РАЗКАЗ	Бр.17/ май-юни 2005

Марк Алданов

АСТРОЛОГЪТ

        "Госпожо, аз получих Вашето писмо и ви благодаря за доверието. Аз незабавно започнах сложните изчисления, които изисква съставянето на хороскопа. Тази работа още далеч не е завършена, но вече можах да се убедя в това, че съдбата се подрежда за Вас като че ли доста благоприятно.

        Вече мога да направя и някои изводи относно Вашата личност. Характерът Ви е доста симпатичен. Вие сте много умна, макар Вашите недоброжелатели да отричат това. Вие сте изтъкана от противоречия. Понякога сте твърда и мъжествена, но понякога лесно се поддавате на чужди, невинаги благотворни влияния, губите мъжество и бодрост. Вие страстно жадувате да живеете, но понякога чувствате голяма душевна умора. Някои противоречия на Вашата сложна натура са все още неизвестни на Вас самата. Не всички хора виждат Вашите редки и прекрасни качества.

        Щастлива ли сте? Не мисля. А в същото време в съдбата Ви са заложени възможности за голямо щастие. Някои от тях вече са били изпуснати от Вас, за което Вие вероятно дори не се досещате. Един опитен ръководител би могъл да направи от Вас най-щастливата жена. Предлагам Ви своето изпитано ръководство.

        Според Вашите думи, повече от Вашата съдба Вас ви интересува отношението към Вас на човека, когото обичате. Но нима едното не е най-тясно свързано с другото? Мисля, чи вие сте създадена за този човек и бихте могла да го направите щастлив. За съжаление, сведенията, които давате за него, са абсолютно недостатъчни. За безспорен отговор на вълнуващите Ви въпроси аз трябва да съставя и пълен хороскоп на това лице. Затова ми е небходимо да знам датата на неговото раждане. Освен това, много неща могат да бъдат изяснени и по неастрологичен път. Известно Ви е, че аз не съм само астролог. Не ме смятайте за нескромен, ако кажа, че дължа своята световна слава в не по-малка степен на своите познания по хиромантия, ониромантия, офиомантия, рабдомантия, икономантия - велики и древни науки, на изучаването на които са посветили дългия си живот и аз, и моите предци.

        Всичко това изисква лична среща и беседа. Вие питате за моите условия. Както, разбира се, Ви е известно, аз не съм користолюбив и с удоволствие бих работил за благото на хората напълно безвъзмездно, ако в това нямаше елемент, оскърбителен за моите клиенти. Вашата личност е толкова привлекателна и Вашата съдба толкова ме заинтересува, че съм готов да Ви предоставя привилегировани условия, каквито не предоставям дори на най-знаменитите писатели, лекари, адвокати, които отдавна ме удостояват със своето доверие. Предлагам Ви следното:

1). За съобщеното в настоящото писмо не искам от Вас нищо.

2). Вашият пълен хороскоп ще Ви струва двеста (200) марки. От редовите клиенти аз обикновено взимам два пъти повече. Преди войната ми се е случвало да съставям хороскопи на представители на англо-американската плутокрация като Франклин Рузвелт, Рокфелер, Вандербилт, Уестминстърския и Норфолкския херцог, сър Уолтър Скот. Те ми плащаха хиляди долари, които аз почти изцяло давах за благотворителни инициативи.

3). Ако Вие пожелаете да имате също и хороскопа на човека, за когото говорите във Вашето писмо, то аз ще ви взема общо за двата хороскопа триста и петдесет (350) марки.

4). Ако ми направите честта да ме посетите в сряда, в 10 часа сутринта, то една консултация с хвърляне на карти ще Ви струва само петдесет (50) марки.

В очакване на Вашия бърз отговор моля, приемете уверенията ми в най-пълна преданост. Heil Hitler!"

        След подписа стоеше дата: "13 април 1945 година. Сидерален час 10.30'". В горната част на листа бяха гравирани името и адреса на Професора, номерът на неговия телефон и думите "Моля, приложете пощенска марка за отговор". Името му беше дълго и странно. Преди го смятаха за индус, но откакто започна войната, се представяше като индонезиец.

