140 години от рождението на академик Владимир Вернадски

Бр.1 /ноември 2003


 

Владимир Вернадски

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НООСФЕРАТА1

В.Вернадски в своя кабинет в Петроград, 1922г.

140 години от рождението на акад. Владимир Вернадски

      През настоящата 2003 година се навършиха 140 години от рождението на великия руски учен академик Владимир Иванович Вернадски (12.03.1863 06.01.1945). Вл. Вернадски е работил в много научни области минералогия, кристалография, биология, геохимия, биогеохимия (Вернадски е общопризнат създател на науките геохимия и биогеохимия), история на науката, философия и др. Основател е на редица научни организации и учреждения, сред които Украинската Академия на науките, Радиевия институт в Москва, Биогеохимичната лаборатория и др. Създател е на множество научни школи.

       Владимир Вернадски, наред с Николай Фьодоров, Константин Циолковски, Александър Чижевски, Павел Флоренски, Пиер Теяр дьо Шарден е представител на космизма - течение в научната и философска мисъл през ХІХ и ХХ век, представляващо една от важните компоненти на извършената през този период от историята на човечеството духовна революция.

Важността на редица изследвания на Владимир Вернадски не е била осъзната в достатъчна степен от по-голямата част от неговите съвременници. Самият той е наясно, че работи за по-далечното бъдеще и казва Царството на моите идеи предстои. И наистина, много от трудовете му са публикувани (и продължават да се публикуват)  десетилетия след смъртта на своя автор и стават основа за нови перспективни научни търсения.  

140-годишнината от рождението на Вернадски беше тържествено отбелязана с провеждането на множество юбилейни тържества и научни форуми в продължение на цялата 2003 година. На 11 март в Президиума на Руската Академия на науките се състоя тържествено заседание, посветено на кръглата годишнина, организирано от РАН и Неправителствената фондация "Владимир Вернадски". В музея "Н.К.Рьорих" в Москва през октомври 2003 година се състоя конференция на тема "Космическото мислене и новата система на познание", също посветена на 140-годишнината. Конференцията беше организирана от Руската академия за естествени науки, Руската академия на образованието, Руската академия на космонавтиката "К.Е.Циолковски", Федерацията на космонавтиката на Русия, Международната асоциация на фондовете за мир, Международния център-музей "Рьорих" в Москва, Юбилеят беше тържествено отбеляцан и от Таврическия национален университет "Владимир Вернадски" в Симферопол, както и от много други университети, музеи и обществени организации.

       В настоящия брой на Палитра предлагаме на нашите читатели да се запознаят с последния публикуван приживе труд на В.Вернадски статията Няколко думи за ноосферата, в която в синтезирана форма са изложени схващанията на Вернадски за ноосферата и живото вещество - понятия, които са ключови както за разбирането на научното и философско наследство на Владимир Вернадски, така и на протичащите на планетата Земя еволюционни процеси.

      Първата публикация на статията е в списание "Успехи современной биологии" (1944 г., No. 18, бр. 2, стр. 113-120). Преводът е извършен по изданието в книгата: В.И. Вернадский, Научная мысль как планетное явление, Отв. ред. А.Л. Яншин, Москва, "Наука", 1991.

 


Страници за Владимир Вернадски в интернет на руски език:

Електронен архив на трудовете на Владимир Вернадски

Произведения на Владимир Вернадски в библиотеката на Максим Мошков

Книгата на В.И. Вернадски "За науката": на сървъра на Руския Фонд за фундаментални изследвания, в Научната електронна библиотека

Страница за В.Вернадски на сървъра на Тамбовския държавен университет

Библиотеката на Учком и Виртуалната Пустиня - откъси от трудове на Вернадски, Теяр дьо Шарден, Анри Бергсон

на английски език:

The article Earth -- A Biosphere by I. M. Oderberg from Sunrise magazine, August/September 1998

Книгата на Вернадски "The Biosphere" в  Amazon.com.


