ПРИКАЗКА

Бр.21/декември 2005

         Всичко това се случило много, много отдавна, някъде в Тибет, а може би и в Индия. По времето на тримата Велики Царе - Цар Ха-ба-ла-ка, Гайяпати - Великия покровител на слоновете на Изток; Цар Дзау-ган-да-па, Нарапати - великия покровител на хората на Юг, Цар Кана-у-дза, Аквапати - великия покровител на конете на Запад. В онези отдавнашни времена, когато хората все още се покланяли на звездите, Слънцето, Луната, камъните и дърветата, но вече искали да знаят Истината: какво е предназначението на Човека? Какъв е смисълът на вечно бягащото нанякъде Време? Как трябва човек да живее правилно, за да съответства на законите на Вселената? Всеки, който искал да познае света, изучавал "Учението за Времето": Калачакра. Ако той познаел това учение, бил наричан със славното и високо име Бодхисатва, т.е. този, който е познал Буда!

      Хората от народа били сигурни, че истинските познавачи на Закона на Буда са владетелите на едно далечно Царство, наречено Шамбала.

Н.К.Рьорих. Пътят към Шамбала. 1933. (Музей на Н.К.Рьорих в Ню-Йорк)

       Заветна цел на всеки, който искал да стане Бодхисатва, било духовното единение с властелините на Шамбала. Това била мечтата на всички аскети и на всички святи хора в Тибет. Те отхвърлили земните блага поддържали строга дисциплина на тялото, задоволявали се с оскъдна храна, за да може тяхната Душа да се извиси до общуването с Висшите Същества...

      Такъв бил и Тшилю, роден в Орисса - една от петте страни на Източна Древна Индия. Той изучил всичко, което могъл за Калачакра в манастира Ратнагири, постигнал всичко, което могъл, от науката за Бодхисатвите.

      За това той всяка сутрин ставал на разсъмване, приветствал изгрева на Слънцето, седейки гол на един планински връх и повтаряйки молитви, живеел, както се казва, на хляб и вода... И най-накрая решил да тръгне натам, където живеят истинските познавачи и пазители на науката на Бодхисатвите - Калачакра, да предприеме пътешествие в Шамбала. Къде да я търси, той засега не знаел.

   Той започнал да се подготвя за далечния път. Запознал се със странстващи търговци, които търгували със скъпоценности. Неведнъж те спирали в манастира Ратнагири и разглеждали своя улов от дъното на Великия Океан. неведнъж Тшилю седял с тях край огъня, докато те се любували на своите съкровища, проблясващи на лунна светлина с матов морски блясък, преливащ се подобно на светлината в облаците. Тшилю не бил виждал нищо по-прекрасно от дърво, инкрустирано от източни майстори със седеф. Богатите дворци се обзавеждали с гарнитури от тези фантастично красиви мебели: шкафове, масички, хитроумни паравани. Но Тшилю бил аскет! Той се любувал на красотата на Божия свят, но никога не се опитвал да натрупа или да присвои нещо! Защо? Животът е бързо течащ поток. По време на живота си той трябвало да спаси своята безсмъртна Душа. А битът, имуществото изяждат поривите на Душата. Тя никога не доузрява, никога не се издига до Върховете на Познанието!

      Веднъж пандитът Тшилю взел тоягата си, облякъл бели дрехи и тюрбан и тръгнал заедно с търговците по тайни планински пътеки, през Хималаите, да търси Шамбала... След седмица пътуване търговците тръгнали по своя път, а пандитът, останал сам, решил да се качи на един планински връх за молитва. За свое дълбоко учудване, което той с нищо не показал, както това е прието сред монасите, той срещнал на върха на планината Непознат. Човекът бил висок, "облечен" с набедрена превръзка, брадат и ослепително красив. На Тшилю дори му се сторило, че от него струи светлина, както от седефените раковини.

      - Къде отиваш, пътнико? - попитал непознатият.

      - В Шамбала, да търся мъдростта на Бодхисатвите. - отговорил аскетът.

      - Пътят е изключително труден! - казал непознатият - ако Ти жадуваш Учението, можеш да го получиш направо тук.

      И тогава в съзнанието на Тшилю пробляснала догадка: "Сигурно това е въплъщение на Манджурши в състояние на екстаз, прострация!" Той кимнал в знак на съгласие. Извадил от торбата си свитък и разгърнал Мандала... Мандалата - това е мистична диаграма на въображаемия, невидим свят, нещо като духовна карта. Като се молят и се съсредоточават върху мандалата, хората могат "върху нея" да обединят и съгласуват мислите си, да ги въведат "в режим на общо трептене", както пишат инженерите, а следователно и да започнат духовно обединение...

Н.К.Рьорих. Тибет. Хималаите. 1933. (Музей на Н.К.Рьорих в Ню-Йорк)

    Като видял Мандалата, непознатият предложил: - "Слушай ме внимателно. Аз ще ти прочета скритите от непосветените коментари към тайната "Книга на Властта".

      Те намерили равна, добре трамбована площадка на върха на планината.