        Професорът прочете копието на своето писмо и въздъхна. Не обичаше да мами хората, но трябваше да се живее. "Ах, Боже мой, колко много неща в живота се градят на човешкото лековерие и какво нещастие щеше да бъде, ако хората не бяха лековерни!" - помисли си той и този път. Вероятно не трябваше да споменава в писмото представителите на англо-американската плутокрация, особено сега, когато работите на Германия вървяха толкова зле. Но Гестапо често отваряше неговата кореспонденция. Освен това в деня, когато той писа писмото, положението се подобри: руснаците вече не настъпваха, радиокоментаторите казваха, че между болшевиките и демокрациите е настъпил разрив. Умря президентът Рузвелт, и това събитие също се тълкуваше от радиокоментаторите като огромен късмет на националсоциалистите.  Може би би било по-добре да не споменава Уолтър Скот; впрочем, Професорът от опит знаеше, че огромното мнозинство от клиентите му са необразовани хора. "Писмото е написано добре. Няма жена, която да не смята, че е много умна, че притежава редки, прекрасни качества и сложна, противоречива природа, че е създадена за любимия човек и че нейните недоброжелатели не я ценят".

        В писмото, което бе получил от тази дама, нямаше нищо интересно. По-колямата част от клиентите не казаха в началото името си искаха да получат отговор "до поискване". По-късно много от тях, особено дамите, не само си казваха имената но и съобщаваха всичко за себе си, включително най-интимни подробности. Професорът правеше своите първи изводи по стила на писмото, по хартията и по почерка. Преди срещата той винаги препрочиташе запитването и копието на своя отговор. Годините му се бяха отразили: паметта му бе отслабнала, в последно време беше станал приказлив и повтаряше едно и също много по-често, отколкото това правят всички хора.

        Този ден той от сутринта чувстваше познатото неприятно усещане под лъжичката, което обикновено, макар и невинаги, предвещаваше припадък. Спа лошо, събуди се много рано, първата му работа беше да отвори прозореца, закопча халата си, за да не се простуди, и се заслуша. В Берлин се говореше, че през нощта се чува далечен грохот на оръдия. "Не, изглежда, нищо не се чува... През нощта е нямало бомбардировки... Ох, време е да заминавам"...

        Това беше дребен старец с жълта коса около жълтата си плешивина, с хитри жълти очи, с жълта брада, с жълто уморено лице. Професорът страдаше от заболяване на черния дроб и доколкото бе възможно криеше това, за да не навреди на работата си: въпреки че клиентите не можеха да искат астрологът да е безсмъртен, не му се полагаше да боледува. Той беше чистокръвен немец, но с годините във външния му вид се появи нещо източно - това дори не беше напълно безопасно - можеха да го вземат за евреин. Говореше с неопределен чуждестранен акцент, справедливо смятайки, че в Берлин никой няма откъде да знае с какъв точно акцент говорят немски индонезийците. Естествено, полицията много добре знаеше кой е. Но астрологията в Германия не беше забранена. Фюрерът имаше свои астролози. Първия от тях, Ханусен, беше отдавна убит - това можеше да се обясни с неговия еврейски произход. Новият астролог на Хитлер, Дитерле, според слуховете и сега го посещаваше постоянно, в райхсканцлерския дворец, на фронтовете в "Орловото Гнездо", в сегашното подземно убежище на Вилхелмщрасе. В последно време астрологът Вулф беше започнал да посещава Химлер. Професорът се познаваше и с Ханусен, и с Дитерле, и с Вулф; отзоваваше се за тях винаги сдържано-коректно, както порядъчният лекар се отзовава за други лекари, но в душата си не можеше да ги понася и ги смяташе за шарлатани.