 

 

 

 

 

 

1. Ние се приближаваме към решаващ момент във Втората световна война. Тя се възобнови в в Европа след 21-годишно прекъсване през 1939 г. и продължава в Западна Европа пет години, а при нас, в Източна Европа, три години. В Далечния Изток тя се възобнови по-рано през 1931 г., и продължава вече 13 години.

В историята на човечеството и изобщо на биосферата война с такава мощност, продължителност и сила е небивало явление.

Освен това тя беше предшествана от тясно свързаната с нея причинно, но значително по-малко мощна, първа световна война от 1914 до 1918 г.

В нашата страна тази първа световна война доведе до нова исторически небивала форма на държавността не само в областта на икономиката, но и в сферата на националните стремежи.

От гледна точка на натуралиста (а мисля, че и на историка) исторически явления с такава мощ трябва да се разглеждат като един голям земен геологичен, а не само исторически процес.

Първата световна война 1914-1918 гг. лично в моята научна работа се отрази по най-решаващ начин. Тя коренно промени моя геологичен светоглед.

В атмосферата на тази война аз се доближих в геологията до ново за мен и за другите и по онова време забравено разбиране на природата до геохимическото и биогеохимическото разбиране, обхващащо и мъртвата, и живата природа от една и съща гледна точка2.

 2. Аз прекарах годините на първата световна война в непрекъсната научно-творческа работа: неотклонно я продължавам в същото направление и досега. Преди 28 години, през 1915 г., в руската Академия на науките в Петроград беше образувана академичната Комисия за изучаване на производителните сили на нашата страна, така нареченият КЕПС (председател на който бях аз), която изигра значителна роля в критичното време на първата световна война. Защото за Академията на науките напълно неочаквано в разгара на войната се изясни, че в царска Русия липсват точни данни за така наречените днес стратегически суровини и ние трябваше бързо да съединим в едно разпръснатите данни и да попълним липсите в нашите знания3.

Подхождайки геохимично и биогеохимично към изучаването на геологичните явления, ние обхващаме цялата обкръжаваща ни природа в един и същ атомен аспект. Именно това несъзнателно за мен съвпадна с това, което, както се оказа сега, характеризира науката на ХХ век и го отличава от миналите векове. ХХ век е век на научния атомизъм.

През всички тези години, където и да се намирах, аз бях обхванат от мисълта за геохимичните и биогеохимичните проявления в обкръжаващата ме природа (в биосферата). Наблюдавайки я, аз в същото време интензивно и систематично насочих в тази посока и своето четене, и своите размишления.

Получените от мен резултати аз излагах постепенно, в хода на тяхното натрупване, във вид на лекции и доклади в онези градове, в които ми се наложи да живея по това време в Ялта, Полтава, Киев, Симферопол, Новороссийск, Ростов и други. 

Освен това почти навсякъде във всички градове, в които ми се наложи да живея, аз четях всичко, което можеше да бъде намерено в този аспект, в неговото широко разбиране.

Стоейки на емпирична почва, аз оставих настрана, доколкото бях в състояние, всякакви философски търсения и се стараех да се опирам само на точно установени научни и емпирични факти и обобщения, допускайки отвреме навреме работни научни хипотези. Това трябва да се има предвид по-нататък.

Във връзка с всичко това аз въведох в явленията на живота вместо понятието живот понятието живо вещество, което, както ми се струва, здраво се е утвърдило в науката. Живото вещество е съвкупността от живите организми. Това не е нищо друго, освен научно, емпирично обобщение на всички известни и лесно и точно наблюдавани безбройни, емпирично безспорни факти.

Понятието живот винаги излиза извън рамките на понятието живо вещество в областта на философията, фолклора, религията, художественото творчество. Всичко това отпадна в живото вещество.

 3. Във водовъртежа, в интензивността и сложността на съвременния живот човек практически забравя, че самият той и цялото човечество, от което той не може да бъде отделен, са неразделно свързани с биосферата с определена част от планетата, на която те живеят. Те са геологично закономерно свързани с нейната материално-енергийна структура.

