НАУЧНОПОПУЛЯРНО ЧЕТИВО	Бр.18/ юли-август 2005

Божидар Ставров

СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

(продължение от брой 17)

VІ. СЛОВОТО И ДУМАТА - ПРОКЛЯТИЕ

    По своята семантика лексемата “проклятие” - родствена на “клетва” и “заклинание”, - ако се вземе предвид значението на представката про-, вероятно означава “изпращане на негативна енергия към онзи, когото проклинаме, за в бъдеще, т.е. в перспектива”. В др.рус. език думата “кльну” (кълна) е имала значение “проклинам, осъждам, хокам, гълча, ругая”.

    Докато при заклинанията или зловредните магии заклинателят се е обръщал към духове-покровители за помощ, при проклятията “действащите субекти” по принцип вече не се обръщат към някакъв конкретен дух за подкрепа, а предприемат мощен “удар” с енергия, желаейки да се изтръгне прокълнатият човек от егрегора, в който живее. С други думи, както вече споменахме в началото на глава “Словото и думите-заклинания”, енергиите на думите при заклинанието и при проклятието действат практически противоположно: при заклинанието човекът, който го изрича, прави опит да установи енергийна връзка на симпатия с обекта на заклинанието си, докато при проклятието става точно обратното: той се стреми да прекъсне вече съществуващата връзка, да се отдели и разграничи от обекта на проклятието си и да премине в егрегор, различен от неговия.

    Първоначално са били прокълнати, изгонвани от племето престъпниците, нарушили неговите закони, подобно на Каин, първия изгнаник за престъпление: оттук идва и понятието “окаян”, както и едно от значенията на “прокълнат” - осъден на изгнание. При това, за да се усили действието на проклятието, осъденият е трябвало да чуе думите, които изрича проклинащият го човек, когото племето е упълномощило да извърши това магическо действие.

    Всъщност този, който е изричал проклятието, е създавал с думи своего рода ментално-енергийна преграда, заграждение: сравнете съкоренните нем. думи “verdammen” /обричам, проклинам/ и “verdдmmen /преграждам, заприщвам с бент/, както и съответните им съществителни “Damm” и “Dдmme” /дига; заприщване; прен. препятствие, пречка, спънка/. Лишеният от материалната и преди всичко от енергийната помощ-защита на своето племе човек е бил възприеман вече като чужд елемент, а това го е обричало на опасността да попадне в лапите на нечиста сила и да изпита ужасни, адски мъки. Човекът, оказал се без енергийното прикритие на егрегора на своето племе, е оставал съвсем сам срещу бродещите около егрегора вечно гладни тъмни същности, които, откривайки беззащитния изгнаник, просто се нахвърляли върху него, изтръгвайки късове от неговото съзнание, от менталното му тяло. Сравнете с нем. дума “verdammt”, която има значение както “прокълнат, обречен”, така и “проклет, сатанински, дяволски”, т.е. принадлежащ явно на Сатана. Затова именно трябва да бъдем много по-внимателни с думи от типа на “дявол да го вземе!”, “по дяволите!”, “дявол знае какво” (възможно е това да е означавало първоначално нещо, което е отдадено на Сатана), чиито вибрационно-енергийни и семантични корени водят вероятно към акта на проклинането.

    С проклятието напълно се съотнася понятието “анатема” в православието, с която главата на Църквата наказва за действия, които, според него, противоречат на каноните на вероизповеданието, т.е. за неприети от Църквата,ненормални постъпки. Интересно е, че думата “norma” в латинския език първоначално е означавала “вертикално стояща палка”, а след това е придобила значението “средно” или с други думи онова, което болшинството смята за приемливо, “нормално”, общоприетите в обществото обреди, традиции, обичаи и закони. Трябва да се отбележи, че и умопобърканите, и гениите еднакво изпадат от това ментално-енергийно пространство на социума и са ненормални. Но естеството на тази ненормалност е съвсем различно при тях.

