1 ноември - ден на народните будители	Бр.1 /ноември 2003

Стоян Михайловски

Из "Религиозни и философски размишления"

(из книга втора - "Възход", І. Обществено устройство)

3

    Народ, който не признава никаква правда над човешката правда, никаква сила над човешката сила - сиреч, който не вярва в Бога - бива рано или късно разбит, заробен и обезправен.

    За волно и независимо битие е потребен силен устрем към ред, справедливост и добродетел, а подобен устрем липсва - там гдето липсват вяра във върховен Промисъл, зачитане на божествени наредби. Без богопознание и богопочитание няма и не може да има мъдър и правилен обществен живот. Човек не може да бъде сам за себе си идеал, сам за себе си зачало и край. Първата потреба на човека е да допълни себе си духовно - да пресъздаде своята душа. Къде може той да намери насърчение и подкрепа в тоя поход към съвършенство? У Бога! Бог е изворът на всяко добро, понеже понятието за Бог е идентично с понятието за съвършенство!

4

    Един народ заживява живот просветен и нормален само от деня, когато почва да разбира нравствено духовните закони - и да съобразява с тях всички свои духовни дела и стремления.

    Народ изпаднал в развала и варварщина не живее: той влачи живота си - както окованият злосторник влачи оковите си.

    Такъв народ не е даже народ: той е разнебитена човешка сбирщина, назряла за погазване и покоряване, готова за робуване.

    И когато подобна сбирщина стои няколко време незаробена - това се дължи само на немарливостта или търпимостта на нейните съседи.

15

    - Сократе, как се различава истинската демокрация от лъжедемокрацията?

    - Целта на демокрацията е да усиля развоя на народната култура, да ускорява прогреса - като дири подкрепа у знанието, у опитността, у изкуството, у таланта, у гения. А това значи, че главната грижа, че първият дълг на демокрацията е да дава преднина на способните и даровити хора - така че обществото да изважда колокото е възможно по-голяма полза от техните трудове и предприятия. Прочее, когато виждате в една страна да играят първенствуваща роля сплетнята, злобата, коварството, вероломството, бездарността, тъпостта и невежеството, когато виждате в една страна да се осмиват разумът и науката, да се обсипват с хули и клевети мъдростта и умелостта, да се отритва систематически таланта от всеки важен пост в държавната йерархия, да се образува съзаклятие на мълчанието около заслугите, - чрез най-трагично обезсилване и осамотение да се отъждествява гениалността с проказата, бъдете уверени че, с каквито демократимни названия и титли да се кичат уредбите и уредниците на тая страна - тя е страната на слепите страсти, на завистта, неправдата, гоненията и отмъщенията - с една реч страна псевдодемократическа!

16

    Каквото и да прави некадърният властник, той не бива никога годен за геройски подвиг.

    Велики дела вършат само великаните.

    Отистина, виждаме често нищожност и бездарност - ловко забулени - да минават за способност и вещина.

    Това, обаче, е една илюзия; хълмът - посред едно пространно равнище - изглежда планина, но той си е хълм.

    Дълговековно мамило няма в историята. рано или късно тя поставя всекиго на мястото му.

17

    Ламтенето за власт - психологически анализирано - не е друго нещо освен стремление да блестиме, не със средства каквито намираме в себе си, а със средства, които чужди хора ще поставят на наше разположение.

    Човек обладаващ велики достоинства не бива никога властоискател. Той не привлича славата чрез подмамване: тя сама го задиря!

18

    Славолюбив обществен деец играе честта си и спокойствието си на зар - и най-подире се оттегля от играта, огорчен, посрамен, изтощен, съсипан.

    Такива дейци изобилват навсякъде - но най-много се срещат, уви, на балканския полуостров - който е пълен със съкрушени самомнения и провалени големщини!

22

    Изпадне ли един народ в неволи и бедствия - вестяват се всевъзможни хитроумници, готови да го спасяват.

    Но спасен бива само онзи народ, който спасява сам себе си.

    Героите играят велика роля в живота на народите.

    Но героите не могат нищо - когато всяко геройство липсва в публичната душа.

28

    Историята не е полезна затова, защото разпръсва мраковете на миналото - а затова, защото опътва в неизвестността на бъдещето.

    Истинският историк не се задоволява да казва - нашите деди погинаха жертва на своите егоистични ламтежи!..

    Той прибавя: - сегашните и бъдащите поколения ще изпаднат в грозни бедствия, ако не разберат тая поука на миналото - че общото благо не бива отражение на частното благо, а съвсем наопаки, частното благо бива отражение на общото благо!..

30

    Историята на всяко общество отделно - и на целия човешки род вкупом - не е нищо друго освен постоянно оправдание на тоя божествен закон: всекому според делата му.

31

    Един от великите уроци на историята е, че народи безверни и заробени не са смогвали никога да овладеят свобода чрез самоотвержена борба и мъжествени подвизи.

    Който не вярва в нищо, не обича нищо.

    А който не обича нищо, не се жертвува за нищо.

34

    Кабинетният мечтател може да превръща своите блянове във вярвания - и своите вярвания в надежди.

    Държавникът трябва добре да измери разстоянието, което се простира между идеала и човечеството.

35

    Често се казва, че историята трябва да почита народните първенци и водачи. По-вярно ще бъде да кажем, че народните първенци и водачи трябва да почитат историята.

Ст.Михайловски, "Религиозни и философски размишления", София, 1941.