В обществото обикновено говорят за човека като за свободно живеещ и придвижващ се по нашата Земя индивид, който свободно изгражда своята история. Досега историците, изобщо учените от хуманитарните науки, а в известна степен и биолозите, съзнателно пренебрегват законите за природата на биосферата онази земна обвивка, в която единствено може да съществува животът. Стихийно човекът е неотделим от нея. И тази неразривност ние тепърва започваме да изясняваме точно.

Всъщност нито един жив организъм не се намира на земята в свободно състояние. Всички тези организми са неразривно и непрекъснато свързани преди всичко чрез храненето и дишането с обкръжаващата ги материална енергийна среда. Извън нея в природни условия те не могат да съществуват.

Забележителният петербургски академик Каспар Волф (1733-1794), отдал целия си живот на Русия, в годината на Великата френска революция (1789) ярко изрази това в една книга, отпечетана на немски език в Петербург За особената и действена сила, присъща на растителната и животинската субстанция4. Той се опира на Нютон, а не на Декарт, както повечето биолози по негово време.

 4. Човечеството като живо вещество е неразривно свързано с материално-енергийните процеси на определена геологична обвивка на Земята с нейната биосфера.5 То не може да бъде физически независимо от нея нито за минута.

Понятието биосфера, т.е. област на живота е въведено в биологията от Ламарк (1744-1829) в Париж в началото на XIX век, а в геологията от Е.Зюс (1831-1914) във Виена в края на същия век.

В нашето столетие понятието биосфера получава напълно ново разбиране. Тя се проявява като планетарно явление с космически характер. В биогеохимията се налага да се съобразяваме с това, че животът (живите организми) реално съществува не само на нашата планета, не само в земната биосфера. Това е установено днес, както ми се струва, без съмнение, засега за всички така наречени земни планети, т.е. за Венера, Земята и Марс.6  

 5. В биогеохимичната лаборатория на Академията на науките в Москва, днес преименувана в Лаборатория за геохимични проблеми, в сътрудничество със също академичния Институт по микробиология (с директор чл.-кор. на Академията Б.Л.Исаченко) ние поставихме проблема за космическия живот като текуща научна задача.7

Във връзка с военните събития тази работа беше преустановена и ще бъде възобновена при първа възможност.

В архивите на науката, в това число и в нашата, мисълта за живота като космическо явление съществува отдавна. Още преди столетия, в края на ХVІ век холандсият учен Християн Хюйгенс (1629-1695) в своята предсмъртна работа, в книгата Космотеорос, публикувана след неговата смърт, поставя научно този проблем.

Тази книга е била два пъти, по инициатива на Петър І, издадена на руски език под заглавието Книга на мирозрението в първата част на ХVІІІ век.8

В нея Хюйгенс установи научното обобщение, че животът е космическо явление, в нещо съществено различно от мъртвата материя. Това обобщение аз неотдавна нарекох принцип на Хюйгенс.9

Живото вещество като тегло съставлява нищожна част от планетата. Изглежда, че това се наблюдава в продължение на цялото геологично време, т.е. е геологически вечно. 10

То е съсредоточено в тънък, повече или по-малко непрекъснат слой на повърхността на сушата в тропосферата в горите и полетата и прониква целия океан. Количеството му се изчислява с части, които не надвишават десети от процента от биосферата по тегло, от порядъка на 0,25%. На сушата то се среща в прекъснати струпвания на дълбочина средно, вероятно, до 3 км. Извън биосферата го няма.

В хода на геологичното време то закономерно претърпява морфологични промени. Историята на живото вещество в хода на времето се изразява в бавна промяна на формите на живот, формите на живите организми, генетично непрекъснато свързани помежду си, от едно поколение към друго без прекъсване.