        Той отиде в банята - топла вода отдавна нямаше - и около четирсет минути се занимаваше с тоалета си. Чистотата беше слабост на Професора; той казваше на своите приятелки, че порядъчният човек може да има в живота си само един идеал: да доживее времето, когато всекидневното къпане ще стане също тъй задължително, както всекидневното хранене. След като се напарфюмира със силен източен парфюм, среса със златно гребенче брадата си, отряза стърчащите от ушите и ноздрите жълти косми, той облече черен костюм, ушит при най-добрия шивач, с два вътрешни джоба, с отгъви на панталоните, наистина, ушит вече доста отдавна, по времето, когато от Белгия и Холандия докараха в Берлин прекрасно английско сукно. Професорът не беше богат. Състоянието му, натрупано с години труд, се стопи по времето на инфлацията, - познатите скептици, за крайна негова досда, се подиграваха: "Как така звездите не ви съобщиха, че марката ще отиде по дяволите?" Наистина, при Хитлер печалбите му нараснаха. Всичко случващо се в Германия беше толкова странно и неправдоподобно, че изглежда, хората бяха започнали повече да вярват в магията. Срещаха се клиенти и от новите господари. Професорът се страхуваше от тях, но и те се страхуваха от астролозите; впрочем, плащаха малко, пазаряха се и понякога намекваха за връзките си. Той с достойнство отвръщаше, че също притежава известни връзки, но веднага се съгласяваше на отстъпка. Поради своята доброта и жизнерадостност Професорът недолюбваше националсоциалистите и преди 1933 година наричаше Хитлер "Бояджията". Ваймарската република Професорът също недолюбваше - най-вече заради инфлацият - и наричаше Еберт "Сарача". Истинският живот беше преди първата война. Професорът ненавиждаше войната и изпадаше в униние, когато във вестниците започваха да се появяват географски карти.

        Неголемият му апартамент беше обзаведен частично в готически стил, частично в източен - то ли индийски, то ли турски. Професорът беше се женил два пъти. И двете жени го напуснаха: едната призна, че за нея той е твърде глупав, другата - че е твърде дълбок: и двете не се интересуваха от астрология и им беше скучно с него. "Най-често хората се развеждат, защото нямат за какво да говорят един с друг" - тъжно мислеше той. Впрочем, той не тъгуваше много и смяташе, че самотата има известни предимства: например, много е приятно да спиш сам - палиш лампата, когато си искаш, гасиш я, когато си искаш, дърпаш одеалото към себеси, както си искаш. Приятелките му се оплакваха, че винаги разказва едни и същи истории, в по-голямата си част астрологически. Той недоумяваше: нима това не е интересно? Обаче понякога сам се учудваше, че няма за какво да разказва: толкова малко събития му се бяха случили за седемдесет години, в най-бурната историческа епоха. Понякога той канеше бившите си приятелки на обяд, винати в много добър ресторант и поръчваше скъпи вина. Никога не беше стиснат, макар че се случваше с леко огорчение да си спомня за някоя похарчена без нужда стотачка. Беше извънредно любезен и на всичките си познати, дами и господа, говореше само приятни неща, знаейки колко малко хората са разглезени с това и колко високо го ценят. По време на своите пътувания на почивка, той във вагона, със шапчица и меки пантофи, черпеше спътниците си с бонбони и хвалеше удобствата на железниците. Дори за времето Професорът говореше само хубаво, като че ли допускаше, че и то обича комплиментите. За политика се стараеше да не говори, особено от юли миналата година: заговорът го порази още повече от войната - войни е имало винаги, но когато бесят немски фелдмаршали, е възможно абсолютно всичко.

        В трапезарията беше приготвена закуската. Професорът нямаше нито прислужница, нито готвачка. Той винаги чувстваше неопределено безпокойство, когато в къщата имаше чужд човек. Закуската приготвяше чистачката Мина, затворена, мълчалива жена, която идваше само за два часа дневно. Тя беше напълно равнодушна към личността на своя работодател и към неговите занимания,  чистеше апартамента добре. По-рано Мина приготвяше сутрин пържени яйца, овесена каша, компот. Сега всичко беше станало трудно за намиране. Пържените яйца бяха забранени при камъни в черния дроб. Професорът изпиваше сутрин само две чашки кафе с препечен хляб. Но сутрешната закуска, както и по-рано, беше една от най-хубавите радости в живота му. Кафето беше сносно. Но той си спомняше истинското кафе по времето на император Вилхелм, онова, което пиеше при Кранцлер, при Бауер и в Cafe Victoria.

