ФИЛОСОФИЯ

Бр.21/декември 2005

         Да се обърнем сега към самото съдържание на Христовите чудеса, за да установим какво е имало в тях и какво - не. Преди всичко поразява фактът, че от общия брой чудеса Христови, с които са пълни Евангелията, огромното мнозинство са изцелявания, при това значителен брой такива изцелявания са изброени поотделно, но още по-голям брой не са поотделно изложени, а само са отбелязани като масови изцелявания. Господ се изобразява като чудотворен изцелител, заобиколен от болни телом и духом, бесновати, прокажени, разслабени, слепи и т.н. Човешката мъка и страдание застава пред Него в цялата си безпомощност и безпризорност и Той "съжалява" тази човешка мъка и страдание и помага на това страдащо човечество. В Евангелието неведнъж се повтаря следната картина: "И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог." (Матея 15:30-31). В земята Генисаретска, "И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха." (Марко 6:54-56). "И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги." (Лука 4:40). " Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустините и се молеше." (Лука 5:15-16). Общото впечатление от явяването на Исус сред народа е изразено в следните думи от Евангелието от Матея: "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели." (Матея 4:23-24). Или същата мисъл по-кратко е изразена в речта на апостол Павел към Корнилий: "Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него." (Деяния 10:38). Господ е проявявал състрадание към страдащото човечество, Той го е съжалявал. Бидейки Самият Той по Своето непорочно и съвършено човешко естество свободен от тези болести и страдания, които са дошли в света като следствие от първородния грях, Синът Човечески със състрадателна любов приемал чуждите страдания, както това е отбелязано от евангелиста (Матея 8:16-17): "Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари;" (Исая 53:4). 

На фона на това общо изцеляване и благотворене отделните случаи на изцеляване, специално подчертани в Евангелието, представляват само единични епизоди, отбелязани поради едни или други особености, но всичко това са дела на човешко милосърдие, извършени според Божията воля. Състраданието към човешката мъка е подбуда за извършването и на друга категория чудеса - за възкресяването на мъртви. Това е казано направо за възкресяването на сина на Наинската вдовица: "И Господ, като я видя, смили се за нея (вдовицата) и рече й: Недей плака." (Лука 7:13) и възкресил отрока. Възкресяването на дъщерята на Иаир е извършено по негова молба за изцеляване на дъщеря му: "Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее." (Матея 9:18) и когато девицата умряла, "И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи." (Лука 8:52). Това също, разбира се, е било дело на състрадателно милосърдие към човешката скръб. Но същото трябва да кажем и за възкресяването на Лазар. Верен на своя общ характер, Евангелистът Йоан наистина подчертва символично-тържествената страна на това чудо като "знамение на победата" над смъртта, като явяване на славата Божия (Йоан 11:4, 40-42), но това в никакъв случай не умалява другата страна на това чудо - това, че то е било акт на състрадание към скръбта на сестрите на умрелия, която е била споделяна от неговите близки (11:19,31,33) и от самия Господ (11:35-36,38), при това тази човешка скръб на Господа е изразена с особено голяма сила: "Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! ... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба". В този смисъл евангелските възкресявания могат да бъдат отнесени към много по-голямата група чудеса на изцеление и благотворене, движени от състрадание и милосърдие, от желание да се облегчи човещката скръб, да се направи човешкия живот по-лек и безпечален, да се почогне на страдащото човечество. И е забележително, че в евангелското повествование в огромното мнозинство от случаите не се посочват някакви специални основания за извършването на чудесата или за избора на онези, над които те са извършени. Има, наистина, редица случаи, когато чудото е измолено или се дава в отговор на гореща вяра, но като правибо изцеляванията се извършват за всички страдащи, срещащи се на Христовия път. Страданието като такова вече привлича неговото благотворене. Не е изключение и последното чудо на Господа, изцеляването на ухото на роба Малх (Лука 22:49-51). "И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде" (Лука 7:16, ср. Йоан 6:14). Също такова значение на благотворене и състрадание (освен ознаменувателното значение като прообраз на Евхаристията) има и двукратното насищане на народа в пустинята. Разказът за насищането на 5000 народ с пет хляба е изложен при Матей (14:14-21) в следния контекст: "И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат". Още по-изразителен е този контекст при Марко (6:33,сл.): "А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно" и т.н. Същото имаме и при насищането на 4000 народ със 7 хляба: "А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя" и т.н. (Матея 15:32). Също и при Марко (8:1-3): "През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч" и т.н. По такъв начин и това чудо има значение на благотворене, на грижа за човешките нужди. Ако се отвлечем от чудотворния характер на това насищане, можем да кажем, че Господ просто е искал да нахрани гладните и неимущите и не е пренебрегнал и телесните нужди на народа, но и тук е проявил грижа и състрадание, съжалил е хората (и това човешко чувство към страдащото човечество ще бъде изискано и от нас на Неговия Страшен Съд). И впечатлението на народа от това чудо е било подобно на онова от неговите изцеления: "Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света" (Йоан 6:14).

Към общия брой чудеса, извършвани от милосърдие към човешкото страдание, следва да отнесем и чудото, извършено от съчувствие към човешката радост, това е превръщането на водата на вино, за което повествува Евангелието на Йоан като за първо чудо, "начало на чудесата" (Йоан 2:11) и е характерно, че началото е посветено на човешката радост (макар че целият този разказ при Йоан притежава, разбира се, и многозначителен символичен смисъл).

 следва продължение

© Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 16.12.2005.

Бр.21/декември 2005