    Умопобъркан на украински е “божевiльный” и означава “свободен от бога” (ако се има предвид езическото разбиране за бога) или “ръководен от Божията Воля” (ако се има предвид християнското разбиране за Единния Бог). Съгласно принципите на езотеризма, умопобърканите са хора, които изтърпяват наказание за някакви тежки прегрешения в предходни инкарнации, в буквален смисъл лишени от ума си дотогава, докато не се очисти душата им чрез страдания, защото именно разумът, по-точно интелектът я е тласнал да извърши някой от греховете. Напълно е възможно такова състояние да е било и последица от проклятие в предишна инкарнация, когато се е случило обезумяването на осъдения, разривът в неговото съзнание, откъсването на менталното му (умствено) тяло, за което споменахме по-горе. Явно не е случайно, че и досега в руския език се е запазил изразът “проклятие на твою (мою) голову” (именно на главата, където се намира умът), а думата “умалишенный” /умопобъркан/ показва, че умът му бил отнет, а не е липсвал изначално, както е например при растенията. Дори при животните е възможно да се наблюдават примери на обезумяване, когато провинилото се пред стадото животно бива изгонено от неговия егрегор и не бидейки повече ръководено от духа на стадото, става в буквален смисъл лишено от разум.

    Геният е противоположният полюс на ненормалност - напълно запазва разума си, ала е ненормален поради други причини. Самата лексема “гений” е еднокоренна с думите “ген”, “инженер” (създател, разработващ новости), “жена” (раждаща) и означава не нещо друго, а “раждащ новото”. Геният се оказва не по-ниско, като безумния, лудия, а по-високо, над егрегора на социума. Той не може да живее и мисли точно така, както живеят и мислят другите, “нормалните” представители на неговия народ - наистина, иначе не ще може да “роди” нищо ново, принципно различно от старото, станало нормално.

    При това, за да се разбере по-добре ролята на гения за развитието на народа, сред който той се е въплътил, а и въобще за еволюцията на човечеството, може би не е излишно да припомним и начина, по който теософията обяснява процеса на сътворяване на Космоса, сравнявайки го с “биенето на мляко, за да се добие масло”, което е по силите на всяка жена. В дисперсната, разсеяна среда попада чуждо тяло, изпълняващо в определена степен функцията на семенце на новото. Към него започват да се прилепват и да коагулират една след друга частички от тази среда, като постепенно се образува новата форма-тяло. Така именно във вселената протича сътворяването на всички системи - от най-малката до свръхогромната.

    До известна степен като подобно чуждо тяло в егрегора на социума попада и геният, който е чужд сред своя народ не по кръв, а по някои проявления на духа (далече не по всички, тъй като той продължава все пак да бъде представител на културата на своя народ), защото черпи идеи отвън, отвъд границите на всичко, което изживяват обикновените представители на народа. Тези идеи идват до гения от висшите Йерархии посредством ментално-енергийните канали, свързващи го с висшите светове. Истината изисква да направим уговорката, че същият закон действа и при тъй наречения гений на мрака, но него го захранват с нови идеи вече не светлите йерархии, а тъмните низши светове на Ада.

    Именно поради гореспоменатата причина геният е отделен от останалите чрез ментално-енергийна бариера. Това е довежда до трагедията на всички светли гении, онези самотници-първооткриватели, които, бидейки чужди сред своите и обричайки себе си на страдания, доброволно поемайки върху душата си това тежко бреме, придвижват напред еволюцията на човечеството: оттук идва и думата подвиг, която е съкоренна с руските лексеми “сдвигать” /придвижвам, премествам, приближавам/ и с едно от прозвищата на гениите - “сдвинутые” /откачени/ - в положителен смисъл обаче.

