70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ	Бр.16/ април 2005

70 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА РЬОРИХ

На 15 април 2005г. се навършват 70 години от подписването на Пакта Рьорих. В края на 20-те години на ХХ век световно известният творец, учен и философ  Николай Рьорих предлага създаването на мирен договор за опазване на всички съкровища на културата, създадени от човечеството. Проектът за Международен мирен договор е предложен, за да се предотврати разрушаването на творенията на човешкия гений по време на война, смутове, както и в мирно време, за да се осигури  запазването на това културно наследство, което принадлежи на целия свят. Първата световна война, по време, на която се разрушават множество културни учреждения и паметници на културата, както и не малкото актове на посегателство срещу културните ценности, показва необходимостта от  вземането на спешни мерки за тяхната защита.

Договорът за опазване на художествените и научни учреждения и исторически паметници справедливо носи още едно наименование в знак на благодарност на своя идеен създател и самоотвержен вдъхновител и остава в историята и като Пакта Рьорих.  В резултат от своята  активна международна  дейност – на няколко континента, за утвърждаване значението на културата за мирното преуспяване на народите, през 1929г. Николай Рьорих е предложен  за лауреат на Нобеловата награда за мир. Заедно с Пакта Николай Рьорих предлага провеждането на Световен ден на Културата и създаването на Лига на Културата. Днес идеята на Николай Рьорих за създаване на Лига на Културата е възродена в Русия, Литва, Латвия , Естония и Украйна.

Отличителен знак на договора, предложен от Н.К.Рьорих е Знамето на Мира – знакът на Триединството, символ познат на човечеството от най-дълбока древност на много народи от изток и от запад. Проектът на договор предвижда Знамето на Мира да бъде международна неутрална територия, което да се развява над музеи, университети и други културни центрове. Предложеното Знаме представлява бял фон, на който са изобразени три съединени червени сфери, обединени в кръг. Николай Рьорих   в очерците си, посветени на Знамето на Мира прави паралел между Червения Кръст и Знамето на Мира и го нарича “Международно знаме на Културата за опазване на Науката и Изкуството”, “Страж на Мира”, “Страж на културните съкровища”, “Червения кръст на Културата”, утвръждавайки, че Новото знаме, също както Знамето на Червения Кръст говори само за себе си. Темата за Знамето на Мира намира голямо отражение в художественото творчество на великия руски художник. Художникът посвещава на темата за древния знак над 30 художествени творби. Eдна от тези творби е картината “Мадона Орифлама”. Знамето на Мира, под знака на което се провеждат международните конференции в Брюш и Ню Йорк е осветено в гр.Брюш в катедралата на Светата Кръв и се утвърждава като символ за защитата на културните ценности, крайъгълния камък на човешката еволюция.

Идеята на Николай Рьорих за създаването на договор за защита на културните ценности получава възторжен отклик и  успява да обедини водещи творци, политици, държавни глави, общественици, юристи, учени, множество и многобройни обществени организации, както и много  музеи и библиотеки от Америка и Европа в навечерието на задаващия се голям военен конфликт – Втората световна война.  В началото на 30-тте години се формира мащабно международно движение, вдъхновено и обединено около идеята на Николай Рьорих за мир  и обединяването на  всички народи под Знамето на Мира за опазване на културните ценности от разрушение както по време на война, така и в мирно време.

Международният договор  е разработен от доктора по Международно право и политически науки на Парижския университет Г.Г.Шклявер и професор Алберт Жофр дьо ла Прадел, член на Хагския мирен съд, вице-президент на Института по международно право. За придвижване идеите на Пакта и неговото утвърждаване и приемане от правителствата на държавите се създават комитети. В началото такива комитети се създават в Белгия,  Ню Йорк по инициатива на музея “Николай Рьорих” там, във Франция. През 1931г.  в Брюш се създава  и Международен съюз на Пакта Рьорих.

            По-късно, след подписването на Пакта през 1935 година на ХХ век такъв комитет за придвижване на Пакта Рьорих се създава и в България. Неговите членове осъществяват кореспонденция с Николай Рьорих по въпросите на Пакта и Знамето на Мира.

            Идеята за Пакта Рьорих за защита на културните ценности е приета единодушно от Музейния комитет на Обществото на народите. В Белгия в град Брюш в две последователни години през 1931 и 1932 се провеждат международни конференции, които завършват с препоръки до правителствата за подписването на международния договор за защита на културните ценности. Първата конференция се свиква по инициатива на К.Тюлпинк и се провежда под покровителството на маркиз Адачи, президент на Постоянния Международен съд. На тази конференция се предлага създаването на Лига на градовете, обединени от Знамето на Мира.      На третата конференция, която се сътои през ноемри 1933 в Ню Йорк участват представители на 36 държави от Европа, Америка и Азия. Участниците от името на своите правителства изразяват  своята подкрепа за необходимостта от защита на Културата като залог за развитието на човечеството и предлагат приемането на Пакта от правителството на всички държави.

            През 1933 на Седмата Международна конференция на американските държави в Монтевидео се приема резолюция, която препоръчва на американските държави да се присъединят към Пакта Рьорих и да приемат предложеното Знаме на Мира за защита на културното наследство на всички народи.

            На 15 април 1935 в Белия дом във Вашингтон, в кабинета на президента Рузвелт, Съединените американски щати и всички дръжави от Централна и Южна Америка, членове на Панамериканския Съюз подписват Пакта Рьорих.

            Наближаващият световен военен конфликт както и последвалата война затруднява дейността на комитетите за придвижване на идеите на Пакта. Едва след края на Втората световна война тяхната дейност е възобновена. Пактът е приет от Индия и други държави. В началото на 50-те години на ХХ век цялата документация, свързана с подписването на Пакта Рьорих е предадена на ЮНЕСКО. Въз основа на Пакта Рьорих  през 1954 е приета Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Тя е ратифицирана от голям брой държави, в това число и България. За разлика от Пакта Рьорих, Хагската конвенция е със стеснен обхват, доколкото тя има действие само във военно време и закрилата, която предвижда, касае само културните ценности, но не и културните институции и техния персонал. И до ден днешен Пактът Рьорих остава ненадминат по своя обхват международен правен  документ за опазване на културата, който предвижда не само защита на културните ценности, както в мирно, така и във военно време, но и на културните и научни учруждения и техният персонал.

            България по своеобразен начин прие и разви идеята за Знамето на Мира през 70-те години. Всички помним провежданата Детска асамблея “Знаме на Мира” по инициатива на Людмила Живкова. Днес в Русия и страните от ОНД, Италия, Латвия, Естония, Индия и Украина се провеждат редица прояви, в които Знамето на Мира неизменно присъства, за да напомни за най-насъщното за човечеството, грижата за Културата.