        На закуската професорът разтвори вестника и лицето му посърна. Руснаците бяха започнали настъпление на фронт с широчина триста километра. Настъпваха едновременно десет съветски армии. На първата страница беше поместена заповед на Фюрера към войските на източния фронт. "Нашият враг №1, юдо-болшевиките, хвърлиха своите азиатски орди срещу нашето отечество, за да сложат край на германската цивилизация. Ние предвидихме това настъпление и от 11 януари установихме здрав фронт", четеше Професорът с проклятия. "Знам аз как Бояджията е предвидил всичко! По-добре да беше боядисвал огради!" - мислеше той. "...Този път болшевиките ги очаква участта на всички азиатски завоеватели. Те ще загинат под стените на нашата столица..." - "Ето какво било! Вече се стигна до "стените на нашата столица", - мрачно мислеше Професорът. "...В този момент, когато съдбата освободи света от най-големия военен престъпник на всички времена, се решава съдбата на войната..." Професорът не разбра веднага, че най-големият военен престъпник на всички времена е президентът Рузвелт. "Изглежда, че Бояджията съвсем е мръднал..." На западния фронт работите не бяха по-добри, отколкото на източния. Трета американска армия на генерал Патън бе преминала чешката граница. Първа армия на генерал Ходжес също се движеше стремително напред. "Поне те да бяха дошли първи тук, а не руснаците", - помисли си Професорът. "Разбира се, трябва да се бяга, но как? Отдавна трябваше да замина за Швейцария..."

        Той въздъхна и отиде в своя работен кабинет. В тази голяма разкошна стая на едната стена висеше огромна картина, изобразяваща процесия от факири на брега на Ганг, а на другата - знаците на Зодиака. На полиците стояха прекрасно подвързани Ефемериди. На неголяма тясна маса, покрита с жълта покривка с избродирани върху нея източни писмена, лежаха магическо кълбо и старинен калъф с карти. Отстрани на тясната маса стояха два високи готически стола. Всичко беше в абсолютен ред. В стаята се носеше приятен и странен аромат. Професорът отвори готическия шкаф, сложи жълтата мантия и бялата чалма. Въпреки дългогодишния навик, винаги му беше малко съвестно да ги облича.

        До времето, определено за клиентката, оставаха още десетина минути. Той плътно затвори вретата и пусна радиото. В този час обикновено говореше тайната немска радиостанция. Професорът се отнасяше към нея с подозрение, тъй като не вярваше твърде много в съществуването на тайна радиостанция в Германия. Освен това, три четвърти от нейните сйобщения му се струваха лъжливи. Сърдит глас внезапно от средата на фразата завика, че сега с Хитлер вече е напълно свършено. Вече няма никакви надежди и за разпра между болшевиките и демокрациите: президентът Труман твърдо е решил да не включва в своя кабинет Бърнс, който се е изказал против отстъпки за Русия, а надначаването на Молотов начело на съветската делегация в Сан-Франциско свидетелства за искрена приятелска симпания на Сталин към новия президент на Съединените Щати.

        В антрето прозвуча много късо, някак си плахо и жалостно прозвъняване. Професорът бързо изключи радиоапарата и премести стрелката на друга, далечна вълна. След това засили огънчето под медната чашка с източни аромати и излезе в антрето. Отвори вратата, докосна чалмата с дясната си ръка и пусна дамата в кабинета.

ІІ

        - Моля, седнете, - каза той с индонезийски акцент, като посочи на дамата готически стол и внимателно се вглеждаше в нея. Личните наблюдения върху клиентите бяха главният източник на неговите предсказания. Той беше наблюдателен, познаваше добре (особено по-рано) хората и отлично разбираше клиентите. "Нещо средно между Фройд и дребен мошеник" - бе казал за него един посетил го от любопитство чуждестранен писател.