    Бремето на гения е по силите само на човек наистина осенен от пръста на Бога, а не на онзи, който се е възгордял, смята себе си за нещо специално, особено, изключително: в руския език думата “гордость” е съкоренна с “город” /град/, “городить” /ограждам/, “огород” /зеленчукова градина/ и съдържа смисъла на самоотделяне с преграда от другите чрез презрението към тях (според теософията това чувство именно поражда първородния грях и то е същността на бунта на Сатана срещу Бога). А думата “изключителен” може да се тълкува и като определение на човек, който поради своята, в буквален смисъл, неразумност, поради глупост, е “изключил” себе си, изскубнал се е от общата еволюционна вълна. От горделивостта пътят води през безумието към своеобразно самопроклятие.

    Истинският гений не се стреми към изкуствено отделяне от другите хора, а е принуден да бъде такъв поради възложените му задачи. Според древногръцката митология геният е воден от музите, които го даряват с вдъхновение и поддържат канала му за връзка с по-висшите светове, пропускащ оттам свежия и чист въздух на новите идеи. Даниил Андреев в “Розата на Света” посочва, че музите са даймоните, които - поради аберациите на неразвитото човешко съзнание - са станали “демони”, давайки им наименованието, в екзотеричното християнство. Даймоните са съвсем реално съществуващи представители на паралелен с нас друг човешки свят (при Джон Толкин, както може да се предположи, това са елфите, първите Деца на Илуватар, Върховния Творец, след които са се родили вторите Деца - хората), където Мисията на Иисус Христос не е била прекъсната поради по-голямата светлина в съзнанието на даймоните. Благодарение на това човечеството на даймоните е отишло много по-напред в своя еволюционен път и - доколкото е възможно - ни оказва помощ чрез гениите. Именно благодарение на връзката си с по-висшия свят геният опазва своя ум дори при принудителна (въпреки че не е пълна, както при проклятието) изолация от останалите хора. Точно за него са напълно приложими думите на Иисус Христос, че на имащия ще се добави, а от нямащия ще се вземе.

    И ако пак се обърнем към света на животните, ще установим, че и те си имат своите своеобразни гении, можещи да издържат изолацията от другите животни, но само тогава, когато съответният гений е бил продължително време водач на стадото или глутницата, и именно чрез него са били предавани инспирациите на груповия дух, ръководещ развитието на вида, на духа, с когото този единак продължава да поддържа контакт и благодарение на тази своя връзка с него напредва много по-бързо в еволюцията си, отколкото останалите представители на стадото (съответния вид животни), чиито ментални тела са още слабо развити и у които още не се е появило индивидуализираното съзнание. По-бързо се развива съзнанието и у домашните животни поради принудителното общуване с човека: те също до известна степен се откъсват от егрегора на своя вид.

    Да си спомним едно понятие - проклятие на цял род, - което може да се чуе от устата на различни екстрасенси и лечители по методите на нетрадиционната медицина. Навярно едно от известните проклятия от този тип е наложеното от великия майстор Жак дьо Моле, глава на Ордена на Тамплиерите-храмовници, почти всички членове на който са били арестувани в 1307 г. след сговор между краля на Франция Филип IV и Римския папа Бонифаций VIII. Както пише Нина Рудникова в книгата “Слънчевият Път. Арканите на Таро”, бил инспириран гигантски процес против ордена, чийто изход бил предрешен. Цялото имущество на ордена било конфискувано и поделено между папата и краля и то така, че войната за наследството на Тамплиерите се проточила много дълго между двете институции. Тамплиерският орден бил разтурен и всички негови членове били арестувани и изгорени на клада. Последен бил изгорен великият майстор Жак дьо Моле. Качвайки се на кладата, той призовал Божието правосъдие да накаже папата и краля, предупреждавайки ги, че след 40 дена ще се яви пред Господа заедно с папата, а след година - с краля. Неговите пророчества се сбъднали. При това ще отбележим, че кралският род бил прокълнат от великия майстор чак до 13-то коляно (!) и действието на това проклятие върху представителите на рода е описано от Морис Дрюон в романите от известната му поредица “Прокълнатите крале”.