В продължение на векове тази мисъл е присъствала в научните търсения; през 1859 г. тя най-накрая получи твърда обосновка във великите достижения на Ч.Дарвин (1809-1882) и А.Уолъс (1822-1913). Тя изкристализира в учението за еволюцията на видовете растенията и животните, в това число и човека.

Еволюционният процес е присъщ само на живото вещество. В мъртвото вещество няма негови проявления. През криптозойската ера11 са се образували същите минерали, които се образуват и днес. Изключение представляват природни тела със смесен произход12 (на руски език е използван специфичният термин биокосные тела - създадени едновременно от живите организми и процесите в неживата природа - бел.прев.), които са винаги по един или друг начин свързани с живото вещество.

Изменението на морфологичния строеж на живото вещество, наблюдавано в процеса на еволюцията, в хода на геологичното време, неизбежно довежда до изменение на неговия химичен състав. Този въпрос сега изисква експериментална проверка. Проблемът е поставен от нас в плана за работа за 1944 г. съвместно с палеонтологичния институт на Академията на науките.

 6. Ако количеството живо вещество се изгубва пред мъртвите маси в биосферата и тези със смесен произход, то биогенните рудни пластове (т.е. създадените от живото вещество) представляват огромна част от нейната маса, излизат далеч извън пределите на биосферата.

Отчитайки явленията на метаморфизма, те се превръщат, изгубвайки всички следи на живот, в гранитна обвивка, излизат от биосферата. Гранитната обвивка на Земята представлява област на минали биосфери.13 В забележителната по многото мисли книга на Ламарк Hydrogeologie (1802) живото вещество, както аз го разбирам, е създател на главните рудни пластове на нашата планета. Ж.Б.Ламарк де Моне (1744-1829) до самата си смърт не е приемал откритията на Лавоазие (1743-1794). Но друг забележителен химик, Ж.Б.Дюма, негов по-млад съвременник (1800-1884), който много се е занимавал с химия на живото вещество, дълго време се е придържал към представата за количественото значение на живото вещество за строежа на рудните пластове на биосферата.

 7. По-младите съвременници на Ч.Дарвин Д.Д.Дюма (1813-1895) и Л. Льо Конт (1823-1901), двама най-видни северноамерикански геолози (а Дюма освен това е минералог и биолог) са формулирали още преди 1859 г. емпиричното обобщение, което показва, че еволюцията на живото вещество върви в определена посока.

Това явление беше наречено от Д.Дюма цефализация, а от Льо Конт психозойска ера. Д.Д.Дюма, подобно на Дарвин, достигна до тази мисъл, до това разбиране за живата природа по време на своето околосветско пътешествие, което той започна две години след завръщането в Лондон на Ч.Дарвин, т.е. през 1838 г. и което продължи до 1842 г.

Тук не можем да не отбележим, че експедицията, по време на която Дюма стигна до своите изводи за цефализацията, за кораловите острови и т.н., фактически е исторически тясно свързана с изследванията на Тихия Океан с океанските пътешествия на руските мореплаватели, най-вече на Крузенщерн (1770-1846). Издадени на немски език, те накараха американеца Джон Рейнолдс (адвокат) да настоява за организирането на аналогична американска морска експедиция. Той започна да прави постъпки за това през 1827 г., когато се появи описанието на експедицията на Крузенщерн на немски език.14 Чак през 1838, след 11 години, благодарение на неговата упоритост тази експедиция се състоя. Това беше експедицията на Уилкис (Wilkes), която окончателно доказа съществуването на Антарктика.15

 8. Емпиричните представи за насочеността на еволюционния процес без опити да бъдат обосновани теоретично датират от по-отдавна, от ХVІІІ век. Още Бюфон (1707-1788) говори за царството на човека, в което той живее, основавайки се на геологичното значение на човека.