        Дамата носеше гъст воал. В това за Професора също нямаше нищо необикновено: много клиентки първоначално криеха своята външност, макар той по никакъв начин да не би могъл да ги познава, и вдигаха воала чак след около десет минути. "Облечена е добре. Млада е и, както изглежда, е красива", - помисли си Професорът. Сега жените го вълнуваха по-малко отпреди, но го вълнуваха (миналата година той истински се разстрои, когато за първи път в живота му една дама му отстъпи място в автобуса). "Много е нервна... Няма защо да искам парите предварително: тази ще си плати"... Понякога клиентите го мамеха - отказваха да си платят хороскопа, че и отгоре на това се караха. Това обикновено се случваше в онези редки случаи, когато хороскопът се оказваше неблагоприятен. Професорът много добре знаеше, че неблагоприятните хороскопи са неизгодни и се стараеше по възможност да ги избягва. Когато обаче клиентът искаше твърде голяма порция щастие, когато някоя уродлива дама желаеше пламенна любов, грохналият старец - още половин век живот, играчът на борсата - удвояване на стойността на акциите на Allgemeine Elektricitats Gesellschaft, Професорът им отказваше тези неща: не биваше да си разваля репутацията с еднообразие от благоприятни предсказания. А ако клиентът повишеше глас или почнеше да вдига скандал, Професорът кротко казваше, че не носи отговорност за показанията на небесните светила и насила пари не иска. В такива случаи не докосваше с ръка чалмата си, но никога не заплашваше с полиция. Не обичаше полицията даже по времето на кайзер Вилхелм.

        - Вие дойдохте в ранен час - часа на Сатурн,- каза той бавно с дълбок нисък глас. Обикновено казваше едно и също, за да даде възможност на клиентката да се справи с вълнението. Освен това обичаше да слуша гласа си. - Колкото по-рано беседваме със съдбата, толкова по-добре. Аз винаги ставам преди зората, и всяка сутрин се любувам на великото световно чудо. Тъмната нощ бяга от изгряващото Слънце. Бляскава и величествена е появата на най-великото измежду нсебесните светила. На изток се появяват първите пурпурни черти. Но още е тъмен небосклонът на Запад. Слънцето изгрява. Слънцето е изгряло. Приветстват го всички земни твари. Пеят птиците. Всички се радват на започващия ден. Само слабият безумен човек не се радва на започващия ден. Защо?

        - Аз... Не зная, - тихо каза дамата. Професорът, впрочем, и не очакваше отговор: знаеше, че дори за много находчив човек е трудно да отговори на въпроса му. Той все така изучаваше дамата. Тя не гледаше нищо - нито неговата мантия, нито зодиакалните знаци, нито картината. "Лека жена? Разбира се, че не. Артистка? Също не"...

        - Слънцето, - продължаваше Професорът, - е изпълнено с разум. Това е знаел още Кеплер, най-великият от всички астрономи и астролози на света. Спомняте ли си неговия трактат за Марс? В него той мъдро казва: "Планетите би трябвало да притежават разум: в противен случай те не биха могли толкова правилно да следват елиптичните си пътища в съответствие със законите на движението".

        Дамата очевидно не си спомняше Кеплеровия трактат за Марс. Тя седеше мълчаливо, неподвижно гледайки пред себе си.

    - Ващето идване тук, госпожо - каза Професорът, показва, че вие приемате моето предложение и моите условия. Преди да преминем към картите, трябва да ви задам няколко въпроса. Вие страстно обичате един човек. Съдбата обикновено е снизходителна към нашите страсти, ако те са чисти, ако не са гибелни за душата и не вредят на другите хора. Вие пишете, че се съмнявате в любовта на този човек към вас. Той не е женен, обещал е да се ожени за вас и не изпълнява своето обещание. Нали така, госпожо? - попита Професорът. Той се обръщаше към своите клиентки по различен начин, ту със "сестро моя", ту с "радост на моята душа", а понякога просто с "госпожо". Дамата мълчаливо склони глава.

    - От астролога не бива да има никакви тайни, а и не може да има - звездите ще ми кажат онова, което поискате да скриете от мен... В греховна връзка ли сте с този човек?

