24 МАЙ	Бр.17/ май-юни 2005

Емилия Маркова

24 МАЙ

        Какво е езикът? Думите?

        Дъга. Мост от сърце към сърце. Връзка между човеци, връзка между народи. Връзка с Бога. Такава възвишена връзка е молитвата. Макар че, тази връзка, бидейки търсена с Непознаваемото и Неназовимото, най-често е безсловесна, безмълвна. Защото е връзка между най-висшето у човека с Този, който е излъчил от Себе Си, от Своето Естество, частицата божествен зародиш. А около този зародиш е построено естеството на човека "по образ и подобие" божие. И само человеку е дадено слово, за да изрази мисъл. Значи езикът, думите, са нещо свещено.

        С мъка ще запитам какво е днес езикът? Какво днес са думите? Дъга ли? Мост ли? Нещо свещено и свято ли? Едва ли - с болка ще си отговоря. Езикът на нашето ежедневие се издига не по дъгата, а слиза в мръсен, изкъртен подлез, в който няма осветление. В този подлез вървим опипом и серъководим от миризмата. За да заобиколим, ако може, без да се изцапаме. И все пак в един подлез, колкото и тъмен да е той, се вижда светлината на отсрещния край. Там, по стълбите, ще изтичаме нагоре, на светло, на слънзе. Оптимистично, нали?

        Аз много искам да стигнем всички - с ума и сърцето си - до свещения смисъл на гласните и съгласните, до смисъла на ритъма, чрез който ги подреждаме в думи, в слово. Едни и същи гласни и съгласни, но в различен ритъм, народите подреждат в свой език. И колко много мисъл и особен, дълбоко забравен смисъл има в този ритъм.

        В глаголицата двете велики души Кирил и Методий ни дадоха дълбокия духовен код на миналото, настоящето и бъдещето на нашия род. Те тръгнаха между славяните, носейки своята свещена мисия, търсейки ония, чието съзнание беше готово да приеме Посланието. Приеха го българите на княз Борис. Дадоха се условия на учениците кирило-методиеви, та го разпространиха по цялата земя българска. Внимателно и свято носиха това послание Климент, Наум, Горазд... И тогава българите бяха силни, и носеха светлина и сред други народи. Но както винаги, духовните Послания умират заедно с учениците на Пратениците. Глаголицата, в чиято графика стоеше кодът на нашето минало, настояще и бъдеще, отиде на заден план. Ние загубихме ключа към това съдбовно Знание. И потънахме в мрака на чужда култура, която не приехме в сърцата си. Останаха писмени знаци, опростени, за всекидневна употреба, та с тях поне едно горящо сърце, насред мрачното наше средновековие, написа книжката "История славяноболгарская." За да ни припомни! За да ни пробуди! Но ще дойде ли пробуда в духовното ни съзнание, щом сме загубили ключа от съкровищницата, дадена от духовните ни наставници Кирил и Методий.

        Човечеството е имало толкова Наставници, които са му давали ключ към Знанието, а то - човечеството - си е поигравало с интересната играчка и винаги, неизменно я е загубвало. В калта.

        Ще се пробудят ли народите без ключ? Ще се пробуди ли някога българският народ? Как ще се пробуди, като той дори не познава глаголицата? А там е знанието за миналото, настоящето и бъдещето. Там, в тези духовни знаци е Знанието, Светлината. Под "духовни" не разбирам попски, православни и въобще религиозни, според съвременния модел. И не напразно думата просвещение означава про-светване. Именно духовно про-светване. А това значи - еволюционно. Като по-висока степен на съзнание.

        Буквите са живи знаци.  Живи! Те са Високи Същества! Тях Ни поднесоха други Високи Същества - Кирил и Методий. В първоначалната Глаголица.

Двама Небесни Пратеници ни дадоха Небесни Знаци. Ние не ги разбрахме. Както и други Знаци на Небесни Пратеници. Знаци с определена графика и ритъм.

        Затова днес човечеството си служи със стотина думи, не знае родния си правоговор и правопис, в главата му се мътят цифри и голотии, и понеже му е трудно да изрази мисъл, предпочита оръжието и насилието.

        Тъжно - за човешкото ниво!

        Тъжно - като край на една културна епоха!

        Тъжно - и космически закономерно!

        Животът, който е Дух в движение, продължава. Продължава на качествено ново ниво и с ония единици човешки същества, в чиито духовни сърца свети Чашата, опазила всички небесни знаци със светъл смисъл. И ключът към тях.

24 май 1999 - Ден на Небесните Пратеници Кирил и Методий