Еволюционната идея му е била чужда. Тя е била чужда и на Л.Агасиц (1807-1873), въвел в науката идеята за ледниковия период. Агасиц е живял вече в епохата на бурния разцвет на геологията. Той смятал, че в геологично отношение е настъпило царството на човека, но поради богословските си представи се изказвал против еволюционната теория. Льо Конт посочва, че Дана, чиято гледна точка по-рано била близка до тази на Агасиц, в последните години от живота си е приел идеята за еволюцията в нейното обичайно за онова време дарвиново разбиране.16 Разликата между представите на льо Конт за психозойската ера и цефализацията на Дана изчезнала.

За съжаление, особено в нашата страна, това важно емпирично обобщение досега остава извън кръгозора на биолозите.

Правилността на принципа на Дана (психозойската ера на Льо Конт), който се оказа извън кръгозора на нашите палеонтолози, може лесно да бъде проврена от онези, които поискат да направят това, по всеки съвременен курс по палеонтология. Той обхваща не само цялото животинско царство, но ярко се проявява и при отделните типове животни.

Дана посочи, че в хода на геологичното време, говорейки на съвременен език, т.е. в продължение на поне два милиарда години, а навярно и на много повече, се наблюдава (скокообразно) усъвършенстване нарастване на централната нервна система (мозъка), като се започне от ракообразните, за които емпирично установи своя принцип Дюма, и от молюските (главоногите) и се завърши с човека. Именно това явление е наречено от него цефализация. Веднъж достигнатото ниво на мозъка вече не се връща назад, движи се само напред.

 9. Изхождайки от геологичната роля на човека, А.П.Павлов (1854-1929) в последните години от живота си говореше за антропогенната ера, в която живеем днес. Той не отчиташе възможността за онези разрушения на духовни и материални ценности, които преживяваме днес като следствие от варварското нашествие на немците и техните съюзници, малко повече от десет години след неговата смърт, но той правилно подчерта, че човекът пред очите ни става могъща геологична сила, която постоянно расте.   

Тази геологична сила се е изграждала продължително време в геологично отношение, но напълно незабележимо за самия човек. С изграждането и съвпада изменението (преди всичко материално) на положението на човека на нашата планета.

През ХХ век, за първи път в историята на Земята, човекът опозна и обхвана цялата биосфера, завърши географската карта на планетата Земя, разсели се по цялата и повърхност. В своя живот човечеството стана единно цяло. Няма нито едно късче земя, където човек да не би могъл да преживее, ако това му е необходимо. Нашето пребиваване през 1937-1938 гг. върху плаващите ледници на северния полюс е ярко доказателство за това. И едновременно с това, благодарение на мощната техника и успехите на научната мисъл, благодарение на радиото и телевизията, човек може мигновено да говори във всяка точка от нашата планета с когото и да било. Полетите и превозите достигнаха скорости от няколкостотин километра в час и не са се спряли на достигнатото.

Всичко това е резултат от цефализацията на Дана (1856), от нарастването на човешкия мозък и насочвания от него труд.

С един ярък образ икономистът Л.Брентано илюстрира планетарната значимост на това явление. той пресметна, че ако на всеки човек се даде един квадратен метър и се поставят всички хора един до друг, те не биха заели дори цялата площ на малкото Боденско езеро на границата между Бавария и Швейцария. Останалата повърхност на Земята би останала безлюдна. По този начин цялото човечество, взето заедно, представлява нищожна част от масата на веществото на планетата. Мощта му е свързана не с неговата материя, а с неговия разум и с насочвания от този разум труд.

В геологичната история на биосферата пред човека се открива огромно бъдеще, ако той разбере това и не употребява своя разум и своя труд за самоунищожение.

 10. Геологичният еволюционен процес съответства на биологичното единство и равенство на всички хора. Homo Sapiens  и неговите геологични предци Sinanthropus  и др., потомство на които са бялата, червената, жълтата и черната раса еднакво за всички тях се развива безспирно в безброй поколения. Това е природен закон. Всички раси се кръстосват една с друга и дават плодовито потомство.17

В едно историческо състезание, например във война от такъв мащаб като днешната, побеждава оня, който следва този закон. Не може безнаказано да се върви срещу принципа за единството на всички хора като закон на природата. Аз употребявам тук понятието природен закон така, както то все повече навлиза в живота в областта на физико-химичните науки, като точно установено емпирично обобщение.