    - Не... Да, - след като малко се поколеба, отговори дамата.

    - Мислите ли, че той обича друга?

    - Не.

    - Може би се нуждае от пари?.. Казвам това не в лош смисъл за него. Много порядъчни хора понякога не се женят само защото не могат да издържат семейство...

    - В случая порите не са от значение, - прекъсна го дамата.

    - С какво тогава си обяснявате отказа му да изпълни обещанието си?

    - Аз... Аз исках да науча от вас именно това.

    - Точно това ще ви съобщя - каза Професорът и побутна към дамата магическия съд. - В това кълбо има вода от Ганг. Сложете лявата си ръка върху него. Но, разбира се, първо си свалете ръкавицата. И ако ви е все едно, си махнете воала. За какво ви е той? За да скрива лицето ви, когато влизам в съприкосновение с вашата душа? Дамата вдигна воала. Тя наистина беше хубава. "В нея има нещо простонародно. Изглежда здрава като бик, но е с поглед на маниачка, много странно съчетание"... По навик той искаше да определи дали тази жена принадлежи към доброто или злото начало в живота, но беше затруднен. "Не, лицето й не изразява доброта. Страстност - да. Несподелена страст".

    - Лявата. Казах лявата, - поправи я той. когато дамата сложи ръката си върху кълбото с вода, професорът малко помълча и доля течност в медната чашка. Приятният, леко опияняващ аромат се усили.

    - Сусабо! Мизрам! Табтибик! - с глух глас каза Професорът и сложи ръката си върху ръката на дамата. Ръката й беше студена. Тя цялата пребледняваше. "Много е нервна", - помисли си той, без да сваля поглед от нея. След това затвори очи. Той самият беше малко развълнуван. "Жалко, че написах за Уолтър Скот... Не е глупава... Горката жена... Май ще свърши зле", - мислеше той, подготвяйки своя отговор.

    - Не мога... Не мога повече! - шепнешком промълви дамата. Професорът отвори очи и строго каза:

    - Трябваше да мълчите. Думите ви нарушиха веригата на душите. Сега трябва да я възстановим. - Той стана, пръсна ръката си с течност от кристално шишенце, изтри я със снежнобяла кърпичка, отново я сложи върху ръката на дамата и отново затвори очи. Лицето му също започна да бледнее. След минута той вдигна ръка и докосна чалмата си с нея.

    - Вие ще бъдете щастлива. Ще живеете много дълго: още четиридесет и седем години, седем месеца и шестнадесет дни.

    - А гой? - попита дамата, гледайки го с безжизнен поглед. Изглежда, думите му не й бяха направили никакво впечатление. Това малко засегна Професора.

    - Разрешете да премина към картите, - каза той, сякаш не беше чул нейния въпрос, и взе калъфа от масата, - Както знаете, картите от колодата съответстват на различни човешки характери. Вие сте дама спатия. Дамата спатия означава доброта, благородство и ум, при известна неустойчивост на характера. - Той започна да хвърля картите, - Дясната карта показва характера на човека. Лявата показва какво го очаква. Виждате, че не греша: дамата спатия е отдясно. Той сложи картите и вдигна ръка. - Сусабо! Мизрам! Табтибик! - повтори той още по-внушително, отколкото първия път и както и по-рано, без да сваля поглед от дамата, отново взе колодата. - Девятка каро... Госпожо, предстои ви да вземете важни решения. Много, много важни. Девятката каро се паднала на аргонавтите, когато решили да се качат на кораба "Арго". Шестица купа... Блородна, самоотвержена постъпка, - каза Професорът, поклащайки глава, сякаш със съмнение. - Осмица купа... Ще се осъществи онова, което вие отдавна и страстно желаете... Мисля, че ще бъдете щастлива.

    - Значи не сте сигурен?

    Професорът замълча за малко.