    Учителят започнал да го обучава. Аскетичната школа, йогийската тренировка позволили на Тшилю изцяло да се вглъби в Учението... Ден след ден непознатият разкривал пред него "Смисъла на Човека като Стрела на Времето"; задълженията на Човека във Вселената; скритите пружини на Битието, тайните на Живота! Когато Тшилю станал подобен на прозрачен съд, пълен с живителната влага на Знанието, учителят станал и му предложил да се спусне там, където растелие благоуханни цветя, пеели зелени птици и се появявали плашливи изящни сърни. Той откъснал едно цвете, вдъхнал неговия аромат и го поставил на главата на Ученика! "Аз Те благославям" - казал той - "Нека цялата мъдрост на Бодхисатвите да влезе в теб! И Тшилю изведнъж осъзнал, че е попил в себе си истинската мъдрост на Човека, че е станал истински Бодхисатва. Знанието се преляло от Учителя в него, както водата се прелива от един съд в друг. Непознатият изчезнал също така внезапно, както се и появил... А Тшилю чул шум от гласове - това били търговците, които се връщали без товар, след като продали своите скъпоценности. Той се присъединил към тях и се върнал в Източна Индия.

     Когато се завърнал, му дали ново име - Тшилюпа. В страната на индийския цар Катака той създал малка школа, в която имало трима ученици... Нишката на знанието не трябва да се прекъсва никога! И Тшилюпа започнал да им предава знанията си. По тяхна молба той от устното предание преминал към написването на "Коментара към Тантра". Въпреки прилежанието си учениците му достигнали различни висоти - единият средни, вторият на име... впрочем защо да се товарите да помните името му? Вторият получил званието "Сиддха", а третият, роден в Източна Бенгалия, станал истински Бодхисатва. Той познал науката на Бодхисатвите... Точно тогава един чуждоземен цар нападнал Орисса. Всички книги на Тшилюпа били заровени в земята, а самият Тшилюпа изчезнал... След войната хората започнали да търсят Скъпоценните Знания, но не ги намерили. А появилият се отново Тшилюпа отказал да ги запише повторно: "Дакини ги погребаха" - казал той - "и аз не мога да ги запиша отново. Но устно аз все още мога да ви разкажа за Калачакра". Тшилюпа отново решил да извърши пътешествие из Източна Индия. Там той намерил великия последовател на учението на име Дус-сабс-па-шен-па. Той бил равен на Учителя бил проникнал дълбоко в Тайната на Живота! В особени видения му се явявала Богинята Тара и изпълнявала неговите желания... Веднъж Тара по негова молба му открила как да стигне до Шамбала. И о чудо! Отново по пътя си той срещнал Бодхисатвата Авалокитешвара. Той то поканил да го последва... Но вместо в Шамбала монахът се озовал в прекрасна градина, прохладна и благоуханна. Повторила се вече разказанат история, същата като с неговия Учител. След като то посветил в Калачакра, Авалокитешвара започнал да му излага "Коментара към Тантра". А после, след като му подарил много книги, го пуснал...

     Книгите били ръкописни, написани с прекрасен почерк със Злато и Сребро върху черна хартия. На тях били нарисувани някакви кръгове и схеми - Мандали на Битието, Модели на Калачакра...

     Ученикът се завърнал в родината си и не му останало нищо друго, освен да плете отново нишката на Знанието и да вземе нови ученици... С имената на които, непривични за Вас, аз също няма да ви изморявам. Учениците ставали все повече, пътували из цяла Индия и в Тибет и проповядвали Учението за Калачакра. Така то достигнало до нашето време. Един от последните носители на това Знание бил Юрий Николаевич Рьорих, Велик учен, чиято 90-годишнина беше отбелязана през август 1992 година...

     Той направи всичко, за да донесе Учението за Калачакра от Изтока в нашите равнинни краища, да го спусне от планинските върхове в низините... Може би някой от онези, които изучат неговите трудове, ще тръгне някога към планините. Там той ще намери един монах, ще седне заедно с него на един планински връх. Монахът ще постави на главата му Цвете и ще го благослови да предава Светилника на Разума по-нататък, на бъдните поколения. Защото нишката на Живота се тъче вечно...

     А пътя за Шамбала досега така и никой не е открил. Може би този Път е Духовен?

Написано по съчиненията на Ю.Н.Рьорих

За авторката:

     Д-р Юлия Шишина е лекар-психиатър. Автор е на книгата "Антимедицина" и на множество други трудове. Заедно с Александър Чижевски пише книгата "В ритъма на Слънцето" ("В ритме Солнца"). Понастоящем е научен секретар на Центъра за ноосферна защита "Акад. Н.Зелински" в Москва.

    Освен учен, д-р Шишина е и забележителна художничка, поетеса и писателка. Сред множеството нейни поетични книги особено място заема книгата "Сънища" ("Сны", М., Центр ноосферной защиты им. академика Н.Д.Зелинского"), посветена на 2000-годишнината на Християнското Откровение.

© Юлия Шишина. © Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 16.12.2005.

Бр.21/декември 2005