Историческият процес коренно се променя пред очите ни. За първи път в историята на човечеството интересите на народните маси на всички и на всеки и свободната мисъл на личността определят живота на човечеството, представляват мерило на неговите представи за справедливостта. Човечеството като единно цяло става мощна геологична сила. и пред него, пред неговата мисъл и труд, застава въпросът за преустройството на биосферата в интерес на свободно мислещото човечество като единно цяло.

Това ново състояние на биосферата, към което ние без да забелязваме се приближаваме, и представлява ноосферата.

 11. През 1922/1923 г. в лекциите си в Сорбоната аз приех като основа на биосферата биогеохимичните явления. Част от тези лекции бяха публикувани в моята книга Очерци по геохимия.18

Като изхождаше от моята биогеохимична основа на биосферата, френският математик и философ бергсонианец Е. Льо Роа в своите лекции в Колеж дьо Франс в Париж въведе през 1927 г. понятието ноосфера19 като съвременен етап, геологично преживяван от биосферата. При това той подчерта, че е стигнал до този извод заедно със своя приятел, бележития геолог и палеонтолог Теяр дьо Шарден, който сега работи в Китай.

 12. Ноосферата е ново геологично явление на нашата планета. в нея за пръв път човекът става най-важна геологична сила. Той може и трябва да преустройва със своя труд и мисъл областта на своя живот, да я преустройва коренно в сравнение с онова, което е било преди. Пред него се откриват все повече и все по-широки творчески възможности. и може би поколението на моята внучка ще се доближи до техния разцвет.

Тук пред нас се появи нов проблем. Мисълта не е форма на енергията. Как тогава може тя да променя материалните процеси?  Проблемът и до днес не е решен научно. За първи път го постави, доколкото знам, математикът и биофизикът Алфред Лотка20, американски учен, роден в Лвов. Но да го реши той не успя.

Както правилно бе казал някога Гьоте (1749-1832)  - не само велик поет, но и велик учен, в науката ние можем да знаем само как е станало нещо, а не защо и за какво.

Емпиричните резултати от този неразбираем процес ние виждаме на всяка крачка около нас.

Минералогичната рядкост самородното желязо се изработва днес в милиарди тонове. Никога несъществувалият на нашата планета самороден алуминий се произвежда днес в произволни количества. Същото става и с почти безбройно множество отново създавани на нашата планета изкуствени химични съединения (биогенни културни минерали). Масата на тези изкуствени минерали непрекъснато нараства. Всички стратегически суровини спадат към тях.

Ликът на планетата биосферата химически рязко се променя от човека съзнателно и най-вече несъзнателно. Човекът променя физически и химически въздушната обвивка на сушата, всичките и природни води.

В резултат на ръста на човешката култура през ХХ век все по-рязко започнаха да се променят (химично и биологично) крайбрежните морета и части от океана. Човекът трябва днес да взима все по-големи и по-големи мерки, за да запази за бъдещите поколения непринадлежащите на никого морски богатства.

Свръх това човекът създава нови видове и раси животни и растения.

В бъдещето пред нас се очертават като възможни приказни мечтания: човекът се стреми да излезе извън пределите на своята планета в космическото пространство. И вероятно ще излезе.

Понастоящем ние не можем да не си даваме сметка за това, че в преживяваната от нас велика историческа трагедия ние тръгнахме по правилния път, който съответства на ноосферата.

Историкът и държавният деец тепърва подхождат към обхващането на природните явления от тази гледна точка. Много интересен в това отношение е подходът към този проблем, като историк и държавен деец, на Уинстън Чърчил (1932)21.

 13. Ноосферата е последното от многото състояния на еволюцията на биосферата в геоложката история състоянието на днешния ден. Ходът на този процес тепърва започва да ни се изяснява от изучаването на нейното геологично минало в някои аспекти.

