ИЗКУСТВО И НАУКА
|
|
ИЗКУСТВО И НАУКА |
|
Цветан Цеков - КАРАНДАШ
НЕПОЗНАТИЯТ ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
|
“Грешките на Гения” В исторически план, европейските геометрични анализи на “Тайната Вечеря” са приключили още в първата половина на ХХ век. Установени са ценни научни факти, главно в областта на класическата, ренесансова перспектива на знаменитата стенопис. Фактите са важни, но не и безспорни. Никъде в тези проучвания, не е отбелязан един, не по-малко важен факт, че добре известната перспектива, за която става дума, съвсем не е единствена в “Тайната Вечеря” на Леонардо да Винчи. Геометричният анализ, който прави Dr.Phil. Georg Wolff, в книгата си MALEREI UND MATHEMATIK, е напълно логичен за всеки художник от Ренесанса, но при Леонардо, подобен анализ създава погрешна представа за формата и големината на залата на “Вечерята”. От този основен факт следват редица сериозни противоречия, които се възприемат като “грешки на Гения”. Българското изследване на Леонардовата картинна геометрия, което започва непосредствено след тези, придобили вече световна популярност, научни резултати – оспорва решително, голяма част от тях.
Изследване без аналог За мен, първите, все още косвени наблюдения върху композицията на “Тайната Вечеря”, започват през 1941г., с философските сферични картинни композиции на Илия Бешков и през 1942 година, с построенията по ренесансова перспектива на професор Симеон Велков, както и лекциите по история на изкуството на професор Николай Райнов в Художествената академия. Преподавателят по перспектива, професор Симеон Велков, потвърди световното откритие, че трапезата на апостолите, по никакъв начин, не може да се побере в залата на “Вечерята”. При този неоспорим факт, се оказва че “всички са прави”, но най-прав си остава Леонардо да Винчи, който в действителност, не си е сбъркал перспективата, а напротив, ние не познаваме неговата картинна геометрия. Това не е само наш грях – картинната геометрия на Леонардо да Винчи е останала неизвестна и за неговите съвременници. Така, през 1942 година, в Художествената академия, без някакъв предварителен научен план, у нас беше поставено, почти като “забавна” студентска игра, началото на едно дълго изследване на ренесансовата картинна геометрия. За 60 години, геометричните анализи се превърнаха в търпеливо и прецизно изучаване, главно на изключително сложната сферична перспектива в Леонардовите шедьоври. Определено различната технология, при която се анализира всичко в картините – от модулният строеж на картинното пространство, до цялостната, специфична Леонардова сферична и геокосмична перспектива, превръща българското изследване на Леонардовата картинна геометрия, в изследване без аналог. Решителна опора за изследването, беше появата на сферичната композиция в “Последната Вечеря” на Салвадор Дали, изложена за първи път в “Прадо”, Мадрид през 1955година. В тази картина, за първи път се появи видимо додекаедърът на Платон – многостенът с 12 еднакви петоъгълни стени – като основно пространство на “Последната Вечеря”. В качеството си и на учен, Салвадор Дали е първият художник от ХХ век, прозрял съществуването на додекаедър в композицията на Леонардо да Винчи. А новооткритата в българското изследване, спирална перспектива в “Тайната Вечеря”, отмества изцяло изследователският проблем, малко “отвъд” хоризонта и перспективните линии на стандартните анализи и построения. Днес изследването има много сътрудници и консултанти – художници, математици, инженери, кибернетици и критици.
КАРАНДАШ. "Тайната вечеря" на Леонардо - геометрична реконструкция Загадъчните знаци в “Тайната вечеря” Отначало, в живописния пласт на “Тайната Вечеря” и “Портретът на Мона Лиза”, а по-късно и в други Леонардови шедьоври, българското изследване установява множество условни, геометрично-подсказващи, графични елементи. Тези, така наречени, “загадъчни знаци” се оставени от ръката на Леонардо, за конструктивно подразбиране и сигурен анализ на неговата непозната картинна геометрия. Точно тези, наистина загадъчни знаци, ревизират днес, предишните заключения за характера на Леонардовата перспектива. За описание на тези особени знаци, са необходими много страници текст, затова тук се посочват само два от тях. Уникалният и поради това напълно непознат правоъгълник, в който е нарисувана “Тайната Вечеря” в манастира Santa Maria delle Grazie, (Милано) е най-големият и най-загадъчен знак в картината. Този тригонометричен правоъгълник се повтаря невидимо и вътре в картината. Вторият загадъчен знак е златният правоъгълник на стъклото, от стъклената врата, оттатък фигурата на Христос. Не всички условно-подсказващи знаци в картината са непременно правоъгълници, квадрати или триъгълници. Някои от тях са просто точки, петна и гънки в облеклата на апостолите или анатомични подробности и причудливи шарки, каквито са някои от сините бродирани орнаменти върху тежката ленена покривка на масата на апостолите. Особено важни, като маркирани геометрични места в пространството на картината, ( не само в равнината на фреската) това са зениците на Христос и зениците на всички апостоли.
КАРАНДАШ. Геометрията на централния прозорец в "Тайната вечеря" Автентични числа на Леонардо От така наречените “загадъчни знаци за геометричното подразбиране”, от винаги различната в различните картини, геометрична единица за конструкциите под боите на картините, от сферата и идеалните геометрични тела на Платон, формиращи пространствата в картините, колкото и да изглежда невероятно – възникват отново на живот и автентичните числа на Леонардо да Винчи. Най-същественото в българското изследване на Леонардовата картинна геометрия, са автентичните числа, с които Геният на Ренесанса е оразмерил всичко в “Тайната Вечеря”, “Благовещението”, “Портретът на Мона Лиза”, “Дамата с хермелина”, “Мадоната при скалите”….
КАРАНДАШ. Мона Лиза в профил.
ЗА АВТОРА Цветан Цеков е роден на 24 ноември 1924 в село Махалата, Плевенско. Завършил живопис в Художествената академия през 1948 година при професор Дечко Узунов. През 1941 година, една година преди постъпването си в академията, изучава основни неща в реисуване с перо при Илия Бешков, който го въвежда и в своите философски сферични композиции. Още от първата година на следването си в академията (1942) започва изследване на сферичната перспектива на Ренесанса. Името "КАРАНДАШ" му дава главният редактор на вестник "Нашенец", журналистът Стоян Нейков през 1942. Като студент в началото на 1946 година, става един от основателите на вестник "Стършел", където работи повече от 40 години. В защита на българската буква, успява да изправи абсурдното наклонено писане в буквара.
|
|
|
|
©
Цветан Цеков - КАРАНДАШ. Публикувано в
|
|