    - Госпожо, в живота има две начала - добро и зло. Кое от тях е по-силно, това на хората не е дадено да знаят. На пръв поглед ненавистта е по-могъщо начало от любовта. Но в живота е здраво утвърдено само доброто начало. Вечното начало на любовта е единственото, което дава щастие в живота. Ненавистта носи късмет, но щастие тя не дава, - каза той и се замисли, съкрушено гледайки към дамата. Професорът сякаш изведнъж се сепна. - Това е всичко, което мога да ви кажа. Но, както знаете, вашият хороскоп още не е изцяло съставен. Показанията на небесните светила обикновено не се разминават с показанията на картите. Но е имало и изключения. Великият Валенщайн е бил изключение... Впрочем, бил ли е той наистина велик? При великите хора от този тип всъщност е била необичайна само енергията. Всичките им идеи не са стрували пукната пара. Може би и като хора те не са стрували пукната пара... Не всички, разбира се, - вметна Професорът, като отново се сепна. - Това, разбира се, не се отнася за такъв необикновен човек, какъвто е Фюрерът... Вие ме питате, ще се ожени ли за вас човекът, когото обичате. Трябва да се върна към това, което ви писах в писмото. За пълна сигурност трябва да съставя и неговия хороскоп. Ако разполагате с ограничени средства, ще ви направя отстъпка. Вторият хороскоп ще ви струва сто марки. Парите изобщо не ме интересуват.

    - Работата не е в парите!... Но... Не мога да ви кажа името му... Това би било нескромно от моя страна.

    - Името му не ми е нужно. Та нали аз не попитах и за вашето. За удобство аз бих искал да знам името ви... Впрочем, и това не е задължително. Прародителката на жените се е казвала Ева, - с усмивка каза Професорът това, което казваше на всички клиентки, които не искаха да се представят. - Така и ще ви наричаме в хороскопа. Трябва ми да знам датата и годината на неговото раждане или датата и годината на зачеването му. Нищо повече.

    - Как?.. Как вие?... Как може да се знае датата на зачеване на човек?

    - Разбира се, в повечето случаи датата на зачеване може да се знае само приблизително. Но небесните светила не променят положението си в домовете на Зодиака за един миг. Грешка от няколко дни не е от голямо значение. Та нали рождените дати на хората в древността не са били известни с абсолютна точност. А на тях са им били направени хороскопи и те са се сбъднали... нима не знаете рождената дата на човека, когото обичате?

    - Не... Да, тя ми е известна... той е роден на 22 април 1889 година.

    "Не е много млад нейният хубавец!" - помисли си Професорът с известно учудване. Той взе стилографа, пълен с червено мастило, и написа в бележника си с красив, ясен почерк със завъртулки: "Род. 22 април 1889 г."

    - И двата хороскопа ще са готови след седмица. Елате при мен в сляда, пак в сидералния час на Сатурн. В десет часа сутринта - поясни Професорът и си спомни, че може би след седмица той може би вече ще е заминал. - Или, ако желаете, платете ми сега, а аз ще ви пратя хороскопа по пощата. До поискване.

    - За Бога... за Бога, съобщете ми всичко по-рано!

    - Добре, във вторник.

    - Още по-рано, умолявам ви. Нима не мога да получа хороскопа утре? Е, поне вдругиден.

    - Тогава ще ми се наложи да работя цяла нощ. За вас съм готов да направя и  това, но ще трябва да прибягна към помощта на един млад сиамец, когото съм посветил в най-простите тайни на нашата наука. Той ми помага в изчисленията. Вие разбирате, обаче, че аз не мога да експлоатирам неговия труд. Това ще ви струва ощи петдесет марки.

    - Аз ще платя каквото трябва. Не може ли утре?...

    - Не, утре не може, - строго каза Професорът. - Той спореше само за престиж, беше му абсолютно все едно каго ще предаде хороскопа. - Знам с какъв трепет хората очакват моите предсказания. Повярвайте ми, няма защо да се вълнувате: вече почти напълно ми е ясно, че хороскопът ще бъде благоприятен. Той ще се ожени за вас.

    - Така ли мислите? Сигурен ли сте?

    - Казах  почти, - внушително отвърна Професорът.

Следва продължение