Ще дам няколко примера. Преди петстотин милиона години, в камбрийската геологична ера, за пръв път в биосферата се появяват богатите на калций скелетни образувания на животните, а тези на растенията преди повече от два милиарда години. Тази калциева функция на живото вещество, днес мощно развита, е била един от най-важните еволюционни етапи на геологичното изменение на биосферата22.

Не по-малко важно изменение на биосферата се е случило преди 70-110 милиона години, по време на кредата и особено на третичния период. През онази епоха в биосферата за пръв път се създават нашите зелени гори, родни и близки за всички нас. Това е друг голям еволюционен етап, аналогичен на ноосферата. вероятно в тези гори по еволюционен път се е появил човекът преди 15-20 милиона години.

Сега ние преживяваме ново геологично еволюционно изменение на биосферата, ние навлизаме в ноосферата. Ние встъпваме в нея в един нов стихиен геологичен процес в страшно време в епоха на разрушителна световна война.

Но за нас е важен фактът, че идеалите на нашата демокрация са в унисон със стихийния геологичен процес, с природните закони, съответстват на ноосферата. Затова можем да гледаме уверено на нашето бъдеще. То е в нашите ръце. Ние няма да го изпуснем.

 Бележки на автора:

1. В третата част на моята подготвяна за печат книга Химичен строеж на биосферата на Земята като планета и нейното обкръжение аз засягам въпроса за ноосферата по-подробно.

2. Любопитно е, че при това аз се срещнах при това със забравените мисли на оригиналния баварски химик X. Шенбейн (1799-1868) и неговия приятел, гениалния английски физик М. Фарадей (1791-1867). В началото на 1840-те години  Шенбейн печатно доказваше, че в геологията трябва да бъде създадена нова област - геохимия, както той още тогава я нарече (вж. В. Вернадский. Очерки геохимии, 4-е изд., М.-Л., 1934, стр. 14, 290).

3. За значението на КЕПС вж. А. Е. Ферсман. Война и стратегическое сырье, Красноуфимск, 1941, стр. 48.

4. C. Wolf. Von d. eigenthuml. Kraft d. vegetabl., sowohl auch d. animal Substanz als Erlauterung zwei Preisschriften uber d. Nutritionskraft, Pet., 1789. За съжаление и досега останалите след смъртта на К.Волф ръкописи не са изучени и не са издадени. През 1927 г. тази задача беше поставена от Комисията по история на знанията при Академията на науките на СССР, но не можа да бъде доведена до край.

5. За биосферата вж. В. Вернадский. Очерки геохимии, 4-е изд., М.-Л., указатель. В. Вернадский. Биосфера II, 1926, фр. изд., Париж, 1929.

6. Вж. моята статия "Геологические оболочки Земли как планеты". Изв. АН, сер. геогр. и геоф., 1942, 6, стр. 251. Вж. също H. Spencer Jones, Life on other Worlds, N. Y., 1940; R. Wildt, Proc. Amer. Philos. Soc., 81, 1939, p. 135. Превод на последната книга, за съжаление непълен (което не е отбелязано) е поместен в нашия Астрономический журнал, т. XVII, 1940, вып. 5, стр. 81 и сл. Сега излезе от печат новата книга на Вилдта "Geochemistry and the Atmosphere of Planets", 1942. За съжаление тя все още не е стигнала до нас.

7. Вж. моята статия "Геологические оболочки и т. д." (бел. 6).

8. Би следвало тя да се издаде на съвременен руски език с коментари.

9. Вж. "Очерки геохимии", стр. 9, 288 и моята книжка "Проблемы геохимии", III (дадена за печат).

10. "Проблемы геохимии", III.

11. Криптозойска эра аз наричам, съгласно съвременните американски геолози, например Карл Шухерт, умрял през 1942 г.(Ch. Schuchert and S. Dunder. A. Textbook of Geology, p. 11. N. Y., 1941, p. 887), онзи период, който се наричаше по-рано азойска или археозойска ера (т.е. безживотна или древноживотна). През криптозойската ера морфологичната неизменност на останките на организмите почти се прекратява и те се различават от камбрия, но съществуването на живот тук се проявява във вид на органогенни пластове, произходът на които не предизвиква ни най-малки съмнения.

