да ги чете. "Но дори и да разберат какво са ми причинили, те не могат да ми върнат това, което ми отнеха" - помислил си той. "И ми се струва, че никой на тази земя не може да ми върне отнетото". Повторил мисълта си на глас, седнал и горчиво заплакал. - Защо плачеш? - чул се изведнъж кротък и мелодичен глас и от високата трева се показала много красива млада Тигърка. - Защото вече не мога да говоря със звездите. - А какво ти говореха звездите? Разкажи ми за тях. - Не помня нищо. Тогава бях малък, а после се захванах да чета книги и постепенно забравих както езика на звездите, така и това, което са ми говорили. - Глупав, глупав Тигър! Как си могъл да направиш това? Ти си чел купища стари, овехтяли книги, вместо да напишеш нови! - Да напиша нови ли? - зяпнал от учудване Тигърът. - Да! - отвърнала Тигърката. - Нима не знаеш, че всички книги за звездите са написани от автори, които са говорили с тях. Как иначе щяха да знаят толкова много, ако самите звезди не им го бяха казали? - Наистина ли мислиш така? - Наистина. И не само го мисля, ами просто си е така. -казала Тигърката. - Звездите никога не повтарят едно и също нещо и е толкова жалко, че нищо не си записал от това, което са ти казали. - И какво да правя сега? Може би, ако отида в пустинята... - Пустинята е чудесно място за мъдрите, но ако не чуваш гласа на звездите и не разбираш езика им, в нея няма да поумнееш... - Но какво да правя тогава?? - извикал Тигърът и заридал с глас три пъти по-силно отпреди - Моите родители ме измамиха! - Не са те измамили те, а ти сам си се измамил, като не си настоявал за това, което ти е било скъпо. Затова отсега нататък трябва винаги да се бориш за най-скъпото си и да не го отстъпваш на никого. "Кое е най-скъпото, което имам?" - запитал се Тигърът. "Не са родителите ми, защото заради Татко Тигър и Мама Тигърка загубих любимите си звезди, а не са и звездите, защото тях ги изгубих вече. Кое е най-скъпото, което имам? Може би тази Тигърка, която ми отвори очите. Но ще се съгласи ли тя да стане моя?" И Тигърът промълвил: "Най-скъпото, което имам, си ти!" "О, мой Тигър!" - изрекла веднага Тигърката - "Толкова съм щастлива да чуя това, толкова те обичам!" - и прегърнала своя любим. И в същия миг сърцата им запяли чудна песен, която достигнала до небесните висини и се сляла с песента на звездите, които се радвали над тях.
|
||
|
|
||
|
|
|
© Бойко Златев. Публикувано в
|
|