    Ние няма да правим опит да разберем доколко са справедливи или не проклятията на цял род, но ако те действително са били наложени някога и човек е попаднал в такъв прокълнат род, той не трябва да пада духом до такава степен, че напълно да се откаже от индивидуална инициатива и някакво творчество. Не заслужава да роптаеш против съдбата и да обвиняваш богинята Фортуна за нейната несправедливост: ние не помним миналите си животи и греховете, които сме извършили тогава. Напълно е възможно прокълнатият род да е род, в който се въплътяват хора с подобни тежки грехове, които трябва заедно да изкупят и - прозирайки и осъзнавайки причините за предишните си простъпки - да изчистят съзнанието си от тях. Човекът, попаднал в подобно положение, е най-разумно да се въоръжи с търпение, с огромно, титаническо търпение, и да не роптае, а мъжествено да понася всичко, което ще го сполети. Мракът изисква от попадналия в лапите му безволие и пълно подчинение. Единственото спасение за него е Господ-Бог с безграничната Му милост: да си спомним думите на Иисус Христос, че Той иска не жертви, а милост.

    Проклятието на цял род може да бъде отслабено с помощ свише, от световете на Силите на Провидението, само от този, който е тръгнал по пътя на покаянието. Човек не ще успее да се изтръгне от косматите лапи на нечистите сили дотогава, докато в съзнанието му не бъдат осветени при прозрение онези тъмни кътчета на душата, в които са се населили и се крият “враговете на човешкия род”. Само истинското покаяние прогонва от човешката душа, по-точно “оставя зад себе си”, духа на Каин и стоящите зад него нечисти същности.

    За да се намали силата на проклятието, може да помогне и човек, който е натрупал необходимия за това духовен опит и който доброволно приеме подобна жертва. Това в определена степен може да ни напомни ситуацията със саможертвата на всекиго, който заради любовта се подлага на страдания, които стават част от подвига му, ако се заеме да освободи любимия човек, попаднал под магийно заклинание. Ще приведем пример от живота на изтъкнатия руски поет Пьотр Ершов, автор на приказката “Конек-Горбунок”.

    Бъдещият писател и поет се родил в семейство, чиито девет деца били починали едно след друго в ранна възраст. Когато майката била бременна с Пьотр и се опасявала, че същата участ ще постигне и него, родителите се обърнали към по-сведущи хора и им разказали за сполетяващите ги нещастия. Съветът, който получили, бил, че единственият изход е да “продадат” детето на странник-калика. Това означавало, че то ще остане да живее в семейството си, но енергийно вече ще принадлежи не на него, а на странника. Трябва да се отбележи, че тези хора калики в Русия (от народния епос) са били не просто скитници, а високо издигнати духовно странници. Този, който се е съгласил да “изкупи” детето от такова семейство, всъщност е поел върху себе си част от греховете на този род. Точно така е оцелял Пьотр Ершов, когото Александър Пушкин е оценил като талантлив автор на приказки, след като прочел приказката му “Конек-Горбунок”, станала по-късно знаменита. И ако Пьотр не се бил поддал на изкушенията чрез хора, съветващи го да изпробва силите си в други литературни жанрове, които, както се оказало впоследствие, не са били негово поприще, светът може би щеше да има още не една и две вдъхновени гениални приказки.

    Много съществена и голяма е била разликата между проклятието, налагано като необходима мярка за изолиране от племето на престъпник (тоест справедлива от гледна точка на съществуващите в обществото отношения), и проклятието, което човек самоволно е изричал само защото жертвата не му се била харесала с нещо. Иска ни се да отбележим, че между проклинащия и прокълнатия се образува кармична връзка независимо от това, дали самото проклятие е справедливо, или не: последиците от изреченото проклятие авторът му ще усеща най-малко до края на срока за действие на проклятието - но в по-лека форма (смекчено, ако е основателно) или в по-тежка форма (ако не е основателно). А от гледна точка на християнството, където даже е нежелателно да се полага клетва, не трябва в никакъв случай да се допуска проклинането на абсолютно никого.

     Следва продължение