12. Биокосные тела - см. В. Вернадский. Проблемы биогеохимии. II, М.-Л., 1939, стр. 11. Такива са например почвата, океанът, огромното болшинство земни води, тропосферата и т. н.

13. Вж. моята основна работа, указана в бел.1.

14. Вж. D. Gilman. The Life of J. D. Dana, N.Y., 1889. Главата за експедицията в тази книга е написана от Льо Конт. Книгата на Льо Конт "Evolution", 1888 г. аз не съм виждал. Той я е смятал за своя най-важен труд. За "психозойской эре" той пише в своята книга "Elements of Geology", 5th Ed., 1915, стр. 293, 629. Неговата автобиография е издадена през 1903 г.: W. Armes (Ed.). The Autobiography of Josef Leconte. Биография и списък на трудовете вж. H. Fairchild. Bull. Geol. Soc. of America, 26, W., 1915, p. 53.

15. За Рейнолдс вж. указателя на юбилейното издание: "Centenary Celebration the Wilkes Exploring Expedition of the Unit. Stat. Navy 1838-1938", Proc. Amer. Philos. Soc., 82, 1940, No. 5, Philadelphia. За съжаление нашите експедиции от първата половина на ХIX век в Тихия океан са били прекратени за дълго време, почти до самата революция, след Александър I и граф Н. П. Румянцев (1754-1826), забележителен руски културен деец, който за своя сметка организира експедицията с кораба Рюрик (1815-1818). През съветско време може да се отбележи експедицията на К.М.Дерюгин (1878-1936), скъпоценните и научно важни материали от която до днес са само частично обработени и изобщо не са издадени. Те трябва да бъдат завършени. Такова отношение към работата е недопустимо. Зоологическият институт на Академията на науките на СССР трябва да изпълни докрай своя научно-граждански дълг.

16. D. Gilman, 1. с., р. 255.

17. Аз и моите съвременници незабелязано преживяхме рязка промяна в разбирането на обкръжаващия ни свят. В младостта както на мен, така и на другите се струваше, и ние не се съмнявахме в това, че човекът е живял само в историческо време в пределите на няколко хиляди години, в краен случай няколко десетки хиляди години.

Сега ние знаем, че човекът съзнателно е преживял десетки милиони години. той е преживял съзнателно ледниковия период в Евразия и Северна Америка, образуването на Източните хималаи и т.н.

Делението на историческо и геологично време за нас сега се изглажда.

18. През 1934 г. излезе последното преработено издание на "Очерки геохимии". През 1926 г. се появи руското издание на "Биосфера", през 1929 г. нейното френско издание. През 1940 г. излязоха моите "Биогеохимични очерци", а от 1934 г. излизат свет "Проблеми на биогеохимията". Трета книжка на "Проблеми на  биогеохимията" е дадена за печат през тази година. "Очерци по геохимия" са преведени на немски и на японски език.

19. Думата "ноосфера" е съставена от гръцкото "ноос" - разум и "сфера" в смисъл обвивка на Земята. Лекциите на Льо Роа излязоха също тогава на френски във вид на книга: E. le Roy, L'exigence idealiste et le fait d'evolution, P., 1927, p. 196.

20. A. Lotka. Elements of physical Biology, Balt., 1925, p. 406, foll.

21. W. S. Churchill. Amid these storms. Thougths and adventures, 1932, p. 274. Я вернусь к этому вопросу в другом месте.

22. Въпроса за биогеохимичните функции на организма аз излагам във втората част на своята книга "За химичния строеж на биосферата (вж. бел.1).


(с) Бойко Златев, превод.      Публикувано в  на: 01.11.2003.

Брой 1 / ноември 2003