|
|
|
|
130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ОТЕЦ МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ
На 1 март 2005 г. се
навършват 130 години от смъртта на един от най-забележителните български
възрожденци - отец Матей Преображенски
- Миткалото (1828-1875).
Роден е в с. Ново село, Великотърновско. Съдбата не е милостива към него - на 9 години остава сирак, рано умират и сестра му и двамата му братя. Тогава Моно Сеизмонов (това е рожденото му име) напуска родното си село и отива да учи терзийство в Дряновския манастир. По-късно се премества в Преображенския манастир, където през 1848 е постриган за монах.
През 1851-1855 посещава манастирите в Света гора, Йерусалим, Светите места в Русия. Завръща се в българските земи, но не остава задълго там - заминава за Влашко, оттам за Сърбия, където през 1862 постъпва в легията на Г. Раковски в Белград. Оттогава датира познанството му с Васил Левски, което по-късно прераства в крепка дружба. В родния си край се завръща през 1864 г.
По време на странстването си отец Матей натрупва богат житейски опит, научава руски, гръцки, турски и сръбски език, придобива знания в най-различни области. Интересите му са изключително разностранни - отец Матей се изявява и като книжовник, и като народен лечител и хомеопат, и като селекционер на зеленчуци, и като изобретател. Всеки един от тези аспекти на неговата дейност е достатъчен, за да запълни един живот, но при отец Матей Преображенски те са съчетани заедно, за да бъдат увенчани от революционната му дейност.
Верен сподвижник на Левски през 1869-1875 г., отец Матей придружава Апостола и Ангел Кънчев в част от техните обиколки, самият той непрекъснато е в движение, като куриер на Търновския революционен окръг пренася тайно революционната поща, оръжие и пари. Остава в спомените на съвременниците си като най-близък другар на Левски.
След смъртта на Апостола отец Матей е един от главните продължители на неговото дело. Заедно със Стефан Стамболов полага усилия за заздравяването на Вътрешната революционна организация. Три седмици след залавянето на левски комитетът в Търново пише писмо до Панайот Хитов, Любен Каравелов и сръбското правителство, в което се разкрива желанието на търновци да не прекъсват делото, подето от Левски и се съобщава, че силите в България не са напълно разстроени и че организацията продължава да съществува. Каравелов не одобрява постъпката на търновци и не разрешава писмото да се предаде на сръбското правителство, но отец Матей го предава по предназначение въпреки забраната, на своя отговорност.
Сред вихъра на революционния подем през 1875 г. смъртта му настъпва неочаквано. Отива си от този свят ненавършил 47 години, броени години преди Освобождението, за подготвянето на което има неоценима заслуга, както и за цялостното културно възраждане на България.
|
|
|
Публикувано в
|
|